Той беше първият бизнесмен отвлечен за откуп

В петък е починал Стефко Колев, съобщиха за „24 часа“ негови близки приятели. Той бе бивш директор на СО „Руен“ и е първият бизнесмен, отвлечен за откуп през 2001 г.

Кантонер намира част от откупа, даден за свободата на Стефко Колев

На 26 септември 2001 г. сутринта Николай Димитров от поддръжката на гара Курило тръгва да постави знаци по жп линията за намаление скоростта на влаковете. Мъжът е в лошо настроение. Трябва да намери 100 лв. за учебници на сина си.Същия ден ще вземе само 80 лв. от заплатата си. Вдовец е и няма на кого да разчита. Дъщеря му едва ли ще започне работа в шоколадовата фабрика в Своге, защото още не е навършила 18 години. Шуреят му е тежко болен, разчита за пари пак на него.

Докато Кольо псува на воля, погледът му се спира върху банкнота от 50 лева. Грабва я. С дива радост благоради на онзи в небесата. Вижда още една. Прибира и нея, вече озадачен. Десетина крачки напред – и дъхът му спира. Стои пред огромна купчина пари – пачки от по 50, 20, 10 лева. Край него прелита влак. Банкнотите литват. После се приземяват елегантно върху скромната му железничарска униформа. Човекът обезумява. „Това са пари на бандити!“ – веднага си помислил Кольо. И за миг решава философския въпрос за парите и живота.

Обръща джобовете си и 100- те лева, които бързо мушнал в тях, се изспиват върху купчината милиони. И хуква като луд да съобщи в полицията.

Ще има сериозни наказания на полицейски началници и редови ченгета заради провалената операция с разпилените хилядарки между жп спирките Александър Войков и Курило, заканиха се тогава от МВР. След сигнала на Кольо в полицията на мястото се изсипали около 80 униформени от II РПУ-София и Транспортна полиция. Те отцепили района и събрали в найлонови торби левовете, но не описали номерата им. Минути по-късно пристигнали и спецполицаи от НСБОП. Всички участвали в огледа били обискирани. В повечето от тях били открити от влажните банкноти. По тази причина случаят веднага е иззет от II РПУ, в чийто район е територията на двете жп спирки.

Всъщност случаят с разпилените пари бил поверен на Службата за борба с организираната престъпност още преди банкнотите да се посипят от покрай релсите. Спецченгетата са дебнели преносителя им, докато пътувал във влака. Той разбрал за „опашките“ и побързал да се отърве от уличаващия го багаж. Почти е сигурно, че от МВР е изтекла информация за операцията и това довело до провала й.

Приносителят на огромната купчина пари е съпругата на отвлечения шеф на „Руен” и представител на „Пума” за България Стефко Колев. Още първия ден похитителите поставят ултиматом на Колев – два милиона откуп. Бизнесменът обаче се инати. Тогава бандитите събуват чорапа от единия му крак и насочват към него запалена горелка. Стефко Колев бързо омеква, но заявява, че 2 млн. лв. са непосилна сума за него.

Похитителите също се „вразумяват” и кандисват на един милион. Веднага изпращат SMS до съпругата на Стефко от негово име: „Трябва да намерите 1 милион лева, иначе няма да съм жив!”.

В същото време отвлеченият заедно с Колев шофьор Дончо е освободен, за да занесе подробни инструкции до икономическия директор на фирмата как да се събере сумата.

И така на шестия ден, следвайки инструкциите на похитителите, жената на Стефко и брат й хвърлят сак с 1 млн. лв. от нощния влак София-Мездра. Сакът обаче се отваря и 150 000 се разпиляват край линията близо до Курило. 850 000 лв. са задигнати от бандитите. На сутринта пък остатъкът е събран от кантонера бай Кольо, който го предава на полицията. Стефко Колев е освободен още същия ден.

По-интересното се случва по-късно. Още през септември 2001 г. Софийският градски съд дава ход на делото за отвличането. Обвинени са двама от так. нар. „Група на Шаки“, която беше нарочена и за убийството на Филип Найденов-Фатик. Обвинените са Данаил Георгиев-Джаки и Борис Арсов-Борчо. Малко по-късно Борчо е застрелян, а след него и самия Шаки. 

Пред съда остава да се пържи Данаил Георгиев.

През юни 2004 г. процесът е възобновен. В това дело главната роля е поверена на спецовете по звуци. Единствените двама експерти по сравняване на гласове на практика решават делото. Експертизата открила много прилики с гласа на подсъдимия, но според съдиите не съдържала категоричен извод. От петте степени на възможни заключения експертите се спират на „Вероятно е той“. Иначе за себе си спецовете са убедени, че гласът от преговорите и този на Данаил Георгиев е на един и същ човек. За магистратите обаче изследването е доста субективно. Не е достатъчен и фактът, че в убития Борчо е намерен часовникът на отвлечения. Не са достатъчни още куп косвени улики. Съдът произнася оправдателна присъда за Данаил Коларов, а адвокатът поздравява съдийския състав и ликува.  

Руският маг Влад Савенков: Повечето пари са в чужбина

Коренякът от Санкт Петербург Влад Савенков е човекът, който в началото на 90-те години съветските власти се опитват да вербуват за тайния психоекип на Борис Елцин. Но феноменът предпочита свободата пред фантастичната заплата, която му предлагат. Не го блазни и изкушението да е сред хората, които на практика управляват глобалната политика зад гърба на най-влиятелните световни лидери. През 1996 г. Савенков се преселва в България. Ясновидческите му дарби са ползвани за издирване на отвлечени бизнесмени, луксозни лимузини и изчезнали хора.

Запитан какво вижда около отвличането на Стефко Колев, руският маг категорично отговаря, че основната част от парите за откупа са в чужбина. Останалите били дадени на няколко души в България. Според Савенков при самият Стефко Колев от момента на отвличането има силен психо-емоционален пробив, който още го държи. Държи го все още и страхът от спомена. Савенков твърди, че Колев се страхува от ново покушение или друг рекет. Историята при Стефко не е приключила, казва магът Влад.

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

История за най-голямото предприятие за производство на водни помпи в България и на Балканите през 80-те

Заводът за помпи "Георги Димитров" във Видин е бил най-голямото предприятие за производство на водни помпи в България и на Балканите през 80-те години на миналия век.

Заводът възниква като малка работилница, която е национализирана през 1947 г..

По време на социализма преживява период на бързо развитие и в рамките на СИВ се специализира в производството на водни помпи за промишлеността и селското стопанство. Продукцията се е търсела в Африка и арабския свят, не само в СССР.

Предприятието е било известно като Държавен машиностроителен завод „Георги Димитров“ (ДМЗ), а по-късно е преобразувано в Стопански комбинат „Випом“, включващ и други заводи.

Работна атмосфера и любопитни факти

За развитието на подобни мащабни индустриални обекти са били необходими голям брой грамотни и образовани хора, включително инженери, завършили специалности като "Хидравлични машини".

Продукция: Произвеждали са се различни видове помпи, включително вертикални центробежни помпи за канализационни помпени станции.

След промените: След 1989 г. заводът е приватизиран, но продължава да работи и до днес, макар и с частен собственик. Ликвидацията на много държавни производства след този период се свързва от някои със стремежа да не са конкуренти на западни компании.

"Випом" АД продължава да съществува и работи активно и в наши дни, като поддържа производствената си дейност и развива бизнеса си. 

Съвременно състояние

Дейност: Предприятието продължава да произвежда помпено оборудване, включително широка гама от центробежни, многостъпални, химически и други видове помпи, както и резервни части за тях.

Собственост и управление: След приватизацията, собствеността и управлението на "Випом" АД претърпяват промени през годините, като към юли 2024 г. дружеството е в актуално състояние по данни от Търговския регистър. "ТК-Холд" АД е участвало в управлението, а дружеството има и дъщерно дружество в Москва – "Випом. Трейд", което се занимава с продажби на руския и пазарите от ОНД.

Качество и иновации: Фирмата разполага със собствена акредитирана хидравлична лаборатория за изпитване на помпи съгласно международните стандарти (БДС EN ISO 17025). 

Финансовото състояние позволява инвестиции в нови производствени мощности.

Пазари: "Випом" участва в международни технически панаири и продължава да търси пазари както в България, така и в чужбина. 

Предприятието е символ на видинската индустрия и въпреки турбулентните години след промените, успява да запази дейността си и да се адаптира към пазарната икономика. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Софийският маратон: Раждането на една легенда през 80-те

Днес Софийският маратон е мащабно международно събитие, но неговите корени ни връщат в една по-различна епоха. 80-те години на миналия век бяха времето, в което леката атлетика в България изживяваше своя "златен век", а масовото бягане тепърва си проправяше път като символ на свобода и висок спортен дух.

Началото (1983 г.)

Първото издание на маратона се провежда през пролетта на 1983 г.. Тогава София се присъединява към световната вълна на градските маратони. Организацията в тези ранни години е белязана от огромен ентусиазъм. Близо 50 000 души – професионални атлети и любители – заливат улиците на столицата. Линиите на старта не са просто професионални атлети, а хиляди столичани, облечени в емблематичните за времето памучни екипи и гуменки „Ромика“ или „Адидас“, произведени по лиценз.

Атмосферата на 80-те и емблематичният кадър

Приложената  снимка улавя именно този исторически момент. Тя показва огромната човешка река от бегачи, които са изпълнили широкото пътно платно, идентифицирано впоследствие като част от бул. „Цариградско шосе“. В далечината се вижда панорамата на града, а буйната зеленина обгражда трасето.

Маршрути през стара София: Трасето преминаваше през сърцето на града, покрай забележителности, които все още помнят ехото от стъпките на първите маратонци.

Липсата на високи технологии: Нямаше смарт часовници или GPS проследяване. Бегачите разчитаха на хронометри „Слава“ и на пунктове за освежаване с обикновена вода.

Истинско спортно майсторство: През 80-те българските бегачи на дълги разстояния бяха сред европейския елит и вдъхновяваха младите.

Защо тези години са важни?

Маратонът през 80-те не беше само състезание, а социално явление. Всяка архивна снимка от това време е ценен документ за архитектурата на града, модата на епохата и неподправената емоция на финала.

Днес, десетилетия по-късно, Софийският маратон продължава тази традиция, напомняйки ни, че пътят към 42-та километра винаги започва с една първа, смела крачка – точно както през 1983-та.

Други забележителни моменти от 80-те

Промяна на трасето: Първоначалното трасе от 1983 г. е било уникално и е свързвало София със село Нови Хан и обратно. Това е съществена разлика от днешните градски маршрути. През годините трасето се променя няколко пъти, за да се намери оптималният и най-атрактивен маршрут през столицата.

Масовост и социален феномен: Както се вижда от снимката, събитието е било изключително масово. Участието на близо 50 000 души в първото издание през 1983 г. е впечатляващо число, което говори за огромния ентусиазъм и желание на хората да спортуват и да бъдат част от голямо международно събитие.

Елитни български атлети: 

През 80-те години българската лека атлетика е в своя подем. Маратонът привлича най-добрите родни бегачи на дълги разстояния. Имената на Милка Михайлова и Петко Стефанов се открояват, като всеки от тях има по седем победи в историята на състезанието, много от които вероятно са постигнати именно в този период.

Липса на чуждестранна конкуренция: За разлика от последните години, когато африкански бегачи окупират челните места, през 80-те години победителите са били предимно български спортисти. 

Тези моменти подчертават както уникалността на първите издания, така и силния български дух и спортни постижения от тази епоха.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Женският пазар в София през 70-те: Огледало на социалистическия бит

Това е най-големият открит пазар в столицата, разположен в центъра на града, близо до Лъвов мост. По това време той носи името на видния социалист Георги Кирков.

През 70-те години на XX век Женският пазар (тогава пазар "Георги Кирков") е оживен център на търговия и социален живот в София. За разлика от днешните супермаркети, пазарите като този са основното място, където гражданите могат да намерят пресни плодове, зеленчуци и други хранителни стоки, често директно от производители от околните села.

Пазарът е бил известен със своята автентична атмосфера и колоритни амбулантни търговци. Хората са идвали тук не само да пазаруват, но и да се срещнат, да разменят новини и да усетят пулса на града. Архитектурата наоколо носи белезите на стара София, а пазарните сергии създават уникален градски пейзаж.

Това е място, което съчетава в себе си както традиционните пазарни обичаи, наследени от предишни епохи, така и специфичните черти на живота по времето на социализма. Днес пазарът продължава да съществува, макар и с променен облик и име, и остава важна част от историята на София и нейната градска среда.

Ето няколко аспекта, които са правели пазара специално място

Място за срещи и "спазаряване": Освен за пазаруване, хората са го използвали като място за срещи и социални контакти. Съществува история, че в по-ранни години (преди 1910 г.) е имало дори "пазар за слугини", където са се договаряли условия за работа, което показва дългата история на мястото като център за всякакви видове договаряне.

Частна инициатива в социализма: По време на социализма, когато търговията е била основно държавна, зеленчуковият пазар е позволявал известна частна дейност. Тази "пазарна икономика в малък мащаб" е била необичайна за онова време и със сигурност е довеждала до ситуации на пазарлък и находчивост от страна на продавачите и купувачите.

Автентичност и колорит: Пазарът винаги е бил едно от най-автентичните и колоритни кътчета на София. Хората от околните села са идвали да продават продукцията си, а разнообразието от стоки (от череши и домати до ръчно изработени изделия) и хора от различни краища на света са създавали неповторима атмосфера, която днес се помни с носталгия.

Тези елементи са част от ежедневието и духа на Женския пазар през 70-те години, които са го превърнали в легендарно място за столичани.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Зловещ слух за кончината на ексцентричния писател Калин Терзийски

 

Писателят нямаше парно в дома си, преди десетина дни погребал баща си.

Буквално часове след смъртта на ексцентричния писател Калин Терзийски зловещият слух, че сам е сложил край на живота си, плъзна сред културните среди. За никого не е тайна, че в последните години иначе талантливият и добре продаван автор живееше трудно, а самият той го наричаше "нечовешка мизерия", пише Лупа.бг.

Нещо повече - близки до автора на "Алкохол" твърдят, че понякога той не е имал средства да плаща битовите си сметки и тази зима в дома му в Банкя температурата не се е качвала над 10 градуса. Даже в по-топлите дни Кайо излизал навън да се сгрее на слънцето и да дремне на близките пейки.

Поне от петилетка Калин съвсем му беше отпуснал края и всеки ден на писателя започваше и завършваше с алкохол. Години наред той пазеше пълно въздържание, но пак се върна към пиенето през 2024-а. Съвсем умишлено той не е искал помощ от никого. "Терзиев искаше да умре красиво като истински творец”, е мнението на познати на писателя.

"Преди време сподели, че е в затруднение. Предложих му помощ. Отвърна ми: $Благодаря ти, но Калин никога не взема, само дава", написа в социалние мрежи Иво Христов.

Калин умишлено търсеше край като Хемингуей или Фицджералд, или поне Висоцки, които също са били демонстративни алкохолици, смятат приятелите му.

Заради чепатия си нрав, Кайо имаше проблеми с издателите си, които не желаеха да публикуват книгите му. Той редовно влизаше в спорове за пари и с медиите, за които пише.  

В последните години всъщност Калин Терзийски се издъраше чрез картините си, които продаваше за по някоя стотачка на познати и колекционери. Някои от тях признават, че умишлено не са си купували творбите му, защото знаели, че писателя веднага ще ги превърне в бутилка водка.

Мнозина се опасяват, че Калин просто е замръзнал у дома си след поредния зверски запой. Някои допускат, че е получил инсулт. Други пък твърдят, че той директно е сложил край на живота си. Още повече че само преди десетина дни починал баща му, което силно го травмирало.

Ето и едно зловещо послание от покойния Кайо от миналата година. Като епитафия:

"Приятели мили

Смятах да направя изложба

На осми януари

Но тъй като вероятно умирам

Бих предпочел да разпродам на какви да е цени

Трийсетте си картини

За да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От 5-годишен пред пианото до дясната ръка на Слави: Историята на един талант

Роден на 20 януари 1969 г. в град София. Започва да свири на пиано на пет години и половина. Първите си изяви прави по семейни тържества заедно с баща си, където свири на барабан, бас китара, а по-късно и на синтезатор. Научава много народни песни.

В Средното музикално училище „Панайот Пипков“, гр. Плевен, заедно със съученици, свири във ВИГ „Реприз“. Малко по-късно с Годжи и Герасим (бивш член на Ку-ку бенд) създават групата „Експеримент“, изнасят много концерти, като изпълняват само собствени композиции с рок и фолклорни елементи. В ученическите си години Евгени Димитров печели Втора награда от Националния конкурс за млади изпълнители в София (1982 г.), Първа награда от Националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия (1986 г.) и др.

Двете задължителни години в редовете на армията за Евгени преминават в Младежкия мъжки хор към представителния ансамбъл на Строителни войски, където е корепетитор, хор-майстор и водач на баритоните. Участва в няколко концерта, посветени на 200-годишнината на Френската революция в София, Варна и Страсбург, заедно със Софийската и Лионската филхармонии. Времето прекарва в репетиции, концерти и безкрайни пътувания, които му помага да се усъвършенства в различни стилове в музиката.

Висшето си образование Евгени Димитров завършва в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, преподават му проф. Иван Ефтимов и проф. Люба Обретенова. Три години изучава орган при професор Нева Кръстева.

През 1993 г. е поканен от Слави Трифонов да свири на промоцията на първия албум на Ку-ку бенд – „Ръгай чушки в боба“.

От 4 ноември 2019 г. е директор на телевизия „7/8“.През юни 2023 г. се жени за Виктория Готева. На 22 януари 2025 г. Виктория ражда сина им Евгени, кръстен на баща си

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ