Изпитвам носталгия по времето на социализма, когато преминаха детството и младостта ми. Живеехме скромно, но бяхме по-щастливи. Телевизорът ни беше малък, черно-бял, картината – лоша, програмите две. 


Грамофонът бе „Юность“, звукът заглъхваше. Удряш един юмрук на колоната и се оправя. Закуската беше мляко с надробен хляб. Дървената маса беше застлана със стара мушама. Босите ни крака настъпваха тръни и тревички на село. Седяхме пред къщите и люпехме слънчогледови семки. Ритахме една-единствена стара топка. 


Футбол до откат на селския стадион. После търкахме краката с керемида на чешмата, та да се махне чернилката. Играехме футбол боси, защото всички имахме по един чифт обувки и ако сме с тях на терена, щяхме да ги съсипем. А пенсията на баба ще дойде късно.


Доихме животни, пасяхме ги в помощ на старите. Сега те се молят за пенсии, а внуци пращат пари от Европа. Сега опашките в хипермаркета са орис, тогава овчето мляко бе сила. Кръвта от носа бе орден за храброст, сега – някакво заболяване. Юмруците бяха винаги свити. Сега дланите са отворени за подаяния.

 Иван Костадинов

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

3 коментара:

  1. А ти защо не си остана на село тогава, а рониш сълзи по "щастливото" си детство? А, дърт пръч такъв!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Що бе ти да не си потомствен гражданин ? Като 80% от населението на България до преди 9.9 1944 година беше селско И добре че бяха селата и селяните да ни хранят нас гражданите .И добре че бяха и кооперациите да облекчават жиевота на селяните преди 9.9 1944 година ,който никак не беше лек ,но пък спокоен .

      Изтриване
  2. И друго ние във северн България гледахме и румънската телевизия която по това време не беше нилка лоша .

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив