Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго:
Бъдещите лекари вместо да учат медицината събираха картофи по полето. Имаше и такива младежи, които страдаха от това, че трябва да работят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си,ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
Мнозина разказват,че тези години са най-щастливите в живота им,но за мен нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.
Дарин Неделчев
Got si beshe...
ОтговорИзтриване