Помните ли арестуваните и измъчвани български медици в Либия през 90-те.Ето какво се случва с тях днес

На 9 февруари 1999 г. в Либия са арестувани пет български медицински сестри – Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж. Те са обвинени, че умишлено са заразили със СПИН 393 либийски деца в Детската болница в Бенгази – обвинение, което шокира България и света. По-късно международни експерти доказват, че заразата е резултат от замърсена кръв и лоши санитарни условия, а не от умишлени действия на българския медицински персонал. 

Първите дни след арестите остават критични в оценката за българската държава, защото това е моментът, в който семействата и обществото очакват бърза и твърда реакция от страна на българската дипломация. Именно тогава много критици насочват поглед към външния министър по онова време – Надежда Михайлова. Според тях тя не предприема навременни и решителни действия, които биха могли да променят хода на драмата още в самото начало. Твърди се, че българската дипломация е можела да реагира още преди да бъдат повдигнати официални обвинения, когато сестрите все още са били само задържани. Това според експерти и близки на медиците е било ключово време, през което намеса на държавата можеше да предотврати потъването на случая в либийската съдебна система. Самата Михайлова по-късно заявява, че е научила за проблема едва след арестите и че не е имала възможност за по-ранна намеса. Но това обяснение не успокоява близките на задържаните, нито обществото, защото липсата на активна дипломатическа линия в първите дни и месеци остава едно от най-критикуваните решения на българското правителство от периода.

След ареста процесите срещу нашите медици се превръщат в години на съдебни фарсове, смъртни присъди, отменени присъди и непрестанен политически натиск. Либийският съд осъжда сестрите на смърт няколко пъти, а международните експерти, включително водещи учени по вирусология, определят обвиненията като научно несъстоятелни. Докато България се лута в дипломатическите си ходове, международният натиск постепенно се увеличава, но усилията оставаха разпокъсани. В същото време българските медици изживяват най-тежките години в живота си, прекарани в килии, подложени на психологически и физически натиск, а надеждата им остава единствено в международната общност.

Критиците на Михайлова и тогавашното правителство твърдят, че липсата на навременна реакция, отсъствието на силна международна кампания и неспособността на дипломатическия ни апарат да мобилизира подкрепа в първите и най-важни месеци са допринесли за това трагедията да се развива в продължение на цели осем години. Когато през 2007 г. най-накрая се стига до освобождаването на сестрите, това се случва не благодарение на ключова роля на България, а вследствие на преговори, водени основно от Франция и ЕС, както и от личната намеса на Сесилия Саркози. Международното посредничество успява там, където българската дипломация от края на 90-те се проваля.

Днес случаят с българските медицински сестри в Либия остава едно от най-болезнените събития в най-новата ни история. Той поставя въпроса дали държавата е направила всичко, което е била длъжна да направи за своите граждани. За много българи отговорът остава еднозначен – в критичния момент държавата, представена от външния министър Надежда Михайлова, не ги защити. И именно този пропуск обрече пет българки да прекарат най-мрачните години от живота си далеч от дома, в очакване на спасение, което дойде едва когато чужди дипломати поеха битката вместо България.

Къде са и какво правят днес?

Повечето от медиците продължиха живота си далеч от медийното внимание, като се опитват да преодолеят травмите от осемте години в либийските затвори.

Някои от медицинските сестри, като Валентина Сиропуло и Валя Червеняшка, се завърнаха към професията си в България и продължиха да работят в болнични заведения.

Кристияна Вълчева основа фондация, насочена към подпомагане на хора в трудни ситуации, и написа книга за преживяното.

В свои интервюта през годините медиците споделят, че преживените мъчения и изолация са оставили трайни следи върху здравето и психиката им. 

През 2019 г. една от сестрите, Нася Ненова, успя да спечели дело в български съд срещу своите либийски мъчители за нанесени неимуществени вреди, макар че събирането на присъденото обезщетение от либийската държава остава практически невъзможно.

През годините медиците често са изразявали разочарование от липсата на достатъчна финансова и социална подкрепа от страна на българската държава след завръщането им. 

Палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който беше осъден заедно с тях, получи българско гражданство, но по-късно се установи да живее и работи в Нидерландия.

РЕКЛАМА:

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

РЕКЛАМА: