По времето на социализма в НРБ продаваха киселото мляко на килограм от големи алуминиеви легени, които стоварваха през нощта пред млекарниците. Същото беше и по-късно, когато млякото се продаваше в стъклени бурканчета. 

При нас, в центъра на София, сутрин минаваше млекар с голяма количка и когато извикаше в двора на кооперацията "Млекарят е тук", всички слизаха с празни бутилки и бурканчета, които заменяха за пълни. 

Сладкарниците бяха затрупани от вкусни ИСТИНСКИ пастички, поне три вида баклави, плезири, топли банички, кифлички, гевречета, мекички. Изобщо не са ни липсвали шоколадовите яйца...как ли оцеляхме се чудя... Ах, да! 

Да не забравя...четяха ни книжки, после ние четяхме и опашките бяха пред книжарниците. Телевизията я имаше, колкото - толкова, но пък НИЕ ИГРАЕХМЕ НАВЪН, кой ти се заседяваше пред телевизора....

Автор:Jasna Ivanov



Намира се на ул. „Алфред Нобел“ № 3 в кв. „Гео Милев“ в близост до бившия хотел „Плиска“. Училището предлага много широко чуждоезиково обучение, включващо английски, испански, немски, руски, френски, японски и китайски езици, които се изучават след 7-и клас. Член е на Асоциацията на Кеймбридж училищата и участва в международни програми за обмен на ученици.

Учебното заведение е открито на 30 октомври 1960 г. и е наречено на първия човек в историята, летял в космоса – Юрий Гагарин. През годините в училището се установява традицията космонавти да засаждат иглолистни дръвчета в специално обособена алея в двора, наречена „Алея на космонавтите“. 

Първото дърво (смърч) е засадено от самия Юрий Алексеевич Гагарин. На същата алея са засадили смърчове също и първият български космонавт Георги Иванов, вторият – Александър Александров, първата жена-космонавт – Валентина Терешкова, и др. В миналото пред всяко дръвче е имало табелка с името на космонавта, който го е засадил. В самото училище е имало стая, посветена на космонавтиката, в която се е съхранявала богата колекция, посветена на Космоса, включително и истински скафандър.

В днешни дни табелките с имената на космонавтите вече ги няма, а част от смърчовете са загинали. На алеята е поставена модернистична паметна плоча с имената на космонавтите, посетили училището, а във фоайето на училището е учреден и Музей на космонавтиката.

Вследствие политическите промени в България през 1989 г., от 1993 г. училището носи името на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски. По този начин учебното заведение има двама патрона, като техните барелефи се намират непосредствено до главния вход.



Децата ни, които нито са виждали някога уличен бозаджия, нито са опитвали от сладката, гъста течност в гюмчето вярват, че това рядкото, дето го пият в големите стъклени чаши по сладкарниците и облизват с езиче кафеникавите си мустачета е най-хубавата, най-сладката боза. А то си е водица с бозица и разликата между нея и истинската просена боза е с разлика от земята до небето. 

Но каквото има, това се пие, пък е и евтино, върви с кифличка, с баклава, с паста. И само възрастните се мръщят и въздишат по едновремешните шишенца с широки отвори, в които се продаваше бозата по сладкарниците. Тя, макар да не бе от просо /отдавна се произвежда от жито/, беше по-гъста и къде къде по-вкусна. Пък и някак по чистичко, всеки си знае шишенцето, никой не му налива отникъде, не му прибавя, не го мами. За съжаление в София изчезнаха и големите бутилки боза, тук-там може да намерите в някой супермаркет или РУМ на новите жилищни комплекси. 

А иначе кранчето се върти и се лее боза за мало и голямо с всякаква концентрация, по избор и съвест на търговските работници. Защо толкова стриктно се контролира концентрацията на поднасяния алкохол в заведенията за обществено хранене, а на бозата - не?! Досега не съм чул за наложени санкции на продавачките в някоя сладкарница, задето в нея се продава разредена, понякога лошо миришеща боза.

Да не говорим за хигиената. Наскоро случайно минавах край задния вход на една квартална сладкарница и като видях „чистите" престилки на продавачките и морето от отпадъци, в което газеха, за да разтоварят гюмовете с току-що пристигналата боза, отщя ми се. Зарекох се да не стъпвам повече там, погнусих се.


И тогава се сетих за онова, което ми бе казала една приятелка, чиято позната работела в подобна сладкарница. Навремето ми се струваше невероятно, но сега, след като бях видяла с очите си... Дълго не били почиствали кацата, в която изсипвали от гюмовете бозата, но един ден почнали да стържат първо стените й. целите хлъзгави, полепнали и изведнъж открили на дъното ...удавил се плъх. Да. приятна гарнитура. И то за най-големите почитатели на бозата • малчуганите! Те не знаят от какво и какво пият, ами ние, дето можем и да се възмутим, и да повдигнем тоя въпрос, защо мълчим, защо преглъщаме това ерзац питие? Кого лъжем и кого надхитряваме, сами себе си или нашите деца?

Не се стърпях и позвъних в хранително-вкусовия комбинат „Христо Никое", за да разбера каква е работата. Като основен производител и снабдител на боза за столицата, защо допускат да им подбиват така реномето. Свързах се с началника ОТК Стоянка Гърнева: „Ние произвеждаме всеки ден около 30 тона наливна боза при капацитет 50, но нямаме възможност за бутилирана, защото бозоварната ни е много остаряла, не разполагаме със складове за стъкления амбалаж, с хладилни камери. 

Единственото ни спасение са големите по пет тона съдове /линове/, в които се съхранява произведената боза. През лятото трайността й о 36 часа, през по-студения I сезон до 48 часа. В бозоварната имаме лаборатория за контрол на качеството, майсторите сами носят проба от всяка варка, така че при нас нарушение не може да се извърши. И ние много пъти сме установявали по сладкарниците, чс бозата е разредена, че е с лошо качество, но трудно е да се бориш с тези от търговията. Единственият начин е изцяло да се премине към бутилирана боза. Засега колкото успяваме да произведем, изпращаме на училищата. Надяваме се, че тъй дълго чаканата нова бозоварна, която ще построим на отредения ни терен на улица ,,Комунистически манифест", близо до сградата на Билкокооп, в която ще изградим нови линии за различна разфасовка на бозата, ще задоволи нуждите не само от качествена, хранителна и вкусна боза, но ще премахне завинаги тези нарушения, опитите да се измамят гражданите."

Всъщност импровизираният ни разговор завърши с любезната покана да посетя цеха на улица „Опорска река" 1 и да опитам от гъстата, ароматна боза на която за съжаление ние познаваме само жалкото подобие. Дано в най-близко бъдеще софиянци с наслада да отпиват любимото си питие, без да въздишат за доброто старо време на файтоните и гальотите.



От една страна, тя е призвана да изгони от трапезата ни „Цар Алкохол . Но това ще стане едва когато обещаваните ни от години най разнообразни напитки — плодови, плодово-зеленчукови, зеленчукови, на билкова, млечна, млечно-плодова основа, се появят по магазините. Къде са сега те? Виждаме ги само на пролетните „издания" на Пловдивския панаир. 

И тази година беше така от 68-те експоната 25 се показваха за първи път — „Цитрон", ,Агента" и „Свежест'', както и диетичните „Люлин", „Малина", „Ябълка" и други... Да сте си купили вече от тях? Все още алкохолът печели по точки. И това за кой ли път бе нагледно демонстрирано все на същия тазгодишен пролетен панаир в Пловдив — на предварително посочения за безалкохолни напитки щанд беше аранжирана представителна многомсдална колекция маркови вина на СО „Винпром"...

А има и друго. През последните години идеята, лансирана от изтъкнатия американски диетолог Уилям Уокър, печели все повече привърженици. Съгласно нея можете да ядете всичко. В какви-то искате съчетания и количества. Звучи съблазнително — особено за тези, които имат проблеми с излишните килограми. Но... — уточнява той — трябва да пиете много пресни плодови и зеленчукови сокове и нектари. Тяхната роля е да ликвидират витаминния дефицит, който сами си създаваме, консумирайки „мъртва" храна — печена, пържена, варена... Нещо повече — в цял свят вече соковете са приети ,,на въоръжение" срещу затлъстяването /което в нашите училища се шири!/, а също така и като профилактика срещу редица заболявания.

Статистическите данни са повод за неутешителни размишления. Така напри-мер ано през 1986 г. са произведени милиона безалкохолни напитки от всякакъв вид /по 70 л на глава от насе т иието/, за тази година се предвижда да бъдат достигнати 683,7 милиона литра.

Сегашната техника в голямата си част е от 60-те години, навъртяла е полагаемите й се 10 години и отдавна „плаче за пенсия". Но тъй като смяната все не идва, тя работи още. С цената на много похабявана суровина и престои — не само поради липса на резервни части. Да не говорим пък за това, че във века на електрониката и гъвкавите автоматични производствени системи близо 100 милиона литра безалкохолни напитки годишно се произвеждат на допотопни ръчно-крачни машини още от времето на национализацията през 1947 г. Парадоксалното е това, че именно нашата страна е специализирана за производството на такава техника по линията на СИВ. Линиите се произвеждат в „Хранмашинвест" в Стара Загора... и веднага получават визи за чужбина. Едва за тази година СО „Безалкохолни напитки", което произвежда над 80 на сто от цялата безалкохолна индустрия, е успяло да „изпроси" 4 /четири!/ линии...

СУРОВИНИТЕ, на които доскоро уж бяхме много богати, вече също не достигат. Въпреки че през последните години СО „Булгарплод" изплаща премии на стопанства, които отглеждат праскови, вишни и др. плодове, овощните градини непрекъснато намаляват. А пък това, което се роди, често не може да се оползотвори напълно - и изгнива по земята, отива за храна на добитъка. Така е и с ябълките. През последните години l’!“ оползотворяват само около 300-400 т концентрат, от който се полу чават около 20 милиона л „Ябълка''.

Репортаж от 1986 година




През 90-те години градът е свидетел на убийства и гангстерски престрелки, но поредното зверство не можеше да се побере в главата на никого. Две 14-годишни момичета умъртвяват своя съученичка с особена жестокост. Причината – била твърде красива и момчетата предпочитали нея. Убийството е предумишлено, децата не крият, че са го планирали дълго. Те са от нормални семейства и при ареста не чувстват вина.

5 март 2004 г. е най-черната дата за близките на 14-годишната ученичка от пловдивската гимназия „Братя Миладинови“ Маргарита Гергененова. Тийнейджърката не се е прибрала цяла нощ, познатите опитват да успокояват близките – възрастта е такава, може да е някъде с приятели и да е забравила да се обади. Все пак започва издирване, но момичето сякаш е потънало вдън земя. Четири дни по-късно трупът на Маргарита е открит на жилищна площадка в блок на улица „Кукуш“в Пловдив,пише ТРУД

Сигналът за убийството дошъл от 12-годишната Кристина, на която двете извършителки - Антония Матева и Мария Дръндарова, разказали за зверството. Даже осмокласничките завели детето да види трупа, но го предупредили: „Ако ни издадеш, и на теб може да ти се случи същото“. 

Шестокласничката обаче се обадила в полицията и казала къде е скрито голото тяло на Маргарита. В блока, където е намерен трупът, само един етаж по-надолу, живее Антония. При обиск в дома й са намерени дрехите, с които Маргарита е била облечена в деня на изчезването. Съдебните лекари заключават, че смъртта е настъпила от удушаване. Два дни по-късно невръстните килърки правят пълни самопризнания. Идеята за убийството на Маргарита им хрумнала половин година по-рано, още през септември, 2003 г. Мотивът - завист. Трите момичета преди години били неразделни приятелки, но постепенно отношенията им се влошили. Антония и Мария се опитвали да излизат с момчета и да пушат трева, но Маги била далеч по-хубава и чаровна от тях и затова всички предпочитали нея. Оттук пламнала и завистта. 

На 4 март, 2004 г. двете поканили жертвата в апартамента на Антония на ул. „Кукуш“. Решили там да удушат Маргарита, защото през деня в жилището нямало никой. Родителите били на работа. По някое време Антония и Мария измъкнали бухалка, без Маги да ги види. Но не им стигнал кураж да замахнат. На другия ден Антония пак поканила приятелката си на гости. Маргарита седнала на фотьойла. Едно от момичетата се приближило и посегнало с ръце към шията й, другото зад гърба й замахнало с бухалката и я ударило по главата. Съборили Маги на пода и продължили да я стискат за врата. 

„Какво правите? Оставете ме! Това е сънната ми артерия, ще умра!“ - молела се Маги, обляна в сълзи. Двете не се трогнали. Душенето продължило близо половин час. През цялото време Маги се съпротивлявала, била е в съзнание. По късно съдебният медик установил, че жертвата е изпитвала тежки предсмъртни мъки. Когато убили приятелката си, двете я съблекли в стаята на Антония. Увили тялото с чаршаф. Замъкнали трупа на тавана и го покрили с дъски и чували. Замисляли да изгорят тялото, но се уплашили, че ще стане пожар в блока и се отказали. Събрали дрехите на жертвата в найлонова чанта, мобилния й телефон продали за 20 лв. в магазин за апарати втора ръка. След това отишли да пият кафе. 

Два дни след като удушили приятелката си, двете ученички поканили на купон бившето гадже на жертвата - Сашо. Младежът разказал, че Антония и Мария били превъзбудени и страшно весели. Той отказал да отиде на почерпката, без да знае, че двете празнували убийството. Седмица след арестуването на ученичките Сашо не можел да повярва, че Антония и Мария хладнокръвно удушили Маргарита. 

Двете момичета са обвинени в предумишлено убийство, кражба на телефон и заплаха към 12- годишното момиче. При разпитите Антония и Мария не показали ни най-малки признаци на вина. 

Антония и Мария не са били агресивни и не са впечатлявали с нещо особено, коментира след убийството учителката Сийка Митева. Антония има няколко неизвинени отсъствия. При нея миналата година може и да е имало някакъв проблем, но сега не е така. По характер и двете са затворени, казва още Митева. Зле са обаче с оценките - Антония е завършила първия срок с осем двойки. Според източници от града бащата на Мария й е психолог. Бащата на Антония пък работи в кланица, а майка й е шивачка. Антония не е обичала да учи. Често се е оплаквала, че нищо не й влиза в главата и е загубила интерес към училището. Криела е чувствата си, сякаш е смятала, че е срамно да показваш искрена радост или тревога. Прикривала е ранимостта си под маската на непукизма. Родителите на убитата Маргарита са разведени. Тя е живяла с майка си, която е пощальонка. След трагедията жената заминава с втория си съпруг за Швеция, за да се опита да преодолее мъката си. Тя ражда второ дете – момиченце, което също кръщава Маргарита. Биологичният баща на жертвата отива в Испания, за да притъпи спомена и болката. 

Завършват средното си образование зад решетките.

На 13 януари 2005 г. съдебният състав на Пловдивския окръжен съд решава, че двете момичета са виновни в предумишленото и особено жестоко и мъчително убийство на тяхната съученичка Маргарита Гергененова. Антония Матева получава осем години лишаване от свобода, а Мария девет години. Здраво притиснати една до друга, двете момичета се разплакват, чувайки присъдата си. Апелативният съд стига до решението да намали присъдите им с по година и половина. 


Мария и Антония изтърпяват наказанията си при първоначален строг режим в поправителния дом за непълнолетни към Сливенския затвор. Зад решетките и двете завършват средното си образование. Момичетата вече отдавна са на свобода. След излизането от затвора Антония се прибира в дома си в Пловдив, където е извършено жестокото убийство. Според съседи обаче, тя заминала да живее в Италия, защото споделяла, че се страхува от вендета. Мария също е в чужбина и вероятно двете няма да се върнат повече в България.



Роден е на 3 юли 1932 г. в град Мъглиж,разположен в красивото южно подножие на Стара Планина.

Завършва средно образование в Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър ,,Адриана Будевска" Бургас (1954 – 1955). А след това от 1955 г. до пенсионирането му е в състава на Народен театър ,,Иван Вазов",където създава забележителни роли като Иван Шишман, Големанов,Едмънд в ,,Крал Лир",Вуйчо Ваньо в едноименното произведение на Чехов и мн.други.

Във филмографията му се открояват ролите във филмите: ,,Хайдушка клетва" , ,,Цар Иван Шишман" , ,,На всеки километър"/сезон 2/, ,,Дъщерите на началника", ,,Снаха", ,,Изгори,за да светиш", ,,Сами сред вълци" , ,,По дирята на безследно изчезналите", ,,Хан Аспарух" и др.

Стефан Гецов е може би единственият актьор в света,който остава да играе  въпреки разлюляната сцена от земетресение. Това се случва в Народния театър.

На 4 март 1977 г.силно земетресение с епицентър Вранча разлюлява страната ни.В този момент на сцената на Народния театър се играе представлението ,,Големанов".В главната роля е Стефан Гецов.По време на монолога му всичко се разлюлява.Настава суматоха.Актрисата Виолета Бахчеванова бързо се озовава на ул.,,Раковска" със сценичен тоалет.Останалите актьори също.Публиката бързо тръгва към изходите,но част от нея сякаш остава прикована от мощния бас на продължаващия си монолога Стефан Гецов.Вътрешно осъэнавайки,че паниката на публиката и струпването на много хора на изходите може да донесе фатални последици Стефан Гецов умишлено е задържал част от публиката в салона.След около 15 минути представлението продължава с пълна сила с върналите се от улицата актьори.След края на спектакъла Стефан Гецов е бурно аплодиран от публиката и актьорите за проявената смелост.

Веднага след промените е пенсиониран незаслужено заедно с други светила на Народния театър едва на 58 години.Това го срива.

Напуска този свят от масивен инфаркт през 1996 г.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив