Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Малцина от феновете на култовия филм „Оркестър без име”, които знаят наизуст репликите му
са се вглеждали по-детайлно в кадрите, където е показано ежедневието на  малък провинциален град. Оказва се, че авторите на филма режисьорът Людмил Кирков и операторът Виктор Чочов се спират на Айтос. Малкото градче на 30 км. от Бургас по времето на соц-а се вписва чудесно в идеята да се разкаже животът на музикантите от един оркестър, които имат желание за  изява, а и е близо до морето.Тогава през далечната 1980 година продукцията се снима по Южното Черноморие. Преди 34 години целият снимачен екип отскача периодично до Айтос за кадрите в началото на филма преди героите да тръгнат за турнето до Златни пясъци с големи надежди.Айтозлии са горди, че е запечатана тяхната малка сладкарничка, лимонададжийница, магазин за дрехи, дори и улицата, която води до Автогарата, с магазин за плод и зеленчук.  През годините колкото повече се върти филмът, толкова повече нараства  самочувствието на местните жители, че са били част от родната киноиндустрия. Така и с времето се ражда легендата, че песента във филма „Нашият град”, изпята от група Тангра, е писана за техния град. Всъщност тя приляга на всеки малък провинциален град от онова време, „в който друго освен да се влюбиш просто няма какво да се случи”. Авторът на текста Александър Петров, който наскоро отбеляза 60 години и е един от най-известните текстописци на рок песни в българския ефир, получава задача от Окръжен комитет на партия да възпее  малък град в Северна България. След това композиторът Борис Карадимчев пише мелодията, песента влиза във филма,  като става набързо популярна. За нея спорят няколко градове в страната. Дори официално се води и химн
на Шумен.Айтозлии си спомнят, че  идването на снимачния екип се е превърнало в една от местните атракции по онова време, когато студио „Бояна” бе от ранга на Холивуд в представите на хората, а родните актьори бяха досущ като холивудски звезди.Единият от участниците – статисти му се налага няколко пъти да изяде пасти и да изпие модния по онова време битер лимон, докато се снима кадърът в сладкарничка „Роза” срещу Читалището, където героите на Георги Мамалев и Филип Трифонов  прекарват следобеда си в обсъждане на бъдещето турне.„Спомням си, че ме откриха пред киното заедно с моя приятел, аз съм момчето с жълтата блузка във филма. Направихме два дубъла, защото първият не се хареса на снимачния екип”, разказва Кирил Борисов. Тогава той е бил 15 годишен, в момента живее и работи в чужбина. Репортер на вестника се свърза с него по телефона в кратките обедни почивки. Беше страхотно усещане да влезеш във филма, продължава Борисов. С годините не е пропуснал нито веднъж, когато е в България и излъчват филма, да го гледа и да се върне в онова време.Управителката на въпросната малка сладкарничка, не е професионален актьор, а отново местна жена. Калудка Митева тогава работи в „Роза”и също участва като статист и продава лакомства на героите във филма. До 1983 година тя работи като управител там, после се премества на други търговски обекти, завършва трудовия си стаж като продавач на вестници. Откриваме я у дома. „Това са наистина много мили спомени, преди дни, когато отново показваха филма се върнах  в онова време, а съпругът ми каза: „Ела, дават те пак по телевизията”, разказва жената.Повечето от хората обаче са категорични, че с филма са вдигнали популярността на града си и самочувствието им, че са били творци в родната ни киноистория се е повишило.

Ахтопол

Балчик

Бяла,къмпинг "Луна"

Дружба

Китен

Несебър

Обзор

Приморско,устието на река Ропотамо

Слънчев бряг

Варна

Златни пясъци

Уникално видео от някогашния Слънчев бряг вижте тук >>>

Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта.„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.
В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.Гларусът е легендарен персонаж, от когото е тръгнал митът за българското гостоприемство.
Той е живата реклама на черноморските ни курорти, мил спомен за хиляди чужденки на и над средна възраст от времената, когато All inclusive означаваше просто „всичко вътре”. Добре сложен, добре изпечен (но и пьекан), с прилепнали (по възможност вносни) бански и с екзистенц-минимум от свалячески реплики на няколко езика, той самоотвержено защитава честта на родината с надеждата някоя Ингрид да си падне дотолкова, че да го ожени за себе си и да го отведе далече, далече. Зимната му разновидност е ски-учителят.
Развитие на типажа: Откак мъжете вече могат да излизат в чужбина не само по полов път, ятото на гларусите пооредя. Останаха предимно аматьорите, които си въобразяват, че като заговорят българка на немски, й правят комплимент. Някои неща като силен тен, мек говор и перчене по плажа са си почти същите, но гларусите вече не са онези калени и минали през всичко воини. Чехкините вече си бръснат краката, все пак.
Черноморието ни отразено от „Маями Нюз” в броя си от 21 март 1974 г. ( Част 1 ) ЦЪК

Снимка:Стефан Николов


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив