8:00
Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители. Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата.
Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент. През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем. От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот. Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.
Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева. При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила. Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.
Да и аз мога да потвърдя цените от около 17-20 хил. лв за тристаен в края на соца. При средна заплата от 250 лв това са към 70-80 месечни заплати. Но имам спомени и за някакви лихвоточки, внасяш пари на спестовен влог без да ти дават лихва, а събираш ливоточки. При определен брой събрани имаш право на жилище. Но и помня, че беше голям недостиг на жилища, записване на списъци за крайно нуждаещи се и чакане. Ако имаш късмет добре, но ако нямаш....: https://kiselec1.blogspot.com/2019/01/11-27.html
ОтговорИзтриванеГледайте и филма „Характеристика“ за да добиете представа за проблема с жилищата по това време.
А се сещам и, че на много хора изгоряха лихвоточките около промените. Май имаше после някакви програми за компенсация на лихвоточките след години.
Гледах го филма. Оня дето си беше зазидал в стъклото на прозореца печелившия билет от лотарията беше голям образ :) Колкото до цените - през 1988 г. се нанесохме в нов, тристаен апартамент в кв. Лозенец - 100 м2, тухла. Цената бе 28 000 лв., но имаше вградени гардероби и други подобрения. А и мястото също качваше цената.
Изтриване480 000 жилища построени от 1984 до 1992 г. изплатени при Виденов, за цена на печка.
ОтговорИзтриване