Всеки има различни спомени от соца. На мнозина те са изпълнени с носталгия, но има и такива, чиито спомени не са толкова мили. Златка Петрова разказва своята история, която определено може да разчувства всеки. 

Разказът й визира 50-те години, когато по думите й е имало много бедни хора. Самата тя имала рокля, блуза и платненки. 

Запознава се със сирак, който отишъл доброволно войник, а през 1950 година двамата сключват брак. Когато отива в квартирата му, тя остава поразена. Там имало само легло, дюшек и юрган. Никакви други мебели, нито посуда. Помощ от семейството си Златка не получава, защото те не одобрявали избора й за съпруг. Полека-лека с помощ от хазяйката си и приятелките си тя успява да си набави кухненски съдове. 

След раждането на сина им, с помощта на купон за пелени се сдобива с плат, от който да направи пелени, а дрехи на детето прави от собствената си рокля.Благодарение на усърдната работа на мъжа й, както и собствения й труд, двамата успяват да си построят малка къща. В началото нямало как да сложат прозорци и затова закривали отвора с одеалото си. В последствие успели да сложат стъкла и постепенно да обзаведат къщата си. Въпреки лишенията, Златка била щастлива с избора си на съпруг.


РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ: