Последното посещение на Леонид Брежнев в България е през януари 1979 г. и става по необичаен начин. На 13 януари дълга влакова композиция докарва на Централната софийска гара вече тежко болния ръководител на СССР и генерален секретар на КПСС. Предварително е договорено посещението да бъде обявено като работно и на гарата няма познатата навалица от възторжени посрещачи със знаменца и букети в ръце. На перона са само членовете на Политбюро на БКП, първите ръководители на София и цялото съветско посолство. Времето е студено и мъгливо, ръми неприятен дъжд.
Запомнил съм това посещение със заглавието на първа страница на седмичника „Поглед“, където сътрудничех още от студент първокурсник. То гласеше: „Сега у нас няма по-обичан човек от Леонид Илич!“. Не се чу главният редактор да е имал неприятности, че е изместил народната любов от Живков към Брежнев.
Колега фотограф, който е сред посрещачите, но му забранили да снима, разказваше как руският лидер, подкрепян от двама яки охранители трудно преодолява двете стъпала от вагона до перона и след това бавно тътрузи крака до очакващия го мерцедес.За първи път такъв „висок гост“ е настанен в личната резиденция на Живков в Банкя. Предварително е решено официалната вечеря в негова чест да бъде пак там, вместо на обичайното място в резиденция „Бояна“. Препоръката за това е на лекарите, придружаващи Брежнев. Малцина са информирани, че съветският лидер ще премине оздравителен курс при народния лечител Петър Димков.
На вечерята в центъра на масата са Тодор Живков и Леонид Брежнев, до него са съпругата му Виктория и началникът на кабинета му Константин Черненко, който само след четири години ще седне в стола на своя патрон. Друга предварителна договорка е, че на официалната вечеря няма да бъдат произнасяни тостове. Освен това българите са предупредени, че вечерята ще бъде кратка, защото гостите са уморени от дългото пътуване с влака.Столовата в личната резиденция на Живков в Банкя е сравнително малка. Освен българските домакини в неголямото помещение са и всички от руската делегация – официални лица и лични сътрудници на Брежнев, охранители, лекари, сестри, телефонистки. Тодор Живков няколко пъти се опитва да заговори своя приятел Леонид Илич. Брежнев обаче бързо губи внимание и търпение, върти се на стола и започва да задава странни въпроси. По едно време, видимо поразвеселен, се обръща към една от младите жени на масата: „Ах, Валя, колко се радвам, че те виждам!“ Съпругата Виктория Петровна веднага го поправя – това не е Валя, а телефонистката Толя. Брежнев замълчава, лицето му потъва в дълбока замисленост, но само след няколко минути той отново засиява: „Ах, Валя, колко се радвам, че те виждам…“ Всички наоколо навеждат глави сконфузено. Валерия Петровна отново го поправя, но след малко в настъпилата тишина се чува гласът на Брежнев, който високо пита Нова година ли празнуват сега. Този път се намесва Черненко: „Не, Леонид Илич, Нова година празнувахме преди две седмици в Москва, сега се намираме в София, в братска нам България.“
Ситуацията става конфузна и Тодор Живков дава знак за тръгване преди още да бъдат поднесени кафето и десертът.Сънят, лекарствата и процедурите явно си казват думата и на официалната среща в резиденция „Бояна“ с българските членове на Политбюро на следващата сутрин Брежнев е в сравнително добра форма. В началото Тодор Живков информира за развитието на България и за проблемите, които партията и народът решават. На всички прави впечатление, че информацията на Живков е с подчертано умерен тон – нито хвалебствия, нито оплаквания.
„След това Брежнев прочете кратка информация за тяхното развитие. Направи впечатление, че той говори повече за проблеми, отколкото за успехи. Очевидно това беше своеобразно предупреждение да бъдем по-умерени в нашите искания“, пише в мемоарите си външният министър на България Петър Младенов.
Но Брежнев отново се проявява като добър и щедър чичко Обявява, че Съветският съюз е решил да отпусне безвъзмездно на България 2 милиарда преводни рубли. Те са за стимулиране на селското стопанство и някои експортни отрасли и дейности. Българите си отдъхват. Наливат шампанско и Леонид Илич се чука с чашите на домакините, казва по няколко думи на всички от нашата делегация. Не след дълго обаче умората го наляга и придружаващите го лекари бързат да го отведат в покоите му.През януари 1979 г. е не само последното посещение на Брежнев в България. Тогава е може би и последният транш на „безвъзмездната братска помощ“. Секва мащабната преработка на нефт, харизван ни от Москва в рамките на тази „помощ“. След кратките управления на Юрий Андропов и Константин Черненко на власт в Съветския съюз през 1985 г. идва Михаил Горбачов и нещата идват на мястото си според желязната икономическа логика. Само след 4 години Живков пада от власт. Но тогава, през януари 1979 г., никой още няма и представа какви времена ще настъпят. Дали заради лошото и студено време, или поради някакви други причини само след два дни българите са предупредени, че Брежнев прекъсва почивката и лечението и си заминава за Москва.
На 7 ноември 1982 г. Леонид Брежнев е на трибуната на мавзолея на Ленин за манифестацията в чест на 65-годишната от Великата октомврийска социалистическа революция. Няколко дни по-късно съветските медии съобщиха, че Брежнев се е простудил и заболял. Скоро след това генсекът умира.Няколко часа преди ТАСС да оповести новината официално, при Тодор Живков идва съветският посланик и му предава съобщението на ЦК на КПСС. Живков веднага привиква членовете на Политбюро и възлага на Петър Младенов и Александър Лилов да изготвят проект за съболзнователна телеграма и съобщение на ЦК на БКП, което всъщност ще бъде некролог. Избрана е делегация начело с Тодор Живков, която да присъства на погребението на Брежнев.
Във всички министерства, предприятия и учреждения в България са направени траурни кътове, пред който българите изразяваха скръбта си пред съветския ръководител.
И в „Поглед“ имаше такъв траурен кът. Аз обаче така и не застанах пред него, защото спешно ме командироваха в Петрич. Там тогава живееше героят на социалистическия труд, знатната тютюноберачка Сара Смедарчина. Някой в редакцията се сетил, че на 10-ия конгрес на БКП през 1971 г. тя седяла в официалната трибуна до самия Брежнев. Трябваше да я попитам колко й е мъчно за него.
Заварих жената да прави сладка баница, която да изпрати в СССР, където живееше семейството на сина й. Останах с чувството, че тя научи от мен за смъртта на Брежнев, но няколко пъти повтори: „А, убав човек беше той, арен човек!“
Само след година съветските медии обявиха, че годините при управлението на Брежнев били „години на застоя“…
Автор: Пенчо Ковачев, в-к „24 часа”

Произведен в ДЗУ Стара Загора 16-битов компютър (юли 1988) Неизвестен модел :)
Със сигурност обаче разпознавате поне хард диска - 20 мб Seagate ST-225.


Производство на компютрите Правец

Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели ИМКО (Индивидуален Микро Компютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 г. само в 3 броя.

Първото международно представяне на ИМКО е на Международния симпозиум по роботика в Лондон, където ИМКО управлява българския робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър е впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползват миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струва десетки пъти по-малко и е значително по-лесно за използване.

След успеха на приложението на ИМКО-1 (Apple-I) в управление на обекти в роботиката през 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребителите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, преименуван в Правец-82 и положил началото на серията Правец, наречена на гр. Правец, където е построен и заводът, в който са се произвеждали.

През 1981 г. IBM пуска на пазара IBM PC като публикува пълните схеми и пълния BIOS на компютъра.[4] IBM PC беше ембаргова стока. Започна масово копиране и фирми от Сингапур, Хонг-Конг, Тайланд, Тайван и Южна Корея наводниха пазара с копия на IBM PC/XT. Азиатските фирми спечелиха пазара за IBM и пазарния дял на Apple силно намаля. Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години. По това време в Източния блок персонални компютри се опитват да произвеждат СССР, България, ГДР и Унгария. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец-16.

Електронни елементи произвеждат СССР, България, Чехословакия и ГДР. В средата на 80-те години (от 1984-та нататък) беше очевидно, че електрониката на Източния блок като отрасъл изостава. Не всички компоненти на използваните от България микропроцесорни фамилии имаха източен аналог, появиха се цели фамилии елементи без аналог, появиха се първите програмируеми матрици (PAL) и гъстотата на логическите елементи се увеличи. За новите елементи се появи нова технология за печатни платки – печатни платки с повърхностен монтаж. Изискването за не повече от 4% западни елементи стана невъзможно за постигане. Все повече елементи се купуваха от запад, а те бяха под ембарго. Това направи производството нередовно и увеличи разходите за производство. Подобно беше положението с всичко, което изискваше електронни елементи – дискове, флопи устройства, принтери, монитори.

Затова в 1986 г. беше решено, персоналните компютри да се произвеждат само в Правец и валутните разходи за производство на персонални компютри да се съсредоточат там. На всички останали производители на електроника в България бяха наложени строги валутни икономии (такъв беше терминът).

Компютрите Правец не бяха популярни в СССР, защото бяха не само изцяло със западни елементи, но и с цели западни модули (дънни платки, видео контролери, дискови контролери и т.н.), внесени от Сингапур, Хонг-Конг и Тайван. Руснаците бяха прави за себе си – защо да купуват Правец-16, като от Тайван можеха да си купят по-евтини и по-добри. За да регистрират Правец-16 в ЕС (Единная Система) и пробият в СССР през 1986 г. екипът на проф. К. Боянов беше преместен от ЦИИТТ в Института по Приборостроене и в началото на 1987 г. е създаден Институт по Микропроцесорна Техника (ИМПТ) с директор проф. К. Боянов към Комбината по Микропроцесорна Техника (КМТ) Правец. На ИЗОТ беше забранено да разработва персонални компютри.

Производството на компютри се стабилизира, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец беше предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Производството е прекратено в началото на 90-те години след преминаването на България към пазарна икономика.

sandacite.bg
/Уикипедия/

Крали Марко !
Някога Южната ни граница бе най-охраняваната граница в соцлагера !
И днес има останки, който да ни напомнят за едни отминали времена, в който България имаше над 2000 танка, а днес имаме само няколко !
Някога в България се вкопаваха танкови и се покриваха с бетон така наречените неподвижни огневи точки !

Все още тези точки се водят квалифицирана информация за това няма да бъдем много словни !
Днес хора по границата ни попадат на такива огневи точки останали от времето когато България имаше Армия и бе най-верният страж на соцлагера !

Днес е друго – днес нямаме армия, нямаме чест и достойнство, а хората възпитани в родолюбие и патриотизъм са предадени от номенклатурните канцеларски плъхове в министерството на отбраната !

Но някога по цялата ни южна граница можехте да видите тези дула сочейки на там където сега няма и граница, няма и мрежа, от Кльонът няма и помен, а граничарите са на заплата от трафикантите !
Срам и позор, а някога през тази граница и пиле не можеше да префръкне, а днес минават цели орди необезпокоявани и ако някой им попречи гарантирано ще пострада !

Всяка майка граничар не ражда и да си граничар това бе призвания дълг и чест за малцина, който денонощно са били готови да дадат и животът си за Отечеството !
Днес няма държава и за това не и е нужна и граница !

Ние сме територия на кръстопътят на историята на която още можем да видим останки от защитна линия, която неофициално носеше името „Крали Марко“.

Източник:wars.bg Снимка:Интеренет

Черкелов беше против моето участие в Мъже в командировка. Когато ми казаха, щях да умра. Мъка сви сърцето ми. Гриша Островски, се наложи, все пак е режисьора. Започнахме снимките. Втори снимачен ден. Аз съм без настроение, нямам сили да ходя, не помня текста. Пети снимачен ден. Обядваме в писателите и чувам от друга маса гласа на Черкела.
- Да, мдаааа и така мина всичко успешно.

Беше доволен с лукаво вдигнати вежди. Гледам към него, не вярвах на чутото. Оказа се, че всичко е нагласено. Нарочно са ме излъгали, че не искал моето участие, за да ми помогнат в изграждане на образа, на момиче, което играе във филм, но НЕ се справя с ролята. После, после всичко беше като по вода. "Епизодът", нашата новела и без това беше с малко диалог, но и той ни беше излишен...

За www.bgspomen.com Бранимира Антонова

Съвременните ученици само знаят да се забавляват с телефоните си, да пушат цигари и да ходят на чалготеки. Често хокаме днешните деца, давайки им примери какви сме били ние навремето и колко подготвени за живота сме излизали от гимназията, напът за университета или избрана професия.
На фона на заливащите ни класации, в които днешните българчета са назад по знания, но много напред по наднормено тегло и тютюнопушене, вероятно сме прави.

Нека си припомним как изглеждаха учениците от времената на социализма. Чавдарчета и пионерчета задължително бяха пременени в бели ризи и със съответната синя или червена връзка. Гимназистите и учениците в техникумите – момичетата бяха облечени с престилки с бели якички и привързани коси, момчетата – в тъмносини костюми, бели или сини ризи, понякога с вратовръзка. Не като сега – с качулки и раздрани дънки. Имаше ред и дисциплина, образованието беше на ниво, а към учителите имаше респект. Сега в школата цари анархия, а побоищата са ежедневие.

Най-вълнуващите спомени от ония вълнуващи времена са манифестациите по случай 24 май. Те водят началото си още от времето на Цар Борис III, но най-организирани бяха честванията по времето на соца. Най-мащабните манифестации бяха в София, пред мавзолея на Георги Димитров, където партийният елит, начело с Тодор Живковq приветстваше „учащата се младеж”.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив