В годините, когато Коледата беше невъзможна, а центърът на празниците Нова година, най-дългочаканото събитие бяха лъскавите новогодишни шоу програми на Българската телевизия. Тяхното начало води две години след старта на телевизията у нас. Тогава започва излъчването на приветственото новогодишно слово на Тодор Живков, поздравленията на Централната съветска телевизия, както и развлекателна програма с най-известните ни артисти.

Така след всевъзможни ограничения, по празниците държавата поразхлабваше колана, пускаше банани и портокали по магазините и канеше наши и чужди изпълнители да забавлява народа от синия екран на празничната трапеза. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Димитър Манчев, Васил Попов, Хиндо Касимов и още куп легендарни звезди развличаха зрителите с наистина смешни скечове и спектакли, които се коментираха дни наред.

Те в сатирична форма поставяха наболели обществени въпроси, за които беше немислимо да се говори в прав текст. За реализацията на празничничната телевизионна програма държавата е отделяла огромни суми. Най-скъпата от тях е струвала тогава 750 000 лева (днешни 6 милиона!), а за участието си всеки изпълнител е взимал, колкото е била месечната заплата на един министър. Заснемането им е започвало след края на „Златния орфей“ и завършвало часове преди настъпването на Новата година. През онези години, преди една програма да бъде заснета официално във вида, в който да бъде излъчена, задължително е трябвало да бъде одобрена от художествен съвет. В него са влизали членове от Комитета за радио и телевизия, Комитета за културата, от идеологическия съвет към ЦК на БКП. 

Ако някои скечове от програмата не отговаряли на цензурата, те били изрязвани и наново монтирани. Две са имената, на които дължим тези незабравими спектакли – Хачо Бояджиев и Младен Младенов – Доктора. Светла им памет! И ако на Хачо силата му е в мюзикълите („Криворазбраната цивлиация“-1975 г., “Зех тъ, Радке, зех тъ”-1977 г.) и пищните сценарии, то запазената марка на Доктора е разнообразна музика, различни изпълнители и кратки скечове между песните. Емблематични са режисираните от него програми “Експрес танго”, “Нощен експрес”, “Експрес под звездите”, “Експрес под дъгите”. А първото т.нар. риалити шоу в България е излъчено в последния ден на 1982 г.

Това е 12 часовата новогодишната програма “Яйцето” по сценарий на Йордан Радичков. Започва сутринта и завършва почти до словото на Тодор Живков в полунощ. Авангардната продукция обаче е и най-одумваната през ония години като най-скучна и остава неразбрана от масовата публика. Нова година е и времето, когато можеше да се промъкне и нещо западно. Баснословният  бюджет за направата на новогодишното шоу, е позволявал да се канят и прочути чужди певци и актьори. Те са черешката на новогодишната торта. Така българите могат да видят актуални за времето си изпълнители като Прешъс Уилсън, Аманда Лиър, Том Джоунс, унгарците от „Неотон фамилия“, „Бони М“, че дори и рецитал на Лепа Брена. Някои идват по покана на телевизията.

Така е с момчетата от „Шортс“, изпели хита „Коман са ва“. Парчето остава популярно и след години, но не с оригиналното изпълнение, а с българо-френския кавър на Стефан Данаилов и Вероник Жано, част от новогодишната програма “Съзвездия’ 83”, който много хора си тананикат и днес. Освен наплива от чужди изпълнители, в забавните програми пеят и много от нашите звезди. Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич са оставяли по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана. Кой не помни „Дай, рибо, рибо, рибо, дай“? От всички програми обаче в челната класация си остават изпълненията на „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и бисери като „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Кулминацията на празничната програма през годините е легендарното забавно предаване на телевизията на ГДР „Шарено котле“ и нейният прочут балет, което смело може да наречем  корекомът на развлекателните програми от соца. Новогодишните шоупродукции са сред най-добрите образци на телевизионното забавно изкуство у нас. Те са толкова неотразими и завладяващи, че през първите дни от годината хората със задоволство обсъждат излъчените порции смях и забава по телевизията, а някои скечове и изпълнения се помнят и до днес.   Статията е поместена в новогодишния брой на сп. BIOGRAPH


Потресаваща катастрофа в Хасково. Две ромски каруци се забиха в автомобил на едно от възловите кръстовища на булевардите "Васил Левски" и "Съединение".

Талигите са общо три, теглени от два коня, като две от каруците са разположени странично.  На видео от инцидента се вижда как конете връхлитат върху автомобил "Тойота", който очевидно преминава на зелен светофар, което автоматично значи, че на каруците им е светело червено. Вследствие на инцидента конете падат на земята, а колата продължава по пътя си с изкривени врати.

ВИЖТЕ ОЩЕ:В тежка катастрофа загиват легендарните футболисти Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков

За щастие няма пострадали, дори и конете, които поемат удара и в продължение на няколко минути не успяват да се изправят.

По думите на шофьора на тойотата Наид Наид при сблъсъка конете се стоварили на земята. Возещите се в каруците роми, обаче изправили животните на крака и си тръгнали, без да се поинтересуват дали има пострадал от автомобила.Записът е от камерата на кръстовището, предоставен е както на общината, така и на полицията. От КАТ съобщиха, че каруцарите са установени и са им съставени актове.

ВИДЕО:



Голяма част от храните по магазините у нас са на двойно по-високи цени, отколкото се предлагат в супермаркетите в Германия и Англия. Докато маслото в момента чупи всички рекорди в България, достигайки 7,50 лв. за 250 грама с 82% масленост, то пакетче от същия грамаж и стойности върви между 3-4 лв. на английския и немския пазар, съобщава вестник „Телеграф“. Според някои причината е в разстоянието от 1800 км между България и Германия, което може да е причината за двойното оскъпяване. Според превозвач обаче, един ТИР натоварен с 22 тона стока струва 2 хиляди евро, в един се събират хиляди от ценните продукти, за това разликата би трябвало да е няколко цента, а не двойно и тройно.

От Англия транспортът излиза 3 хиляди евро. Въпреки това душ-гел на популярна немска марка, която има мрежа от магазини у нас, в Германия струва 55 евро цента, а у нас 2,50 лв, а родната наглост стига до там, че на етикета пише, че цената е трайно ниска за родния пазар.
„В Германия има козметика, която е по-евтина, за хората с нисък доход от 1300 до 1500 евро. Когато се прибирах през лятото за ваканцията у нас, установих, че същите неща са двойно по-скъпи“, разказва Елена Георгиева, наша студентка в Германия.
Не по-различно е положението с храните, там дори е по-страшно. При т.нар. лукс храни, като френско сирене Бри и сьомга разликата също е повече от двойна. Сьомгата например в Нюрберг е 3 евро за 200 грама, а у нас цената й толкова, но за 100 грама. Прясното мляко, което присъства във всеки хладилник в Германия за литър цената е 0,68 цента, а у нас за същата масленост 3,5 % цената е 2 лв.

Когато става дума за бебешки продукти, всеки знае, че цените са космически. Бебешките пюрета, адаптираното мляко за новородени, както и памперсите също са с над 50 % по-скъпи в София, отколкото в Лондон. Пюре на една и съща марка тук е 3 лв., а в столицата на Англия е 40 пенса или 90 стотинки. Адаптираното мляко за бебета е 10 паунда за 900 гр., докато при нас е 35 лв. за 800 грама. Идентични памперси в Лондон вървят по 18 долара за кашон със 172 бройки, докато в София цената е 70-80 лв.

Годината е 1977г. Генералния секретар на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на върховния съвет на СССР Леонид Брежнев пристига на официално приятелско посещение в НР.България по покана на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков. По време на посещението се обсъжда стратегическата доставка на суров петрол от СССР и то става нарицателно за начало на най голямото по обхват на сътрудничество на България със Съветският съюз , станало известно като брежневско-живковско приятелство.

При посещението Тодор Живков награждава Брежнев с орден "Георги Димитров". Леонид Брежнев прави знаменателен подарък на българските партийни и държавни ръководители взели участие в официалните разговори на двете страни.

Подаръкът е избран в СССР и то за пръв път уникално. Това е порцеланов самовар с марка "Гжел" - прочутия световноизвестен завод за порцелан в СССР. Самоварът е украсен цветен кантиран с боя от чисто злато. Но ако при всяко друго посещение по рано и след това на всеки ръководител се подарява индивидуален подарък , то Брежнев в този случай подарява един и същи самовар в 28 бройки по списък , поради което той придобива названието списъчен подарък - на всеки един от българското партийно и държавно ръководство по един брой.

Удостоени са Тодор Живков , членовете и кандидат -членовете на Политбюро на ЦК на БКП и Секретарите на ЦК на БКП , Секретаря на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , както и членовете на ПП на БЗНС , Зам.председателите на Държавния съвет и неговите членове , Председателя на Министерския съвет , зам.председателите на Министерския съвет и министрите. Самоварът от порцелан е изработен в Гжелския порцеланов завод по поръчка и първите 28 бройки Брежнев донася в България.

Подаръка става знаменателен в колекциите от подаръци получаавани от редица български партийни и държавни ръководители- Тодор Живков , Станко Тодоров, Петър Танчев , Гриша Филипов , Георги Атанасов , Алекси Иванов , Христо Христов и др. Подаръкът олицетворява съветската и руската национална култура - пищно украсен , той е ненадминат като произведение на изкуството , а посещението на Брежнев става показателно и култово - изобразено е в много пощенски марки дори.

Алекси Иванов

Здравейте, другарки и другари!
Поздрав от Небето Тато ви праща,
гледам, че сте по Терминали и гари,
всеки пътя за Европа хваща...

Гледам и почвам да се тревожа,
че държавата е демократична,
а вече до кокал е опрял ножа
и ситуацията е критична!

Скачахте срещу мене на площада,
всички викахте: "Долу комунизма!",
а сега, когато ви тъпчат без пощада,
демокрацията боли като клизма!

На' ви сега Свободна Европа,
на' ви сега отворена граница,
българинът в чужбина копа
и сънува домашната баница!

На' ви сега свобода на словото,
на' ви отмяна на смъртно наказание,
сега законът е на куршума в оловото,
а престъпниците получават помазание!

Жал ми е да гледам моята Родина,
жал ми е да гледам родните деца,
как се раждат и гледат в чужда градина,
как изтръгват родолюбието им от сърца.

А някога имаше закон и морал,
имаше вяра в пионерската дума,
ха посмей човек да си обрал
и те чака на милиционер куршума!

Ех, другарки и другари, пионери,
затова при мен е вечно бригадирско лято,
дано писмото ми сърцето ви намери,
поздрав най- сърдечен, с обич: Тато!

Автор: Петър Донкин

Най-големият банков обир от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон „Южен парк“ на банка „Биохим“ в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

След като опразват касетките, бандитите наръсват по земята червен пипер за заличаване на следите и цял чувал с чужди косми, събирани от фризьорски салони. Това е направено, защото често за идентифициране на престъпници в криминалистиката се използва ДНК експертиза на открити на местопроизшествието косми. За още по-сигурно, крадците разбиват тръба на канализацията и наводняват помещенията.

Стойността на откраднатите лични вещи и пари е около 7 млн. лева. Банката се охранявала от частен СОТ (фирма СОД 161). Не е имало физическа охрана.
След обира полицаи и следователи се заканваха по медиите да разкрият крадците, но това не се е случило и до днес.

Говореше се, че бандитите са имали вътрешна информация. Те предварително са знаели как са разположени охранителните датчици и какви са техническите им възможности. Познавали са добре помещението и са изчислили къде точно има непокрито от сензори място, за да разбият тези 41 каси, при които няма да се задейства алармата. Знаели са и къде да пробият плочата на пода, за да влязат.

Предполага се, че може да са действали и чрез подставен клиент на трезора, който да си е наел сейф специално заради обира, да е огледал добре мястото и да е обърнал внимание на датчиците.
Дълго се изясняваше защо охранителните топлинни датчици не са реагирали и не се е включила алармата. Според шефа на фирма СОД 161 бандитите са разгънали екрани или паравани пред датчиците. Тъй като те не отделят топлина, алармата не се е задействала. Полицията имаше друга версия – че е използвано самоделно устройство за блокиране на сигналноохранителната техника.

Въпреки че „Биохим” беше застраховала сейфовете в „Алианц-България”, повечето от ограбените собственици на касети се заканиха да съдят банката, охранителите и застрахователите. Те обявиха загуби в размер на милиони левове. Банката обаче постави условие всеки да докаже, че наистина е притежавал изчезналите суми, книжа и вещи.
През април 2004 година само четирима от пострадалите 41 човека представиха съответните документи. На останалите застрахователят „Алианц България“ изплати обезщетения съгласно общите условия по полицата.
През август същата година банка „Биохим“ въведе нови договори за използване на личните сейфове, при които банката поема застраховката на клиентите си до определена сума. Ако тя бъде надвишена, наемателите на сейфове са длъжни да застраховат сами парите и имуществото, което надхвърля застрахователния максимум на банката.

След обира в клона на „Биохим” тогавашният директор на банката Румен Беремски (един от малкото българи с докторска степен от Харвард) подаде оставка и обяви, че ще се занимава с недвижими имоти с партньори от Ирландия.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив