8:49
ПЕТЪР ФЕРЕЩАНОВ едно име което е малко непознато в спортните среди в България, защото е бил в полицията преди девети 1944 година,умишлено изтрито от всички архиви. И самият Тодор Живков е описал в мемоарите си ПЕТЪР Ферещанов като инквизитор в полицията. Дали е било така никой не може да го докаже.
Тодор Живков се разминал съвсем леко с инквизитора Петър Ферещанов. Но се знае че е работел в полицията, знае се също че е бил преподавател в полицейското училище в София. Знае се, че е бил и като разузнавач към българската армия в абвера, но никъде точно не се изписва неговата заслуга по разкриване на намеренията на Германия от 1941 до1944 година.
И как става назначаването му на работа към полицията? По данни в историята на този борец се споменава че в последните години интереса към борбата вече не е бил толкова голям и трябва да пътува много и да отсъства от семейството си за да изкара някакви пари. Ферещанов написва писмо до цар Борис III, че няма работа ако може да бъде назначен като спортен инструктор към армията или където има работа като такъв. Така започва работа в полицията като инструктор. Знаейки каква сила има този мъж полицейският шеф по това време Никола Гешев го взема в полицията. Говорят се ужасии по адрес на Ферещанов- мачкал, трошел, изскубвал на арестуваните партизани – ръце, крака, пръсти. Чупел кости като клечки за зъби-дали е така ?
Самият Ферещанов твърди пред интервю, че никога не се е занимавал с подобно нещо, никога не използвал силата си над беззащитен човек.
Да извивал е железа, чупел е тухли на главата си, минавали са с автомобил върху него. Показвал е силата си във всички краища на света. Назначен е бил като спортен инструктор към полицията като преподавал защита и самозащита без оръжие. Тези данни които дава комунистическата партия за Петър Ферещанов слагат голямо петно върху името му и не се споменава за него като един от най силните ни борци за времето наравно с Дан Колов и Никола Петров. До 1989 година беше забранено да се споменава за него като за борец българин от световна величина. Всичко написано за него е било изтрито и заличено и трудно може да се намери истината за този силен борец.Петър Ферещанов е роден на 2 май 1902 година в Свищов. Още от малък той самият чувства, че е по различен от своите връстници притежавал е голяма сила.
Веднъж в Свищов идва Цирк и в този цирк е световният шампион Никола Петров и Александър Добрич. Ферещанов говорил с двамата и казал, че иска да стане борец. Добрич и Никола Петров са видяли че младежът притежава голяма сила и го вземат с тях в цирка. Тренират го и му преподават тънкостите на борбата. Заедно с тях той обикаля страната и се бори и то сполучливо. Бие доста известни борци . След известно време Ферещанов напуска този цирк и отива в друг цирк в Румъния където започва да се бори професионално. От Никола Петров и Александър Добрич научава класическата борба. През цялото време на всички състезания се бори в този стил. Не му е било лесно в началото отива в Германия и иска да се бори но никой не го познава няма име, няма пари не знае език. Заминава за Париж където по това време се провеждал някакъв турнир по класическа борба.
Трудно начало за който и да е. Късмета му излиза, някакъв господин се спира до него виждайки здравата му фигура и го пита какво иска. Ферещанов със жестове му обяснил че иска да се бори. След кратък разговор с преводач Ферещанов трябвало да покаже на какво е способен. И така всичко става на открито на площад, където са се събрали много хора да видят на какво е способен този Българин. Ферещанов огъвал железа, чупел тухли, автомобили няколко минали отгоре му и всичко това се заснимвало. Публиката останала много доволна от видяното не са виждали до момента такъв силен човек. Станал известен появили се негови снимки, прожектирали са това което е правил на площада. Същият този журналист му помогнал да участва на борбите. На първото състезание в средна категория се класирал на трето място и разбрал че освен със сила трябва да има и техника. Отива във Виена в клуба Херкулес където тренира известно време, добива опит с известните борци и професионалисти които тренират в този клуб. Участва на всички състезания .
В Америка , Африка, Германия ,Б разилия, Испания бори се в средна категория и е безспорен шампион.През 1933-34 година започва да се бори в Европа. През 1933 година става шампион на Европа в Будапеща бие много световно известни борци и както той самия казва че е световен шампион победил всички световни шампиони но никъде в списъците не фигурира като световен шампион. През 1934 във Виена се бори на тежка категория и става отново европейски шампион. Ферещанов не е бил глупав човек опитвал се е да пише книги, знаел е няколко езика. Женен бил за полякиня която е била от знатен род.
Имал е дъщеря и син Тодор и Лилияна. По късно синът му е бил един от много известните циркови артисти, но не е носил презимето Ферещанов, а само бащиното си име Петров. По това време Дан Колов се връща в България и Ферещанов е искал да се срещне с него. Борят се на стадион Юнак, срещата е продължила около два часа и съдиите отсъждат победа по точки на Дан Колов. Ферещанов не бил съгласен с резултата и казва че борбата е равна. Питат го какво мисли за Дан Колов? Той казва наистина този борец е това което се говори за него аз съм се борил с много борци, но никога не бях срещал такава сила насреща си. Уважавам го не защото е известен а защото е много добър като човек.
Друга среща не са имали помежду си но Ферещанов казва, че никога преди това не се е борил свободна борба и през цялото време си е пазел краката. Тоест иска да каже че той е класик и за него много по лесно би било да се бори в класическия стил. И се надява следващата среща помежду им да бъде класическа борба. Така и никога не се е състояла.
След девети септември комунистическата власт забранява и изтрива всичко свързано с именития борец. Имал възможността да избяга в странство, но остава. Бива убит по много жесток начин: слагат му запалена шашка с динамит в устата. Така завършва кариерата на един борец, който сигурно е трябвало да бъде поставен наравно с Дан Колов и Никола Петров.
Anguel Anguelov
