Слънчев бряг,от създаването му до днес

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 година.

През 1958 г. се появява и първото заведение в Слънчев бряг - стол “Оазис”.

На 1 юни 1959 г. е открит първият ресторант - “Нептун”.

През 1959 година - първият хотел - „Калина“, който на 8 юни 1959 г. посреща туристи, няколко минути след излизането на строителите от обекта. Туристическият сезон започва без официално откриване. Готовност за тържеството е имало, но то не се е състояло, тъй като трансферът е с чужди автобуси, които не влизат по главния път, а откарват гостите направо пред хотела. Веднага след настаняването си, чуждестранните туристи забързали по бански към морето.


През тази година курортът пуска още 30 работещи хотели и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Сред тях са: хотел „Хризантема“, „Жерави“ и хотел“ Чайка“, в който на първия етаж се е намирал и внушителният апартамент на Тодор Живков.


Малко по-късно, през 70-те отваря и врати така луксозният за времето си хотел „Кубан“, чийто нощен бар е предлагал уникално вариететно шоу. Един от най-големите хотели е бил „Континентал“, който събирал 1500 легла. На Южния плаж в Слънчев бряг се е намирала емблематичната „Фрегата“, която изгаря в пожар.
Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. Негови проектанти са инженерите: Борис Георгиев, Валентина Атанасова, Венцислав Кожухаров и Йорданка Величкова. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб. м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.

Слънчев бряг е първият български курорт, удостоен с екоприза “Син флаг”, издигнат с ритуал на плажа пред хотел ”Европа” на 4 юли 1995 г.

Днес на територията на територията на комплекса  има разположени повече от 300 хотела, тризвездни, четиризвездни и петзвездни, както и над 100 атракционни заведения, между които и най-големият воден парк на Балканския полуостров – “Аква Парк”. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някога нямаше как да влезеш в училище без да си облечен в униформа

Режимът да се носи униформа в училище беше изключително строг. По времето на комунизма в България нямаше как да влезеш в училище без да си облечен в униформа. Момчетата носеха бяла риза и черен панталон, а момичетата трябваше да бъдат пременени в бяла блуза и дълга черна пола. На главата си момчетата носеха шапка с козирка, а девойките се кичеха с барета. Чавдарчетата бяха със синя връзка около врата, а пионерчетата - с червена. Комсомолците трябваше да носят значка на ДКМС. Никой не минаваше метър, защото знаеше, че го грози сериозно наказание за неспазване на този въведен ред.

Колкото до прическите - момчетата трябваше да са високо подстригани, а девойките да са с прибрани коси. Ако някой нарушаваше системно тези изисквания се стрижеше нула номер, което се смяташе за унизително. А колкото до ходенето с къса пола при девойките - това беше абсолютно забранено. Ако някое момиче беше решило да си начерви устните, да се гримира или лакира, то то отиваше при директорът да дава обяснения. В края на 80-те години този режим започна да се пропуква, особено в София. Тогава вече имаше смелчаци, които се обличаха по-шарено, косите станаха по-дълги, момичетата се престрашиха да слагат по-къси поли и да се гримират.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Видео разходка из София през 1982 година (ВИДЕО)

Вижте как е изглеждала столицата ни през далечната 1982 година

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българските земи според тогавашното разбиране.
Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"УВО-89" Бележника на един уволняващ се войник

Помните ли  дългоочакваният миг на уволнение от родната казарма ?

Дни преди този паметен за всеки един войник  ден ,всички си разменяхме адресите.Факт е,че от войнишките години е останало не едно приятелство за цял живот!

Днес ще Ви върнем назад в годините за да видите бележника на един уволняващ се войник от столично поделение през 1989 година.

А Вие,пазите ли вашият ?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Никита Сергеевич Хрушчов и Тодор Живков в Стара Загора,15 май 1962 г.

Никита Сергеевич Хрушчов (в дясно ) и Тодор Живков (вляво ) в открита лимузина в центъра на Стара Загора на 15 май 1962 г. - между двамата е първият секретар на ОК на БКП Христо Шанов.

Хрушчов е роден на 5 (17) април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до украинската граница. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918-1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931–1935 г.).

Снимки: Йордан Станчев и Николай Гичев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всички родени между 1950 и 1990 г., не забравяйте да прочетете това!

На първо място, ние сме оцелели и ние сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…

Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата…

Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.

Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това…

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън…

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата,забравяйки, че нямаме даже спирачки.

След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище…

Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по строги от самия закон! Последните 50 години са били най продуктивните година в историята на света. Нашите поколения са направили най-добрите изобретатели и учени и до днес. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение!

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!

Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им? Здравейте поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!

Източник:За жената

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ