Поглед от другата страна: Какво е било наказанието в НРБ ако не отидеш на бригада

Наказанието беше, че ако не си бил на бригада, не си минал през „третия трудов семестър“ не те записваха за следващия курс в университета. Изключване от университета. Не е малко наказание, нали? Наказание също беше и това, че докато бригадирките бачкаха на полето, за да не изгубят студентски права, местните момчетии, които не мечтаеха за университет и за учение, седяха в местната кръчма и чакаха да свърши смяната. А след това си разказваха за постиженията – кой, колко и как.

Понякога есенните бригади, защото имаше и летни, продължаваха достатъчно дълго:

Бъдещите лекари вместо да учат медицината събираха картофи по полето. Имаше и такива младежи, които страдаха от това, че трябва да работят на чужди хора, докато родителите им се мъчеха сами с тютюна, за да ги издържат. Тези младежи просто искаха да са в помощ на семейството си,ДА АМА НЕ. . . . Командирите уж бяха избирани, а всъщност бяха назначавани „деца на наши другари“. Някои от тях бяха много арогантни, обзавеждаха се с „щабни“ лакеи и особено с щабни лакейки. Които естествено бяха освобождавани от полето поради необходимост.
Мнозина разказват,че тези години са най-щастливите в живота им,но за мен нещата не са съвсем така. Смятам, че и „библиотечното време“ което пропуснах заради бригади не мога да го наваксам и до сега.

Дарин Неделчев

РЕКЛАМА