Созопол също като днес бе любимо място за трудещите се в социалистическа България, но за да почиваш там бяха необходими 45 лева за 14 дни, а останалото до реалната стойност на заслужената почивка, плащаше държавното предприятие.Безработни нямаше, . Хотелите бяха малко на брой. 

Станциите приютяваха трудещите се маси с първо, второ и трето на масата. Доматите бяха домати, прасковите - праскови.1983-а е случайно избрана година от един период, когато не можехме да почиваме в Гърция, на Миконос, на Малдивите, Ривиерата, или в Дубай. Плътно ни разделяше от онзи хубав свят Желязната завеса, но по лицата на обикновените хора от снимките ще забележите, че странно защо, те не изглеждат нещастни.

Било им е хубаво и в родния Созопол.

времето на емблематичния "Оркестър без име", в който героинята на Катето Евро се "спаси" от лошия соц строй, като си хвана на морето западняк. От тогава насам много неща се промениха, и героини като нейната - колкото щеш. Но макар да са там, в новия си рай, и те си спомнят за родното море и за онова "още нещо", което радваше еднакво душите и на бедни, и на привилегировани.

Почти колкото дефицитния по онова време крем "Нивеа".

Само дето на морето в Созопол вече не е същото - няма ги девствените плажове. Е, ще кажат някои: "Няма я и младостта на хората от снимките... Днес всичко е различно. И младите - също!"

Някога дамските бански бяха евтинички, а гърдите под тях - твърде скромни за днешния вкус, но българките бездруго бяха последни в класацията на морските свалячи, "гларусите".

И въпреки това, и за тях се намираше някой "обикновен" труженик, с когото да изживеят въздишки по залез и "голямо нощно къпане" с целувки на лунна светлина.

На мода по плажната ивица някога бяха "чАхкини", германки и полякини. Чат-пат, и шведки. Някои от одъртелите бивши "гларуси" с нежна тъга си спомнят за уханието в мрака на "Бич може" и "Пани Валевска", които се носеха по въздуха с аромата на нещо "чуждо", но все пак соц.

Да-а-а, промени се времето, като издухано се промени от вятъра на промяната, сякаш никога не е съществувало. Само едно остана вечно - морето.

 то буди не само романтични спомени, а и колко струваше удоволствието да си там, до синята му шир. Къмпингарите си спомнят за нощувката за двама за 4 лева на вечер, и за багажниците, пълни догоре с консерви, пъпеши, дини и зарзават.

Спомнят си и за ресторантите с мешана скара и гарнитура от шопска салата и пържени картофи,

Текст: Еми МАРИЯНСКА

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇