В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се подминават от официалните му биографи. Ето някои от тях:

Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. Според обичая Бай Тошо обичал да е със своите приятели, да отиде на конска кушия и да почерпи за имения си ден. Обичал на Тодоровден да е в Правец, заобиколен с най-близките си съратници, които по това време даже си позволявали да му попеят на ухо: „Тодоре, Тодоре, дърто магаре!“.

Когато обаче се развил култът към неговата личност, Живков престанал да празнува Конския Великден. Най-близките до него сътрудници на Тодоровден даже не си позволявали да му честият празника. Всенародното обръщение „другарю“ прилягало най-много на Живков. Членовете на Политбюро възприели обръщението „другарю Живков“ и „другарю генерален (първи) секретар“ и това се наложило на всички нива. Само двама от висшето партийно ръководство – академик Тодор Павлов и Пенчо Кубадински, се осмелявали да му говорят на малко име. Даже генерал Добри Джуров се обръщал към Тато на „другарю Живков“, макар че се знаели още от партизанската борба.

До последните си дни Бай Тошо се славеше с прекрасното си здраве. Всички казват, че това му е по наследство от балканджийския му корен. Лекарите край Първия човек винаги се възхищавали от стабилното му кръвно налягане 130/70 и пулса му на космонавт – 63-64, даже след дълги преходи в планината и километрични ловни излети.

„Всичко се дължи на овчарлъка на младини“ – така обяснявал Тато стоманеното си здраве.

 Бай Тошо веднъж се срещнал с главния готвач от ресторант „Чевермето“ в курорта Пампорово бай Мехмед. Прочутият родопски майстор на печените агнета посрещнал Първия човек както подобава. След богатата вечеря Тато влязъл в кухнята и попитал именития готвач:

– Как си, бай Мехмед, как я караш?

– Добре съм, другарю Живков. И аз като вас – от чеверме на чеверме…

 

Чак след 1989 г. Тодор Живков се отпуска да разкаже пред журналисти за своите фатални срещи с алкохола. Според разказа на Тато той се е напивал само три пъти в живота си. Единия път това станало с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Климент Ворошилов. Съветският шеф дошъл у нас на официално посещение през 1948 г. и поканил българското партийно и държавно ръководство на прием. 

Живков като столичен секретар на БКП също бил поканен. Ворошилов донесъл от Москва разни видове водка и заповядал на българските си колеги без изключение да вдигат чашите на екс. Тостовете следвали един след друг. Съветският гост казал, че който не пие, ще бъде наказан с „наказателна чаша“. Хитрият Бай Тошо изливал под масата своето питие, но Ворошилов го забелязал и го наказал да пие водка във водна чаша. Така Живков безпаметно се напил в името на българо-съветската дружба./Ретро.бг/

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив