От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там: детска градина - на 3 до 5 хиляди жители, училище - на 15-20 000 жители, поликлиника и кино - на 40-50 хиляди жители. В по-големите комплекси са изградени т.нар. РУМ-ове, Битови комбинати, Дом на услугите, Спортна зала, Културен дом и т.н.

Хората от това поколение помнят, че апартаментите в голяма част от построените жилищни блокове бяха зачислени към различните предприятия и учреждения и в тях можеше да бъдат настанени само отговарящите на определени условия работници и служители. Така се появяват например т.нар. военни блокове из цяла България, за кремиковските работници изниква цял нов квартал в столицата, а бургаските нефтохимици са настанени в много от новоизградените блокове на застроения през 70-те жк „Славейков“. Тъй като голяма част от жилищата бяха ведомствени, хората, които ги обитаваха, заплащаха за тях символичен наем на държавата.

Наемът за жилище към края на 80-те е: 90 лв. за стая, 130 лв. за гарсониера и 280 лв. за тристаен апартамент. През 1969 г. при средна месечна заплата 117,17 лева една гарсониера в София се продава за 5000 лв., т.е. 42,67 месечни заплати. До края на 60-те, според комунистическото законодателство, притежаването на повече от един апартамент носи риск държавата да настани в него принудително наематели на държавен, символичен наем. От началото на 70-те влиза в сила нов закон, според който покупко-продажба на недвижимо имущество се осъществява само от държавна комисия. И който реши да продава имот, го обявява, а държавната комисия определя кой ще е купувачът и на каква цена ще купи недвижимия имот.   Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години.

Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: цената на едностаен панелен апартамент в София е 9001 лв., на двустаен – 14 304 лв., на тристаен – 20 000 лева. При социализма сам човек или семейство имаха право да притежават един апартамент до 120 кв.м в окръжен град и една вила. Затова мнозина, които искаха да си купят втори апартамент, при условие че вече имат един, му намираха цаката – съпрузи се  развеждаха фиктивно или прехвърляха вече съществуващия апартамент на своите деца.

РЕКЛАМА

1 коментар:

  1. Да и аз мога да потвърдя цените от около 17-20 хил. лв за тристаен в края на соца. При средна заплата от 250 лв това са към 70-80 месечни заплати. Но имам спомени и за някакви лихвоточки, внасяш пари на спестовен влог без да ти дават лихва, а събираш ливоточки. При определен брой събрани имаш право на жилище. Но и помня, че беше голям недостиг на жилища, записване на списъци за крайно нуждаещи се и чакане. Ако имаш късмет добре, но ако нямаш....: https://kiselec1.blogspot.com/2019/01/11-27.html
    Гледайте и филма „Характеристика“ за да добиете представа за проблема с жилищата по това време.
    А се сещам и, че на много хора изгоряха лихвоточките около промените. Май имаше после някакви програми за компенсация на лихвоточките след години.

    ОтговорИзтриване

Коментирайте тук

Популярни публикации

Популярни публикации

Архив на сайта

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623