13:45
Призраците на шест обезглавени красавици продължават да бродят в центъра на столицата, почти четири десетилетия след трагичния инцидент, който разтърси града и остави дълбок отпечатък в съзнанието на софиянци.
На ъгъла на улиците "Ленин" и "9-ти септември" стои сграда, чийто приземен етаж е зазидан с червени тухли. Зад тези тухли се крие история, която местните жители предават от уста на уста вече близо 40 години.
През далечната 1952 година, когато сградата била нова, приземният етаж приютявал луксозния за времето си фризьорски салон "Модерна прическа". Салонът бил известен с красивите си служителки и се превърнал в любимо място за среща на младите жени в центъра на София.
Всичко се променило в дъждовната вечер на 17 октомври 1952 година.
Въпреки напредналия час, салонът бил пълен с младите фризьорки и няколко техни приятелки, които останали след работно време да си споделят последните клюки и да обсъждат рецептата за козуначените кифли на майката на Надежда – най-младата от тях.
Тази вечер по улицата минавал товарен камион "ЗИС", натоварен с метални листове за новостроящия се жилищен блок наблизо. Водачът Стоян Николов, уморен след дълъг работен ден, не забелязал черната котка, която внезапно пресякла улицата.
"Беше все едно гледам филм на ужасите, но на забавен кадър," разказвал по-късно единственият свидетел на инцидента – нощният пазач на магазина отсреща. "Котката пресече пътя, шофьорът завъртя рязко волана, спирачките изсвириха и камионът се наклони. Металните листове се плъзнаха като гилотини през стъклената витрина точно когато жените се смееха на някаква шега."
Според доклада на милицията, шестте жени били обезглавени моментално и с хирургическа точност от острите метални листове. Кръвта от салона се стичала по тротоара часове наред, за ужас на екипите на линейките и служителите на реда.
Шофьорът Николов излежал 12 години в затвора за непредумишлено убийство поради небрежност, но според слуховете, излязъл от там с побелели коси и разстроен ум, повтаряйки непрекъснато, че чува смеха на младите жени.
"Това беше само началото на странните неща," споделя 78-годишната Мария Петкова, която от 50 години живее в сградата. "След инцидента никой не искаше да наеме помещението. Няколко опита за какво ли не се провалиха. Хората твърдяха, че през нощта чуват шепот, смях и шум от ножици."
През 1963 година властите решили да сложат край на историите за призраци, като зазидали вратите и прозорците на салона с тухли. Но това само подхранило още повече легендата.
"И до ден днешен, ако сложите ухо на тухлената стена, особено във вторник – денят на трагедията – ще чуете как младите жени си говорят за мъже, за рецепти и за хора от квартала, които отдавна са на оня свят," твърди Петкова.
Най-странното е, че според живущите в блока, призраците на шестте фризьорки сякаш знаят какво става в живота на хората наоколо. Миналата година, когато синът на домоуправителя се сгодил, от запечатаното помещение се чули тостове и поздравления.
Доц. Кръстев от Института по парапсихология коментира: "Сградата изглежда действа като своеобразен 'акумулатор' на енергията от драматичния момент. Жените, в мига на своята внезапна и трагична смърт, сякаш са остали 'заключени' в пространството, продължавайки своя вечен разговор."
Любопитен факт е, че през 1987 година двама строителни работници, които се опитали да разбият стената, за да преустроят помещението, били приети в болница с необясними порязвания по ръцете и лицето. И двамата твърдели, че докато удряли стената, чули женски глас да казва: "Моля, не влизайте. Тук е нашият дом."
Днес, с навлизането на демокрацията и свободния пазар, мнозина предприемачи проявяват интерес към централно разположения имот, но собствениците на сградата категорично отказват да го продадат или дадат под наем.
"Нека момичетата имат своя покой," казва настоящият домоуправител Петър Илиев. "Напоследък дори носим цветя пред зазиданата стена на рождените им дни. Те ни пазят, а ние пазим тяхната памет."
Според служителите от близкото кафене, понякога призраците дори правят прически на клиентите им. "Една жена седна с разрошена коса, отиде до тоалетната и се върна с прекрасно оформена прическа," твърди сервитьорката Елена. "Когато я попитахме кой я е нагласил така, тя изуменно отвърна, че никой."
Независимо дали вярвате в свръхестественото или не, следващия път, когато минавате по стария булевард Ленин, обърнете внимание на зазиданата част от сградата с номер 17. И може би ще доловите далечен смях и шепот на шест млади жени, които продължават своя разговор, прекъснат преди почти четири десетилетия от един зловещ инцидент в дъждовна октомврийска вечер.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук