6:57
Първо, на терасата имахме малко акумулаторче и с него гледахме телевизорче и имахме осветление. Тогава даваха Винету, а той определено не се е нуждаел от ток. Беше ключово да не се изпуска нито една серия, защото в прерията това е опасно. Малкият Юность ни събираше пред екран с размерите на 7 инчов таблет. Но колко радост беше, когато Винету побеждаваше.
Можеше да се отделя на спокойствие в другата стая и да слушам Веф на батерии. Вторник и четвъртък от 19.00 имаше младежка програма и там винаги пускаха нещо по-така. Там примерно чух TANK (nwbhm бижу, не много популярно в България).
Хапвахме салатки, хляб, каквото има. Хладилникът беше на терасата и беше достатъчно студено, за да стои с отворена врата. От това време обожавам пържените картофи на бавен огън, ту спре, ту се появи. По едно време готвехме на газ, но беше доста рисково.
И когато дойдеше токът, не можете да си представите какъв рев на радост и емоция се чуваше. Стотици гърла в един панелен вход, които крещят. Изгасва лявото крило и светва дясното. И пак рев! Имаше хора, имаше и кой да крещи. Хитреци прехвърляха кабели от тераса в тераса и винаги имаха ток. Сигурно е имало и хора, които са чели книги на фенерче или тихо са свирили на акустична китара, но аз така и така не успях да се възвися толкова. Прекалено рано свалиха бай Тошо.
Сега Европа има шанса да усети колко е хубаво да няма ток. Но Винету отдавна не е така интересен.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук