Най-малката внучка на Людмила Живкова – Катерина, е наследила нейните характерни черти на лицето. Катя, която е дъщеря на Тодор Славков, е като две капки вода със знаменитата си баба.
Често се случвало познати и непознати да намират прилики между Людмила и наследничката и.

Девойката има и същата дълга черна коса, пропорционални устни и овални вежди. Сама Катя, която в момента е на 13 години и е ученичка в Италианския лицей в Горна баня, също намирала сходствата с баба й и се гордеела с тях. Макар да не е имала шанса да я познава, знаела всяка подробност от колоритния й живот, често посещавала гроба й и имала нейна снимка в стаята си. „Баба е велика жена и за мен това е страхотен комплимент“, казва девойката по повод сравненията с Людмила Живкова.
Девойката е ученичка в италиянски лицей и иска да се занимава с мода

По думи на баща й Тодор Славков внучката на Людмила всеки ден сменяла интересите си, но най-важното било, че учението й вървяло и бележникът й бил изпъстрен от горе до долу с отлични оценки. За момента и тя проявявала афинитет към модата подобно на леля си Жени Живкова, която в годините се утвърди като една от най-талантливите и продуктивни български дизайнерки. Преди време, едва навършила 5 годинки, малката Катя дефилира на нейно ревю по повод представянето на една от колекциите й. Аплодисментите, които получила, и блясъкът на модната сцена пък я тласнали към идеята да се занимава с моделство. Единственото, което за момента било сигурно, е, че татко й планирал да я изпрати да учи в чужбина. Специалността, която щяла да следва, й давал избор да посочи сама.

Още от съвсем малка внучката на Людмила Живкова живее ту при единия си родител, ту при другия. Тодор и жена му Силвия се разделиха малко след появата на дъщеричката им на бял свят. Известно време имаше напрежение помежду им, като Силвия дори искаше да съди бившия си за родителските права над детето им, възмутена от пиянските му изцепки. През последните две години Малък Тошко сам призна, че е намалил драстично алкохола и вече рядко посещава нощни партита.

Източник:Ретро.бг

Колекционер на военна техника от Великобритания откри кюлчета злато в резервоара за гориво на стар съветски танк Т-54, който купил по eBay, пише в. "Сън".

Ник Мийд платил за машината 30 000 паунда. Когато заедно с механика Тод Чембърлейн започнали да разглобяват танка, за да се уверят, че в него не са останали боеприпаси, открили пет кюлчета злато. По предварителни оценки стойността на находката е 2,3 млн. паунда.

Късметлията обаче се обадил на полицията, която взела намереното съкровище срещу разписка.
Мийд смята, че златото е скрито в резервоара от иракските войници, които са го задигнали в Кувейт по време на войната в Персийския залив 1990-1991 г. След това танкът попаднал във Великобритания.

Любопитно за съветските танкове:

Роден след анализ на най-добрите черти на Т-34, съветският Т-55 се превръща в най-масово произвежданият танк в света. От него са направени над 100 000 бройки, като машината е била на въоръжение в над 60 държави по света. Днес Т-55 се използва от армиите на Куба и Перу, Индия и дори Китай. Продължава да се бие по фронтовете в Либия и Сирия. Почти цяла Африка още експлоатира непретенциозният танк, а страни като България попълват загубите на африканските армии със "свежи" складове попълнения от Т-55.

В рамките на месец ромският славей Азис загуби две жени от семейството си – първо леля си Стефка, а после и баба си Станка.  И двете имаха пророчески дарби и се занимаваха с ясновидство. Шокираща подробност е, че бабата на певеца, която беше най-известната гледачка в Костинброд, си отишла от този свят само няколко месеца след като предсказала с точност смъртта си.

В началото на януари тази година Станка обяви в телевизионно предаване, че дните ѝ на земята са преброени и затова ударно обучавала трите си дъщери Гергина, Стефка и Малина във врачуване. Думите ѝ тогава бяха, че има странното усещане как някаква сила идва и я взема. Подобно чувство прочутата баба Станка е имала и преди смъртта на сина си, който починал от рак преди няколко години. Седмици преди да си отиде любимата баба на Азис, се спомина и най-голямата от трите ѝ дъщери, която беше само на 64 години.

Покойната Cтeфкa билa нaй-дoбрa в прeдcкaзaниятa. Тя влaдeeлa бaeнe прoтив cтрaх, нaпикaвaнe, зaeквaнe при дeцaтa. Нa нeя Cтaнкa ce дoвeрявaлa нaй-мнoгo. Мaйкaтa нa Aзиc Гергина cъщo имaлa тaлaнт дa прoгнoзирa, нo гo прaвeлa изключитeлнo рядкo и зa хoрa, кoитo ca близки нa cърцeтo ѝ, пo-cкoрo зa рaзвлeчeниe. Третата – Мaлинa, имaлa cвoя дългoгoдишнa клиeнтeлa и билa изключитeлна в рaзвaлянeтo нa рoдoви прoклятия. Тритe cecтри твърдeли, чe eдинcтвeнo нe ca мoгли дa пoмoгнaт нa cвoя брaт. Тoй имaл cвoe виждaнe зa нeщaтa oт живoтa и нe ce вcлушвaл в нacтaвлeниятa им, затова си отишъл без време.

Първите коли са произведени в заводите ВАЗ в съветския град Толиати през 1970 г. по лиценз на италианския автомобилен концерн „Фиат“. 

Самият град е кръстен на името на шефа на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати, който е взел участие в преговорите със съветската страна. На огромен общодържавен конкурс се избира името на бъдещата кола. Предложени са 54 838 марки за новия автомобил.

Между тях са и такива:

Сокол, Катюша, Руслан, Атаман, Искра, Аврора, Директивец, Перворожец, Мемориал, Мечта, Весна, Луч… Накрая държавна комисия се спира на името “Жигули”, предложено от А. М. Чернов, един от конструкторите на машината. Името е свързано с близките до автозавода Жигульовски възвишения (оттам идва и името на много популярната в Русия местна бира – “Жигульовско пиво”). У нас съветската марка бързо се налага. Става семейна кола на много българи и е символ на висок соцстандарт.

Когато жигулата тръгва по експорт за пазарите в Европа, търговците от Франция, Белгия, Холандия, Испания надават вой – трудно се продава кола с такова скандално име! Всички свързват “Жигули” с понятието “жиголо” (платен любовник) и не щат да чуят за съветската машина, разкриват съвременници на куриозната случка. През 1973 г. се налага спешна промяна на името – “Лада” тръгва триумфално по европейските автосалони. Автомобилът е наречен на славянската богиня на красотата и от тогава до сега “Лада” се появява в десетки модификации./Ретро.бг/

Изчезването и появата  на кораба след 90 години, не може да бъде обяснено с природни явления или човешки грешки.


Крайбрежната охрана на Куба откри кораб в Карибите, който изчезва в Бермудския триъгълник преди почти век. На 18 май властите в Куба съобщиха, че бреговата охрана е открила стар кораб без екипаж в Карибите. Според тях намереният кораб е известен американски SS параход. „Котопакси“, изчезнал в Бермудския триъгълник на 1 декември 1925 г.

Кубинските власти записаха появата на кораба на 16 май. Тогава той внезапно се появява западно от Хавана в ограничената зона. След продължителни неуспешни опити да се свържат с екипажа на кораба, бяха изпратени три патрулни лодки на кубинската брегова охрана, които го прихващаха.

Приближавайки се до целта, граничарите бяха шокирани от видяното. Корабът беше ръждясал и очевидно много стар. Те бяха още по-изненадани, когато се качиха на кораба - на него нямаше екипаж и навсякъде царуваше запустение. Веднага беше видно, че корабът е изоставен от десетилетия.

По-късно се оказа, че откритият кораб е построен преди сто години и е легенда за Бермудския триъгълник. Оказа се, че намереният кораб е същият "Котопакси", който мистериозно изчезна през 1925г.

По време на инспекцията на кораба на борда е намерен дневникът на капитана, който е служил в момента на изчезването на кораба, в клиничната навигационна компания Clinchfield. Автентичността на дневника бе потвърдена от експерт от Куба Родолфо Крус Салвадор. Той каза, че бордовият дневник съдържа много ценна информация за ежедневието на екипажа, но за съжаление не даде никакви улики за изчезването на кораба и неговия екипаж.

Документът описва интересни подробности, записани преди изчезването на кораба. Последното вписване в бордовия дневник е направено на 1 декември 1925 г. На този ден е SS. Котопакси извика бедствие и спря да общува. Оттогава вече почти 90 години няма информация за кораба. На 31 декември 1925 г. той е включен в регистъра на изчезналите хора и въпреки факта, че в последното си съобщение екипажът съобщава, че корабът потъва, той става част от легендата за Бермудския триъгълник.

Котопакси напуска пристанището на Чарлстън в Южна Каролина на 29 ноември 1925 г. По време на отпътуването на борда имаше 32 моряци, начело с капитан Майер. Корабът е трябвало да достави 2340 тона въглища до столицата на Куба - Хавана, но по неизвестна причина изчезна при неизвестни обстоятелства два дни след излизането от пристанището.

Тъй като няма информация за местонахождението на товарния кораб през последните 90- години, вицепрезидентът на Министерския съвет на Куба генерал Абелардо Коломе обеща, че властите на страната му ще разследват, за да разкрият мистерията около изчезването и появата на мистериозния кораб.

Припопняме , че Бермудският триъгълник обхваща района между Бермудите, Маями и Пуерто Рико. В този район десетки самолети и кораби изчезнаха неизвестно, съдбата на повечето от които все още не е известна. Виновниците за тези мистериозни изчезвания са наречени от свръхестествени сили, до интригите на извънземните цивилизации.

Тези теории обаче са популярни главно сред хората и учените не ги разпознават и обясняват всички аномалии на Бермудския триъгълник с човешки грешки при контрола на самолети и кораби и всякакви природни явления.

Но мистериозният външен вид на легендарния SS. „Котопакси“ предизвика голям интерес в научните среди и това трябва да накара много експерти да преразгледат своите убеждения по този въпрос, защото внезапното връщане на кораба след 90-годишно отсъствие не може да бъде обяснено с природни явления и човешки грешки.



Жител на град Форфар, окръг Ангъс, с изненада открил своя гроб в местното гробище, като на надгробната плоча било изписано неговото име и това на жена му, съобщи в. "Куриър".

Седемдесет и пет годишният Алън Хател едва сега си дал сметка защо много от приятелите му престанали да му се обаждат по телефона - те просто го мислели за покойник.

Твърди, че гробът е бил обособен без негово знание. Предполага, че за гробното място и мраморната надгробна плоча се е погрижила бившата му съпруга, с която той се развел преди 26 години. Името й Берта също е изсечено в камъка до това на Алън. Госпожата явно се е погрижила за отвъдното, като желанието й е било да почива във вечен сън редом до бившия си.

Но шотландецът възнегодувал, защото да бъде погребан заедно с Берта въобще не влизало в плановете. Той държал да бъде кремиран, след като завърши земния си път. Понастоящем е пенсионер, след като 37 години е работил като заварчик. От бившата си жена той и има две възрастни деца.


Източник.plovdivmedia.com


Открит е от Никита Хрушчов през 60-те години на миналия век, някъде 62-63 година.

Този завод послужи и като снимачна площадка на един български филм" Хроника на чувствата".
Йосиф Сърчаджиев беше дете тогава, имаше куче булдог и мисля, че му беше дебюта в киното.

През 80-те години старозагорските деца се радваха на ледената пързалка в спортния комплекс към завода.
Рейс № 6 ги обираше от спирките по бул "Г. Димитров", като най-много деца се струпваха на спирката пред кино "Септември".

Забавачета и първокласници, пътуваха без придружители, в спортният комплекс ги поемаха треньори, имаше гардероб за кънки с обувките.

Има и негативна част!

След като държавата се отказа от него, голям зор видяха фирмите по разрушаването му.
С години изнасяха черни и цветни метали.

А защо е важно ще следим, ако някой знае да продължи приказката, "Имало едно време АТЗ".

Димитър Танев



През 1889 г. Никола Либенов, Никола Дерменджопулос, Полимерис Димитриядис и Константин Манджанидис създават тютюнева работилница „Слънце" В град Стара Загора.

След 1945 година при идването на комунистите  на власт,фабриката е национализирана и става държавна собственост.

И до днес има хора които помнят някогашните български цигари и техният невероятен вкус.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив