Ние- родените през петдесете години на миналия век помним добре социализма! Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме "упадъчна западна музика" / Бийтълс?/  

Помня как за децата на "активните борци" имаше специална квота за влизане във ВУЗ - влизаха със тройки, докато за нас трябваше да имаме бал "отличен 6" за класиране в МЕИ- то..През 1966 / 67 година живях в общежитие в кв.Дървеница. . В стая 4м. на 4кв.м.  (16. кв.м).  бяхме четирима: аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-курс, един от Тунис -чуждестранен студент и един 50 годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение! Имаше една масичка в стаята. За кого по напред!  

Саллих от Тунис и "партягата" все се караха политически.Това ме накара да си потърся квартира в селото Дървеница  По това време още нямаше "Младостите 1,2,3,4) в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се скара, че съм ползвал банята ?! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая -без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз със домати в една желязна чинийка и купичка компот! "Голямо ядене!!!" Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа и  ни гонеше глад, отивах до  близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет и олиото от оливиерата. Така ядяхме  ние-веселите студенти! Там (в кухнята на ресторанта) съм виждал, как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена !?, за да я сервират отново! 

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе -също студент като мен..  Обаче баща му беше някакъв партиен големец в Русе и той не се хранеше  в стола като мен и останалитемен , а се разделяхме пред хотел "Рила", където ядеше в специалния стол-ресторант за партийни велможи! После преди да се дипломирам започнах работа в ЗЗУ  и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата "инженер", заплатата ми стана 110 лева за същото работно място! Социализъм ! 

После бригади, бригади... - всяко лято по десет дни инженерите трябваше да окопаваме цвекло по селата !

 Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от заводските директори, партийния секретар и фамилийте им. За нас беше лагера с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как по вече ! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява заградено с дъски място и издигнат почернен варел с вода да се топли от слънцето.

 Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева поисках най после да купя за семейството пералня. Купих с връзки  "Татрамат" -чехска за 630 лева .Със заем! Изплащах го  две години!!!

 През всичките тези 16 години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете в едно жилище с родителите ми, но.... отговора доиде чак през 1988 година -  след 16 години!! През това време на съседите ми- баба и дядо "активни борци" , които имаха неженен 40 годишен  син,  дадоха втори тристаен апартамент в нов блок! 

Мога да  добавя  още , как ми "орязаха" заплатата на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар , защото си пуснах брадичка и не я махнах , както той ми заповяда ! Има, има  много още за споделяне за "красотите" на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече.

Svetlin Goranov

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇