Те добиха голяма популярност навремето, но славата им бе за кратко.

Когато чуем думата поп-фолк в главата на всеки от нас изникват образите на Галена, Преслава, Азис, Анелия, Емилия и т.н., които доказаха, че могат да се задържат на сцената готини наред и продължават да взривяват клубовете с хитове, присъствие и стайлинг. Някои от по-възрастните представителки на поп-фолка, като например Камелия, Малина, Глория и Лияна, също често имат запазено място в светските хроники.

Само покойната Румяна и Сашо Роман си остават някак вечни...


Никой обаче не говори за певците от зората на този жанр, които добиха голяма популярност през 90-те, но славата им бе за кратко, а след това изчезнаха безследно. 

Може би голяма част от вас си пускат старите им ретро парчета по празници и купони, но едва ли си спомнят ликовете им, че дори и имената. Разбира се, има и такива, които се появяват в публичното пространсво по една или друга причина, но други са изчезнали сякаш в дън земя и към днешна дата не се знае нито как изглеждат, нито какво се случва с тях. 

А някога чалгата си беше просто чалга, а не лайфстайл! Някога тези хора не бяха нито ВИП, нито брадъри, нито звезди, а най-хубавото беше, че не бяха ничии идоли! Бяха просто хората, които ни забавляваха, разсмиваха или натъжаваха с песните си. Събирахме плакати и картички от списание "Нов фолк", а за да си направим снимка с тях трябваше да изчакаме да дойде време за море и да посетим някоя от откритите кръчми по курортите. 

Вижте ги:

Петра, която оглави музикалните класации през 90-те с мега хита си "Хищна хиена".

 В репертоара си обаче има и съвсем друг тип песни химн за Иван Костов и парче по стихове на Гео Милев. Петя Атанасова, както е родното й име, е родена на 8 октомври 1963 г. в град Хасково в семейството на гръцки емигранти. След дипломирането си работи като учителка в Хасково. Там създава музикална група, с която работи в ресторант, а после пее в тракийския ансамбъл на Хасково. Развива музикална кариера за фирма „Пайнер“ в периода от 1998 до 2002 година. Омъжва се за писателя и критика Стефан Цирков, от когото има 2 дъщери, но по-късно се разделят. На летище София Петра среща голямата си любов - гръцкия бизнесмен Димитрис, с когото искрата на любовта пламва от пръв поглед. Така, вече 15 години те делят един покрив в Кипър и се радват на щастливи моменти заедно.


 Сани, която не се смути да изпее „Ах, банана”. 

Днес тя е на 43 години, все още е червенокоса, но имиджът и е доста по-различен от този, който създаде пред 90-те. От години тя работи като учителка, а през изминалата година изненада не с хит с палав текст, а със сърцераздирателна балада „И на оня свят”.



В списъка попада и певицата Мира, която нашумя покрай мустака на Републиката Милко Калайджиев и тяхното съвместно парче "Хей, малката". Несъмнено щом чуем името на Мира обаче се досещаме и за друг нейн хит - "Летвата". 

Станимира Костова, както е истинското и име, е родена на 22 декември 1983 г. в Стара Загора.

В момента певицата е с 11 години по-млад от нея мъж, от когото има дете - момченце, което носи името Дидко. През лятото на 2020 тя дори се завърна на музикалния небосклон и посвети песен на любимия си, като го снима във видеото. „За всички бивши“ направи премиерата си навръх рождения ден на приятеля на Мира на 5 юли.Често Мира се среща и със свои колеги, с които е останала приятелка във времето и все още поддържа отношения. Сред последните и публикации в мрежата попадат снимка, на които е в компанията на Емилия и Таня Боева. 


Таня Боева... да, тя също беше от онези нашумели изпълнители, когато бяхме деца. 

Тя е родена на 3 ноември 1973 г. в Тополовград, но живее, учи и израства в Димитровград. Голямата си популярност и успех Таня Боева получава след като издава албума „Дама пика“ през 1999 г. От 2002 г. до днес Таня Боева е самопродуциращ се изпълнител. От 1999 г. до 2017 г. е омъжена за композитора и аранжор Михаил Бургуджиев, от когото има един син – Росен, роден през 2008 г. 

Днес тя има нoвa любoв в живота си, за който се говори, че е доста по-млад от нея. Ceгa тя твъpди, чe нaй-нaĸpaя e paзбpaлa ĸaĸвo e дa бъдe oбичaнa и щacтливa. Междувременно, Таня Боева в момента няма нищо общо с предишната си визия и почти не прилича на себе си. Сред първите корекции, които фолк изпълнителката направи беше ринопластика, но години по-късно тя е пипнала почти всяка част от лицето си.  Повторна ринопластика, устни, ботокс, филъри и скули са само малка част от интервенциите, до които е прибягнала изпълнителката на "Лошо момче".

Ина, прочула се с песента "Зелено, зелено", както и с факта, че е първата поп-фолк певица, позирала за корица на Playboy в далечната 2003-та година. 

Според последна информация, зеленооката брюнетка от Кюстендил, чието истинско име е Антонина, днес работи като учител в една от най-големите и хубави детски градини в София.

Ина е завършила специалност „Поп и джаз пеене“ в НБУ, а след това и магистратура със същата специалност в СУ „Св. Климент Охридски“ в столицата. Омъжена е, през 2010 г. ражда първия си син, само година по-късно ражда и втория си син.

Понякога приема участия за ретропартита, но не смята да се връща на сцената. 


Мая и Магапаса остават вечни с хита си "Ти пак си жива". 

Парчето на Моя "Щом си мъж" също не е за пропускане, говорейки за хитовете от зората на фолка. На върха на кариерата си, Мая взема важно решение - не само да напусне поп фолка, но и България. И така, през 2007 г. тя заминава за Лас Вегас, където живее и в момента заедно с дъщеря си Кристияна, която учи Наказателно право.Мая работи като диджей, танцьорка, певица и дори се е специализирала в поставянето на екстеншъни. Танците на пилон са сред основните й занимания и благодарение на тях певицата изглежда толкова убийствено в тяло.

След повече от 13 години мълчание, някогашната суперзвезда даде първо интервю през 2019 година. Чалга легендата Добрин Петров, по известен като Магапаса, пък съвсем наскоро стана баща за втори път. Музикантът, който покоряваше музикалните класации през 90-те години на миналия век, в момента е по-влюбен от всякога. През месец април той отбеляза 45-годишния си юбилей заедно със своята любима Денислава, която родом е от Хисаря, но живее в Чикаго, където се запознават с Магапаса. 


90-годишният енергичен шофьор на камион, който е обявен за най-възрастния британски шофьор на камион и работи на 12-часов работен ден, казва, че докато се чувства в добра форма, ще продължи да работи.

След преглед от лекаря си Брайън Уилсън, който през март навършва 91 години, е получил отговор, че може да продължи да работи поне още една година.

Г-н Уилсън започва кариерата си като шофьор на камион през 1953 г., когато започва да доставя бензин за Esso.

70 години по-късно бащата на четири деца все още се събужда в 4 часа сутринта за 12-часовите си смени, когато доставя на различни места в Обединеното кралство, като Рочдейл, Бирмингам и Нюкасъл.

Също като камиона си, Брайън се нуждае от пълен здравен преглед от лекаря си всяка година, който му позволява да шофира по пътищата.След като е преминал годишния преглед, Брайън казва, че се радва, че все още не му се налага да слага спирачки на кариерата си.

„Ами ако се чувствам достатъчно здрав, тогава ще продължа, въпреки че съм на голяма възраст“, казва той. „Трябва да ходя всяка година и се радвам, че издържах.“

Брайън започва да се занимава с бронирани камиони по време на националната си служба през 1950 г., когато е настанен в Германия, преди първата му работа като шофьор в Esso.

След това работи в транспортната компания на баща си, E. Wilson & Sons, и в крайна сметка поема фирмата, когато баща му умира през 70-те години на миналия век, и оттогава я управлява.

Брайън от Шефилд е навъртял милиони километри през годините, но сега се ограничава до „кратки пътувания“ – около 150 мили.

Той казва: „Всичко зависи от това колко съм зает, но тази седмица бях зает. Работя всеки ден и вероятно тази седмица ще работя повече от 40 часа.

„Утре ще работя около 12 часа, тъй като ще тръгна за Бирмингам около 5 часа сутринта, а когато се върна, ще е 17 часа, но вече свикнах.„Работя за себе си и нямаше да го правя, ако работех за някой друг. Толкова съм свикнал с тази работа, че просто продължавам да я върша.“

Въпреки че шофира повече от 70 години, Брайън обмисля да се пенсионира през следващата година и планира да отиде в Тайланд със съпругата си Мейвис, на 89 години, с която се запознава, когато е на 15 години на панаир.

„Може би ще се пенсионирам догодина, но не знам, защото всичко зависи от това как е жена ми, която навършва 90 години“, казва той.„Но когато се пенсионирам, искам да отида в Тайланд за няколко месеца, защото едно от момчетата ми живее в Тайланд. Той има собствен бизнес там и е там от около 15 години.

„Били сме около шест пъти, но през последните пет години не сме били там заради Covid, всъщност не сме били никъде заради него.“

Двойката се омъжва шест години след първата си среща и Мейвис, която според Брайън се е пенсионирала „преди години“, го насърчава да продължи да работи.

Той казва: „Тя ми казва да продължа, докато все още се чувствам достатъчно здрав. Освен това заради всички сметки за газ и електричество, които се увеличават, трябва да продължа да работя.“

Удивително е, че Брайън никога не е имал злополука през всичките си десетилетия на шофиране, а най-дългият период, в който е отсъствал от работа, е седем седмици, когато си счупил крака на 40-годишна възраст.Вижте още:Професия международен шофьор или т.нар. „тираджия” в годините на социализма


 

Спускане с шейна от "Биличкия харман" в чирпанското село Златна Ливада,1984 година

Денят започваше още от около 5ч. По тъмно. Дядо ставаше рано, вземаше дървената лопата - гребло, и изриваше снега от пътеките, докато шарките на плочките се виждат отчетливо. Отстрани се натрупваха големи купчини сняг. Ние с брат ми спяхме под дебелите завивки, а печката в стаята беше “Вулкан”. Бяла, висока колкото мен /в трети клас  си спомням, че не можех да видя горната й част/. Въглените в нея пазеха топлината от нощта. 

Закуската беше попара от препечени филии хляб, натрошени в паница, парче краве масло, 2-3 лъжици захар , сирене и липов чай.

После пада едно метене на “спалното” на кокошките, цепене на дърва, зареждане и чистене при козата и магарето, още изриване на снега, тайна дегустация /само с дядо/ на виното в мазето. Със стъклено бурканче от кисело мляко. От онези, дето ги покриваха навремето с алуминиева капачка.

Обедните и вечерните ястия на баба бяха истинско вълшебство…

Помагал съм на баба и в късния следобед при преденето на овча прежда. Тогава най-много ми се доспиваше. 

А по стария лакиран радиоприемник “Хармония” най-често звучеше една песен “мила ваканция…” Вечерта беше пълна с коментари от деня, заръки за утрешният ден, вкусотии на масата и пращенето на дървата в печката.

Който не го е преживял, е пропуснал. 

Алекс Недялков



Като малка бъдещата артистка мечтаела да стане балерина, защото била крехка и фина. Когато убиват баща й, всичките й мечти посърват. Едно лято майка й я изпраща със своя колежка на курорт във Велинград. Точно на тази почивка среща съпруга си Пейчо. Той почива във вилата на адвокатите, а тя – в тази на банковите служители, каквато е майка й. 


Пейчо се влюбва в нея от пръв поглед и всеки ден изминава по 14 км пеш, за да я вижда за по 5 минути. Любовта им пламва изведнъж, а след година той е приет в театралната академия. Тя обаче е още ученичка в гимназия. Пътищата им се разделят и въпреки волята на майка си Гинка решава да кандидатства за актриса. 


На изпитите отново се среща с Пейчо, а когато е в трети курс, се женят, за да не го изпусне. И сега чувала от време на време почукването на бастунчето му, но се тешала с грижите по внука си Андрей-Константин, син на дъщеря й Хермелина.


Актрисата от „Любимец 13“ е единствената, която на кинофестивала в Кан през 1956 г. френски вестник нарича „ла ведет булгар“ – българската звезда.

„Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха: „Дайте ми един Апостол и една Гинка за 6 стотинки“, спомня си актрисата.


Актрисата Гинка Станчева ни напусна завинаги на 4 февруари 2023 г. на 90-годишна възраст.


Тъжната новина разпространи Съюзът на артистите в България в своята Facebook страница. В публикацията си САБ пише: „Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино ни напусна на 90 годишна възраст. Сърцата ни са разбити!“



Някога този документ се вземаше трудно след доста месеци обучение , а при някой и години , и придобиването му ставаше след успешно положен изпит теория и практика устен , листовки , кормуване - полигон , градско и извънградско !


За категория "С" се учеше шест месечна школа -държахме изпит пред ДАИ и после цял месец с придружител задължително практика и чак тогава оценка от изпитна комисия... Общо мнение и чак тогава ни даваха книжка с категорията...

Какви са вашите спомени?



По времето на социализма в България,преди 1989 година можеше да се купи нов автомобил само по два начина. 

Основният, достъпен за широките кръгове от населението, бе да направиш авансова вноска от около 1000 лева в държавното дружество "Мототехника" и после да чака да дойде редът - като за престижните тогава модели като ВАЗ-2103 чакането можеше да продължи и десетилетие.

 Вторият начин бе да се купи свободно автомобил от Corecom - само че за целта бе нужна конвертируема валута, а достъп до нея имаха само онези, работили в чужбина, примерно в Либия,Ирак или моряци от търговския черноморски флот.


Но дори и в Кореком, както ще видите, автомобилите имаха по две цени. 


Едната бе официалната, "показна" или "рекламна" цена - но за да платите нея, пак трябваше да сте чакали реда си с години, или да ползвате някакви други служебни предимства. 

Другата бе т. нар. "цена за свободна продажба", и именно нея плащаха завърналите се от гурбет работници. Така споменатият ЗАЗ 968А струваше 1250 долара официално, но на практика купувачите плащаха по 1500, а за други модели разликата между рекламната и реалната цена дори надхвърляше 500 долара.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: