Падна убит в неравен ръкопашен бой с група жандармеристи

Той е роден на вододела на XIX и XX век в град Трън – на 14 март 1899 г. Произхожда от стар и известен със своята прогресивност и образованост род. Отличникът Владимир Йосифов Тричков завършва основното си образование в Трън, а III мъжка гимназия в София, след което учи във Военното училище. 

Там той изявява отлични качества и началниците му са принудени да напишат в атестацията му, че е „начетен и интелигентен. Много добре се държи с другарите си и е много обичан от тях. Военната служба му е присърце“. Юнкерът Владимир Тричков не се поддава на царската мундщровка и Войнишкото въстание през септември 1918 г. става преломен момент в живота му. Омразата му към монархията и капиталистическия ред расте и той търси път за борба срещу тях. Открива го естествено в социалистическото движение. За приобщаването му към него допринася твърде много и дружбата му с поета Христо Смирненски, юнкер по същото време в Военното училище.

Предан на народа, умен, съобразителен и деятелен, той възприема социалистическата идея като свое верую и заработва за разпространението й сред юнкерите. Внася социалистическа литература в училището, създава група от съмишленици, но дейността му става известна и той – отличникът се нарежда между непроизведените юнкери. Един от младите офицери си позволил тогава да злослови по негов адрес и го напсувал на „майка предателска“. В отговор импулсивният трънчанин му ударил оглушителна плесница и рекъл:

Предатели в моя род няма! Дядовците ми са светогорски възпитаници. Единият ми чичо е обсебен от турците, а другият е заклан с турски ятаган. Леля ми се самоубива, за да не влезе в бейския харем. И всичко това става заради непокорството им! И аз не съм предател!

Тричков е арестуван и съден за обида на началството. Осъждат го само на 6 месеца затвор. През 1919 г. той напуска казармата, без да е произведен в офицерски чин въпреки големите му способности и знания по военното дело.

По-натам пътят на бъдещия професионален революционер минава през Свободния университет в София, през Виена, където продължава образованието си, през митническа кантора на гара Драгоман. Кръгозорът му се разширява, от 1919 г. той вече е член на Българската комунистическа партия. Участва активно в септемврийското въстание през 1923 г., след което се включва във военната организация на София и Софийска област, като е издигнат за член и на двата щаба. Арестуван след известния атентат в катедралата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г., Владо Тричков е осъден на смърт чрез обесване, като присъдата му не подлежала на обжалване. Отказва да подпише молба до царя за помилване и остава 11 години във фашистката тюрма, през които непрекъснато демонстрира високо политическо съзнание, непреклонен борчески дух и воля за борба до победа.

Освободен през март 1936 г., той посвещава живота си изцяло в служба на освободителната борба на нашия народ против фашизма и империалистическата робия. По решение на ЦК на партията е изпратен да повиши своята теоретическа и военна подготовка в СССР. Завършил с отличие военната школа, той заминава като доброволец в интернационалните бригади в Испания в защита на републиката. Известен като капитан /комендант/ Павлов, благодарение на солидното си военно образование той става един от най-търсените и уважавани военни командири между чужденците през епопеята на Испанската гражданска война.

Напуска Испания с последната група интербригадисти и се завръща в България, където умело се легализира. Въпреки това в средата на 1940 г., е интерниран като опасен за държавата „комунистически функционер“. След освобождението му в края на годината е привлечен за член на ЦК на партията с поръчението да работи по легалния и нелегалния печат. Участва а активно в Соболевата акция. В началото на 1941 г., когато за България настъпват съдбоносни дни и тя бе привързана към блока на фашистките агресивни държави, опасявайки се от активната народна съпротива, монархофашистите поставят под арест най-изтъкнатите дейци на Комунистическата партия. В навечерието на присъединяването на страната ни към Тристранния пакт Владо Тричков отново е арестуван – това става в края на февруари 1941 г., т.е. точно преди влизането на хитлеристките войски в България като „съюзници“. Оттогава в продължение на почти три години до края на 1943 г. той е принуден да прекара тежък живот в концлагерите „Гонда вода“ и „Еникьой“. И там той е на своя пост: в затворническите условия предава своя грамаден революционен и боен опит на събратята си по участ, избират го в партийното и във военно-оперативното ръководство на концлагера, участва в културните прояви и пее в хора на лагеристите, организира бягството на редица отговорни другари, готвейки се да ги последва. Но залавят избягалата преди него група, мерките се затягат и бягството става невъзможно. Така Владо Тричков остава в „Еникьой“ до края на 1943 г., когато фашистката власт отпуска по демагогски съображения, защото в рамките на политиката на „умиротворение“ е предвидено и разпускането на концлагерите.

Трънският орел веднага се включва във въоръжената борба на българския народ против хитлеристката окупация и фашистки гнет.

Познавайки добре политическите, военните и организаторските качества на Владо Тричков, върховните ръководства го поставят начело на I ВОЗ. След убийството на Христо Михайлов в началото на 1944 г. той е привлечен на неговото място като член на Главния щаб. Изпратен е да установи връзка от името на ЦК и Главния щаб с английската военна мисия, пристигнала в оперативния район на трънските партизани. Участва във формирането на I и II софийска народоосвободителна бригада като главнокомандващ вече на НОВА. Под непосредственото му ръководство се изработва и специален план за действията на двете бригади и за преходите им в южна и северна посока към Пловдив, където трябва да се създаде свободна партизанска територия във вътрешността на страната.

На 12 май 1944 г. II софийска бригада започва своя героичен поход. Преди тръгването Владо Тричков поздравява бойците от името на Главния щаб на НОВА и държи пред тях вдъхновена реч за величието на борбата им, за трудностите и за близката победа над фашизма. Пътят до Батулия бригадата изминава в тежки схватки с врага. След предателството тя е разбита на 23 май 1944 г., но по-голямата част от бойците й излизат невредими от вражеския капан. Владо Тричков успява да групира около себе си трийсетина партизани и да пробие обръча. След няколко дни групата му е пръсната от врага и той сам продължава да търси връзка с партията и партизаните. На 4 юни е предаден от едно семейство в с. Горно Камарци, където пада убит в неравен ръкопашен бой с група жандармеристи. Мародерите се нахвърлят върху трупа му, пребъркават джобовете му и си поделят 40 000 лв., изкъртват златните му коронки, събличат военната английска униформа и го предават гол да бъде погребан от циганите.

Така загива един от най-смелите, най-способни и най-последователни борци против фашизма у нас.

Автор: Симеон Игнатов.В своята книга „Посмъртна изповед“, Денчо Знеполски разказва за своя другар, съратник и герой от антифашистката съпротива

Източник: вестник Земя, 12 март 2020 г.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉