1.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар;

2.Здравеопазването беше безплатно;

3.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище;

4.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

5.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?;

6.Нямаше как да бъдеш безработен;

7.Нямаше работещи бедни;

8.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

9.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там;

10.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

11.(Повече пари от за една нова кола.), а да пестиш от храна беше нечувано;

12.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже;

13.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита;

14.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

15.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

16.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

17.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

….това от по-горе вече не можем да го имаме…Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.Нищо друго.И засега е само мечта.


РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив