„Знаеш ли кой съм аз?“, попитал лидерът на КПСС, щом влязъл в къщата на пророчицата. „Знам, голям началник си“, отвърнала му сляпата гадателка. Разговорът им продължил 7-8 минути, като петричката врачка отправила някои тежки предупреждения на руския гост - препоръчала му да си почива повече и да си намери заместник, на който постепенно да предаде властта. „Ти какво си мислиш, ке векуваш ли? Няма да я бъде тая! Не я мисли толкова Русията, и без тебе ке я има“, заявила феноменалната нашенка на съветския лидер.

След като посетил Ванга, Леонид Илич се видял и с Петър Димков. Брежнев се надявал знахарят да му даде билкови рецепти, които да заздравят болното му сърце. Но, уви, в следващите няколко години значимо подобрение в състоянието на генералния секретар на КПСС не настъпило.

„Кола от УБО взе дядо ми и го закара при Леонид Илич в Банкя - в санаториума, който тогава беше на ЦК. Петър Димков прегледа Брежнев и го посъветва да си замине обратно за СССР, тъй като климатът в Банкя не е подходящ. Съветският лидер послуша“ и си замина“, твърди внук на лечителя.

Информация за окултното посещение на владетеля на Кремъл има в мемоарна книга на Петър Младенов. Бившият ни външен министър е разказал подробно как на 13 януари 1979 г. Леонид Илич пристигнал в София с влак. Понеже на перона нямало суетня от посрещани - там били само неколцина членове на Политбюро, първите ръководители на столицата и хора от руското посолство.

„Времето беше студено, мрачно и влажно. Пред озадачените погледи на малкото посрещани гостът с труд и с помощта на здравеняци от своята охрана преодоля двете стъпала от вагона до перона, а след това бавно и вдървено извървя няколкото крачки до колата. Кортежът потегли за Банкя, където по изключение и, струва ми се, за първи и последен път някакъв гост беше настанен в личната резиденция на Живков“, написал е ексдипломат номер 1.

При тази своя визита в България Брежнев бил придружен от съпругата си Виктория Петровна и шефа на кабинета си Константин Черненко, който няколко години по-късно също като своя началник станал генерален секретар на КПСС.

Докато бил у нас, властелинът на Съветите се държал доста странно. Това направило силно впечатление на Петър Младенов: „Беше най-тежкият случай на неадекватност, в която някога съм виждал Брежнев. Изглежда, тогава времето, а може би и нещо друго не му хареса и след 2 дни бяхме предупредени, че Леонид Илич прекъсва почивката и си заминава“, отбелязал е в книгата си със спомени дългогодишният дипломат номер 1  на България.

Източник: "Уикенд"


Дядото на Ким Чен Ун излиза пребледнял от авариралата кабина,връща си руменината на лицето и доброто настроение с големи дози коняк "Слънчев бряг"

Уви, височайшата визита не минала без инцидент. Официалните лица претоварили хотелския асансьор и той заседнал. Наложило се спешна намеса на техник с отвертка, та „затворниците“ да излязат на свобода.
Докато с Ким били заключени в авариралото подемно съоръжение, Тодор Живков успокоявал корейския гост, че няма страшно, че критичната ситуация ще бъде разрешена бързо и компетентно,пише "Уикенд"

Когато вратата най-сетне се отваря, Тато разказвал вицове, за да повдига духа на своя колега.

"Азиатецът се смееше, но беше и леко пребледнял. Последвалият изискан коктейл на терасата на хотела върна руменината на бузите му. Изпи се много отлежал коняк", свидетелства човек от помощния персонал.

В заседналия асансьор била и управителката на „Доростор“ Дора Христова. Тя толкова се притеснила, че ще бъде уволнена заради аварията, че едва не колабирала. Живков обаче успокоил и нея - казал й, че тя няма вина.

В същия хотел през 1972 година,гостувал и фидел Кастро.Още с пристигането си той се ръкувал с директорката и хукнал нагоре по стълбите. Всички се шашнали, защото не знаели къде отива, а охраната му не можела да го стигне.

Визитата на кубинския лидер била част от 10-дневно турне у нас. Огромната популярност на фидел изкарала по улиците хиляди граждани. Все още вярващите в социализма нашенци се радвали искрено на госта, искали да го видят на живо, да го докоснат, ако им се удаде възможност.

Това се случи през 1985 г. скоро след като бях избран за кмет на Велинград. Секретарката влезе и ми съобщи, че по телефона ме търсят от Министерския съвет. Вдигнах слушалката и чух непознат глас. Оказа се жена-шефът на „Деловодния отдел“. Запита ме: „Вие не знаете ли, че в града ви има отшелници?“ И без да дочака отговор взе да нарежда. Каза, че някъде над почивния дом на ЦК в кв. Чепино живее отшелник. „Това за нас е необяснимо положение! И то в курортен град. Къде другаде в България живеят уединени самотници в гората? Не бива да търпим повече това обстоятелство. То противоречи на съвременния ни начин на живот“. И разпореди да вземем бързи мерки. Заинтригувах се. Не че бях впечатлен от тона на по-горния началник, но този отдел не беше за подценяване.

Налага се да дам кратка предварителна информация. Иван Георгиев Арнаудски е известен оригинал от Чепино. Роден е на 21 ноември през далечната 1912 г. Излязъл при масовото излизане на партизани в бригада „Чепинец“, дни преди Девети септември. Него го знаеха като Йоната. До края живееше с воловете си в м. Лепеница. Гледаше на тях като на свещени животни, а не като на добитък. Спеше си между тях. Не ги използваше за нищо, нито ги колеше за месо и кожи. Грижеше се най-редовно за животните си. Всяка сутрин беше пръв пред хлебарницата и пълнеше книжен чувал с хляб. С хляба хранеше тях и себе си. Иначе на адрес се водеше на ул. „Ц. Церковски“ № 20 в квартала.

Обадих се на Иван Илиев Кузов (1946 г. - 2012 г.), началникът на РУ на МВР, полковник. Той беше по-запознат със случая. Разбрахме се и сутринта на другия ден отидохме пеш до Лепеница. Минахме по пътеката, която започва от почивния дом на ЦК. От разхождащите се почиващи в гората научихме, че често минават покрай „отшелника“. Отнасяха се радушно и благоразположено към него. Стигнахме до обора и градината, които ми се видяха добре поддържани. Йоната се показа и ни прие. Разговаряхме с него - как живее, как са животните, има ли нужда от нещо, защо не си живее в града и т. н. От отговорите му аз започнах да се чувствам неудобно. Та той сред планината, овощната градина, животните, се чувстваше като риба във вода. Прииска ми се да можех и аз да живея волно, така като него.
Разбра се, по-късно, че приказката за „отшелника“ е тръгнала от жената-шеф, която е почивала тук. Не намерих за нужно да давам отчет нагоре. Ако пак ме потърсеха знаех какво да отговоря.

Сетих се наскоро за тази случка. От днешна гледна точка тя започна да ми се вижда като една приятна преживелица, откъдето и да я погледнеш. Например. Предишната история контрастираше драстично с гледката, която видях една сутрин от втория етаж, където живеех. Отсреща близо до високия жилищен блок имаше метален кош за боклук, от големите. Около него между цигани се водеше борба кой да овладее боклука вътре и около коша. Омърляна циганка с раздрънкана бебешка количка искаше да придърпа и свие в пакет картон от кашони. Но двама не й даваха. Циганин с каруца, върху която в големи оваляни кошове беше пълно с пластмасови бутилки, хартия и какво ли още не. И друг, който държеше стар велосипед, на който бе закачена разкривена дървена количка на две колела. Врявата беше голяма. Борба се водеше кой да владее този район с кошовете за боклук.
Ще си позволя да припомня някои приказки на Йоната, известни сред населението. Така както съм ги чул.

До моста за „Велина“ през р. Чепинска, трудоваци са отбили водата, и са направили кофраж за да отливат бетонова стена. Правят корекция на реката за да запазят близките къщи и дворове. Те се мъчат да запалят потапяща се помпа за да изтеглят водата, която пречи на работата. Помпата не е наред и не може да запали. Йоната е тръгнал да се прибира при воловете, които са в обор, до само и реката. Той се е надвесил върху перилата на моста, гледа какво правят трудоваците, чупи хляб от чувала и яде. Започва да се дразни и по едно време не се стърпява и се провиква: „Какво е това пър-пър-пър, бе? Колко е тази вода? Дайте ми да изям две кила пάстрама, и като смукна… у-у-ф-п, тая вада да я нема!“ Трудоваците го познават вече, само се усмихват и продължават работата си. Йоната продължава да наблюдава от моста и се извиква: „Какви са тия камене, дето сте ги докарали тука за стената? Това камене ле са? Камене да видиш преди Девети! Това сега не са камене!“

Тръгнал Кольо Джурков към Лепеница да откара теле. Йоната да го отгледа. Той на друг няма да обърне внимание, но щом е Кольо, другар, ще го допусне в неговия обор. А и Йоната често ходел у тях. Той е приятел и с чичото на Кольо – Гоге, който гледа крави и волове. Майката на Кольо пък опържила пълна тава филии с яйца на Йоната, да се наяде. Забелязали как той хапнал две-три хапки от филиите и останалото дал на воловете. „Гледай го ти него, затова ли му напържих толкова филии, за да ги даде на животните“ – възмущавала се леля Гина. А Йоната не допуска всеки, спотайва се при воловете, докато разбере кой е – свой или чужд. Чак когато Кольо с теленцето се приближил съвсем наблизо, той се обадил: „Е-е-ей!“ Кольо наскоро е бил в Германия. За встъпление към основния разговор той разправя на Йоната, че на летище там е видял много самолети, едни излитат, други кацат. „Като в Бачовица комарето, брамбарето ...” - отвръща Йоната.

Кольо държи малкото теле. Йоната го оглежда скептично отвсякъде, отпред, отзад и по едно време пита: „Майката каква е?“ „Малка“ - казва Кольо. „Еми к′во искаш? То не си е взело млекото…Ке ме викаш я да ти избера теле. Какво е т′ва? Требва да му дроба леб в алвена кутия, та да го вдигна! Кога ще стане петстотин кила…нингаш нема да стане! Не го ли гледаш, че в муцуната е като лисица. Чърчил е тежал 150 кг, ама майка му е имала големи ненки, едната под мишницата, другата я прехвърли през рамо, а той боза и от едната и от другата, та чак ке се задави…“
Михаил Алексиев

Наказанието беше, че ако не си бил на бригада, не си минал през „третия трудов семестър“ не те записваха за следващия курс в университета. Изключване от университета. Не е малко наказание, нали? Наказание също беше и това, че докато бригадирките бачкаха на полето, за да не изгубят студентски права, местните момчетии, които не мечтаеха за университет и за учение, седяха в местната кръчма и чакаха да свърши смяната. А след това си разказваха за постиженията – кой, колко и как.

Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго:

Бъдещите лекари вместо да учат медицината събираха картофи по полето. Имаше и такива младежи, които страдаха от това, че трябва да работят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си,ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
Мнозина разказват,че тези години са най-щастливите в живота им,но за мен нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.

Дарин Неделчев

Много се говори за демографския срив. Аз съм роден и израсъл в многодетно семейство: две момичета и две момчета. Завърших средното си образование благодарение на доброто отношение на държавата към многодетните семейства. В селскостопанския техникум в Плевен, където постъпих през 1952 г., плащах като дете на многодетно семейство само 360 лв. тогавашни пари годишна такса за стол, което включваше закуска, обяд и вечеря. За насърчаване на задочното образование някои предприятия даваха ежегодни стипендии. Детските облекла и обувки бяха евтини и се продаваха под себестойността, като разликата се субсидираше от държавата. И още много предимства за многодетните семейства.

Грижата за кадрите, поддържането на тяхното професионално ниво бе също първостепенна задача на държавата и партията. Ръководните кадри от началник отдел нагоре най-много през пет години отиваха на курсове за усъвършенстване на професионалните качества. През 70-те години на миналия век се въведе и следдипломната специализация. Въз основа на нея завършилите получаваха 15 лв. ежемесечно към заплатата. А кандидат на науките получаваше 30 лв. По времето на социализма ни се казваше, че изграден 25-годишен човек струва на държавата 360 хиляди лева тогавашни пари. Немного отдавна БАН направи изчисления, че България е загубила от емиграцията на нашите сънародници в чужбина след Десети ноември 72 милиарда лева. Аз мисля, че сумата е два-три пъти повече, но нека се доверим на учените.

Петко Янков, с. Сомовит, Плевенско
Източник:retro.bg

Съществувала ли е някога видеокасета,на която Владимир Живков прави любов с естрадната легенда Росица Кирилова ?
Според слуховете певицата и Татовият син били заснети от американското разузнаване да се натискат в луксозна яхта на Канарските острови.Американското разузнаване дори било закачило стоп-кадри от интимното рандеву на витрината си.

"Нямам идея откъде тръгна тази смешна и  отвратителна клюка.Сигурно никога няма да разбера.Понякога даже ми се е искало да се запозная с Владко Живков ,та да знам поне,че съм го виждала на живо",казава по повод на пикантаната мълва изпълнителката на "боса по асвалта".

Да, наличието на видеозапис с евентуалните съвместни се*с подвизи на Вовата и Роси е пълен мит, но пък е истина друго,че синковецът на бившия Първи има нещо общо със с*кс касетки. Той въртял нелегален частен бизнес с филми за възрастни през втората половина на 80-те. В еротичната „индустрия“ влязъл навръх Нова година покрай свой много добър приятел - офицерска рожба.

На 31 декември 1985-а Владко, споменатият по-горе негов другар и още неколцина наследници на хора от голямото Добро утро празнували заедно ЧНГ. Вечерта им минала в консумация на огромни количества уиски, пастърма и фъстъци, а след речта на Тато и Дунавското хоро членовете на компанията разнообразят вечерта с гледане на розови филми.Докато ВИП синчетата зяпали немска еротика, Емил Иванов-чедото на мастит военен, подметнал, че секс касетките са кът на българския пазар и ако някой се заеме с нелегалното им ти ражиране, ще направи луди пари.Вовата Живков се съгласил и малко по-късно в главите на двамата се оформила идеята да запълнят дефицита произвеждайки VHS забавленияя за възрастни.

В дома на Емил в столичния кв. „Гео Милев“ набързо била спретната тиражорна с видеокасетофони. Секс филмите съдружниците записвали от чужди тв канали, най-вече германски, като за целта пред блока била монтирана гигантска сателитна антена - по-голяма от онази, поставена пред НРТЦ, с която БНТ прихващала сигнала на Останкино. Преди 10 ноември било цяло чудо да се види такава установка - гледането на „упадъчни“ западни медии се забранявало, редовият българин нямал право да опъва „чиния“ пред жилището си или на балкона. На въпросния офицерски син обаче никой не смеел да му търси сметка за неспазването на закона, нали бил пръв приятел с наследника на държавния и партиен ръководител Тодор Живков.

Владко и съдружникът му бълвали не само еротични касети . Произвеждали и филми с хитови имена, екшъни и комедии като„Полицейска академия“, 5 „Рамбо“, „Командо“ и др.От пласирането на готовата продукция си докарвали космически за времето печалби. Често край „бизнесмените“ се навъртал и Малък Тошко - по онова време тийнейджър, твърдят запознати.

Емил - двигателят на производството, бил син на командващ от Строителните войски. Семейството му се возело не в лада, а в лимузина -пежо 404.

За ортака на Владко споменава в мемоарите си и Иван Славков. В единия от томовете си Батето дори уточнява, че Емо вече не е между живите.

„Аз съм кумувал и с Ванга. На едно момче, което беше близко с нея. По-голямо от сина ми, но се бяха сприятелили с Тошо. Той е първият, който започна да прави нелегално видеокасети. доста пари натрупа с това, даже го бяха дърпали мутрите. Булката му беше от Сандански. Баща й се отрови в една щерна за вино - с един негов комшия да я приготвят за новата реколта.Обгазявали са я ,за да изчистят мухала и се отравя от газовете. Емо Иванов. Баща му беше полковник, много сериозен човек. Женихме ги в Благоевград. Ванга не знам колко години не беше излизала от Рупите.
Но дойде в Благоевград за венчавката, играхме хоро.След години младежът умря, разви шизофрения някаква“, написал е приживе дългогодишният шеф на БОК, БфС и БНТ.

С VHS касети Емил се занимавал и след 10 ноември. Самият Владко Живков пък имал видеотека в зората на демокрацията, където пласирал част от тиражираните в дома на приятеля му пиратски розови игрални филми.

Днес Вовата, както наричат сина на Тато близките и познатите му, е закъсал сериозно и със здравето, и финансово. Едно от малкото му публични появявания през новия XXI век бе на погребението на Батето през 2011-а.

Мълви се, че напоследък Живков все по-често прибягвал до заеми. Искал солидни суми от стари приятели, като обещавал, че ще ги върне.
Според циркулиращи от години из светските среди клюки Владимир харчи парите, с които разполага, най-вече за хазарт. По комара той се запалил още по времето, когато начело на държавата бил баща му.В онзи период залагал, дори и в мегалуксозни казина в Монако. Сега карал далеч по-скромно - чешел крастата си в родни игрални заведения.

Самият Владимир категорично отрича да е комарджия. „Не съм играл в казино никога през живота си, камо ли пък в Монте Карло.Това е измислица на Славчо Трънски. Беше му поръчано да го каже от трибуната на Парламента“, заяви той в едно от ултра редките си интервюта в пресата. Колцина обаче са склонни да повярват на думите му.

Един от най-сензационните слухове за Владимир в последно време гласи, че заради липса на достатъчно финансови средства той бил принуден да ипотекира семейната си къща в полите на Витоша. До тази крайна мярка се стигнало след натиск от страна на изнервени кредитори.

За официалните доходи на Владко няма много информация. Знае се, че съпругата му Валентина има свой бизнес. 65-годишният Живков също върти дребен алъш-вериш, твърдят запознати. Той притежавал магазинче за козметика. Видеотеката му пък отдавна вече не функционирала.

Синът на Тато навярно си спомня с умиление годините, когато татко му беше на власт. В онези времена Вовата разполагаше с огромни суми - и то не само покрай успешния бизнес с нелегалните порнофилми, комедии и екшъни. Голяма част от парите, които харчеше, идваха директно от държавния бюджет.

Установено е, че само за периода 1985-1989 година Владимир пръснал 356 800 лева тогавашни пари. Управление „Безопасност и охрана“ му отпускало средствата за покупка на валута, автомобили, подаръци и строеж на вили.

Христана Ангелова "Уикенд"

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: