Безсмъртният герой от Бойните групи на София

Скрит в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден, накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум...

На 7 февруари 2025 г. се навършиха 110 години от рождението на един от героите на Бойните групи Никола Драганов. Тази годишнина не се спомена от никого. Соросоидите и неофашистите може би не са чували за него, за тях от имената на „комунистическите терористи“ по-известни са Славчо Радомирски, Митка Гръбчева, Виолета Якова, Иван Бураджиев и те съсредоточават своята омраза върху тях, а неговото име за тях или не е известно, или е на заден план. А повечето „левите“ също не се сещат за него, те или са забравили, или са заети с вътрешнопартийни борби. Но все пак той е герой и името му не бива да потъне в забрава, поради което съм решил да публикувам (с някои допълнения) своя материал за него.

Никола Василев Ганчев Драганов е роден на 7 февруари 1915 г. в севлиевското село Бериево в изключително бедно селско семейство, което изкарва своята прехрана само от няколко парчета земя. От малък е принуден да пасе овцете и козите на своите съселяни и да помага на родителите си, но въпреки това, за разлика от други бедни деца не изоставя учението. Той е един от най-добрите ученици и завършва с отличие Севлиевската гимназия. Баща му е доволен от успехите му и се съгласява да продължи образованието си в Телеграфо-пощенското училище в София, въпреки че няма достатъчно средство. В София Никола отново е един от най-добрите ученици и още по време на учението е назначен на работа в една от телеграфно-пощенските станции. Получава относително добра заплата и това му помага да праща пари на своите бедни родители. Завършва училището с отличен успех и е назначен на работа в Централната пощенска станция. Там той се запознава с комунистическите идеи и става техен привърженик, въпреки че до края на своя кратък, но достоен живот не става член на БКП. На работа в пощите не може да търпи мошениците и корумпираните бюрократи, а също и високопоставените служители, които злоупотребяват, и поради своя буен нрав многократно влиза в открити (понякога и физически) сблъсъци с тях. Те разбира се се оплакват на своите покровители, които го наказват. Общо е наказван пет пъти. След време става касиер в Четвърти пощенски клон. Като такъв отделя средства от ценни пратки за помощ за комунисти изпаднали в беда.

През 1942г. участва в набавяне на средства за закупуване на оръжие за бойните групи. След това минава в нелегалност, успявайки да вземе пистолет „Валтер“ от оръжейна пратка и започва да търси връзка с бойната група на Славчо Радомирски. Там приема партизанското име „Гуджо“. Когато Георги Ковачев (Гек) го препоръчва на Радомирски, казва: „Танкове да минат през него, нищо няма да му стане!“ Но Радомирски изпитва известно съмнение заради прекалената му смелост и невъзмутимото му появяване на оживени места където е търсен и на местата където са фашистките агенти. Гуджо приема изключително тежко недоверието и дори му казва: „Все не ми вярваш. Болно ми е. А аз нито съм подлец, нито говоря хвърчащи работи“, на което получава отговор: „Това, което вършиш е неразумно! Внимавай!“

Митка Гръбчева описва Гуджо така: „Никола Драганов беше напет момък, левент, широкоплещест, с матова и гладка кожа. Видът му респектираше с подчертаната физическа сила и неустрашимост. Носеше винаги два заредени пистолета – единият деветмилиметров парабелум. Джобовете му тежаха от резервни пълнители. Не се разделяше и с двете си бомби бухалки. Закачаше ги на вътрешната страна на балтона или на шлифера си. Горната си дреха носеше разкопчана, за да не изпъкват бомбите и винаги да му бъдат подръка.“

Веднъж, отивайки на нелегална среща с другарите си, Гуджо носи в раница патрони и бомби предназначени за изнасяне в Балкана. Но го срещат двама фашистки полицаи, които го карат да се легитимира. Преценявайки обстановката, той решава, че не е добре да стрля, тъй като са двама, а и пистолетът му е несигурен. Затова решава да се измъкне с хитрост и иска да отиде „по нужда“. Двамата фашисти ухилени си казват: „Намокри се от страх“ и го пускат, и докато разглеждат раницата, той успява да откърти две дъски и да избяга. На срещата с нелегалните заключава „Само тъпотата на агента ме спаси, но бомбите и патроните останаха в полицията“ Тогава Станьо Василев го прегръща братски, а той навежда глава. Но подозрението остава и той с огорчение казва на Славчо Радомирски: „Вие не ме смятате за ваш човек.“

По това време Гуджо е следен от две места: от една страна от своите другари, от друга от фашистките агенти. Един от тези агенти, негов съученик, се полакомява за награда и търси удобен момент да го предаде. Тогава Гуджо, гледайки го с омраза му казва „Здрасти!“ и разкопчава палтото си, от където се показват пистолет и две бомби. Тогава фашистът от страх отива при техен общ познат и казва „Кажи на Никола, че не го следя. Полицията, ако ще със злато да ме обсипе, пак няма да ме принуди да го следя!“ Научавайки това, Гуджо се разсмива и казва „Горко на това Отечество, дето го пазят тези плъхове! Ех, братко, разбиращ ли защо ще победим? Защото служим на Народа си от любов, а не за пари!“ По-късно Митка Гръбчева ще напише: „Всички се смяхме на този случай, но на враговете, които познаваха Никола Драганов, наистина не им беше до смях“.

Постепенно Радомирски се убеждава, че Гуджо не е провокатор и решава да му постави задача за изпълнение. Задачата е да се ликвидира високопоставения фашистки депутат Сотир Янев, готвен от хитлеристите за външен министър, един от основните привърженици България да се включи в „кръстоносния поход на хилядолетния райх срещу Болшевишка Русия“, като в защита на това сипе гнусни клевети срещу СССР, като например че там жените са общи, че хората са толкова гладни че в големите семейства родителите ядат децата си и тем подобни простотии.

Гуджо и Йордан Петров пристъпват към изпълнение. Но на входа на залата, където говори Янев застават много фашистки полицаи и те решават да излязат навън и да хвърлят бомба в колата му. Но до колата има много минувачи и Гуджо решава, че могат да пострадат и невинни хора, поради което решава да отложи изпълнението. На следващия ден двамата влизат в кантората на Янев и му светяват маслото. Хората по улицата, които разбират кои са, правят шпалир и им отстъпват място да се измъкнат и ги насърчават „Бягайте!“ След това докладва на Славчо Радомирски: „Няма да лае песът повече!“ Радомирски му казва: „Разказвай! Защо мълчиш? Вие извършихте подвиг!“, но Гуджо се намръщва, тъй като не обича да го хвалят.

Митка Гръбчева разкрива следните черти от характера на Гуджо: „Ние го познавахме не само като безстрашен конспиратор, но и като наш другар – весел, общителен, добродушен. Понякога, когато бяхме сами на Витоша или на Люлин, Гуджо ни приканваше да идем в някое долче и запяваше песен. Прилягаше му, дяволите да го вземат!“

След ликвидирането на Янев, на Гуджо е дадена друга задача: да ликвидира радиоинженера Кулчо Янакиев, ръководещ заглушаването на Радиостанция „Христо Ботев“. Под негово командване, Бойната група започва акцията. Но една предателска душа ги издава и те влизат в престрелка. Гуджо крещи „Дръжте се, другари! Никакво предаване!“ Моментът бил удобен да се справят с фашистите, тъй като са точно срещу тях, но между тях попаднало едно малко дете. За да не пострада детето, Гуджо пребягнал зад едно дърво, след това се скрива в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден и накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум. Така на 30 май 1943 г. спира да бие пламенното сърце на достойния син на България, Никола Драганов (Гуджо)…

Подвигът на Гуджо е вълнуващо описан от Митка Гръбчева в нейните книги „В името на Народа“ и „Закъснели отговори“. Много читатели след това ? пращат писма с отзиви и пишат, че техен любим герой от книгите е станал той…

Източник:probuzhdane

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

РЕКЛАМА: