Някога пловдивския панаир се пръскаше по шевовете и в езерото плаваха лодки

Голяма част от пловдивчани все още помнят времето, в което Панаирът буквално се е пръскал по шевовете и то на всяко едно изложение. Панаирните дни бяха събитието на годината не само под тепетата, но и в цялата държава. Малцина, обаче помнят палатата „СССР”, лодките в езерото, павилиона на Евлоги Георгиев, посещенията на Тодор Живков и неговите плакати разлепени по различните палати. Поради тази причина сме събрали и няколко снимки, които ще върнат спомените на едни, а други ще научат съвсем нови неща за място, което си мислят, че познават.

Историята на Панаира започва още през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Мястото обаче е различно.Началото на Панаира се поставя в Цар-Симеоновта градина, като през времето за панаирни палати са се ползвали много от сградите в града като например Търговската гимназия.  Там се е открило изложението на мострения панаир през 1935 година, като за това е пристигнал и Цар Борис III. Днешната гимназия по дървообработване също е била част от изложението.

Павилион „Карлово” на Евлоги Георгиев. Той се доверява за неговото проектиране на държавния архитект Х. Майер. Според оценката на съвременниците павилионът има „твърде вкусна и смела архитектура”, а неговото кубе прибавя към споменатите качества и една особена величественост. След Освобождението Карлово изживява период на икономически упадък, но познава и години на материален и духовен напредък. Участва в Първото Пловдивско изложение с павилион построен със средства на Евлоги Георгиев, в който са изложени произведения на местната индустрия и занаяти.

Дегустациите на вино у нас водят началото си от първото изложение в Пловдив. В един от държавните павилиони е предназначен "за опитване на вина и други питиета". Тук се провеждали дегустациите и се определяли най-добрите, които получават награди. Изобщо темата за виното, спиртните питиета и бирата е била сериозно застъпена на изложението, а най-добрите производители получили почетни дипломи и медали. Един от най-атрактивните павилиони бил този на Станимака.

Не по-малко импозантна е сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Двуетажното здание има площ от 310 кв. м., а лицева му страна е дълга 30 м. Последната, изцяло изработена от дърво, е богато декорирана с различни орнаменти и фигури.

Внушителната изложбена палата на Съветския съюз, която по-късно е разрушена...

Езерото пък е било едно от най-забавните места на изложението. В него се плавали последните модели скутери, лодки и яхти, които производителите са демонстрирали на жадната публика.

Късметлиите са успявали да се качат на борда за едно кръгче.

Източник:plovdivtime

Научете повече

Имам пломба от 4 клас , която и до днес е мръднала.Днес съм на 48 г.зъболекаря почина, пломбата остана

Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Във всяко училище и по голямо предприятие имаше лекар и зъболекар , профилактичните прегледи бяха пълни и постоянни.
На пук на многото негативни изказвания за здравеопазването в НРБ, ще кажа:

На 48 години съм.Имам пломба от 4 клас, която до ден днешен не е мръднала. Зъболекаря почина, пломбата остана. Не съм се разболявала така, както сега.  Имаше 2-3 вида сиропи за кашлица и толкова.Но бяха ефективни и напълно достъпни. Сега за мой късмет имам страхотна лична лекарка, която лекува децата ми без проблем.

Не изписва скъпи лекарства. Общо взето имаме късмет. Но като цяло много други доктори не са така. Има 20 вида лекарства за 1 нещо и то с голяма разлика в цената. В миналото, каквто и да си говорим. Хората са яли здравословни храни или поне не толкова вредни. Сега незнаем какво ядем и с какво е обработена храната. Да не говорим, че ни тровят умишлено, за да си продават лекарствата.

Валерия Кръстева

Научете повече

Софи Маринова: Жоро Илиев ме позлати Той и Поли Пантев ми дадоха първите пачки с долари, спомня си певицата

"Имам парички и благодарение на т.нар. мутри. Те за мен ще си останат джентълмените с възбуждащи парфюми. Само хубави неща мога да кажа за Поли Пантев и Жоро Илиев. Те ме позлатиха! Бях им любимка." Това споделя голямата ни фолкзвезда Софи Маринова тези дни, като разбра, че има шанс да я включат във филм за БГ мутрите у нас, пише "България Днес".

Спомените на фолкаджийката от най-отявлените бизнесмени в тъмни дрехи са изключителни, а бравурните ѝ участия в "Кошарите" са първата ѝ стъпка по въженцето към "Евровизия". 

"Помня първата си среща с Жоро Илиев и Поли Пантев. Те тогава бяха приятели", разказва Софи. Един ден цяла кохорта силоваци щурмуват ресторанта, в който тя пее. "Ти нямаш сърце... Ти не знаеш що е блока, вещице", посреща ги чалга дивата с рефрен, който реже като бръснач. Певицата напипва емоциите с вещина на психолог точно в този първи ден, в който става любимка и на двамата бизнесмени. И най-дебелокожите простенват на баладите ѝ, коментират близките ѝ. "Софи е любимото ми гласище. В циганските песни няма равна. Сега ще видите за какво става въпрос", промотира примата тържество на Жоро Илиев.

Софка се покатерва върху табуретка до шефската трапеза и изпява "Кемано башал е, роменге" и после врясва "Стари рани". Най-напредналите с уискито се трогват. Шефът на ВИС вади куфарче с пари. Подрежда пред Софи шест пачки с по 200 долара. Пантев да не остане по-назад отвръща на жеста, както си трябва.

"В 7 часа сутринта бяхме пред чейнчбюрото, спомня си днес Софи Маринова.

 Овършахме "Витошка". Музикантите си избраха костюми като на Поли и Жоро. Взеха си черни обувки и бели ризи от памук. А си накупих сукмани, бодита, перуки, живаншита и злато. В огледалото не се познах. Все едно бях принцеса от индийски филм. Това бе първият ми голям хонорар", спомня си най-добрата ни фолкизпълнителка за вълшебното куфарче на Пантев и Илиев, което днес я доближава до звездите от Боливуд.

Научете повече

Щерките на Карамански мизерстват! Ето в кого са отишли милионите наследство от Кръстника на мафията

Трите дъщери на Кръстника на българската мафия Иво Карамански мизерстват въпреки милионите, които натрупа баща им в началото на 90-те години. Александра, Ралица и Десислава по нищо не се отличават от един средностатистически българин на минимална работна заплата.

Явно момичетата на покойния бос са наследили единствено фамилията му, а парите са изчезнали безследно. Неотдавна Александра Караманска проговори за митовете относно милионите на баща си. Тя категорично отрече той да й е оставил тлъста банкова сметка, дори напротив.

„Не ми остави абсолютно нищо. И да е имало някакви пари, те изобщо не са стигнали до мен. Други са тези, които спечелиха след смъртта му“, намекна тогава щерката, която се изявява като частен детектив, пише "Галерия".

Алекс живее съвсем скромно в столицата, където управлява единствената останала фирма на баща си – „Корона“. Неотдавна се чу, че агенцията й е на ръба на оцеляването и е пред фалит.

 „Винаги сме били скромни. Майка ми никога не е разчитала на парите на баща ми, а е работила здраво“, разказва най-малката щерка на Карамански. Другите две щерки – 30-годишната Ралица и 33-годишната Десислава, също живеят скромно. От всички наследници на Крамански, най-добре си живее Иво Карамански - младши, който му е извънбрачен син от Нели Атанасова. 

Научете повече

Основателят на цирк "Добрич" Лазар, пердашел ученичките си с въже.Хващат го с три китайки в едно легло

Лазар Добрич е известен цирков артист, педагог и режисьор. Роден е на 26 юни точно преди 137 години в софийското село Равно поле. Той е единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие „сеньор“ в областта на цирковото изкуство. На 18 години Лазар Добрич печели стипендия, за да учи в политехническото училище в Ание, Франция, но скоро след това напуска и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску, с която дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел и в която играе до 1901 г. През 1905 г. става известен с представянето на номера „Трапец на смъртта“ в берлинския цирк „Шуман“ с изобретен от него уред, навлязъл по-късно широко в цирковата практика. През 1950 г. получава Димитровска награда.

Умира на 16 февруари 1970 г. в София. Малко известен факт е, че сеньорът създава първата и единствена до днес в света женска акробатична трупа „Добрич”. На 16 години Мими Балканска е избрана за неин член. Споменът за учителя не е избледнял и до днес, въпреки че от първата им среща са минали близо шестдесет години. „Бях силна по гимнастика, не се страхувах от високото. Дори в цирка си затварях очите, за да не гледам акробатите на върха на шапитото”- разказва съпругата на академик Александър Балкански. Тя е на дванадесет години, когато по радиото съобщават, че се обявява конкурс за кандидати за Московското цирково училище. Един добър шанс да реализира голямата си мечта, да види мавзолея на Ленин. Явяват се триста души, но нито един не заминава. Договорът с руснаците се проваля. Тогава Добрич я кани в първата в света женска акробатична трупа, която възнамерява да създаде. Нарича я мушморок. Между деветте избранички тя е най-малката. Репетициите започват веднага в т.нар.  дюлгерско училище. Сутрин момичетата отиват в клас , а след обяд и вечерта се събират в залата.  Учител и треньор им е единствено Добрич, когато наричат Дядо Лазо. Живеят като в казарма, при изключителна дисциплина. Шефът е безкомпромисен, истински фелдфебел. Само той решава в колко часа възпитаниците му да легнат и кога да станат.

Като човек, влюбен в планината, Лазар Добрич всяка неделя сутрин събира трупата пред Съдебната палата, всички се качват на трамвая и тръгват на екскурзия по Витоша. Никой не може да отсъства.  - „В залата тренировките започнахме с упражнения на пътеката, правехме салта, превъртания, после преминахме на салтомортале от трамплин.  Бяхме четири двойки”-спомня си Мими.- „По въпроса за страха, дядо Лазо имаше своя теория, което непрекъснато набиваше в главите ни: „Не трябва да ви е страх от трикса , а от мен”. . „Най-много се дразнеше на тази от нас, която се откажеше, след като веднъж е тръгнала да прави някакъв номер. Тогава пердашеше безжалостно, имаше и ритници. Някога повече, друг път по-малко.  - Репетирахме годин, докато станем това, което искаше Добрич Не отстъпвахме по майсторство на мъжете. Правехме терци, двойно салто в кош, тройно от земята с трамплин .

Сериозна програма.”  Румъния веднага отправя покана към трупата, но шефът я отклонява. В десети клас, на седемнадесет години, Мими за първи път излиза пред публика. Много е притеснена и тази тревога преди спектакъл остава до края на дългата и успешна циркова кариера. Майката на известния диджей Марти, покойната днес Виктория Младенова, също е започнала цирковата си биография в тази трупа. От нейните разкази синът си спомня за желязната дисциплина, на която трябвало да се подчиняват момичетата. На два пъти по време на работа рамото на Виктория се измъквало. Болката била нечовешка, но това не било повод да се прекъсва играта на манежа. 

- „Минавах за любимката на шефа, но провиня ли се, не ми прощаваше” –продължава разказа си госпожа Балканска..  „В Русе, в цирка, дойдоха няколко артисти от местния театър. След спектакъла те поканиха по -големите от трупата на разходка. Тръгнахме на мач. Гостуваше ЦСКА . Дойде време да се прибираме. Вървяхме със свити сърца. Имаше защо. Първото нещо, което видяхме, когато наближихме хотела,  бе дядо Лазо, застанал на вратата като огромен паметник.  - Къде сте били-гласът му сякаш излизаше от бурия.  - Отсреща в градината, брахме праскови. - Оправданието беше изключително глупаво, но друго в момента не можахме да измислим. - Крадли –крясна дядо Лазо  и без да ни жали , започна да ни налага с едно въже. Въпреки това всички много го обичахме. Той ни беше като баща. Когато тръгнахме да се омъжваме, първият човек на когото се чувствахме длъжни да кажем, беше Лазар Добрич.

С три китайки в едно легло 

За любовните истории на младия акробат Лазар Добрич по света се разказват легенди. Къде верни, къде –поукрасени. Говори се, че , за да прелъсти някаква дама му било достатъчно една обиколка на виенското колело в австрийската столица. Веднаж в страстна игра му партнирали три китайки. Самият той, в своята автобиографична книга „С цирка по света”, разказва как в истанбулския квартал „Галата”, където се разхождал със свой приятел, от един решетъчен прозорец ги повикали две жени. Вече в къщата мъжете виждат две млади, стройни, облечени в коприна от най-нежни цветове, ханъмки . Забулените им лица бързо са разкрити, екзотичната хубост и страстните погледи, пленяват мъжете.

Оказва се, че съпругът им е възрастен търговец, който с най-старата от жените си и четирите им деца, са тръгнали за Бурса да празнуват рамазана. Двете красавици останали в луксозния си затвор с мечтата да избягат в Европа. Готови били да тръгнат веднага с цирка и много се натъжили, след като разбрали, че това не може да стане. Невръстната дъщеря на неговата хазайка във Виена е толкова влюбена в квартиранта, че бяга от дома си и тръгва по следите му. Намира го далеч в провинцията и той се ужасява от този факт. Ако момичето каже, че българинът е злоупотребил с него, чака го затвор. Добрич вика полиция и обяснява всичко. Това го спасява.

В Италия се сгодява за руска графиня. Драматична връзка има и във Венеция.  Акробатката Лили обаче е истинската му голяма любов, но непонасящ братята й, Добрич, вече елитен акробат със световна слава, заминава за Америка. Кани я да го последва. Тя не се решава и не след дълго се жени за един лудо влюбен в нея инженер.  Дъщерята пък на големия философ Ницше- Мина му става асистентка при неговия коронен номер „Трапеца на смъртта”. И тук не минава без любов, но изящен жокей и успешна акробатка, красавицата не иска да бъде в сянката на друг. Това е причината за раздялата им. В Америка Лазар Добрич се жени за Едит. Страхотна красавица и тя е била ездачка, но пада и си чупи крака. Това слага край на кариерата й. Депресирана, Едит харчи с широки пръсти за скъпи тоалети и хазарт. Разделят се завинаги.

Исак ГОЗЕС /БЛИЦ/

Научете повече

Певицата Ива-Ваня, която изпълнява известната песен "Лили Марлен", се страхувала, че комунистите ще я убият

Звездата на немското нямо кино, се връща в България само като спомен

Приятна мелодия и нежен женски глас. Една песничка изцяло в стила на френските шансони от началото на ХХ век - банално-сантиментална и по музикална форма, и по съдържание. Песничка за войничето, раздвоено между дълга и любовта:

Пред нашата казарма, /до входната врата, /един фенер висеше/ и светеше в нощта./ Ний двама ще се срещнем там, /под тоз фенер във нощний мрак...

Това е песента “Лили Марлен”, създадена от немския композитор на филмова музика Норберт Шулце Изпълнява я съпругата му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня.  По зла ирония на съдбата, по време на Втората световна война, а и след това, приятният шлагер се превръща в символ на най-ненавистните човешки страсти, на фашизма.

А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди това, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала “Мис Берлин” на 25 години  и шампион на страната по конен спорт, никога повече не се връща в родината си - само заради тази песен. Ива-Ваня е родена през 1905 г. в конска каруца между София и Карнобат.

Бащата искал син и може би затова възпитавал момиченцето сурово - наричал го Ваньо, обличал го в мъжки дрехи, карал го да спортува и... не му позволявал да гледа филми.  Дали затова Ива-Ваня става толкова самостоятелна, целеустремена и борбена личност, че на 16 години избягва сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската вяра, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира веднага.  Е, не става веднага. Затова пък я засипали с неприлични предложения - какво друго може да очаква една чужденка, която има само хубост и... инат.

Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци.  Минава година, преди да се изкачи на сцена - първият, който проявява към нея интерес, е директорът на театър “Гондел” Паул Лени.  Известният режисьор Роберт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, дава на девойката роля във филма “Имах един приятел”. И птицата на успеха кацва на рамото й... Фотографите се надпреварват да я молят да им позира, заради една актова фотография я  оприличават на Венера Милоска Когато става “Мис Берлин” през 1930 г., наградата й е Мерцедес-Бенц кабриолет.

За известно време е женена или живее заедно с Георг, който я нарича “сладоледената фея”, но се разделят.  Някои от филмите, в които участва, са показвани и в България - “Пиетро Корсарят” (1924), Голямата пауза” (с Хени Порген, 1927), “Прелестите на неделята” (с Хари Лидхе, 1927). Красива и талантлива, тя играе и след като киното “проговаря”, главно във филми на УФА. “Дворцов концерт”, “Той ли беше на третия етаж”, “Отпуска срещу честна дума” са филми, в които тя не само играе, но и пее.

Имала богат и интересен глас, твърди съпругът й, с еднаква лекота пеела както оперни арии, така и модни шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години. Ярка и широко скроена личност - състезава се като жокей, при това с четири собствени коня. Не без успех играе на театрална сцена, при това в сериозни пиеси на Ибсен. Девизът й е “Нищо не може да ме спре”.  Композиторът Норберт Шулце, автор на песента “Лили Марлен”, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна стихия.

Запознават се по време на запис на нейни песни. По-късно създават заедно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Той се развежда, за да се ожени за нея.  Плод на тази любов са двамата им сина и тази единствена плоча с песни,  между които е и прочутата “Лили Марлен” на български. След омъжването си и раждането на децата по свое желание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. Но не се отдава на спокоен семеен живот, твърде неспокойна и деятелна е като характер. “Лили Марлен” се изпълнява от Марлен Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, но само Ива-Ваня я пее на родния си език. Защо? Има едно обяснение - призната, тачена, ухажвана в Германия, тя е мечтаела ехо от нейната известност да се чуе и в родината. Просто едно признание в любов - отдалече и безутешно, което обаче се оказва бумеранг с ужасни последствия. След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите (здрависвала се е публично с Гьобелс, който я поздравява за успехите й като актриса и певица), избягва за кратко в Бразилия при сестра си.  Не смее и да помисли за родината си. Често казвала, че ако се върне в България, комунистите ще я убият.  Все пак се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до смъртта си, на 86 г.

През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл “Бай, бай, Кепхен!”. През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов телевизионен сериал за съдбите на хората в един немски дом: любов и омраза, ревност, кражби, убийство...  Казват, че на 85 г. все още обичала високите скорости и буквално летяла със своя мерцедес!  Написала мемоарна книга. До края на живота си готви преди всичко български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация.  Съпругът й разказва, че покрай нея много техни немски приятели почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак...  Песента, която изпълнявала с най-голямо удоволствие, имала припев: ”Цял Берлин ми се покланя - аз съм българката Ива-Ваня”. 

Преди години друга една българка, живееща в Германия - Юлиана Вегенер (родена Недева), написва документален роман за амбициозната българка, завинаги свързала името си с развитието на немската киноиндустрия - “Ива Ваня или Сладоледената фея”. Издателят Анго Боянов създава от ръкописа красиво томче през 1998 г.  Така изгнаницата Иванка Янакиева все пак се връща в родината си, макар и твърде късно, когато никой вече не я помни. “Каквото реша, го правя”, както казва самата тя.

Петя АЛЕКСАНДРОВА /вестник "Над 55"/

Научете повече