Пострадалият вече е забравил за инцидента, когато полицията идва.
Може да се случи на всеки: прекаленото пиене замъглява спомените. Този човек от Москва изнася пиенето на съвсем различно ниво, като забравя, че е бил на прага на смъртта преди минути, след като пада от прозореца на апартамента си на 9-ия етаж.
Каръкът си пийва доволно на 12 ноември и без да иска пада от прозореца, опитвайки се да пуши цигара (тютюнопушенето убива!!!).
След като се приземява на бетона, човекът се обажда на полицията и се връща вътре, докато чака патрулката да пристигне. Но когато офицерите най-сетне се появяват на прага му, злополучният пияч ги изглежда с изненада: фаталният инцидент се е изпарил от ума му...
Не е известно какво е спасило човека. Полицията извиква линейка и медиците го отвеждат в болницата. Може би следващия път, когато чуе "Обзалагам се, че не можеш да го направиш", ще знае, че бирата му говори.
Предупреждаваме, че текстът, който следва, не е за хора със слаби нерви и сърца.
На 25 октомври в Нижни Новгород се състоя съдебно заседание по делото на Анатоли Москрин, наречен от медиите "Кукловодът". Той е обвинен в поругаването на детски тела. Преди няколко години в дома на учения историк, специалист по ритуалите на погребенията, са намерени 26 "кукли", направени от телата на малки момиченца. Историята е една от най-зловещите, описвана някога от медиите.
Историята на Анатоли Москвин разтърсва Русия през ноември 2011 година. Тогава сътрудниците на полицията откриват в дома на мъжа 26 кукли, които всъщност са мумифицирани тела на малки момиченца. Оказва се, че в продължение на десет години Москвин изравял телцата от различни гробища, след това ги мумифицирал с помощта на специален разтвор от сол и сода. "В деня на задържането на Москвин край дома му имаше много журналисти, не ни пускаха, но видяхме как изнасят "куклите"", спомня си журналистката Кира Лановская: "Те изглеждаха като парцалени, обшити с плат. Усещаше се смрад на него гнило."
Една от колежките й е поканена като поемно лице в апартамента на ужасите. В един момент тя припада от видяното и започва да й тече кръв от носа. Когато я свестяват, изпада в истерия. "Разследващите след това разказаха, че жената е започнала да крещи, притискала е ръце в тялото си и е казвала, че няма да пипа нищо в този дом и иска да излезе веднага на улицата. Нервите на следователите също не издържаха, виждахме ги как излизат през десет минути да пушат, явно не можеха да понесат показанията, които Кукловода беше започнал да дава", спомня си още журналистката. Разследващ полицай, който дошъл заедно с останалите за огледа, разказва, че жилището, което обитавал Москвин, всъщност изглеждало съвсем обичайно, ако не били куклите, никой не би се усъмнил в психическото състояние на мъжа - много книги, порцеланови кукли на шкафовете, чисто и подредено.
Москрин държал мъртвите кукли в стаята си. Облечените в детски рокли мумии били подредени една до друга на дивана. Други пък били наредени около малка масичка и все едно пиели чай от детско сервизче. Най-страшното настъпило, когато полицаите започнали да вдигат детските мумии. Разнесли се звуци като от истински кукли. "Вътре беше монтиран механизъм от музикални играчки и кутии или истински кукли. Щом ги вдигахме, се разнасяше: "Мама, мама", "Татко, обичам те", или песничката "Мечо обича мед", докато ги носехме, от телцата се чуваше музика, беше много зловещо", спомня си полицаят. В някои от телата по-късно следователите открили личните вещи на умрелите момиченца.
В мумифицираното трупче на едно от тях била защита табелката от гроба с името на момиченцето, в друго - изсушено, човешко сърце. Пред разследващите Москвин разказал какво правел с телата, които изравял. Тези, които били по-разложени, дообработвал - пълнел телата с парцали, покривал лицата им с плат и слагал в очите на момиченцата копчета или очи от истински кукли. Твърдял, че искал те да гледат с него анимационни филмчета, настоявал, че обичал "своите момиченца" и се грижел за тях все едно, че са живи.
Всяко от момиченцата имало име и своя история. Тези, които не "слушали", затварял в гаража си. По време на разпитите Москвин споделил и друго - казал, че правел куклите от самота. Бил ерген и си мечтаел за деца. Опитал да осинови дете, но социалните не му позволили заради мизерната, университетска заплата. Най-странното от всичко било, че родителите, които живеели със сина си, не подозирали с какво се занимава той. Дори живели няколко седмици с една от "куклите", мислейки, че Москвин просто има хоби и изработва играчки от парцали. Оказва се, че като при всички подобни случаи проблемите на Москвин датират от детството. Майка му разказва, че той бил тихо, ученолюбиво дете, което постоянно ставало жертва на различни издевателства. Но най-страшното се случило, когато бил в трети клас. Тогава го принудили да участва в зловещ обред на "венчавка с покойницата". Пред следователите Москвин си спомня: "на 4 март 1979 година бях член на нещо като Тимуровска команда - изнасяхме хартия и я предавахме в пунктовете за събиране, обикаляхме различните кооперации. До една от тях видях капака на ковчег.
Съседи казаха, че там е живяла 11-годишната Наташа Петрова, умряла по нелеп начин. Тя излизала от ваната, когато се хванала за околен проводник, подхлъзвайки се и умряла мигновенно, ударена от ток. Тъкмо исках да се махна, когато от входа изнесоха и ковчега с момичето, тогава не знаех, но майката на Наташа е членувала с някаква секта. Не беше дошъл никой от съучениците на Наташа, само някакви хора - жени и мъже, облечени в черно, държаха запалени свещи и пееха нещо, но не на руски. Оставиха ковчега на една поставка. Майката на Наташа ме видя, плачейки ми подаде ябълка и ме целуна по челото. Хвана ме за ръка и ме закара до отворения ковчег, обеща ми, че ще ми даде много портокали и банани и сладки неща, ако целуна умрялото момиче.
Започнах да плача и да се дърпам, молех се да ме пуснат, но сектанките ме бяха хванали здраво. Една от тях със сила наведе главата ви и устните ми се допряха до челото на момичето. Не ми оставаше нищо друго, освен да го целуна", разказва Москвин.
Той си спомня, че тогава всички започнали да произнасят някакво странно заклинание. Когато всичко свършило, му наредили да вземе свещ и да покапе с нея върху гърдите на момичето. Накрая му дали и две протрити от носене медени пръстенчета, едното от тях трябвало да сложи на своя пръст, а другото - на ръката на покойното момиче. В началото психиатрите, които присъствали на разпитите, не били убедени дали всичко това е истина или не е плод на болното съзнание на мъжа. Но родители и свидетели потвърдили, че той действително е бил жертва на този сектантски ритуал и вероятно това е отклюцило девиациите му. Майката на мъжа споделила още, че към този период той започнал да сънува кошмари и твърдял, че му се явява насън мъртвата "булка", която заповядвала да започне да се занимава с магии. Когато пораснал, Москвин започнал да преподава в университета филология и чужди езици, бил истински полиглот и говорел на 13 различни езика. Колегите му го определяли като странен, но не предполагали с какво се занимава. Самият Москвин твърдял, че не е искал да навреди на децата, а правел всичко това от жал. "Надявах се, че по този начин ще ги възкреся и те ще дочакат един по-нов живот", пише в показанията си един от най-зловещите некрофили в историята.
Принудена от хиперинфлацията, през 1946 година Унгария създава най-безполезната банкнота в света - 1 милиард Б-Пенго, която била на реална стойност 100 милиона милиарда Пенго.
За тези пари тогава е можело да си купиш около килограм картофи.В наши дни е колекционерска рядкост, особено ако е в добро състояние, все пак това е най-високата деноминация на банкнота въобще. Колекционери са готови да се разделят с нея за поне 450 американски долара.
Краят на хиперинфлацията идва в последните месеци на 1923 г., когато се премахват 12 нули от номиналната стойност на марката, или иначе казано 1 трилион стари марки се разменят срещу 1 нова.
Оттогава в света има още три случая на подобни сценарии, дори по-лоши – Унгария през 1946 г., бивша Югославия (1992-1993 г.) и Зимбабве от 2004 – 2009 г.
От трите посочени случая най-тежката в историята хиперинфлация е преживяна в Унгария.
След като се оказва на губещата страна във Втората световна война, цените в страната започват да се покачват. Унищожените пътища, влакови релси и спадът в производството кара правителството да вземе решение за печатането на пари, с което да стимулира икономиката.
Печатането на пари обаче се се развива с такива темпове, че ако през юли 1945 г. парите в обращение са 25 милиарда пенго, то към януари те вече са 1.646 трилиона пенго. Към май нарастването на парите в обращение вече е 65 квадрилиона, а два месеца по-късно е 47 септилиона.
Колко голяма е инфлацията? Нещо, което е струвало 379 пенго през септември 1945 година, вече се продава за 72 330 пенго през януари, 453 886 пенго през февруари, 1 872 910 пенго през март, близо 36 млн. пенго през април и така до 1 крадрилион на 22 юли 1946 г.
В пика на инфлацията цените са се повишавали с 150% дневно. Монетите изчезват от обращение, тъй като металите, от които са изсечени, стават по ценни, отколкото самите монети.
Преди войната към март 1941 г. 5 пенго са се разменяли за 1 долар. Към юни 1944 г. курсът вече е 33 пенго за 1 долар, а в началото на хиперинфлацията през август 1 долар се е разменял за 1320 пенго.
През ноември 1945 г. курсът вече е 100 000 пенго за долар, но към март 1946 г. обезценяването на унгарската валута достига до 1.75 млн. пенго за долар. Месец по-късно стойността на 1 долар е 59 милиарда пенго, а към юли 1946 г. той се е разменял за 460 квадрилиона.
Официално форинтът заменя пенгото на 1 август 1946 г. Въпреки че пътищата и производството в страната биват възстановени, работниците губят над 80% от стойността на заплатите си.
Зоя Космодемьянская - комсомолка, член на диверсионна група към щаба на Западния фронт в полк 9903 П.
Зоя е едно от хилядите момичета герой от ВОВ пратена със заповед ВГК № 428 в тила на врага. Заповедта е да се запалят и ликвидират всички села. Да се накарат немските войници да излязат на студа нямайки къде да се скрият на топло.
За нейния подвиг става известно когато руснаците пленяват командира на 332 пехотен полк на немците. В него намират всички документи и снимки от разпита до обесването на Зоя. Оказва се че това момиче е бито три дена. Разхождана на студа гола и пак бита, но не е предала никой и нищо.
Немците и вадят ноктите от пръстите , а тя е мълчала. Сама успява да се качи на стола и с последни сили казва:
" Ние сме 300 000 000. за мен ще дойдат мъже които ще ви избият като кучета. Победа будет за нами"
Нацистите държат тялото и един месец на бесилката. Чекистите докладват на Сталин за документите на немския командир относно Зоя. Сталин издава заповед да се разстреля немеца и всчки войници от 332-полк на Вермахта да бъдат ликвидирани без милост.
Пленници да не се взимат. Да се пратят в тила на врага диверсанти които да ликвидират ранени и болни от този полк. Да се ликвидират всички помагачи на нацистите.Името на Зоя стои на много улици в Италия, Франция, Австрия и половината свят до днес.
Пътешественикът Дейвид Стронг написа неотдавна правдив разказ за посещението му в Северна Корея. След това той посети още една тоталитарна държава – Туркменистан. Тук той разказва с какво е интересна тази страна с нищожно малък брой пристигащи туристи.
Защо именно Туркменистан Има една очевидна причина: смисълът да се пътува, според мен, в Европа, е малък, защото всичко е повече или по-малко еднакво и приличащо си едно с друго. На мен ми е интересно да се оказвам в по-малко изучени страни, където можеш да разшириш съзнанието си и да видиш действително друг живот. Туркменистан е известен с това, че това е втората по закритост страна след Северна Корея.
Тук също така има легендарен баща-основател, улиците и обществените места са накичени с портрети, също е прекъсната комуникацията с външния свят. Авторитаризмът също напомня Северна Корея, но все пак е някак си свой, особен, твърди пътешественикът.
Има два варианта за посещение на Туркменистан. Първият: да получите транзитна виза, пътешествайки между определени държави – Иран, Афганистан, Азербайджан и Узбекистан. Този вариант е най-неудобният.
Такава виза е предназначена за пътници на дълги разстояния и има голямо количество ограничения: рядко се дава за повече от 3-4 дни, забранено е да оставате в хотели, както и да се задържате където и да е за повече от ден и по никакъв начин не можете да се отклоните от указания маршрут. Така че ако ви открият в кратера Дервезе, а вие сте заявили, че пътувате от Азербайджан за Афганистан, с най-голяма скорост ще ви депортират. Такива визи обикновено вземат хора с ограничен бюджет, автостопаджии или велосипедисти.
Вторият вариант – това е тур. Той струва примерно хиляда долара за седмица, в него ще бъдат включени основните забележителности – Ашхабад, кратерът Дервезе, подземното езеро Ков Ата, каньонът Янги Кала. Има възможност да купите индивидуален тур, но пак навсякъде ще ви съпровожда местен гид. В Ашхабад не се изисква постоянно придружаване, но в местата, където идват туристи, има информатори, които предават на полицията кой е дошъл при тях.
Веднъж отидох в музей, купих специален билет за чужденци (който струва много по-скъпо, отколкото за местните) и поех да разглеждам експозицията. След 45 минути при мен дойде служител на музея и ме попита от коя страна идвам. По този начин органите се опитват да знаят винаги кой е дошъл и какво прави в определено време.
Туркменистан е парадоксален: официално това не е затворена страна. В нея обаче пристигат по 6 000 души годишно, това е примерно 20 души на ден – всеки пристигайки на собствена сметка. За сравнение – в Северна Корея годишно пристигат 35 000 души.
ва са два различни подхода в тотаритарния контрол: може да пускаш повече туристи, но да контролираш абсолютно всички, или да пускаш много малко туристи, да им позволяваш повече, но да обезпечаваш следенето на всеки от тях. В Туркменистан туристите са толкова малко, че да ги контролираш не е сложно и без постоянен съпровод.
В скорошно свое интервю блогърът Артьомий Лебедев разказа, че Туркменистан е в топ 3 на най-трудните държави за получаване на виза. С руски паспорт да попаднеш тук е практически невъзможно: видимо се боят от инфилтрация – от поток от либерално настроени хора, говорещи с местното население на един език. Кой знае защо, но гражданите на Турция и Беларус получават визи сравнително лесно, въпреки че и това са страни, които говорят с местните на един език. Още един вариант рускоезичен турист да попадне тук – да бъде гражданин на трета страна, както например аз отидох с британски паспорт.
Макар, че на официално ниво между страните има пълно разбирателство – няма никаква конфронтация. Допълнителна парадоксалност на ситуацията придава това, че при почти пълна липса на връзка на ниско ниво с Русия, във всяко заведение, хотел или кафене, където и да отидеш, са включени руски канали, върви „Россия 1”, във всеки бар пускат руска музика, най-често по „Ру ТВ”. На фона на туркменистанските канали, руската телевизия – това е еталон за качество и увлекателност. Всечки домове, особено в Ашхабад, са окичени със сателитни чинии.
Също така в Туркменистан не е възможно да проявите каквато и да е публичност и да се свързвате с хора, работещи в медиите. За разлика от КНДР, Туркменистан не устройва образцово-показателни прес-турове с фалшива реалност, те не искат да показват бойки пионери, щастливи деца, сурови военни и велики лидери. КНДР иска туристите да си мислят, че това е страна на благоденствието. Туркменистан иска нищо да не мислят за него.
„Красивият град Ашхабад...”
Страната започна особено да се затваря след 2000 г. През деветдесдетте по стандартите на Средна Азия в Туркменистан било даже много нормално. За разлика от узбеки, киргизи и таджики, които успяваха да се пострелят един-друг, Туркменистан се отдели съвсем мирно, без граждански войни и престрелки със съседите. От 2000 г. тук въведоха изходни визи и задушиха почти целия чуждестранен бизнес.
Например, хотел „Акалтин” в Ашхабад, където аз бях отседнал, се оказа бивш хотел на Шератон. Това е съвсем приличен по европейските стандарти хотел. Но феновете на боклука също няма да се разстроят - нашата група прекара една нощ в съветски хотел с хлебарки, падащи плочки и неработещи душове. Това е такава част от „преживяването”: да прекараш известно време на място, където за няколко десетки години нищо не се е променило, най-много нови крушки да са сложили. Но съветските детайли са по-скоро изключение – днес Туркменистан опитва азиатски размах.
Ашхабад се нарича най-белия град в света. От май тази година там дори е забранено да притежавате коли с цвят, различен от бялото и сребристото. В града огромни пространства са застроени с беломраморни домове със златни букви по фасадите. Там се помещават всевъзможните държавни учреждения. Има небостъргачи, в които понякога няма дори прегради между етажите – те съществуват просто така – за да бъде „красиво”. И около тях – няма жива душа!
Властите обичат размаха – и се получават отправени към пустинята белоснежни пусти магистрали, безлюдни площади и запуснати музеи.
Оживено донякъде е в тази част от града, която е построена веднага след земетресението през 1948 г. Там можете да видите множество уютни домове на по 3-4 етажа, а също така и „сталинки” и „брежневки”. Благодарение на малкото количесвно автомобили на улиците, е чисто, има много дървета – да се разхождаш е удоволствие.
По пътищата жени с метли усърдно събират боклука. Не на тротоара, а на платната. Разбира се, всяка минала кола заличава целия труд, на, както се казва в един стар анекдот: „Не е важно да е хубаво, а да се намираме на работа!” Както всяка истински тоталитарна държава, Туркменистан може да се похвали със заетост от 99 процента.
Всъщност, в това се заключават развлеченията в Ашхабад – да гледаш как се събира боклукът, както и безконечните паметници и каменни плочи. Също така може да се разгледа джамията на Туркменбаши - Руха, в която всеки уважаващ се мюсюлманин би отказал да се моли – тя цялата е украсена не с цитати от Корана, а от Рухите. Музеите в столицата са всичко 4 и всеки от тях ще ви разкаже, че туркмените са най-великия народ на Земята.
Население
За девет дни пътешествие само веднъж към мен се приближи местен. В съседния Узбекистан за този период съм общувал поне със сто – там много обичат да общуват. В Туркменистан хората просто се страхуват да не объркат нещо, не дай си боже да не се стигне до разговори за политика. От друга страна, местните жители, като че не разбират, че шест хиляди туристи на година – това е малко, за тях това е норма. Даже моят туркменски гид се удиви, че за руснаци входът тук е забранен и аз съм тук с британски паспорт.
Въпреки отчуждението на местните жители, ми се създаде впечатлението, че ако в КНДР са сталински времена, то в Туркменистан са брежневски.
Навярно има и хора, които са искрени и вярват в режима, но има и такива, които помнят не само деветдесетте, а даже и СССР. За тях, за разлика от севернокорейците, които живеят в закрита държава от седемдесетте, е очевидно, че тяхната родина е, меко казано, странна. Нашият гид.туркмен пускаше цинични шегички за Туркменбаши, Рухите и социалната ситуация в обществото. Именно затова в Северна Корея във всяка група има по двама гида – да следят един за друг в същата степен, както и за туристите.
Туркменбаши и кратерът Дервезе
Една от целите на пътешествието до град Туркменбаши в западната част на страната – това е „националната туристическа зона” Аваз. Това е огромен белоснежен хотелски комплекс от дубайски тип на брега на Каспийско море дълъг пет километра. Защо небогата страна, която приема 6000 туристи годишно има туристическа зона, до която дори няма международно летище? Вие питате това, защото не живеете в Туркменистан. А там начаството се е разпоредило – значи, ще направим.
Разбира се, в целия комплекс няма и една душа. На паркингите за хиляди коли няма да откриете нито една. Без работа се размайват незнайно защо назначените служители. По брега има атракциони, които видимо никога не са работили. В тоалетните унило плуват изпражнения – в целия комплект водата е спряна. В местния универсален магазин в протежение на целия стелаж можете да видите само един и същ вид минерална вода.
На четири часа път от Туркменбаши се намира голям красив каньон: огромно, изветрено от хилядолетни ветрове пространство – бяло, розово, сиво. То по-рано е било покрито с огромна маса вода, която пресирала калцита, желязото, късовете раковини в удивително природно явление, сравнимо по красота и размах с Големия Каньон в САЩ.
Но най-красивото природно зрелище ви очаква при кратера Дервезе. Заради него като че ли си струва да се отиде в Туркменистан изобщо. Навремето по време на геоложки проучвания, там се появила дупка в земята, от която започнал да излиза газ. С надеждата, че газът долу не е много и бързо ще изгори, било решено да се запали, за да се избегнат злополуки. Но не е станало така – газът продължава да гори вече 50 години!
ВИДЕО:
Вълшебен парадокс: най-забележителното на този феномен се състои в това, че той официално не съществува. Няма да го откриете на нито един туркменски сайт или в местната преса. Официален Туркменистан не обича кратера: той е прекалено дързък, той е съвсем излишен в местната действителност, състояща се от прекрасния президент и безкрайни беломраморни здания. /БЛИЦ/
Ако търсите невероятно място за празнуване на Нова Година, изборът на град като Пхенян е едно наистина екзотично решение. Предлагаме ви няколко снимки от обектива на българката Елена Дичева, която се осмели да посети един от най-строго охраняваните градове на света. Нека да ви разкажем първо за града - най-големият в страната и вероятно, най-уреденият. Огромни сгради, които стоят празни. Очакват голямото преселение на братята от Южна Корея, което поредна година не се случва. Гигантски хотел, в който се създава илюзия, че е пълен. Асансьорът спира само на етажите, на които има хора. Контрол навсякъде, винаги има местни до туристите. Учтиво, но плътно присъствие.
По улиците няма много хора, дори и в Пхенян има от "фалшивите ресторанти", в които има изобилие от храни, които са вероятно изкуствени - пластмаса или хартия. Местните не ходят там, всичко е направено за да демострира изобилието в комунистическата страна.
Пхенян впечатлява с размерите си - над 4 милиона, вероятно много повече - по неофициални данни. Последното преброяване е през 2008 година, като тогава населението е било 3 255 388 души. По официални данни, които никога не са верни.
Руският президент Владимир Путин е бил член на страховитата тайна полиция ЩАЗИ на бившата Германска демократична република, става ясно от откритата в архивите негова лична карта от 80-те години на миналия век, пише Канал 3.
Путин е бил съветски шпионин в Дрезден, където е служил в тайната полиция на Източна Германия.
66-годишният Путин винаги е говорил с гордост за постиженията си като офицер на КГБ в ГДР през 80-те години. Американският историк Дъглас Селвидж се разрови надълбоко в сътрудничеството между КГБ и ЩАЗИ и откри издадената преди над 32 г. Карта на младия съветски шпионин, командирован в Дрезден.От Агенцията за архива на ЩАЗИ в Германия съобщиха, че Путин е получил „пропуска, за да може да върши своите задачи за КГБ в сътрудничество с ЩАЗИ“.
От печатите, с които картата е подновявана на всеки 3 месеца, става ясно, че той я е ползвал между 1985 и 1990 г., когато започва разпадането на ГДР и на Източния блок.Говорителят на Кремъл Песков коментира, че няма нищо необичайно в картата на Путин, защото по времето на Съветския съюз „КГБ и ЩАЗИ бяха партньорски разузнавателни агенции“.
За заслугите си към ЩАЗИ той е бил произведен в чин полковник от източно-германската агенция. Би Би Си припомни как той лично успокоил агресивната тълпа в Дрезден, която обкръжила сградата на КГБ в града, като на отличен немски предупредил събраните, че това е територия на СССР.
Руската територия се простира далеч отвъд Полярния кръг и за бойната служба в екстремни условия държавата осигурява на войниците си високоефективна екипировка и специална храна. Какво носят и какво ядат войниците при -50°C?
Миналата година руските военни проведоха няколко мащабни учения в Арктика, за да се провери готовността им за бойни действия в условията на Далечния север.
Лятото в Арктика трае само няколко седмици годишно, а през останалото време вали дъжд или сняг. Най-важното обаче е, че навън винаги е студено, дори и да грее слънце.
Най-интересните и драматични епизоди от миналогодишните маневри се случиха по време на рейда на десантчиците на Северния полюс. Той бе планиран за април, когато в Арктика духа суров северен вятър, а виелиците са толкова ужасни, че човек не може да измине и километър в заснежената шир. Все пак, ако ситуацията се изостри, десантчиците трябва да са готови да бъдат прехвърлени, включително и в Арктика, и без подготовка да пристъпят към изпълнение на бойните си задачи. Именно този елемент се отработи и в рамките на учението.
За първи път в историята на Въздушно-десантните войски десантчиците се приземиха на плаващ леден къс в района на Северния полюс без специална подготовка. Това се случи без предварително разузнаване на мястото на кацане и района, а на площадката не беше доставено никакво оборудване. Всичко необходимо военните носеха върху себе си.
Десантчиците стигнаха до полюса, но специалистите от Министерството на отбраната не можаха да ги евакуират оттам – в района на ученията времето рязко се влоши и 150 военнослужещи се оказаха в капан – върху парче леден къс близо до Северния полюс.
Нова екипировка за Севера
Между другото, случилото се не предизвика особена тревога у военното ведомство. Военните и офицерите бяха облечени в специални арктически екипи. В раниците си те носеха висококалорийна храна, както и най-модерното животоподдържащо оборудване за работа в екстремни условия.
Както обясниха от Министерството на отбраната, новата екипировка на военните от ВДВ им позволява да работят при ниски температури. Тя ги пази, дори и ако паднат в ледените води.
“Наборът на специалните арктически военни униформи включва 13 предмета. Целта им е да пазят военнослужещите от продължителното въздействие на студа, от пронизващите ветрове, дъждове и трупащия сняг. Друга особеност на екипировката е, че тя е много ергономична. Това позволява на военните да носят специални арктически бронежилетки и да могат свободно да използват оръжие”, каза пред “Руски дневник” професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
Камуфлажната разцветка на екипировката се отличава от традиционните руски полеви униформи. Арктическите костюми са на сиви, зеленикави и черни точки, имитиращи полярен еленов мъх. В тази униформа войникът е незабележим сред скалите и камъните и се слива добре със заснежените хълмове.
Униформата позволява да се адаптира към всякакви атмосферни условия. “Трислойното термобельо пази от студа. Ако пък времето стане топло, военните могат да сменят якето с полар или жилетка”, допълва експертът.
Всъдеход от две звена по време на изпитания на нови оръжия и специално оборудване в Арктика
Освен традиционните “съветски” шапки-ушанки, десантчиците могат да си сложат и специална шлем-маска. Тя прилича на “балаклава”, но за разлика от нея има топлообменни елементи в конструкцията.
“Маската покрива цялото лице, като са оставени единствено прорези за очите. В нея войникът може да диша спокойно, без да се притеснява, че ще простуди дробовете си. Специалните материали и кройка на якето, панталоните и обувките гарантират на войниците и офицерите оцеляване при -50°C и пориви на вятъра със скорост над 15 м/секунда”, отбелязва Козюлин.
С какво се хранят бойците на Север
За живота в Арктика е разработена и специална диета. За едно денонощие всеки военен трябва да приема над 5000 калории в сравнение с около 3000 за обикновения войник при нормални условия.
Освен традиционната армейска диета, в раниците на войниците на Север ще намерите както “класически” сандвичи с бекон и висококалорийни колбаси, така и компот от плодове и шоколад с високо съдържание на какао
Арктическата механизираната пехотна бригада на Руския далекоизточен флот се учи как да управлява еленски и кучешки впрягове във ферма за елени близо до с. Ловозеро
Ако предстои войската да прекара дълго време в екстремни условия, то за нея е предвидена допълнителна храна и армейски комплекс от витамини за повишаване на имунитета.
“Войникът трябва да може да сгрее храната си дори при температура от -50°C. За тази цел в раниците му винаги има полеви кухни-матрьошки, в които – буквално като в играчките, са скрити от две до три тенджерки за подгряване”, каза пред “Руски дневник” редакторът на списание “Арсенал Отечества” Виктор Мураховски.
Къде Русия има бази в Арктика
В Северна Русия са разгърнати шест военни бази:
Ракетно-пушечна система”Панцир СА” върху шасито на всъдеход ДТ-30 в колона по ул. “Тверская” на път към Червения площад за репетиция за Парада на Победата
остров Котелни (част от архипелага Новосибирските острови)
остров Александър (част от архипелага Земята на Франц Йосиф)
средний (част от архипелага Северна земя)
с. Рогачово (част от архипелага Нова земя)
мис Шмида
остров Врангел (последните две влизат в състава на Чукотския автономен окръг).
Освен тях тук има и над 10 военни летища, позиции на зенитно-ракетни системи и военни пристанища. Цялата тази инфраструктура работи целогодишно, независимо от сезоните и атмосферните условия. Основната ѝ задача, според експертите, е да брани руските граници и икономически интереси.
“В региона редовно патрулират кораби на НАТО с ПРО системи Aegis или крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които само оттук могат да достигнат позициите на нашите стратегически ракетни системи, разположени в Сибир. Поради това Русия в момента трябва да “затвори” противоракетния чадър в този регион и да подготви сухопътни сили, способни да изпълняват ефективно задачите си дори и при температура от -50°C”, твърди Мураховски.
По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 ч. на 28.11.2018 г. до 09.00 ч. на 28.12.2018 г. в Украйна е въведено военно положение, се казва в съобщение на МВнР.То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.
Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.
Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:
- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;
- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;
- въвеждане на комендантски час;
- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;
- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;
- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.
Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:
- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;
- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;
- да следят за актуална информация в медиите;
- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.
При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.
/dunavmost/
Американският писател и бивш президент на Марвел Комикс Стан Лий е починал тази вечер на 95-годишна възраст. През 1961 г. Лий създава Фантастичната четворка за Марвел Комикс и продължава да създава заглавия като Спайдърмен, Железния човек, зеления Хълк и други, съобщават от БиБиСи.Легендарният автор на комикси е издъхнал в медицинския център на Cedars Sinai в Лос Анджелис, съобщава семейния адвокат.
През последната година той е страдал от няколко болести, включително пневмония и проблеми със зрението.
Стан Лий има сериозен принос за израстването на „Марвел“ през 60-те години до водещи позиции в издаването на комикси. В сътрудничество с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, вълнували младите поколение десетилетия наред.
Негови творения са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Доктор Стрейндж, Железния човек, както и Фантастичната четворка.
През XXI век са правени игрални филми по десетки комикси на „Марвел“, почти всички с персонажи, създадени от Лий. Приходите от прожекциите по света на тези екранизации надхвърлят 20 милиарда долара. В последните 10 години Стан Лий се появи на малкия и на големия екран.
Иван Лебедев, медицински работник в психоневрологично отделение в старчески дом, се премести от Астрахан във Волгоград, взимайки със себе си и своите домашни любимци - два териера и един вълк, с които в момента живее в едностаен апартамент.
По думите му вълкът е много по-умен от кучетата - може сам да си отваря прозорци и да включва лампата. Взел го е от фермери от Астраханската област, които го намерили във вълче леговище край селото си. Вълчицата обаче е избягала, изоставяйки малките си.
"Преди година и половина бях с кучетата си във Волгоград на състезание. Имам два немски ловни териера с документи и дипломи. Занимавам се с това професионално. Фермерите ми се обадиха по телефона и ми разказаха за вълците. Казах им, че ще взема два. Когато пристигнах взех този, който дойде при мен, дори махаше с опашка. Другият взе мой приятел. Той обаче избяга от него - започнал да напада пилета и гъски и хората го убили. А този тук, както изглежда, успях да спася", разказва Лебедев пред РИА "Новости".Вълкът не се страхува от него, което е доста рядко и необичайно, твърди Лебедев. Точно затова решава да го вземе. В бъдеще планира да се занимава и с развъждане. Например в Перм са кръстосали куче и вълк, а техните потомци сега охраняват границата.
"Прибрах вълка в квартирата си, тогава все още живеех в Астрахан. През февруари 2018 г. се преместих във Волгоград, защото дъщеря ми беше приета в местния университет. И сега сме аз, дъщеря ми, две кучета и един вълк. Живеем заедно в едностаен апартамент", допълва Лебедев.
Развъдчикът отбелязва, че вълкът е ваксиниран и регистриран в градската ветеринарна служба, има и паспорт. Засега има само три постъпили оплаквания от домашния любимец на Лебедев и то не от съседи, а от случайни минувачи. След нужната проверка полицията не е предявила никакви претенции към вълка.
"С вълка се разхождаме по два пъти на ден в продължение на три часа. След разходката той спи, а аз отивам на работа в дом за възрастни хора. Работя като физиотерапевт в психоневрологичния отдел. През почивните дни прекарваме по 10 часа извън града. Планирам да купя земя и да се преместим там с вълка. За нас ще бъде по-добре", допълва Лебедев.
Бившият съветски лидер Михаил Горбачов призова днес за спешни усилия за предотвратяване на нова надпревара във въоръжаването, предаде Асошиейтед прес.
87-годишният Горбачов каза пред журналисти, че Москва и Вашингтон трябва да се фокусират върху преодоляване на разрива между тях и подобряване на отношенията си, които според него са най-важните в света.
"Надявам се, че надпреварата във въоръжаването може да бъде спряна и ядреното разоръжаване да продължи", каза той. Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън положиха началото на този процес преди 30 години.Бившият съветски лидер говори след премиерата в Москва на филм на германския автор и режисьор документалист Вернер Херцог, базиран върху техни диалози.
В друго изявление също днес Горбачов изрази загриженост от "опитите светът да бъде върнат в миналото" и предупреди, че нов цикъл на надпреварата във въоръжаването представлява най-голямата опасност сега.
Той е дълбоко обезпокоен, че "някои хора говорят за ядрена война като за нещо допустимо, готвят се за нея и обсъждат възможни сценарии".
Навремето аз и Рейгън се съгласихме, че ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена и това трябва да се помни и днес, подчерта Горбачов.
Голяма част от храните по магазините у нас са на двойно по-високи цени, отколкото се предлагат в супермаркетите в Германия и Англия. Докато маслото в момента чупи всички рекорди в България, достигайки 7,50 лв. за 250 грама с 82% масленост, то пакетче от същия грамаж и стойности върви между 3-4 лв. на английския и немския пазар, съобщава вестник „Телеграф“. Според някои причината е в разстоянието от 1800 км между България и Германия, което може да е причината за двойното оскъпяване. Според превозвач обаче, един ТИР натоварен с 22 тона стока струва 2 хиляди евро, в един се събират хиляди от ценните продукти, за това разликата би трябвало да е няколко цента, а не двойно и тройно.
От Англия транспортът излиза 3 хиляди евро. Въпреки това душ-гел на популярна немска марка, която има мрежа от магазини у нас, в Германия струва 55 евро цента, а у нас 2,50 лв, а родната наглост стига до там, че на етикета пише, че цената е трайно ниска за родния пазар.
„В Германия има козметика, която е по-евтина, за хората с нисък доход от 1300 до 1500 евро. Когато се прибирах през лятото за ваканцията у нас, установих, че същите неща са двойно по-скъпи“, разказва Елена Георгиева, наша студентка в Германия.
Не по-различно е положението с храните, там дори е по-страшно. При т.нар. лукс храни, като френско сирене Бри и сьомга разликата също е повече от двойна. Сьомгата например в Нюрберг е 3 евро за 200 грама, а у нас цената й толкова, но за 100 грама. Прясното мляко, което присъства във всеки хладилник в Германия за литър цената е 0,68 цента, а у нас за същата масленост 3,5 % цената е 2 лв.
Когато става дума за бебешки продукти, всеки знае, че цените са космически. Бебешките пюрета, адаптираното мляко за новородени, както и памперсите също са с над 50 % по-скъпи в София, отколкото в Лондон. Пюре на една и съща марка тук е 3 лв., а в столицата на Англия е 40 пенса или 90 стотинки. Адаптираното мляко за бебета е 10 паунда за 900 гр., докато при нас е 35 лв. за 800 грама. Идентични памперси в Лондон вървят по 18 долара за кашон със 172 бройки, докато в София цената е 70-80 лв.
В Руската федерация има 1043 затвора. Седем от тях са за осъдени, които излежават доживотна присъда. Те се отличават със специалния си суров режим - спане при ярка светлина,превръзка на очите, за да не запомнят схемата на коридорите, предвижване с белезници и никакви разговори с другите затворници. В тези места са изолирани от обществото едни от най-опасните и брутални руски престъпници-убийци, психопати,човекоядци и терористи. Вижте ги:
1. Торбеевский централ
Затвор със специален режим, разположен край селището Торбеево, Молдова. Условията в него са малко по-комфортни от другите затвори, но режимът е също толкова строг. Там има малки килии за двама, предвижване с конвой, превръзки на очите и белезници. Този затвор служи като временен разпределител на осъдените до живот затворници.
2. Мордовска зона
Затворническа колония със специален режим за осъдени на доживотен затвор. Разположена е в Мордовия край селището Сосновка. Престъпниците са предимно серийни убийци, главатари на банди и педофили.
3. Черният беркут
Затворническа колония в тайгата на Свердловска област. Затворът е построен върху скала и не може да се прокопае тунел за бягство. Няма канализация. Разходките се правят само в тесни стаи с решетки. Тук не е регистрирано нито едно бягство.
Там излежава присъдата си ховринският маниак Владимир Белов, който е осъден за 8 убийства, серийните убийци Анатолий Седих (12 жертви) и Владимир Миргород (16 жертви).
4. Вологодский пятак
Наричат го „руския Алкатрас“, защото се намира на остров Огненний в езерото Новое. Затворниците са само с доживотни присъди. Затворът е изграден на мястото на мъжки манастир и има дебели каменни стени. Там са настанени чеченски бойци и терористи.
5. Полярна сова
Изправителна колония със специален режим зад Полярния кръг. Суровият климат прави опитите за бягство безсмислени. В него се намират много полеви командири от чеченската война, психопати и серийни убийци. Сред тях е бандитът от нападението на училището в Беслан Нурпаша Кулаев.
6. Белият лебед
Колония със специален режим в Соликамск близо до Урал. Оттам не е избягал никой. Там средната продължителност на живот е от 3 до 7 години. Затворниците живеят при строг режим - спят при ярка светлина и с глава към вратата, без да я покриват с одеало. През целия ден нямат право да сядат на леглата. Затворниците се движат из колонията със завързани очи, съпровождани от охранители и кучета.
7. Черният делфин
Това е най-голямата колония за особено опасни престъпници и психопати. Намира се в Оренбургска област. Капацитетът е за 1600 души, а персоналът се състои от 900 души. Слави се със своя строг режим. Там е затворен човекоядецът Владимир Николаев.
Заради огромния брой въпроси, възникнали у онези, които се замислят относно покупката на руския всъдеход, от завода разпространиха цяла серия клипове, разказващи за промените в автомобила. След обновленията, случили се с Патриот тази есен, върху завода се изсипаха вълна от критики. Тоест, Патриот окончателно е престанал да бъде всъдеход и той може да бъде използван само на асфалт. В УАЗ очевидно се обидиха на твърденията на феновете на джиповете, а може би дори са се и разстроили, и пуснаха серия клипове, в които изпитателите от завода опровергаха всичките опасения на публиката.
Първият клип е посветен на изпитанията на автомобила на специално офроуд трасе. Изпитателите казват, че всеки километър и половина е равен при тези условия на около 100 километра ежедневна употреба. На критики бе подложен и демпферът на волана, по-точно мястото му. Според любителите на офроуда, той е сложен твърде ниско, в резултат той лесно може да бъде повреден. На това отговори специалист от УАЗ, който разказа, че демпферът е монтиран на оптималното място, а също е изготвен по двутръбна технология, при която външната тръба изпълнява защитна функция.
Не малко въпроси предизвика и появата при Патриот на предния мост търговската версия на УАЗ Профи. Той има открити колоосои на волана, маншони и друг наклон на носачите. Тази конструкция е позволила да се намали радиуса на завиване, но у мнозина възникнаха опасения относно жизнеспособността на окачването извън пътя.
Майка, която е заклала изнасилвача си и след това скрила тялото му, бе осъдена на 10 години затвор
35-годишната жена пробола с нож в сърцето престъпника, след което отрязала гениталиите му. Бруталното клане се е случило само няколко дни след като Грант Касар изнасилил Роксана Питърс. Той се върнал в къщата й и заплашил да направи същото с дъщеря и, пише Mirror.
Жената нападнала Грант, когато той влязъл в дома й и заплашил, че ако не спи с него, ще стигне до дъщеря и. Жената няколко пъти е наръгала мъжа с нож с думите: "Вече няма да ме изнасилваш". След убийството Роксана закачила тялото за колата си и тръгнала по улиците на Куинсленд, Австралия, след което го хвърли в канавка. Трупът е открит на следващия ден. Установено е, че Грант е получил повече от 60 наранявания, по-специално рани с нож в областта на сърцето, пениса и хранопровода.
Роксана бе осъдена на десет години, след като се призна за виновна за убийство. Съдията се съгласи, че починалият е провокирал жената, но първо е трябвало да отиде в полицията. Също така се оказа, че Касар е наркоман и многократно е нарушавал закона. След като мъжът вързал Роксана и я изнасилил, той се втурнал към къщата на майка си, за да и иска пари за наркотици.
От сатрапа Николай Ежов са страхували и секретарите на ЦК на партията, и министрите
„Малко съм разстрелял!” - казал Николай Ежов при арестуването на Ягода през 1939 г. Той наследява Хенрих Ягода като нарком на вътрешните работи. Ежов е едно дребно и невзрачно човече с ръст 151 см., с феноменална памет и удивителна способност да се промушва навсякъде и да се нагажда. С лакейските си качества той успява да се доближи и до Сталин, лично му докладва за борбата с враговете на народа, прави му чай, поднася му го, подрежда книжата, държи му шинела да се облече. На 18-я конгрес на ВКПб (1939) следи кой как гласува. Неговото верую е: „Трябва да се строи социализъм, но без насилие това не може да стане”. Отровил жена си, защото му изневерявала. Всички предишни агенти, сътрудници, офицери, с които той е служил в армията – общо 14 000 души, са разстреляни,
Николай Ежов
защото знаят много за него.
На 15 август 1937 г. издава заповед: „На арест подлежат жените и децата на враговете на народа”. Абсолютно своеволие и беззаконие, той няма право на това, Министерският съвет и парламентът не са приемали такова решение.
Но след време и неговите злодеяния се обръщат срещу него. Доста време е трябвало на Сталин да проумее, че е турил змия в пазвата си и е пуснал вълк в стадото, защото е нямало сигнали против Ежов. Не само обикновените хора, но и членовете на Политбюро са се страхували от него. Даже всесилният Лаврентий Берия се оказва по някое време негов подчинен. Най-голямо удоволствие Ежов изпитва, когато при честване на национални празници с тиха стъпка се доближава до министрите и секретарите на ЦК и се ръкува високомерно с тях, а те да го питат как е със здравето. Когато го отвеждат към затвора, следователите и пазачите, негови бивши служители, му хвърлят такъв бой, че едва е оживял. През 1940 г. е осъден на смърт и екзекутиран.
Безспорно Йосиф Сталин е допускал грешки
в стремежа си да въведе ред в една държава, разорена от гражданската война, с разбита държавност, дезорганизирана и хаотична, с висока престъпност и остатъчни банди от гражданската война. Бил е строг, много строг, даже жесток. Но как се прави държава в цялата тази вакханалия, в цели Вартоломееви и Валпургиеви години в необятната Русия. От вилнеещите банди и дребните престъпници най-много е страдало беззащитното селско население. Само строгите закони и здравата ръка са можели да изкоренят престъпността и бандитизма и това е заслуга на Сталин. Най-добре е изразил това Яков Кедми, обществен деятел от държавата Израел:
„Сталин се оказва единственият, на когото Русия е била скъпа. Грузинец, семинарист, а е обичал Русия. Имал ли е той други методи в онова време? Не! Други ръководители с какви методи биха направили от неграмотна Русия силна държава? Интелигенцията, която говори френски и немски, е презирала народа си, плюла е на Русия.
Народ от роби с жалка интелигенция.
Как от тази страна е можело да се направи втора в света държава в 20-я век? Всички упрекват Сталин, че е направил колхози с мужиците. От мужиците той направи силни хора. С какви хора щеше той да воюва през 1941 г., ако не беше направил колхозите? Извършил е индустриализация в онова гадно време, с този народ, с тази власт, каквито са били тогава. Сталин е бил жесток човек. Но е бил принуден. Жестокостта му е била целенасочена, инструмент. Установява такава власт, която е могла да удържи Русия да не пропадне”.
Днес 57 % от руснаците считат, че Сталин е бил мъдър ръководител (според социологическо изследване), а много повече са тези, които искат да се върне името Сталинград на преименувания от Хрушчов Волгоград. Все повече граждани на Русия опознават истинския лик на Йосиф Висарионович Сталин, заслужено наричан „вождът”. Всеки ден на гроба му на Кремълската стена има свежи цветя.
Свръхсекретни средства за поразяване на морски цели или футуристична система за радиоелектронна борба е имало на борда на бомбардировача
Информацията, че 27 моряци от свръхмодерния US есминец "Доналд Кук" са подали рапорти за уволнение след като руски СУ-24 прелетял 12 пъти ниско над палубата и им причинил тежък емоционален и психически стрес предизвика небивал интерес и множество коментари в т.ч. и в БЛИЦ.
Мнозина се питат обаче с какво е вцепенил от ужас американците невъоръженият руски бомбардировач, който далеч не е от най-съвременните руски самолети. Специалисти и експерти, които обменят мнения и коментари за високотехнологични постижения в sdelanounas.ru твърдят, че това, което е стресирало американците не е някакво ново супероръжие, а модерната система за радиоелектронна борба /РЕБ/ с кодовото наименование "Хибини" /планински масив в Колския полуостров - до Северния Ледовит океан/. Тя вече била използвана от СУ-24 на учения в Бурятия.
Нищо не може да деморализира така военен човек, както собственото му безсилие, обясняват те необикновения ефект от използването на тази система. И припомнят хронологията на събитията.
На 10 април 2014 г есминецът "Доналд Кук" навлиза в неутрални води на Черно море, за да изпални акция по демонстрация на сила във връзка с непреклонната позиция на Русия за Украйна. На поредното дрънкане на оръжие Русия отговаря сдържано, но убийствено.
На 12 април, в Деня на космонавтиката и три дни преди празника на войските за РЕБ, излита невъоръжен СУ-24, но с прикачена под крилото "Хибини". Есминецът отдалеч засича самолета с прехвалената система "Иджис" и вдига екипажа на учебна тревога. Нещата вървят като по книга: радарите фиксират курса на сближение с целта, "Иджис" управлява системите за насочване. И изведнъж всички екрани угасват, вижда се някаква мътилка. "Иджис" спира работа, ПВО комплексът "Фаланг" не може да получи целеуказване.
През това време СУ-24 прелита ниско над палубата, прави боен маньовър и имитира ракетна атака. Противодействие никакво. Повтаря номера. После още 10 пъти. Опитите на моряците да съживят "Инжис", за да може ПВО-системите да бъдат насочени към целта, остават неуспешни.
Едва когато силуетът на самолета се губи към руските брегове, радарите на американския кораб оживяват и показват чисто, пусто и синьо априлско небе. Така завършва поредната проверката на ефективността на системата за РЕБ "Хибини". А след нея, разбирайки собственото си безсилие, 27 военни моряци от многострадалния есминец USS Donald Cook, подават рапорти за уволнение с мотив, че не искат да рискуват живота си, коментират в sdelanounas.ru.
Според официална информация уникалният комплекс от нов клас за РЕБ "Хибини-У" е предназначен за самолетите от фронтовата авиация на руските ВВС и защитата им от управляеми ракети. Той е разработка на Калужкия научно-изследователски радиотехнически институт /КНИРТИ8 от концерна "Радиоелектронни технологии". Проектът е финансиран с 1,5 млрд рубли /около $ 30 мил* от министерството на отбраната на Русия.
Специалистите по РЕБ твърдят, че "Хибини-У" може да изчисли местоположението на радиоелектронните средства на противника, да повреди всякаква вражеска апаратура, да ослепи чуждите радари, да задръсти ефира с радиосмущения и на направи невъзможна работата на противниковите системи за управление на огъня.
Български турист, попаднал в Хавана, останал изумен от това, което видял в най-обикновен хранителен магазин.
Беден асортимент и само няколко продукта. Както пише Владо Тилев, който е заснел видеото: "Магазин за хранителни стоки в центъра на Хавана!
Специално за тези, които имат носталгия по социализма!" Видеото бе публикувано преди дни в социалните мрежи и оттогава има десетки споделяния.
Любопитно за Кубинска революция:
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.
На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова става първата жена, летяла в Космоса. Полетът, извършен с руския кораб “Восток 6”, е с продължителност 2 денонощия, 22 часа и 50 минути. Валентина Терешкова е родена на 6 март 1937 г. в село Масленниково в Тутаевски район на Ярославска област в Централна Русия. До 1960 г. е заводска работничка, после тренира парашутизъм в Ярославския аероклуб, където я забелязва специалната комисия, отбираща кандидатки за жени космонавти. Премества се в старинния руски град Ярослав, работи във фабрика за технически платове и учи във вечерно училище.
Увлича се по парашутизма и авиационния спорт и се занимава в любителски аероклуб. През декември 1961 г. година специална комисия обикаля аероклубовете на страната и подбира момичета-парашутистки за подготовка за евентуален космически старт. Така Валентина попада в отряда на космонавтите.
През 1969 г. Терешкова завършва Военновъздушната инженерна академия "Жуковски", става кандидат на техническите науки и генерал-майор. Валентина Терешкова заема поста председател на Комитета на съветските жени и вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените. Към 2000 г. оглавява Руския център за международно научно и културно сътрудничество, известен като "Росзарубежцентр". През 2000 г. е обявена от Британска женска организация за "Жена на века".
17:05
