100 години от рождението на строителя на съвременна България

Навършиха се 100 години от рождението на Григор Стоичков – изтъкнат български държавен и партиен деец, чието име остава трайно свързано с изграждането на стопанския и инфраструктурния облик на България през втората половина на ХХ век. За по-широката публика той е познат и като свекър на обичаната българска певица Йорданка Христова, но истинската му биография се разгръща преди всичко в полето на държавното управление, където в продължение на десетилетия заема ключови отговорности.

Григор Стоичков е роден през 1926 г. Още като младеж той се включва в антифашисткото движение и през 1940 г. става член на Работническия младежки съюз (РМС). Само на 18 години е хвърлен в затвора заради укриването на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“ – едно от най-значимите издания на тогавашната нелегална комунистическа преса. Репресиите срещу него продължават и през 1944 г., когато от март същата година е интерниран в лагера „Кръстополе“, където попадат редица млади активисти, смятани за политически опасни от властта преди 9 септември.

След установяването на новата власт Григор Стоичков принадлежи към поколението кадри, които участват пряко в изграждането на държавните институции и икономиката на Народна република България. С течение на годините той се утвърждава като способен администратор и организатор, с подчертана практическа насоченост и усет към реалните нужди на страната. Професионалният му път го извежда на едни от най-отговорните позиции в държавата.

В зрелите години на социалистическото управление Стоичков заема постовете министър на транспорта и министър на строителството – две сфери, от които зависи не само икономическото развитие, но и ежедневието на милиони българи. По-късно, в периода 1977–1989 г., той е заместник министър-председател на Министерския съвет. В този период името му се свързва с мащабни инфраструктурни програми – развитие на транспортната мрежа, строителство на пътища, мостове, жилищни комплекси и промишлени обекти, които и днес са част от материалния скелет на страната.

Доверието към него намира израз и във включването му във висшето партийно ръководство като кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП – позиция, до която достигат малцина и която свидетелства за ролята му в стратегическото управление на държавата. В този период Григор Стоичков е възприеман като типичен представител на управленците „строители“ – хора, ориентирани към конкретни резултати, а не към политическа реторика.

След 1989 г. обаче съдбата му поема рязко различен път. В условията на бурния и често реваншистки начален етап на прехода срещу него е образувано наказателно дело, което се превръща в част от серията показни процеси срещу ръководители на бившата държава. Обвиненията срещу Григор Стоичков са свързани с последиците от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. и с действията на българските власти след катастрофата. Като заместник министър-председател той е включен сред обвиняемите по тезата, че държавното ръководство е укривало информация и по този начин е застрашило здравето на населението.

Процесът протича в атмосфера на силно обществено напрежение, политическа разправа и стремеж към бързо разграничаване от миналото. Решения, вземани колективно от Министерския съвет и в условията на строго контролиран международен информационен обмен, са сведени до персонална наказателна отговорност. Защитата на Стоичков изтъква, че информацията за мащаба на аварията е била ограничена и противоречива дори за правителствата на много западни държави, а действията на българските институции са били съобразени с официалните данни, с които страната е разполагала към онзи момент.

Въпреки това процесът завършва с осъдителна присъда, която за мнозина остава символ на т.нар. „наказателен преход“ – период, в който съдът и правосъдието често са използвани като инструмент за политическа легитимация на новата власт. Наред с Георги Атанасов, Григор Стоичков се превръща в едно от знаковите имена на тази вълна от дела, които целят не толкова историческа и управленска равносметка, колкото морална присъда над цяла една епоха.

Сто години след рождението му образът на Григор Стоичков остава противоречив, но и показателен за драмата на българската история през ХХ век. От млад нелегален, минал през затвор и лагер, през държавник на най-високо равнище, до обвиняем в годините на прехода – неговият живот отразява възходите и сривовете на едно поколение, поело върху себе си задачата да строи държава в условията на идеологическа конфронтация и исторически катаклизми.

Юбилеят е повод не просто за спомен, а за по-задълбочен размисъл за ролята на държавата, за отговорността на властта и за начина, по който историята съди своите действащи лица – често не по делата им, а според нуждите на времето.

ВИЗИТКА

02-02-1926г./23.07.2016

Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Софийско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957). Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986). На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).

От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г. Умира на 23 юли 2016 г.

Трудове:„Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967) „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉