19:09
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката златни пясъци. Сортиране по дата Показване на всички публикации
16:35
Admin
ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
No comments
ВЪЗХОДЪТ
Предприятието „Океански риболов”, е създадено с решение на Политбюро на ЦК на БКП на 26 февруари 1964 г. Решено е то да е под шапката на ДСО „Рибно стопанство”. На 24 април 1964 г., с приемането от български екипаж на построения в Щралзунд (тогава в ГДР) траулер „Феникс”, е поставено началото на флота на българския океански риболов. Екипажът му е съставен почти изцяло от кадри на Параходство БМФ. Първи капитан на кораба е Димитър Велков, а първи главен механик - Милко Герчев. Постепенно се създава един доста солиден флот, който започва да мери сили с водещите държави и компании в бранша. Седалището на фирмата е в Бургас, където е построено голямо рибно пристанище, а предприятието се превръща в гордост за града. От морския град са и най-много от заетите моряци.Още през 1966 г. корабите от скромния ни тогава океански риболов доставят на вътрешния ни пазар 15 000 тона риба - два пъти повече от улова на риба от местните водни ресурси. В края на 60-те „Океански риболов” започва да носи вече твърда валута за страната. Годишно десетки хиляди тонове риба се улавят от траулерите на риболовния флот. Част от продукцията е за вътрешния пазар, но повечето от улова се пласира в чужбина. Стоката се продава в Близкия изток, Румъния, Унгария, Монголия, както и в републиките от бившия СССР. Прави се пробив и в държави като Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай. Продава се стока и в над 10 африкански държави. Обикновено се захранват „братски” страни като Ангола, Мозамбик, Зимбабве, Алжир, Либия и др. Продава се срещу валута, която е крайно необходима за държавата през онези години. Годишно от търговията с риба и рибни продукти в бюджета влизат по 100-120 млн. долара през 70-те години и над 150 млн. през 80-те.
.jpg)
Корабите кръстосват всички морета и океани. Най-много се е ловяло обаче в Атлантическия океан, както и в западните части на Индийския. Български кораби достигат и до Тихия океан. С част от парите се купуват нови кораби и техника, другите се използват за нуждите на икономиката. Моряците, които работят в „Океански риболов”, пък имат особен статут - получават част от заплатата си в долари. Печелят добри пари за времето си. Позволяват си да купуват вносни стоки. Семействата им придобиват статут на по-заможни и богати хора.През 70-те и 80-те години е златното време за риболовния ни флот. Тогава дружеството е в апогея си. Разполагало е с 38 траулера, а в него са били наети над 6000 души. Всеки кораб е имал екипаж от около 80 души. Флотът ни става сред най-големите в световен мащаб, моряците ни са разполагали с много информация и често са успявали първи да разберат къде е голямата риба. „Океански риболов” се разраства много през 80-те години. През 1985 г. достига върха си. Специализираните английски издания нареждат НРБ в първата петица на световните риболовни флотилии. България по това време има океански риболов, който респектира с мащабите си и с размерите на своя улов. Предприятието разполага вече с огромен флот и голяма производствена и сервизна база. Има и много имоти в България и в чужбина. Те са разделени в няколко типа и класа:- Тип Тропик (СССР): като корабите Феникс, Пеликан, Лебед и др.- Тип БМРТ (СССР) като Фрегата, Балкан и Чайка.
- Тип Атлантик (ГДР) като Алка, Цикония, Ралида, Олуша и др.
- Тип Б-418 (Полша): Афала, Офелия, Физалия, Сагита и др.
- Тип Сибир (Транспортно-хладилни кораби-ТХК (СССР): Слънчев бряг, Златни пясъци, Лазурен бряг, Китен и Албена.
След 1989 г. започва съсипването на предприятието по абсолютно криминален начин. Големият риболовен флот по най-безпардонен и безнаказан начин бива ликвидиран и разграбен, а днес от имуществото му не е останало почти нищо. „Океански риболов” може да бъде посочен като един от първите примери по схемата- "фалиране, приватизация и разпродажба на активите”. Предприятието от изключително печелившо изведнъж става губещо и в последствие приватизирано от бившите си директори. Корабите разпродадени, екипажите уволнени, фирмите фалирани.
ПАДЕНИЕТО
След като идва демокрацията, като по сигнал всички екипажи започват да правят каквото си искат. Продават продукция с цел лична печалба в Конго, Нигерия, ЮАР и други африкански държави. Продава се целият добив на по-ниски цени без документи и никакво осчетоводяване. Според някои информации по това време корабите се използват и за пласиране на нелегална военна продукция в тези региони. Това става със съдействието на хора от структурите на бившата ДС. Капитаните и екипажът действат заедно. Съдбата на екипажите и риболовните траулери става тъжна. Много от корабите се намират на чужди пристанища, където са блокирани заради неизплатени дългове към международни групировки. Някои от тях въобще не се прибират в България. Едни биват продадени, други изчезват в нелегалност.От 130 хиляди тона на година добив на рибни продукти само за 3-4 години „Океански риболов” буквално се разпада. Предприятието губи и официални пазари и достъп до редица води и пристанища. Така започва бавно да се спуска надолу по стълбицата на дълговете, фалита и неефективното управление. Постепенно предприятието задлъжнява и към своите работници. Натрупват се неизплатени заплати за милиони долари. Дружеството постоянно трупа загуби и дългове. Така съвсем закономерно през 1994г. „Океански риболов” е обявен в ликвидация.
В началото на 90-те години излиза на сцената бургаският предприемач Петко Русинов. Според различни източници той е офицер от ДС. По това време той е генерален директор на „Океански риболов”. По някакъв начин успява да приватизира частично предприятието. Държавата обаче също си запазва дял в дружеството. След това вече започва и безконтролната продажба на активи и имущество. Няма яснота на каква цена Русинов е придобил държавна фирма. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов обаче по негово време е продаден почти целият траулерен флот. Някои от корабите, които са били в лошо състояние, били ремонтирани за няколко месеца и след това пласирани в чужбина. Най-често купувачи са компании, действащи под либерийски или панамски флаг. Процесът продължава до края на 90-те години. За смешната сума от 2,5 млн. долара е продаден най-новият тогава кораб във флота „Феникс”. Това става по времето на правителството на Жан Виденов. По това време „Феникс” лови риба край Камчатка. Той е спазарен за продажба с руски търговец.Корабът „Албена” изчезва изведнъж и няма информация къде точно е продаден. По-късно е задържан в гръцки води. Тръгва проверка на компанията, която установява липси за 18 милиона долара. И досега обаче няма яснота как и къде са отишли тези пари, нито пък са наказани виновниците. Пак според Пламен Симов пък през 1989 г. в „Океански риболов” е имало тайна банкова сметка на стойност 120 милиона долара. За тези пари също нищо не се знае. Според Симов тази сума била една от причините за убийството на Андрей Луканов години по-късно. Тази версия обаче не е доказана.
През 1996 г. бургаският окръжен съд се опитва да обявяви “Океански риболов” в несъстоятелност и да назначи синдик, както разпорежда Търговският закон. Върховният съд обаче връща отново дружеството в процедурата на ликвидация по искане на един от кредиторите - териториалното данъчно управление в Бургас, което предявява претенции към три от етажите на административната сграда на “Океански риболов”. Етажите са продадени без търг на фирмата “BS - фиш” за 35 хил. долара. Претенцията на данъчните по това време според някои източници е за 270 хил. долара. След няколко неуспешни опита да реши проблемите на риболовната компания с местни сили, Министерството на промишлеността през 1998 г. обявява международен търг за избор на ликвидатор на риболовния ни флот, който да разпродаде останалите му активи. Търгът е спечелен от консултантската компания “Ърнст енд Янг” и от април с. г. тя започва да подготвя ликвидацията на дружеството.По това време задълженията на „Океански риболов” достигат близо 10 млрд. неденоминирани лева. Около 3,8 млн. долара са неплатените от години заплати на моряците. Стопанска банка има претенция за 1,7 млн. долара. Има задължение към Експресбанк по внесена от банката гаранция в лондонска банка в размер на 460 хил. долара. Останалите задължения са към държавата и други кредитори. Активите на дружеството са оценени и подготвени за продажба чрез международен търг.Сделките се одобряват от отдел “Ликвидация” в Министерството на промишлеността. В края на май мениджърът по експлоатацията на фирмата кап. Костадин Патранесков обявява, че фирмата “Океански риболов” струва около 10 млн. долара, ако бъде купена в пакет заедно с пристанището, хладилната база и хотел “Атлантик”. Ако не се намерел купувач за цялото предприятие, то щяло да се продава на парче. В този случай обаче моряците щели да получат част от парите си, а за останалите ще бъдат обезщетени с компенсационни бонове. Така и става. Бавно имущество и активи започват да се продават от синдик. Това продължава десетина години, през което време не остава нищо от „Океански риболов”.През юни 1996 г. е арестуван един от предишните ликвидатори на дружеството, Пламен Маринов. Финансова ревизия открила негова лична сметка в малтийска банка “Мид Мед” с 50 000 долара. Маринов действал като съдружник в малтийската риболовна фирма “Лазур маритайм” и като такъв сключвал фиктивни договори, неизгодни за “Океански риболов”. На безценица са приватизирани траулерите “Атлантик” и “Аврора”. Купувач е Петко Русинов - президент и съдружник в около 15 фирми.
Делото срещу Пламен Маринов пък е един от примерите за импотентността на българската съдебна система. Сагата Пламен Маринов - "Океански риболов" е на път да се превърне в най-дългия български съдебен сериал, който продължава близо 20 години. През това време прокуратурата на няколко пъти удължи срока на разследването, а съдът пък три пъти връща делото на прокуратурата за прецизиране на повдигнатите обвинения. Маринов е арестуван през 1996 г., а година по-късно освободен срещу внушителна гаранция от 1,5 млн. лева. На 21 декември 2005 г., две години и половина след старта на процеса, Бургаският окръжен съд призна ексликвидатора за виновен по всички повдигнати обвинения - за длъжностно присвояване в особено големи размери, престъпление по служба и съставяне на официален документ с невярно съдържание, и го осъди на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Три години пък апелативните магистрати умуваха върху присъдата, издадена от колегите им, докато най-накрая на 22 януари 2010 г. я потвърдиха изцяло. После обаче се оказа, че втората инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. На следващата година пък изтече изтече абсолютната давност по едно от обвиненията срещу бившия ликвидатор на „Океански риболов“ – за безстопанственост. Така делото срещу него бе прекратено частично. За изтичането на давност за другото обвинение Пламен Маринов трябва да почака. За длъжностно присвояване в особено големи размери, особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от 10 до 20 години, гласи законът. Абсолютната давност в случая е 30 години, т.е. остават още 11. Както е тръгнало обаче, като нищо ще минат и те. Така сагата продължава. А междувременно най-голямата българска флотилия вече е спомен – горчив...
Използвани източници: Соц,бг,Флагман и публикации в интернет
- 7:55
- Admin
- ЛЮБОПИТНО, СТАТИИ
- No comments
 |
| Отличникът в дряновската гимназия Минчо /вляво/, на абитуриентския си бал. |
Минчо Празников витае в небето, но е здраво стъпил на земята. Легендарният синоптик е далеч от представата за средностатистически пенсионер. Не вярва, че стихиите в България идват от свръхсекретното климатично оръжие ХААРП. Не вярва и че са бич Божи, защото е сигурен, че всесилна е само природата. А тя има за какво да отмъщава. Стане ли дума за катаклизми, Празников винаги подчертава, че земята има много да си връща за отровите, които хората са излели в нея.
„Навремето Хрушчов беше казал, че съветският човек ще направи така, че реките да текат в обратна посока, Сибир да стане житница и т.н.
Това не се случи и сега природата отмъщава”, казва често той.
Макар и в пенсия след 50 години метеорологична служба, той продължава да ходи на работа, за да прогнозира какво е решила природата. Има поне дузина конкуренти в жанра „Дежурен тв синоптик”, но още никой не е успял да му отнеме венеца на властелин на атмосферните явления в тв ефира.
 |
| 6-годишният Минчо в детската градина в родното Дряново |
знае от опит Празников. Мерни единици в скалата на делника му са градусите и хектопаскалите, всичко останало се събира в графа „Семейство и други”.
- Като малък мислех, че в тази наука има голяма доза мистика. Нося името на дядо си - опълченец, на два пъти раняван на Шипка, фамилията идва от прозвище, лепнато на прадядо, който оправдавал отсъствията си от училище с църковни празници.
И аз обичам празниците и да съм радостен, страдам много, ако прогнозата ми не се сбъдне,
разказва човекът, който може да накара цяла България да излезе с чадъри.
През 50-те години учениците от местната гимназия отишли на екскурзия до Златни пясъци. По онова време ареалът се отличавал с щедра гориста местност. Походът на учениците стигнал до Аладжа манастир, където гъмжало от змии. Още на място решили да организират акция за събиране на таралежи в Дряново.
Бъдещият метеоролог счупил нормата и предал три ежа. В крайна сметка към морската ни столица потеглил цял вагон с дряновски таралежи.
Първата малка стъпка на Минчо към големия скок в облаците става като дете. „Имахме много добър преподавател по физика и под негово давление отидох да следвам физика. Исках да стана даскал като него, разказва Минчо Празников. - Завършихме шест души и всички заминахме на служба в армията, там ни разпределиха”.
След 22 г. под пагон във ВВС стига до звание полковник. Гледаше се сериозно на прогнозата за времето, защото планировките за утрешния ден се правят днес.
След като през 1986-а минава в запаса, оттогава гласът му звучи неизменно след края на новинарските емисии по радиото, а с Любка Кумчева се редуват пред картата на България със съобщения за времето след „По света и у нас”.
Проф. доктор Цвета Бошнакова прави празник живота на метеоролога от половин век
„Лошо време няма. Има лоши жени” - тази сентенция е на Минчо Празников. „Нямам богат опит с нежната половина от обществото, защото съм се оженил за първата си любов и съм й останал верен досега”, изповяда се преди години прогностикът не къде да е, а в мъжкото списание „Плейбой”. Дамата, която прави всеки ден в живота му празник, е Цанка Бошнакова - професор в Медицинската академия. „С нея са свързани най-хубавите ми моменти - голямата любов преди брака, сватбата ни, раждането на дъщеря ми, рождените дни”, разнежва се синоптикът.
 |
| Бригадирско лято |
- В метеорологията сте от 50 години, кога прогнозите са по-голямо предизвикателство – преди или сега?
- Естествено, че преди, сега имаме вече сведения от цял свят. Така че паралел не може да се направи, но в края на краищата всичко зависи от синоптика – тук вече идва субективният фактор, защото той трябва да прецени информацията и да я приземи в нашия район.
- Имате ли любим сезон?
- Есента. Пролетта също е любим, защото е сезонът на пробуждане на живота след тежката зима. Дърветата започват да цъфтят, пчелички да жужат, птиците се завръщат от южните страни. Така че животът започва да кипи през пролетта. Аз може би правя изключение, но много обичам есента с нейните багри, с тихия спокоен живот, с богатия пазар и т.н.
- Свидетели сме на аномалии във времето, защото сезоните се изместиха и почти няма пролет. Кои са според вас причините за тези катаклизми?
- Не съм привърженик на дълготрайните прогнози за времето, защото те са в повечето случаи неточни. Най-верните прогнози са до 36 часа, а прогнозите, които дават колегите, са до 10 дена.
Синоптиката е моята съдба. През целия си съзнателен живот съм се занимавал само със синоптична метеорология и съм надхитрял времето.
Така че ставам нощем, за да видя какво е времето навън - хората се интересуват най-много от валежите. Взирам се през прозорците в тъмнината - Боже, май вали. Ама дъжд. Аз пък съм предрекъл сняг. Лошо, сърцето ми се свива.
- През годините сте имали не една любопитна случка, а знам, че сте изгубили бас от ваш приятел за прогнозата за времето. Така ли е?
- Така е. Веднъж след едно дежурство в Института се уговорихме да се видим с Дицата (доц. д-р Стефан Дицов). От дума на дума стана въпрос и за времето, като той ми каза, че още вечерта ще завали силен дъжд, прогнозата му идва от неговия стаен барометър.
Казах му, че това е невъзможно и прогнозата е, че няма да вали, и така се хванахме на бас кой е прав. Наистина през нощта заваля силен дъжд, а на сутринта, когато отидох на работа, помолих колегите да не ме свързват с никого, особено ако се обади мъж на телефона. За беда, трябваше да поема едно дежурство и Дицата ми звънна.
 |
| Дамата, която прави всеки ден в живота му празник Цанка Бошнакова - професор в Медицинската академия. |
„Добре, ама и покривите са мокри!” – продължи наивно и подигравателно той. Така загубих баса с него и може би това е първото ми непознаване на времето за кратък период. Преди години сбъдването на прогнозите беше 65-70 процента, сега вече гоним 90-те процента. Но винаги съществува 10-процентовата вероятност да се сбърка.
Сега гледам красивите момичета с приятна визия, които представят прогнозата за времето, с удоволствие, признава известният метеоролог Минчо Празников. Но се страхувам, че като са на екран, мъжката половина от зрителите само гледат прогнозата, а не я чуват.
За тяхно сведение, не се очаква човекът да почне да „управлява” времето, а оптималната температура за секс била 17-20 градуса, тогава хората се стремели към ласки, подтиквани от желанието да се стоплят.
И на всички пожелавам: Бъдете усмихнати, весели и спокойни! Повече вярвайте в прогнозите за времето!
Паулина БОЯНОВА Източник: retro.bg
- 6:28
- Admin
- Слънчев бряг, СТАТИИ
- 6 comments
Слънчев бряг 1974 година-Български спасител и руска летовничка на плажа
Според варненския дългогодишен спасител Божидар Банков, който започва кариерата си през 1963 г. на Златни пясъци, истинските свалячи са били общите работници в курорта.
„По цял ден се облизваха и вечер скачаха в леглото на някоя чужденка, макар да е забранено. Милицията обаче не спеше. Бяха пратили две момичета под прикритие в хотел “Гларус”. Че са агентки ни каза барманът. Общаците обаче не знаеха. И една августовска вечер през 1964 г. милицията хвана няколко нашенци на калъп с чехкинчета. На другия ден в. “Народно дело” написа, че в “Гларус” изловили “гларуси”. И така се роди новото име на свалячите на плажа”, разказва Божо.
В спомените му най-атрактивни остават чехкините и немкините. За рускините казва, че били най-непристъпни, понеже ходели по групи, а най-ниско ниво в рейтинга му от онези години са полякините, само будалите се били занимавали с тях, но иначе били добри търговци на парфюмчета “Бич може”, “Пани Валевска” и кремове „Нивеа” – изключително дефицитни продукти по времето на соца.Вижте още:Разходка в 22 снимки из някогашният Слънчев бряг потънал в зеленина
Из в-к „Труд”
- 11:27
- Admin
- 1990-НАШИ ДНИ, Курорти
- No comments
- 15:11
- Admin
- Ваканции Лагери, ЛЮБОПИТНО
- 5 comments
Януари
6 – Зала „Универсиада” концерт на група Сигнал от 19.30 ч.
9 – Пулсиращи ноти повторение от петък „Любовта не пита”
15 – Раздаване на учебниците, успех 5.60, край на училище
16 – На Варна и Златни Пясъци
17 – Дискотека в хотел „Велико Търново”, на басейн в хотел „Интернационал”
19 – на Планетариума
20 – разходка из Варна, мач 8-5 за ССТ, запознах се със Станимир
21 – в Толбухин, цигари „Бридж”
22 – Куклено шоу, дискотека в ресторанта
23 – Мелодия на годината „Телефонна любов”
24 – ядохме мелба, дискотека в ресторанта на хотел „Интернационал”
29 – изпитаха ме по геометрия 5
Февруари
4 – концерт на Сигнал и Тангра в зала „Универсиада”
7 – концерт на ФСБ
8 – контролно по геометрия 4.50
10 – география 5
11 – на библиотека
12 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Човек не съм убивал”
13 – на гости на Елка
16 – руски език 6, татко имаше рожден ден
18 – история 6, Сигнал на запис в „Студио младост”
19 – контролно по алгебра 5.50
24 – английски 6
25 – взех плаката на Сигнал от Клара
27 – на кино „Млада гвардия” от 16 ч. „Ако те има”
28 – по центъра
Март
1 – картички до София Баба Марта
2 – свободен по Трудово
4 – брат ми има рожден ден, става на 8 г.
7 – изпратих телеграма
10 – химия 6. По „Музикална стъблица” казаха, че започва новата обиколка на Сигнал в страната, след концертите в Ловеч и Русе до 20 март ще гостуват и в Толбухин и Варна.
14 – купиха ми обувки
15 – писмо от Мария
18 – разболях се от гнойна ангина и не ходих на училище
20 – оздравях
22 – биология 6
26 – физика 6
28 – получих автограф от Сигнал 15.35 ч.
30 – писах писмо на Сигнал, Марчела имаше рожден ден
Април
4 – с Люблена и Тончо по центъра
5 – сутринта на библиотека, пуснах пощенската картичка за „Хоризонт за вас и концерт по желание”
6 – прочетох книгата „Алиби”
7 – на кино „Херсон” на „Мярка за неотклонение” от 16 ч.
9 – къпах се, учих
10 – Севда ми донесе плочата на Сигнал от София, слушах я, „Щастливец” в „Хоризонт за вас” 16.42 ч.
11 – англ. ез 6
12 – ходих с Габа по центъра
15 – купиха ми колело
16 – решавах задачи
Май
1 – на Манифестация, в дядови след обяд
2 – на хижата
3 – български език 6
4 – по трудово кройка на пола
6 – идваха 4 а курс от Икономиката, донесоха 33 карамфила
7 – трудова в училище
8 – Левски Спартак-ЦСКА, абитуриентски бал на икономическия техникум, майка ми донесе афтограф на ФСБ
9 – Маршова песен-Дарини бяха на 1 място
10 – Майка на 20 май заминава за СССР, правих си снимки
11 – ходих в работническата болница, шихме полите
13 – занесох си блузата да се крои и панталона
22 – на рожден ден на Дара, купувах й подарък предния ден
23 – ходих в гората с маминка и дядо
24 – на манифестация, после у дядови, той има рожден ден 70 години, вечерта излизахме с Дара
28 – тръгнах за София, във влака „Щастливец”, „Ела” и „Може би”
29 – във Владови в Горна баня, следобед с Владко на абитуриенти, запознах се с Тони, Божидар, Лорка, Надя, Марина, Гергана, Сашо и много други, пихме кафе
30 – сутринта с Жоро по центъра, видяхме къде живее Румен Спасов от Сигнал, спахме в леля Снежа
Юни
2 – стояхме на пост в училище на паметника на Никола Вапцаров
4 – Ема идва в нас, Илиана има рожден ден
8 – оформиха ме по руски, по морал и право и по история
10 – имахме 2 свободни, по химия ми оставила 6
11 – бяхме следобед на училище, събраха ни бележниците, пяхме в училище
12 – излизахме с Дара в градската градина на младежко увеселение
14 – ходихме във Варна
15 – ВАКАНЦИЯ
20 – майка си дойде от СССР
21 – пуснах колет на Руслана, предложиха Сигнал в „Песни на седмицата”
22 – ходих в училище за дипломите, вуйчови идваха в нас
24 – излизахме с майка по магазините
25 – ходихме на лозето
Юли
6 – ходих в Дубини, а после бяхме по центъра
8 – гледахме филма „Кукла на верига”
10 – с Ема на „Да се влюбиш отново”
13 – правихме гъбки
14 – телеграма за Жеравна
15 – приготвях си багажа, къпах се, гледах „Студио младост”
16 – тръгнахме за Варна, ходихме в татковите братовчедки
17 – на плажа
18 – тръгнах за Жеравна, посрещнаха ме в Котел, играхме на Кент Купе
19 – на Добромерица, на карти
20 – на карти, гледахме „Нана”
21 – на магазина, на карти, на „Извънземни същества в Сен Тропе”
22 – на разходка за гъби, получих от Дара картичка
23 – на язовира за риба, ходихме да гледаме луната
25 – вечерта до Добромерица, а после из село
26 – в дола
27 – на Катунищката чешма
28 – на Аперитива
29 – друсахме сливи, правихме си снимки, вечерта на карти
31 – тръгнахме за Шумен, Дара се върна от екскурзионното
Август
3 – в училище на бригада, след обяд на работа
4 – на работа
7 – тръгнах за бригадата
8 – забава
9 – пуснаха ни вкъщи, вечер на четвърти отряд
10 – на работа
13 – купих си „Диско спектър” има песен на Сигнал
14 – празнувахме юбилея на дядо 80 години
15 – на бригада
17 – на мач Шумен-Хасково 3-1
21 – бяхме в Младежкия дом, вечерта в лагера
23 – на работа
24 – на мач Шумен-Локомотив Сф 3-1
25 – ходихме да караме коли
26 – закриване, забава
27 – пуснаха ни вкъщи
Септември
2 – на „Империята отвръща на удара”
5 – на бригада на ябълки
9 – на манифестация с майка
10 – в гората
14 – не ходих на бригада, Ема дойде
15 – за парите 44 лв.
20 – не бяхме на бригада
24 – забава в Младежкия дом и Диско маратон в Летния театър
25 – с Дара на Художествена самодейност
30 – купиха ми пола
Октомври
1 – Тракия-Шумен 2-2
4 – чистихме в училище, вечерта се разхождахме с Ема и Севда
6 – тръгнахме от Шумен в Търново, Боженци, вечерта в Плевен
7 – разхождах се из Плевен
10 – откривахме учебната година
16 – сутринта на поход, след обед леля Пепа и вуйнини бяха в нас
19 – Сигнал „Думите”
25 – заваля дъжд
27 – ходихме с Ема да се отчитам, имахме 3 часа, купих 2 билета за маратона
29 – сутринта на клетва на Жоро, на обяд във вуйнини
Ноември
2 – в радиоклуба
3 – на електротехника
4 – свободен по география и английски
6 – на рожден ден на Севда
7 – писах за Ахил
9 – купих си обувки, на театър
11 – майка си купи боти
16 – на лабораторно, взех си снимките
17 – в картинната галерия
Декември
4 – Избори
7 – патронен празник, на „Елвис” с Петя
18 – на театър „Архангелите не играят флипер”
25 – празнувахме нова година в студентската дискотека
Източник:www.socbg.com
- 14:54
- Admin
- СТАТИИ
- No comments
Полети Варна – Ст. Загора. Летял съм по този маршрут с Ан-24. Това през 1975-та и бе първият ми полет със самолет.
Същата година имах и друго вълнуващо пътуване от Варна до Бургас със свръх бързият кораб на подводни криле Комета.
И третото е, че си имахме каботажен флот с редовни рейсове лятно време на малки корабчета за около 100-тина пътника по маршрута Варна – Златни Пясъци – Албена – Балчик.
За последно се качвах на такова корабче през 1986-та. Долу имаше барче, където човек можеше да си поръча пържени картофи със сирене и да си вземе бира, примерно.Р.S. Допълнение: имало е няколко кораба от каботажния флот, които са били наричани хидробуси и са били за по 150-200 пътника, а не за 100 както написах по горе.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
