Б. Карадочева и В. Найденов – Нова година (ВИДЕО)

Кариерата на Богдана Карадочева започва, когато е едва на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). 

Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс и връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни.

Васил Найденов е оден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Българската държавна консерватория, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.

Васко Найденов/Кеца/ работи като пианист и вокалист десет години. От 1970 г. е във вокално-инструментална група „Златни струни“ (сформирана през 1969 г. в гр. София, с първоначално име „Явление 69“), като тогава Христо Ламбрев е бил вокалист и на клавишни инструменти, Румен Спасов е бил баскитарист, Йордан Караджов е вокалист, Иван Мишев е бил ръководител на групата и китарист, Борислав Мишев е бил на ударни инструменти, групата през 1972 г. участва в международния фестивал „Златният Орфей“ за поп-музика). През 1973 г. групата издава дебютната си самостоятелна малка плоча с 4 песни.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Зара от „Биг брадър“? Дали ще познаете хубавицата днес?

Варненката Зара, която стана известна покрай участието си в „Биг Брадър“, днес показва завидно фитнес тяло. Покрай гаджето си сърфист, тя заляга здраво над упражненията и успя да извае суперфигура. 

Самата тя признава, че не иска да е прекалено слаба, а да се чувства във форма. Само за година е преборила проблеми с щитовидната жлеза, която била в състояние на хипер активност, поради което трудно съумяла да качи килограми, пише седмичникът „Галерия“. 

С тренировки и правилен хранителен режим Светлозара е постигнала отлични резултати за този период. От промяната личи, че днес изглежда далеч по-добре, и както тя подсказва, не е задължително момичетата да са кльощави, за да се радват на възхитени погледи.

В края на миналия месец Зара, известна още и като голямата любов на Христо Сираков, доведе мъжа си в България. Бившата тв звезда е омъжена за австралиеца Ерик Уотсън и живее в Австралия от години, пише hotarena.net. 

Двамата обаче ще прекарат известно време у нас, разкриват запознати. Ерик и Зара бяха забелязани в центъра на София, където се разхождат хванати за ръце. Брадърката веднага бе разпозната от околните, въпреки промените във външния си вид. Тя е с късо подстригана коса и плътен бретон. 

Припомняме ви, че Зара се занимава активно с фитнес и работи като инструктор от няколко години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Призрачен кораб на СССР броди безцелно и хвърля в паника различни държави

„Любов Орлова“ край бреговете на Антарктида. Корабът влиза в световните новини на 24 януари 2013 г., когато напуска пристанището на буксир, но започва буря и го отнася в открития океан. На 1 февруари отново е закачен на буксир, но след 6 дни пак се откъсва. 

На 23 февруари същата година е забелязан отдалечен на 1300 морски мили (2400 км) – чак край Северна Ирландия. През януари 2014 г., по информация от британския в. „Мирър“, корабът се насочва към бреговете на Англия. Снимка: wikimedia.org / obekti.bg

Може и да си мислите, че идеята за огромен кораб, населен единствено с плъхове и плаващ безцелно сред ледените полета на Полярния кръг, звучи като филм на ужасите. Историята обаче е съвсем реална и описва съдбата на луксозния круизен кораб „Любов Орлова“, построен по поръчка на СССР през 1976 г. в бивша Югославия.

Първоначално собственик на кораба става Далекоизточното морско пароходство, Владивосток, а през 1999 г. е обновен и продаден на американската компания Quark Expeditions за пътешествия до Антарктика и Арктика.През септември 2010 г. „Любов Орлова“ е конфискуван от канадските власти за дългове на стойност около 350 хил. щ. дол. По решение на Русия екипажът от 51 души (главно руснаци плюс 2 украинци) е евакуиран. Съдът е купен на безценица и новият собственик планира да го закара до Доминикана за нарязване.

Когато канадското правителството не може да го продаде дори за скрап, през 2013 г. то го оставя на милостта на бурите, но той не потъва. Вместо това „Любов Орлова“ просто се носи по вълните, обитаван от плъхове, които постепенно се превръщат в канибали.

На няколко пъти дори хвърля в паника различни държави. През януари 2014 г. жителите на Великобритания се притесняваха, че ще се разбие на брега и ще излее съдържанието си върху Обединеното кралство.

В момента се предполага, че „Любов Орлова“ е потънал, но е напълно възможно все още да се носи по вълните.

*Използвана е илюстративна снимка от интернет/Източник: obekti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сурвакарчета в резиденция Бояна в първите минути на новата 1980 година

В първите минути на новата 1980 година резиденция „Бояна“ бе огласена oт песните на сурвакари. Пионери и чавдарчета от пловдивски окръг идват да честитят Новата година на друтарите Тодор Живков,Александър Лилов,Гриша Филипов,Иван Михайлов,Людмила Живкова,Огнян Дойнов,Пеко Таков, Пенчо Кубадински,Петър Младенов, Петър Танчев,Станко Тодоров,Тодор Божинов, Цола Драгойчева,Андрей Луканов,Георги Йорданов,Дража Вълчева, Кръстю Тричков,Стоян Караджов,Димитър Станишев,Петър Дюлгеров,Стоян Михайлов,Милко Балев,Мишо Мишев, Владимир Вонев,Пачо Папазов и заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров.

Там също са и заместник председателите на Министерския съвет и председател на държавния комитет за наука и техника на Съветския съюз Владимир Кирилин,както и извънредният и пълномощен посланник на съветския съюз Никита Толубеев.

Жизнерадостните песни на децата са посветени на социалистическа родина и на Българска та комунистическа партия .

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Нова година с Любиша Самарджич и „Дай, рибу, рибу…”

Ех, какви новогодишни програми имаше едно време! А не скучни шоута с плоски шеги и преиграващи актьори като сега. Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Стоянка Мутафова забавляваха народа и го разсмиваха до сълзи. А царят на новогодишните програми беше Хачо Бояджиев.

Една от любимите ми беше неговата „Криворазбрана цивилизация“ през 1974 г. с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Ружа Делчева и други. В него имаше незабравими реплики като “Pано или късно ще идат в таз циливилизацион, ще заживеят съвсем по францушки”.В програмата “Експрес танго” участваха български и чуждестранни звезди, а в скечовете голямото си майсторство демонстрираха недостижимите комедийни легенди Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Константин Коцев, Светослав Пеев…

Телевизията не пестеше пари и в новогодишното шоу се канеха големи актьори като Любиша Самарджич. Кой не помни „Дай, рибу, рибу, рибу, дай“? По онова време Самарджич беше голяма звезда у нас, тъй като телевизията излъчваше сериала “Горещ вятър”, от който не изпускахме нито един епизод. Градусът на настроението скачаше с „Иръпшъните“ начело с Тодор Колев и „Сто кила ракия давам, само да те притежавам…“. Не се минаваше и без прословутия балет на ГДР и забавната програма „Шарено котле“, които за онези времена бяха голяма атракция.

При социализма Новата година все едно не беше дошла, ако телевизията не излъчеше руската филмова класика „Ирония на съдбата”. Явно не е заснето нищо по-добро за случая, защото така е и до днес – и при демокрацията дават филма всеки път на празника.

Пет минути преди да настъпи новата година, всички чакаха другаря Тодор Живков да пожелае здраве и успехи през новата година.

Сега на Нова година по телевизиите е пълна скука и направо няма какво да се гледа. А БНТ излъчва всеки път концерт на открито с познати само на тийнейджърите изпълнители, които трудно могат да се нарекат певци, а камо ли да ни повдигнат настроението в празничната нощ.

Василка Ненкова, Русе/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как с безсолна луканка намерих любовта на моя живот

Това е случка, която промени живота ми. Декември месец, 1982 година. Студена зима, а аз съм в седми клас. Хормоните бушуват, вече се заглеждам по момичетата, но в мен спи още хлапето. Всяка сутрин се строяваме отвън и дори в снега ни карат да правим упражнения. Училището ни е обградено с високи блокове, в центъра на града. И стоим ние в зимните якета, пада сняг и правим упражнения, докато учителят по физическо зиморничаво се свива в анцунга.

Въртим се, въртим ръцете, краката, клякаме. Само чувам Тишо, другият хулиган на квартала, да ми просъсква:

- Гуспа, гледай нагоре, майко, колко луканки.На последния етаж на единия от блоковете, имаше наредени два пръта със сочни луканки. Сочни, явно селски хора живееха там, бяха си ги сложили да съхнат.

- Тишо, аз мога или не мога, а, кажи?

- Не можеш, Гуспа, много е високо.

Две предупредителни изсвирвания със свирката и ние знаехме, че трябва да млъкнем. Но в главите ни вече имаше план - да оберем луканките. Нито бяхме гладни, нито нищо, но това беше келешлъкът ни през онова време - да откраднеш луканките беше героизъм. Луканки имаше много, дори милицията не се вълнуваше особено. 

Слънчевият следобед на покрива на блока 

С още поне 20 деца се качихме на покрива на блока. Времето беше такова, че никой не заключваше нищо и беше напълно нормално да влезеш във входа и да се качиш на тавана. Хората са на работа, кой ще ни забележи. Дори и пенсионерите спят.

Хвърлихме чантите на един куп, те насядали по комините, зяпат ме. А аз оставам по потник, сложих си гуменките и ще се правя на мъж. Достраша ме леко, все пак е 12 етаж, таванска тераса. Под мен е бездна. Какво ли ще е да се откажа?

Но как да се откажа, когато ме гледа с интерес момичето, новото момиче, което дойде от София тези дни. Руса коса, зелени очи и говори по софийски, забелязах я веднага. Умна е, не си пада по гамени, това го разбрах. Но днес явно имах шанс.

На мускули минавам по корниза, скачам и хоп, на терасата съм. Беше страшно, но оцелях. Краката ми треперят. Подават ми въже, на което вързах луканките и те ги издърпаха. Сега, по-трудното. За мой късмет - на терасата имаше столче, на което се повдигнах, прихванах се на ръба и на мускули над бездната - няколко страшни секунди, успях да се върна на тавана.

Приливът от енергия и адреналин ме направи безсмъртен, съучениците ми ме гледаха зяпнал. А аз направих най-голямата глупост - взех луканка, обелих я и приклекнал по потник, поднесох я на Тони - момичето със зелени очи и руса коса.

- За теб принцесо, от Гуспата!

Часове смях и ядене на луканки на покрива, Тони ме щипеше и ми се смееше. Всички жени обичат героите. 

Лудостта на успеха ме накара да бъда безразсъден. Пуснахме обелките на терасата и аз отгоре му пуснах ракетка, някакъв лист от чантата. На ракетката пишеше: "Луканката е супер, но леко безсолна. Старай се повече. Невидимият"

Спах като къпан, нямахме домашни, нямаше и причина да се притеснявам, петък щеше да мине бързо.

Петък - денят на страшния съд 

Нищо не предвещаваше, че ще ям шамари. Сутринта ме изкараха пред строя, на пожар с такси дойде баща ми и ме почна пред всички. Чак тогава разбрах каква глупост съм направил - за ракетка съм използвал една контролна по математика, на която имах двойка и дълга рецензия от другарката. Понеже я бях скрил в чантата, нашите не знаеха за нея и аз я бях забравил. Обаче, нали говорим за случайността, обрал съм луканките на учителката ни по математика, омъжена за учителя по физкултура. Върнали се вечерта, решили да се качат до тавана да видят луканките и намерили контролната, по която безпогрешно ме разкрили.

Баща ми ми удари три шамара, ама такива, че още ги помня. Стоях ревнал, а той тихо ме прегърна и ме отведе встрани, за да не ме видят съучениците ми. От него го знам, че героите не трябва да бъдат унижавани. Целият трепереше, от страх за мен и от обида, че съм го излъгал. Чак сега разбрах, че съм се подложил на глупав риск. Нямаше как, баща ми извади пари и плати луканките на учителите.

40 години по-късно 

Всъщност, имаше нещо хубаво в цялата история - аз и Тони сме заедно, вече точно 40 години. И децата и внуците ни са точно такива, каквито бяхме ние - луди, но умни глави. Тони често се шегува с мен, че ако не са били тези луканки, тя е щяла да избере друг. Кой знае, но наистина луканките бяха леко безсолни. По това и тя е съгласна.

Обичайте се и бъдете герои, истинските жени обичат това.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ