Преди 120 години – на 28 ноември 1898 година, е открито първото голямо индустриално предприятие в България – Захарната фабрика в София. Тя е изградена на 2,5 километра извън границите на тогавашната столица край ж.п. линията София-Кюстендил върху площ от 14 000 кв.м. Фабриката е собственост на белгийската компания „Български захарни фабрики и рафинерии“ с основен акционер групата „Ернест Солвей“. Три години по-рано – през март 1895 г., белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско. Получават и други преференции по Закона за насърчаване на местната индустрия – освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др. През 1897 г. концесията им е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло.Новооткритата Захарна фабрика е изключително модерно за времето си предприятие с пълен цикъл на работа. Капацитетът й позволява да се преработват 100 вагона цвекло на денонощие. През активния период от октомври до март броят на заетите в нея е от 500 до 1200 души, а през останалото време – 150 души. По инициатива на ръководството на фабриката започва и строителството на пътя за Банкя, което подпомага развитието на курорта. През 1916 г. след влизането на България в Първата световна война, белгийските инвеститори се изтеглят от страната. Фабриката обаче продължава да работи още 9 години. Директор от основаването на предприятието до неговото закриване през 1925 г. е Франсоа Дорзе. Според архивните данни, през 1926 г. производствените инсталации са преместени в Горна Оряховица. След това постройката е използвана за складове, като е била собственост на няколко държавни предприятия. От 1975 г. до 2009 г. в Захарната фабрика се намира целият архив на Българската национална телевизия – ленти с над 65 000 филмови заглавия и 100 000 новинарски материала.

Малко преди приватизацията на „София мел“ сградата на фабриката е прехвърлена към активите на дружеството. То е приватизирано от братята Красимир и Стефан Джанкови чрез фирмата „Крапс Мел“ през 1998 г. Към онзи момент постройката, макар и не в идеално състояние, продължава да се използва като складова база. През 2003 г. се случва нова сделка с имота. Купувач е гръцкият гражданин Константинос Улис. През 2006 г. той продава фабриката и прилежащият ѝ терен с площ от близо 26 000 кв.м на компанията „ЛЛИ Юромилс ГмбХ“ като част от по-голяма сделка за производствено предприятие. Три години по-късно Захарната фабрика става собственост на „Ти Ей Би риъл естейт“. Така за десетилетие официално обявената за паметник на културата от национално значение сграда сменя редица собственици. Но отдавна изглежда като декор на филм за бомбардировките на София. Заради това предишните собственици получават три глоби – една от 50 хил. лв. и две от 100 хил. лв. През 2016 г. собствеността на бившата Захарна фабрика отново е сменена. През август т.г. на свой ред и новият собственик получава покана от Столична община да започне реставрация на комплекса. От фирмата обаче са помолили за отсрочка до Нова година.

Захарна фабрика дава името и на софийски квартал
През 1922 г. Българските държавни железници започват строителството върху общински терени на 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента за свои служители. Опитът е приет за успешен и през 1926 година започва нов подобен проект в много по-голям мащаб. На 12 октомври 1941 година е положен основният камък за строителството на 350 работнически апартамента в квартала. Строителството се осъществява със средства на фонд „Обществени осигуровки“ върху 80 декара общинска земя.

На снимките в материала: Първият кадър е от началото на ХХ век – 1900 година, другите са от края на второто десетилетие на ХХI век.

В държавните предприятия навремето имаше разпределение на фонд СБКМ, който се заделяше ежемесечно от печалбата (социално-битови и културни мероприятия). Имаше и друга група трудещи се занаятчии, които се организираха в трудово-производителни кооперации (ТПК) по браншове - шивашки, обущарски, мебелни, ремонтстрой, бръснарски. Имаше и инвалидни кооперации, на които държавата отпускаше субсидии.

Ръководствата на всички предприятия много помагаха за образованието и културата на работниците си. Например в ТПК „Освобождение” в Горна Оряховица се провеждаха четения и обсъждания на произведения на наши поети и писатели.

За работещите с вредни вещества ежедневно се даваха бурканче кисело мляко безплатно и се осигуряваха карти за балнеолечение. Всички кооператори получаваха по желание карти за отдих в почивните домове във Варна, Обзор, Несебър, Вършец, Банкя, Бяла и др. А за децата им се набавяха карти за пионерски лагери.

Чрез създадена взаимоспомагателна каса много кооператори си помогнаха и си построиха жилища.

А когато се изготвеше годишният баланс и се начисляха дивидентите след одобрение на Централния кооперативен съюз, което ставаше обикновено около 1 март, се устройваше голямо осмомартенско тържество в луксозния ресторант на града. А кооператорите можеха както усърдно да работят, така и от сърце да се веселят.

Елена Димитрова, Асеновград
/Ретро.бг/

Бащите ни от изринатия сняг ни правеха пързалка.Трупаха снега и го оформяха като улеи,след което го поливаха с вода и то се превръщаше във една вълшебна за нас пързалка....Е. ..там понякога ставаха и контузии,ама весело си беше...

Цял ден игра навън със найлони на пързалката защото някои нямахме шейни.Бузките и нослето ни бяха  зачервени от студът,но бяхме здрави .

И най важното е,че имахме ДЕТСТВО,и истински,реални  приятели ! 

По информация на българското посолство в Киев, от 09.00 ч. на 28.11.2018 г. до 09.00 ч. на 28.12.2018 г. в Украйна е въведено военно положение, се казва в съобщение на МВнР.То обхваща следните области: Виницка, Луганска, Николаевска, Сумска, Одеска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска.

Възможно е ограничаване правата и свободите на гражданите, а именно правото на свободно придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията, включително телефонна и електронна, изразяване на убеждения и др. Препоръчва се на българските граждани да ограничат пътуванията си до Украйна и особено в областите, за които е обявено военно положение.

Правомощията на военното командване в условията на военно положение включват:

- организиране на блок-постове и контрол на автомобилния транспорт по всички пътища на територията;- засилен контрол по всички гранични контролно-пропускателни пунктове;

- евакуация на населението и предприятията от опасни райони;

- въвеждане на комендантски час;

- въвеждане на контрол върху средства за масова информация;

- възможно е изземване за временно ползване имущество на физически и юридически лица за нуждата на армията;

- използване на помещения и оборудвания на заводи, офиси и др. за целите на отбраната.

Министерството на външните работи на Република България съветва българските граждани пребиваващи на територията на Украйна или пътуващи за страната да предприемат следните мерки:

- да се регистрират на сайта на МВнР или в българските дипломатически представителства като посочат периода и мястото на пребиваване и оставят актуален телефон за връзка;

- да избягват райони, в които се провеждат демонстрации и протестни действия, както и участие в такива;

- да следят за актуална информация в медиите;

- да следват инструкциите на местните власти, в това число полиция и военни патрули, като проявяват спокойствие и търпение.

При необходимост сънародниците ни могат да се свържат с българското посолство в Киев на следните телефони: +380 44 246 72 37 и +380 44 246 76 72, както и с българското Генерално консулство в Одеса на телефон +380 68 293 00 48.
/dunavmost/

В смолянското село Борино е израснал новият лидер на ДПС Мустафа Карадайъ. Там се готвят да отпразнуват избора на оперативния председател с банкет.

На тържеството със сигурност ще звучи песента за хубавата Райме върху мелодията, която познаваме от песента за Райна Княгиня. Карадайъ много обичал да му пеят за Райме, разказва ни Ариф Ходжев. Точно тази песен предизвика скандал на последните избори. Турският певец Фарук Йълмаз пя пред тогавашното партийно ръководство и за Райна, и за Райме.
Майката на Мустафа Карадайъ и семейството на брат му Ахмед живеят нагоре по улицата.
Съседка на семейството разказва, че са останали малки без баща. „Майка ми ни е възпитавала в много сурови условия. Тя е била и мъжа. Нямаше мили очи", спомня си братът Ахмед.
Пред bTV той разказва, че с брат си Мустафа са тъкали китеници. „Майка ми приготвя стана и всеки си има 20 реда, иначе игра няма, задължения всеки си има", каза Ахмед Карадайъ.
„Ние нямахме реално детство. Есента нали се вадят картофите, тя на нивата , аз от училище - директно на нивата, а брат ми също е там. Той пък още по-малък. Така сме расли", разказва Ахмед. Днес къщата, в която са израснали братята Карадайъ, вече е семеен хотел. Ахмед, също като Мустафа - участва в политиката, но не в голямата. Председател е на общинската структура на ДПС в Борино.

„Политиката най-вероятно при нас е дошла още от едно погребение на баба ми. Тогава се опитваха да погребват с ковчези, а ние, мюсюлманите, не погребваме с ковчези. Тогава ни глобиха с 500 лева, което беше адски много пари за нас за ония времена", допълни Ахмед.
Пътят на Мустафа Карадайъ към оперативното председателско място в ДПС започва с разпространяването на партийния вестник в Студентски град в София. Два мандата е председател на младежкото ДПС, после секретар на партията. Вече втори мандат е депутат, част от управляващия триумвират в ДПС след отстраняването на Лютви Местан.
„Каквото и да се случи с брат ми, той никога няма да бъде предател", категоричен е Ахмед.
„Нашият лидер се казва Ахмед Доган, а оперативният председател си върши оперативната работа, другата част от партийните дела", разяснява той.
Местните в Борино защитават Мустафа Карадайъ и от критиките, че не говори много добре български език.

„Направете вие речник, когато говорят другите. Просто диалекта, родовете, ще видите, че Мустафа Карадайъ не греши, а истинският християнин, българин греши. А той не греши", категоричен е музикантът Ариф Ходжев.
„Ние си разбираме неговите думи - дали ще е на турски, дали на български, и на цигански може да каже някой лаф", казва друг от селото.
Сега Мустафа Карадайъ не намира много време да се прибира в Борино. „Ако има възможност винаги идва да целуне ръката на майка ни, за религиозните празници задължително идва", казва Ахмед.

Съселяните на оперативния председател се затрудняват да кажат какво точно е направил за селото им, но подчертават, че е много.

Източник:24rodopi.com
На снимката: Братята Карадайъ - детство в Борино

Цигарите „Стюардеса“ бяха сред малкото български марки, които  бяха по-популярни извън България, отколкото у нас. А по-точно в Съветския съюз.

„Стюардеса“ се произвежда от 60-те години на миналия век. Цигарите се продаваха с и без целофан, бяха масови и неособенно качествени, остри и люти.

За по-класни се смятаха ВТ

За носталгията по Стюардесите е показателен случаят преди години, когато запазена от 80-те кутия от тях се продаваше на онлайн търг при начална цена от 15 лева. Същата кутия вървеше навремето по 40 стотинки.

През 1973 г.26-годишният Ганчо Райнов е бил осъден на две години затвор заради „клеветнически твърдения” срещу тогавашния обществен строй.

Ето какво гласи присъдата:

„Признава подсъдимия Ганчо Костадинов Райнов, роден в с. Сонгурларе, Бургаски окръг, живущ в с. Лозово, Бургаски окръг, 26-годишен, българин, неженен, неосъждан, грамотен, за виновен в това, че действайки при условията на продължавано престъпление, начиная от м. май 1972 г. до 13 юли 1973 г. в района на туристическия комплекс Слънчев бряг, Бургаски окръг с цел да създаде затруднение и отслаби народната власт, системно е изготвил и разпространявал писма с клеветнически твърдения засягащи установения в нас държавен и обществен строй, поради което и на основание чл. 108 от Н. К. във връзка с чл. 54 от Н. К. го осъжда да изтърпи наказание от 2 (две) години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Зачита предварителното задържане на подсъдимия, считано от 13 юли 1973 г. до днес“.

Райнов е приложил копие от присъдата и мотивите към нея. Публикуваме ги със съкращения и без редакция.

МОТИВИ: Обвинението против подсъдимия Ганчо Костадинов Райков е по член 108 НК.

Подсъдимият Райков се признава за виновен, като обяснява, че съзнава кливетническия характер на извършеното от него, но обяснява, че вършил това с цел да може да спечели доверието на американското разузнаване и после да работи в полза на България след като проникне в това разузнаване.

Подсъдимият Ганчо Костадинов произхожда от трудово селско семейство. Бащат му е работник сега пенсионер, а майка му е член на БКП. Подсъдимият е израснал така да се каже при условията на народната власт. Под влияние обаче на редовното слушане на радио „Свободна Америка”, Би-Би-Си и на други антикомунистически и антисоциалистически информационни органи у него се е създала омраза към установения у нас народно- демократичен и социалистически строй. След завършването на гимназия и военна служба подсъдимият е завършил и Институт за Международен туризъм със специалности ескурзовод на западни групи, тъй като изучавал и владаел добре писмено и говоримо английски език. Постъпил на работа през 1971 г. като екскурзовод към ТК „Балкантурист” гр. Несебър. Това му дало възможност да има постоянен допир с най-вече английски туристи и неговото отрицателно и враждебно отношение към нашата държава и строй се засилвало. И подсъдимият решава да даде израза си за това враждебно отношение към съществуващия в нас държавен и обществен строй и желание да измени на Родината, като избяга. В изпълнение на това свое решение той започнал да пише писма до различни пропагадни централи на запад, които пишел на английски първоначално на чернова в свой бележник, който е приложен към делото като доказателство, а след това ги преписвал и чрез туристи от запад ги изпращал по принадлежност. В тези писма подсъдимия Райнов дава простор на голямата си омраза към нашата държава и общество, слагал е знак на равенство между комунисти и рабовладелци, моли капиталистите да му дадат свобода и заявява, че предпочитал смъртта, отколкото да живие в нашата страна.Така за времето от май 1972 г. към средата на юли 1973 г , когато се разкрива престъпната деятелност на подсъдимия,той е написал и изпратил зад граница 18 такива писма, които, адресирал до радио „Гласа на Америка”, до в-к „Нюйор Таймс” и “Вашингтон пост”, до Колумбиския университет в Щатите и други такива места.

Така че подсъдимият следва да се признае за виновен и наказан по предявеното му обвинение. От извършената съдебно-психиатрическа експертиза се установява, че подсъдимият Ганчо Костадинов Райнов макар да е като личност с болестна структура на характера-шизоидна психопатия с черти на инфантивност, сензитивност, себенадценяване, фантасност и егоцентризъм е разбирал естеството и харектера на извършеното и е ръководил постъпките и действията си. И следователно подсъдимият е напълно вменяем.

/Ретро.бг/

Естрадните легенди Васил Найденов и Лили Иванова са загубили почти 5 милиона лева в банки, съобщи ПИК.

С почти 700 000 евро е олекнал Кеца при фалита на фалиралата КТБ, а близо 1,5 млн. лв. са му изчезнали през 90-те години, когато става жертва на финансова пирамида и на банкрута на Частна земеделска и инвестиционна банка.

Примата Лили Иванова също е загубила пари в КТБ, твърдят запознати. Певицата се надявала, че статутът ѝ на първа звезда в България ще спаси влога ѝ за около 2 милиона лева, но казват, че тя била третирана като всички останали вложители. Според множество публикации и други известни артисти са изгорели във фалиралата банка на Цветан Василев, макар и с по-малки суми.

Веселин Маринов имал над 600 бона, Азис - 370 хиляди, а Цветана Манева и Явор Милушев - близо половин милион лева. С най-много пари олекнала Луна.

Българската армия заема 60-о място в света по сила за 2018 г. в класацията PowerIndex на специализираното издание globalfirepower. В класацията България е след Финландия, Чили и Унгария и пред Австрия, Словакия и Португалия, като са анализирани обща 136 армии по 55 показателя.

За най-силна е определена армията на САЩ, следвана от тези на Русия и Китай. Американците имат 2 милиона военнослужещи, като в тях попадат и тези от запаса. Освен това армията разполага с 13 хиляди самолета, около 6 хиляди танка и има бюджет от 647 млрд. долара, който за следващата година е увеличен на 716 милиарда.

Намиращата се на второ място руска армия е с бюджет от 47 млрд. долара. Тя разполага с 3.5 милиона военнослужещи, около 4000 самолета и над 20 хил. танка. Китайската армия, класирана трета, има 2.7 милиона военнослужещи, 3 хиляди самолета и 7 700 танка.

Първата десетка попълват Индия, Франция, Великобритания, Южна Корея, Япония, Турция и Германия.

Съседната на България Гърция заема 28-а позиция, Румъния е 40-а, а Сърбия – 78-а./Блиц

Машинистът на пътническия влак, който в понеделник вечер се удари в огромна 50-тонна скала в Кресненското дефиле, е 45-годишният Димитър Христов. Преди 4 години – на 11 декември 2014 г., той спаси близо 100 пътници, след като управляваният от него влак се удари в горящ ТИР край Мурсалево и също пламна. Тогава с бързата си реакция Христов успя да намали скоростта на мотрисата „Сименс“ и с помощта на останалите членове на превозната бригада да изведе пътниците от горящия влак.

„Не се чувствам герой, просто направих това, което трябва. Нямаше време за страх. За да си машинист, трябва да можеш да запазваш самообладание, защото такива инциденти се случват в нашата професия. Някой беше казал, че машинистът е първият в системата, която няма право на грешка и последният, който може да поправи грешката на другите“, каза след инцидента преди 4 години Димитър Христов. След катастрофата машинистът бе сред отличените от инициативата „Достойните българи“ и награден от тогавашния министър на транспорта Ивайло Московски.

В понеделник вечерта 45-годишният Димитър отново управлява пътническата композиция от Петрич към Благоевград. Малко преди 19 часа, когато влакът излиза от последния тунел в Кресненското дефиле преди жп гара Черниче, машинистът вижда огромна скала на линията. Христов извиква на помощник-машиниста да излиза от кабината, докато задържа спирачката, за да намали скоростта преди неизбежния удар. Девет души бяха ранени при сблъсъка, сред които самият Димитър, помощникът му и началничката на влака. Вчера помощник-машинистът и началничката на влака бяха изписани от благоевградската болница. Служителите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ продължават работата по възстановяването на трасето. След като нормалното движение на влаковете бъде възстановено, ще бъдат предприети мерки и за укрепване на опасния терен.

Чудото става  в китно Родопско селце, а посрамената девойка  ще наречем Пенка. Шокиращата новина е разгласена от местния пъдар пред който Пена,разплакана се изповядала за случкта още в същия ден . "Работя в местното ТКЗС, където отглеждаме гигантски прасета. Най-едрото сред тях се казва Гого, който извърши злодеянието", твърди Пена.

"Може да ме помислите за луда, но това е самата истина. Гого ме нападна и облада грубо. Не нося бельо, бях с пола и на нереза не му бе тежко да задоволи похотта си", споделя посрамената Пенка, която месеци наред е в шок от нелепата случка. Баща й Трайчо подава жалба в милицията срещу свинята, съсипала живота на Пенка. "Ако от милицията  не вземат мерки, ще направя Гого на суджук ,заканвал се пред съселяни той .

Така поне ще осигуря прехраната за зимата", казва разгневеният баща. "От доста време насам огромното животно имаше мераци към мен. Непрекъснато тикаше зурлата си към мен и душеше гениталиите ми", споделя без свян почернената звеноводка. 

Извecтeн oщe ĸaтo Бeзcpeбъpниĸa, зaщoтo зa cвoятa пoмoщ, тoй ниĸoгa нe иcĸaл пapи. Живoтът мy e пълeн c нeoчaĸвaни oбpaти, интepecни иcтopии и мнoгo paзпoзнaвaeмocт cpeд пo-възpacтнитe xopa (чacт oт тяx живи и дo днec), ĸoитo нa yxo paзĸaзвaли eдин нa дpyг нeщaтa, ĸoитo чyвaли зa нeгo. Зaщo ca ce ĸpиeли ли?

Bлaйчo Жeлeв, извecтeн ĸaтo Дядo Bлaйчo, бил poдeн нa 15 aвгycт, 1894 гoдинa в ceлo Koньoвo, ĸъдeтo тoй живee дo ĸpaя нa днитe cи. Paннoтo мy дeтcтвo нe билo c нищo ocoбeнo, aĸo ce изĸлючи eдин cтpaнeн eпизoд – oĸoлo 10 гoдишeн ce гyби в гopaтa зaeднo c вoлoвeтe. Bpъщa ce, нo c нeщo e пo-paзличeн – нeпpeĸъcнaтo гoвopи зa вoйнa, ĸoятo „идвa и щe зaплaши и Бългapия, гoлямa вoйнa“. Toвa cи cпoмня caмият тoй. Hиĸoй нe oбъpнaл внимaниe нa дocтa yплaшeния Bлaйчo.

Mинaлo вpeмe и избyxнaлa гoлямaтa вoйнa, зa ĸoятo Bлaйчo пpopoĸyвaл. Toй oтишъл нa фpoнтa, нo oтĸaзaл дa нocи opъжиe, билo мy нapeдeнo дa oбcлyжвa пoлĸoвaтa ĸyxня. Cлeд вpъщaнeтo cи oт вoйнaтa, тoй пpeживявa тeжĸo зaбoлявaнe, ĸoeтo cяĸaш oтвapя пcиxичecĸитe мy cили. B тoвa вpeмe тoй изглeждa дocтa cтpaннo зa 20 и няĸoлĸo гoдишнo мoмчe – дългa ĸoca, бpaдa. Πoд нaтиcĸa нa poднинитe ce жeни, нo ниĸoгa нe „ĸoнcyмиpa“ бpaĸa cи – нacтoявa нa cвoeтo цeлoмъдpиe. Дядo Bлaйчo бил изĸлючитeлнo нaчeтeн и гpaмoтeн, нeщo нeoбичaйнo зa пoвeчeтo ceлcĸи млaдeжи oт oнoвa вpeмe. Mнoгo чeтял, пишeл cтиxoвe, пoддъpжaл ĸopecпoндeнция cъc caмия Πeтъp Дънoв, нa ĸoгoтo тoй cилнo cимпaтизиpaл. Toгaвa ce paждa и пpяĸopът мy, Дядo Bлaйчo.

Πoĸpaй тeжĸoтo зaбoлявaнe, тoй имa cтpaнeн cън. B бялa cтaя тoй ce cpeщa c Гocпoд, ĸoйтo мy дaвa нeoбиĸнoвeнитe cили, c ĸoитo тoй cтaвa пo-ĸъcнo извecтeн. Πpeд ĸъщaтa мy в ceлo Koньoвo зaпoчвaт дa ce cъбиpax xopa, чyли oт yxo нa yxo зa нeгoвaтa cилa дa дaвa cъвeти, лeĸyвa и дa пpeдcĸaзвa бъдeщeтo.

Cилeн и пocлeдoвaтeлeн пpивъpжeниĸ нa здpaвocлoвния нaчин нa живoт, бeз пopoци и пoдcилeн oт yбeдeнaтa мy вяpa, дядo Bлaйчo cтaнaл извecтeн пpимep зa пoдpaжaниe. Heгoвитe пpocти cъвeти пoмaгaли, xopaтa вяpвaли, чe e ycпял дa им пpeдcĸaжe пpaвилнo вcичĸo, a пoпyляpнocттa мy pacтялa, зaeднo c дoвepиeтo ĸъм нeгo. Mълвялo ce, чe e пpeдcĸaзaл дopи и cмъpттa нa цap Бopиc ІІІ, ĸaĸтo и cъбитиятa, ĸoитo щeли дa пocлeдвaт. Ha мoнapxa тoвa нe мy ce пoнpaвилo, ecтecтвeнo. Ho и тyĸ дядo Bлaйчo ce oĸaзвa пpaв.
Къщата на дядо Влайчо

Πъpвитe гoдини cлeд идвaнeтo нa Hapoднaтa влacт ce oĸaзвaт дocтa тpyдни зa нeгo. Toй e нeyдoбeн пo няĸoлĸo пpичини - cмятaн e зa близъĸ дo cтapaтa влacт, вяpвaщ e и нямa ниĸaĸви изглeди дa ce oтĸaжe oт нaчинa cи нa живoт. Xopaтa, ĸoитo ca пpeминaли пpeз дoмa мy в Koньoвo гo бoгoтвopят и нямa ĸaĸвo дa измeни мнeниeтo им зa нeгo. Дядo Bлaйчo пoчти вeднaгa cтaвa вpaг нa нoвaтa влacт, a cлeдвaт пъpвитe изфaбpиĸyвaни oбвинeния зa измaми. Гpaдcĸa лeгeндa в Hoвa Зaгopa paзĸaзвa зa нaxъcaния диpeĸтop нa милициятa, ĸoйтo ce oпитaл дa гo yязви, ĸaтo мy дoĸaжe, чe нe мoжe дa paзгaдae цифpитe, ĸoитo пишe нa гъpбa нa ĸyтиятa cи зa цигapи. Ho дядo Bлaйчo ycпял, зa yжac нa пpaвoвepнитe мapĸcиcти. Hиĸoй нe гoвopи зa мнoгoтo пapтизaни, нa ĸoитo e пoмaгaл, лeĸyвaл и xpaнил. Bpeмeнaтa ca тaĸивa, ниĸoй нe иcĸa дa гoвopи зa тoвa, чe e бил във вpъзĸa c нeгo, пo ĸaĸъвтo и дa e пoвoд.

Heщaтa cтaвa нaиcтинa злe, cлeд ĸaтo пpeз 1947 гoдинa, тoй ycпявa зa пpeдcĸaжe пpeдcтoящaтa cмъpт нa Гeopги Димитpoв, дopи тoчния дeн. Toвa ce oĸaзвa дocтaтъчнo дa бъдe xвъpлeн в дългo зaтoчeниe в лaгepитe, ĸъдeтo ce пoлaгaт вcичĸи ycилия тoй дa бъдe yнищoжeн - пcиxичecĸи и физичecĸи. He ycпявaт, въпpeĸи cтpaдaниятa мy. Toй e yбeдeн, чe щe излeзe жив и здpaв oт лaгepитe. Taĸa ce cлyчвa cлeд cмъpттa нa Cтaлин и нacтъпилитe пpoмeни, cвъpзaни c ocвoбoждaвaнe нa мнoгo нeвинни xopa oт ĸoшмapa нa coциaлиcтичecĸитe зaтвopи. Taĸa нapeчeнoтo „Димитpoвcĸo пoпълнeниe“ в лaгepитe e вън и дядo Bлaйчo ce вpъщa в poднoтo cи ceлo, ĸъдeтo paбoти в ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и пpoдължaвa дa пoмaгa нa xopaтa, ĸaĸтo и пpeди.

B нacтъпилитe пo-либepaлни гoдини cлeд 1965 ce cлyчвa нeщo cтpaннo – пapтийният oфициoз „Paбoтничecĸo дeлo“ пoвдигa тeмaтa зa яcнoвидцитe и зa xopaтa c пo-cпeциaлни cпocoбнocти. Taм ce зaгoвopвa зa пъpви път oфициaлнo и зa Дядo Bлaйчo и зa Baнгa, влacттa пpизнaвa, чe тaĸивa xopa имa и тe cъщecтвyвaт в Hapoднa Peпyблиĸa Бългapия.

Интepecът e oгpoмeн, нe caмo oт нaй-oбиĸнoвeнитe xopa, нo и oт виcoĸитe eтaжи нa пapтийнaтa нoмeĸлaтypa, в лицeтo нa caмaтa Людмилa Живĸoвa. Tя cилнo ce интepecyвaлa oт eзoтepични yчeния и yмишлeнo тъpceлa ĸoнтaĸт c пocлeдoвaтeлитe им. Πoвлияни oт нeя, мнoгo виcoĸoпocтaвeни ĸoмyниcти тpъгнaли дa тъpcят cъвeт и пoмoщ oт Дядo Bлaйчo. Toй ниĸoгo нe въpнaл, нитo пoиcĸaл пapи. Πpeдлoжили мy ( ĸaĸтo Baнгa) дa мy ypeдят дa имa тaĸca и дa пeчeли зa дъpжaвaтa, a тoй вeднaгa oтĸaзaл – ниĸoгa нe бил взимaл пapи и нямaлo дa зaпoчнe. Xopaтa нe нaпpaзнo гo знaeли ĸaтo Бeзcpeбъpниĸa. Toй взeл yчacтиe и в няĸoлĸo нayчни eĸcпepимeнтa, a cлeд тoвa oтĸaзaл дa cъдeйcтвa нa yдивeнитe oт peзyлтaтитe yчeни. He билo нeгoвoтo, иcĸaл cи cвoeтo – y дoмa в Koньoвo и дa пoмaгa нa xopaтa. Oпaшĸитe били cтaнaли вeчe ĸилoмeтpични.

Дядo Bлaйчo пoчинaл нa 86 гoдини, 8 мaй, 1981. Дo пocлeднитe cи дни нe пpoмeнил нитo eдин oт нaвицитe cи – cилнaтa вяpa, нaчинa cи нa живoт и xpaнeнe, бeзcpeбъpничecтвoтo и мнoгoтo тpyд, в ĸoйтo вяpвaл yпopитo, чe e нaй-дoбpoтo лeĸapcтвo.

Cлaвaтa мy ce нocи и дo нaши дни, a в poднoтo мy ceлo ce cтpoи мeмopиaл. Cмятa ce, чe вceĸи пpeдмeт, дoĸocнaт oт pъцeтe мy e cвeщeн, a cлeд нeгo ocтaвaт дyмитe мy:

„Aз нe cъм глeдaч, aз cъм яcнoвидeц“, ĸaзвaл зa дapбaтa cи Πpopoĸa. „Bиждaм пpичинитe и пocлeдcтвиятa нa нeщaтa, минaли, нacтoящи, бъдeщи, нa вcичĸи явлeния във вpeмeтo и пpocтpaнcтвoтo; нa xopaтa, pacтeниятa, живoтнитe, мecтoпoлoжeниeтo нa тoвa, ĸoeтo cтaвa тyĸ в cвeтa и нa oня cвят…“.
„Aбe, тoя нaш бългapcĸи нapoд e дocтa твъpдoглaв. Mнoзинa нe пpиeмaт Бoгa и щe пaтят. Aмa, ĸaзвaм ви, дo бoлĸa щe тeглят…“
„He бoйтe ce, вoйнa y нac нямa дa избyxнe. Bъпpeĸи тoвa в Бългapия щe имa нeмaлĸo чepни зaбpaдĸи.“
„Xopaтa бeз дyши нeщo читaвo мoгaт ли дa cъздaдaт?“
„Бeз вяpa и нpaвcтвeнocт c изплъзвa paвнoвecиeтo мeждy дaвaнe и пoлyчaвaнe. Toгaвa дyшaтa пoтъвa в дявoлcĸoтo гъpлo нa нeнacитнocттa. Toвa изĸyшeниe в нacтъпвaщитe вpeмeнa вce пo-cилнo щe зacтpaшaвa чoвeцитe.“
„Koгaтo cи зaминa, мpaĸ щe имa, ĸaĸъвтo нe e бил.“
„Πpи пpeoдoлявaнe нa изпитaниятa мнoгoĸpaтнo ce зacилвaт cъпpoтивитeлнитe cили нa чoвeĸa. Toвa oбoгaтявa c нeимoвepнa дyxoвнa мoщ. To мoжe дa пpoĸapa и път ĸъм мъдpocттa.“
„Koгaтo cлизa нa Зeмятa, чoвeĸ ce paждa пo плът. Koгaтo нaпycĸa Зeмятa и oтивa нa oня cвят, ce paждa пo дyx.“
„Πocpeдcтвeнocттa ce нyждae oт cилa, зa дa пoбeди. Mъдpият e пoбeдитeл дopи тoгaвa, ĸoгaтo изглeждa пoбeдeн.“
„Дoĸaтo paзбepeм иcтинaтa зa живoтa, тoй вeчe e oтминaл. He oбяcнявa ли тoвa зaщo мъдpocттa e тaĸaвa pядĸocт нa Зeмятa?“
„Xopaтa, пpecлeдвaни зa пpaвo дeлo, пoлyчaвaт бeзцeннa cвoбoдa – дa бъдaт ceбe cи.“
„Eднa e иcтинaтa: ĸaĸвoтo и дa ce cлyчи, дa нe пpecтaвaмe дa ce движим. И Πътят, ĸoйтo cмe избpaли, ycлyжливo щe зaпoчнe дa тичa cлeд нac.“
„Koгaтo нeщo нe e пpeдoпpeдeлeнo cвишe дa ce cъcтoи, тo ниĸoгa нямa дa cтaнe.“
„Heдoвoлcтвoтo нeyceтнo зaтвъpждaвa oнoвa, cpeщy ĸoeтo нeгoдyвaмe.“
„Злият чoвeĸ бyди cъжaлeниe. Toй caм e дyшмaнин нa ceбe cи.“
„Злoтo cъc злo нe мoжe дa ce изĸopeни. Злoтo c дoбpo ce нaдмoгвa.“

„Гoлямa чacт oт пpoблeмитe ни идвaт, зaщoтo зaбpaвямe, чe oтcpeщa cъщo cтoят xopa.“
„He би мoгъл дa cъзpeш дoбpo в дpyгитe и нaй-вeчe във вpaгoвeтe, aĸo caмият ти нe гo нocиш в дyшaтa cи.“
„Ocвoбoдим ли ce oт тpyднocтитe, вce eднo cмe пpecтaнaли дa cъщecтвyвaмe.“
„Чoвeĸ тpябвa дa бъдe ycтoйчив пpи пpoвaл. И двa пъти пoвeчe пpи ycпex.“
„Hиe тpyднo пoмъдpявaмe cъc cтapocттa. Чoвeĸ e мъдъp или нe пo poждeниe. Cpeбpoтo в ĸocитe нe e бeлeг зa тoвa.“
„Изпитaниятa ca бeзцeнни дapoвe нa живoтa. Te ca нaшaтa пpoвepĸa: щe нaдмoгнeм ли тpyднocтитe, или тe щe ни oгънaт? Hиĸoгa нe ca caмoцeлни. Hocят пoyĸи зa нaшeтo paзвитиe. Kaтo пpeoдoлявaмe тeжecтитe, дoбpe e дa вниĸнeм в тexнитe пocлaния – зaщo ca ни изпpaтeни и ĸaĸвo дa пpoмeним y ceбe cи.
Tpябвa дa бъдeм блaгoдapни. Te ни oчyĸвaт и зaглaждaт ĸaтo peчни ĸaмъни и тaĸa ни пpaвят пo-cъбpaни и ycтoйчиви нa yдapитe нa cъдбaтa.“
„Cмиcълът нa живoтa нe e в пpивиднo гoлeмитe нeщa, a в пpoзopливocттa дa вниĸнeш в cъĸpoвeнaтa нeгoвa тaйнa. Зa ĸaĸвo ни e дългият живoт, aĸo нe e изпълнeн c дoбpини?“
„Kopeнът нa нaшитe cтpaдaния e в cтpeмeжa дa бъдeм щacтливи.“
„Бeднoтиятa y бългapитe e гoлямa, нo и дyxът e гoлям. Oт тoвa oцeлявaмe.“
„Живoтът e ĸpaтъĸ зa бъpзaщитe.“
„Πpaвeтe бeзĸpъвни жepтви. Дaвaйтe вeчepя нa бoлни и бeдни.“
„Дoбpe e дa тe блaгocлoви пpaвeдниĸ зa cтopeнoтo oт тeб дoбpo. Toвa e тaĸa, нo нe бивa дa ce пpeнeбpeгвa и дpyгo. Знaйтe: изĸлючитeлнo цeннo e, aĸo тe блaгocлoви цигaнин. Цигaнитe ca eдни oт нaй-гoнeнитe и пpeзиpaни cpeд нapoдитe пoдиp eвpeитe. Зaтoвa тяxнaтa блaгocлoвия e cилнa.“
„B живoтa нe вcичĸo e пpaĸтичecĸa изгoдa. B нeгo мoжe дa пoлyчим пoлзa или пoyĸa. Bтopoтo  пoняĸoгa e и плoд нa пopaжeниe. Ho тo в дyxoвeн плaн e пo-цeннo.“
„Чoвeчecтвoтo въpви нaпpeд блaгoдapeниe нa тpyднocтитe, c ĸoитo cи cблъcĸвa и ycпeшнo пpeoдoлявa.“
„Hямa ĸaĸ дa ce измъĸнeш oт тpyднocтитe, бeз дa cи пpeминaл пpeз тяx.“
„Bяpвaйтe, вяpвaйтe в Дoбpoтo! Бeз вяpa живoтът e пoгyбeн.“
„Дapбaтa, cпycнaтa oт Heбeтo, нe ce пpoдaвa. Koлĸoтo дo пapитe, тe нe мoгaт дa ĸyпят ни здpaвe, ни щacтиe.“
„He иcĸaм ниĸoгa нищo дa пишaт зa мeнe. Moятa миcия нa тaзи зeмя e aз дa пишa въpxy дyшитe нa xopaтa зa тяxнo дoбpo. Зa cлaвaтa нa Бoгa и нa Бългapия.“

Haд мaтepиaлa paбoти: Ивaйлo Toнчeв

Една трета от трудовата ми дейност премина в транспортни войски. Много набори посрещнах и изпратих. Виждах как идват плахи, слабички момчета, а си тръгваха възмъжали, хубави, достойни момци. В казармата те усвояваха и жп професии, каляваха нервната си система, ставаха дисциплинирани и привикваха да въздържат моментните си изблици в тежки ситуации. Самата аз имам двама синове, които служиха в армията и които се върнаха у дома „мъже“. Големият – по-плах, по-свитичък – беше поканен да остане на служба в жп войски, впоследствие стана технически ръководител на новостроящата се линия „Златарица-Елена“ и бе удостоен с Орден на труда.

Малкият ми син, поразглезен, недисциплиниран, се върна от казармата по-кротък, възмъжал, а командирът му дойде у дома в Горна Оряховица лично да изкаже благодарността си от отличната му служба и добро поведение. В армията се развиват и много добродетели: обич, отзивчивост, другарство, признателност…
Няма да забравя как в поделение 52500 едно войниче намери баща си. Дойде от една свинеферма край София, където работела майката. Беше слабо, уплашено, неграмотно. Още на втория ден му изчезнаха официалните обувки (нашите войничета имаха официално и работно облекло). Момчетата от взвода, подпомогнати от взводния старшина школник, събраха пари и ги внесоха за нови обувки. Взводният обаче, като прочел автобиографията на войника, разбрал, че не познава баща си и че е роден в с. Риш.

Извика ме като кореспондент на в. „Железопътен войн“ и започнахме издирването. Намерихме селото, писахме до общината да искаме данни за таткото. Решихме да го поканим на предстоящата войнишка клетва. Вместо отговор пристигна лелята на войничето. Объркана, разплакана. От нея разбрахме, че таткото дори не подозира, че има жив син. Навремето служил като милиционер и веднъж, връщайки се вкъщи, заварил жена си с чужд мъж в леглото. Афектиран, го убил и се предал. Осъдили го, лежал в затвора и когато го освободили, отишъл да потърси сина си. Майката в това време се развеждала, оплаквала се, че бившият ѝ съпруг я безпокои и нали е „престъпник“, дали правата на майката и му забранили да вижда детето, което вече било около 5-годишно. След време хитрата майка му съобщила, че детето е починало. След това той създал ново семейство, преместил се на работа в Стъкларския завод в Разград, имал две дъщери. Направил си къща на три етажа – за дъщерите и него.

Това ни разказа лелята с молба да не го казваме на момчето. Нека таткото сам да прецени какво да му каже. Тя се срещна с момчето, донесе му много домашни вкуснотии и обеща да изпрати таткото на клетвата. Но той не се стърпя и дойде по-рано. От вълнение не можеше да се съсредоточи за разговор, само повтаряше: „Ние живеем толкова добре, а ти, сине, да нямаш 13 лева да си платиш обувките“. Помоли началника на политотдела да го пуснат с него в отпуск. Каза, че съпругата му и сестричките го чакат с нетърпение. Не пуснаха момчето, защото още не беше минала клетвата. Но след това му дадоха 5 дни домашен отпуск и отиде с баща си в Разград. Майка му не дойде на клетвата.

На срещата с таткото полковник Иванов ни извика нас, инициаторите на това дело – взводния, ротния и мен, да си направим снимка за нашия вестник, която съм запазила и ви изпращам.Много хубави неща сме преживели в поделението. Имаше едно момче – Велико Великов, кръгъл сирак, на издръжка на брат си и снаха си. Когато дойде време да се уволнява, от целия личен състав дадохме доброволни вноски кой колкото желае, купихме му съвсем нови дрехи и обувки и му дадохме доста пари „за дребни нужди”. Дълги години след това, като минеше през Горна Оряховица, ми се обаждаше. Опитайте се, уважаеми читатели, да съпоставите възпитанието в казармата с възпитанието на казината и баровете, където израстват днешните ни младежи.

Елена Димитрова, Асеновград

На снимката от ляво надясно: полк. Иванов, войничето с баща си, старшина школник Захариев, взводен командир, майор Конакчиев, ротен командир, и Елена Димитрова

Трагикомедията се разиграла преди месец, когато мъж, упоменат само като Стефан, пътувал за родното си Хасково след командировка в София, но пътьом качил стопаджийка. Драмата бе раздухана от съседка на патиланеца, заразял съпругата си след абсурдната случка.

На „Цариградско шосе“ край Поповица хасковлията качил на стоп млада и красива жена, с която да си бъбри по време на пътуването. Всичко било наред, докато изведнъж на спътничката му, представила се като Анелия, й прилошало и тя припаднала. Ужасеният мъж дал мръсна газ и отвел стопаджийката директно в областната болница на Хасково.

Белята обаче тепърва предстояла. На място в болницата се оказало, че Анелия е бременна. Лекарите се юрнали да поздравяват щастливия татко, за какъвто взели Стефан. Сащисаният мъж успял да изфъфли, че за пръв път видял „жена“ си преди няколко часа, когато я прибрал от шосето край Поповица. Вероломната Анелия обаче му извъртяла дивен номер, като, усмихвайки се, казала: „Ти си таткото!“. Съмнението можело да се изчисти само с ДНК тест, който отнел една седмица, през която Стефан станал на пух и прах от ревнивата си съпруга, с която имали две дъщери и син.

Развръзката дошла, когато от болницата извикали хасковлията и го успокоили: „Определено не сте бащата. Няма как, вие сте стерилен“.

И докато отпаднало обвинението за забременената стопаджийка, на преден план изникнал екзистенциалният въпрос – кой е баща на децата му. В крайна сметка отчаяният човечец се видял принуден да зареже палавата си жена, чиито изневери лъснали благодарение на глупостите на непозната стопаджийка.

senzacia.net

Още от началото на 70-те години се появяват публикации в турския печат и официални протестни ноти с остър тон срещу контрабандата на България за Турция и през Турция към арабските страни, преди всичко с оръжие. Зачестяват публикации, че българите не искат регистрация и разрешителни за оръжията и изпращат всякакви оръжия за турската мафия.


Цитират се контрабандисти, които правят признания, че срещу 25-30 000 долара взимат лицензи от Арабските емирати или някоя африканска държава, с лицензите купуват от 10 до 20 000 оръжия и 4-5 милиона патрона и ги товарят на корабите за Турция. Точно по това време расте и набира сили турският тероризъм и той има нужда от оръжие.

Турският журналист Угур Мумджу от вестник “Джумхуриет” разказва в книгата си “Папа-Агджа-мафия” за оръжейните сделки на “Кинтекс”. Той твърди, че огромно количество оръжие е било доставено на турските терористи чрез България. Оръжието идва от различни страни, главно Белгия, Италия и Франция.

Обратно се изнасяли наркотици от Турция и се разменяли за транзитираното от Европа през България оръжие. Описва се начинът на контакт: обаждаш се на посредника, който работи с “Кинтекс”. Той изпраща името ти за проверка в София. Българските агенти в Истанбул също те проверяват. Ако имаш опит в контрабандата и нямаш връзки с полицията, започваш работа с “Кинтекс”.

Изпращаш описание на колата или камиона си и регистрационния му номер в София и съобщаваш кога ще пресече границата. “Кинтекс” изпраща на границата човек, който урежда да не бъде проверяван транспорта. Босовете на турската мафия работят за българската Държавна сигурност – така звучат публикациите.



На 12 октомври 1971 г. българският външен министър пише до министъра на вътрешните работи Ангел Цанев писмо, в което обобщава турските протести: "От миналата година в турския печат се публикуват материали, че нашата страна била станала център на контрабандна търговия, включително с оръжие, за Турция и страните от Близкия Изток.

Въпросът надхвърли рамките на обикновената антибългарска пропаганда и на заседание на работната група по време на посещението турския министър-председател Сюлейман Демирел в България през октомври миналата година, началникът на консулския отдел при турското министерство на външните работи постави официално въпроса за международната контрабандна дейност в София.

Бяхме информирали предварително Министерство на вътрешните работи, което заяви, че в нашата страна не само, че не се търпи такава незаконна търговия, но се води решителна борба за нейното пресичане. Изразена бе готовност за едно евентуално сътрудничество на българските и турските власти за разкриване и предотвратяване на контрабандната дейност, която чужди фирми и лица вършат през общата граница.

По въпроса бяха разменени гледища и между министрите на външните работи на двете страни. Едва тези дни турското посолство в София връчи нота, с която турската страна изразява съгласие да бъдат водени двустранни разговори по въпроса. На мнение сме, че е целесъобразно да отговорим положително.

Моля да ни съобщите вашето становище по датата и мястото на разговорите, както и имената на представителите на Министерство на вътрешните работи, които биха взели участие в тях." Месец по-късно мнение на Външно министерство от 13 ноември 1971 г. до МВР допълва:

"Подкрепяме становището на Външно министерство, че е целесъобразно да отговорим положително на съгласието на турското Министерство на външните работи за водене на двустранни преговори относно координиране работата по борбата срещу контрабандната търговия с оръжие.

Въпросът с датата и мястото на разговорите предоставяме да се реши от другарите във Външно министерство. За представител на МВР в делегацията на Външно предлагаме да бъде включен полк. Любен Николов Траянов".

Съвсем конкретно обаче за държавно организираната контрабанда на България говори нота на САЩ от 6 април 1983 г., приложена към следственото дело за атентата срещу Папа Йоан Павел Втори. В нея се посочва, че контрабандата на България с хероин, оръжие и цигари е осъществявана от турци.

Тя е адресирана до съдия следователя Иларио Мартела и е предадена в приложен плик, изпратен от италианското посолство в Анкара заедно с документи, предоставени на посолството от турския журналист Мумджу. Турските публикации допълват картината: контрабандата на оръжие в Турция се ръководи от Абузер Угурлу, братята му Мустафа, Сабри и Ахмед, от главния им сътрудник Челахетин Гювенсой, и още 15 близки приятели на Угурлу.

Разделени са на отделни клетки от по няколко души, които не се познават. България му изпраща всякакви оръжия по море от Бургас и Варна, или с тирове по суша. Този трафик управлява дясната ръка на Абузер Угурлу – Надим Диская. Имало още един бос, който ръководел бизнеса в Италия, Франция, Швейцария, Германия и САЩ – опитен, общителен светски човек на име Бекир Челенк.

Родом от родното място на братята Угурлу. Турският журналист Угур Мумджу пише първи за познанството между Бекир Челенк и Мехмед Али Агджа. Така започва манипулацията и за българската следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори.

За добре изградените партньорски връзки между крайно лявата турска екстремистка организация “Сивите вълци”, към която е и Агджа, и нашата ДС по линия на трафика на оръжие обаче има документални следи.

Твърди се, че Абузер Угурлу е имал вила във Варна. Бекир Челенк е бил задържан в ареста в България, след като твърде много се разшумява делото в Рим за атентата срещу Папата, разследван е и от нашето следствие, и е официално предаден на турските власти. Броени дни след това – на 14 октомври 1985 г. получава сърдечна криза в турски военен затвор и умира.

Няколко години след това е убит и турският журналист Угур Мумджу. Личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров, отрича турците да са били агенти на българските тайни служби. Дългогодишният разузнавач на служба в Съветското военно разузнаване Христо Вълчев, обаче повече познат с литературния си псевдоним Петър Христозов, обяснява тази връзка от по-различен ъгъл.

Този играч обаче, който е въртял търговия на оръжие, наркотици, каптагон и според оперативните данни оттогава на МВР – и с крадени коли, който е осъществявал транзита през Турция и с личните си връзки го е доставял чак до арабските страни, е Исмет Тюркмен Шабан- или Стария Фатик.

Името му и това на сина му се цитират в доклада на вътрешния министър Христо Данов от 1991 г. за структурата и дейността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произхожда от голям кюрдско-сирийски клан.

По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа дейност, но успява да избяга в София и е обявен за издирване от Интерпол. У нас се свързва със структурите на ДС и работи с тях до 1989 г.

Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на бившия зам.-шеф на Първо главно управление на ДС и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружие в тази област - "Източноевропейска петролна компания", макар че Любен Гоцев отрича да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел "Орбита", точно срещу сградата на “Кинтекс”.

Шабан е бил собственик и на фирма “Сунимекс”. За заслугите си е награден от Тодор Живков с орден “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 г. в Истанбул. През 1992 г. приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.

Пристига в България заедно с баща си. През 1978 г. влиза за 4 г. в затвора заради автомобилна катастрофа, при която загива момиче. Очевидци твърдят, че след излизането си е разполагал с карта на ДС, която му давала практически неограничени права.

Фатик е свързан с почти всички бивши силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 г. като заплаха за националната сигурност бизнесмен Дениз Тюркмен - женен е за Мелтем - дъщеря на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.

Освен на Грузия той е гражданин и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията срещу него са, че е ръководел и контролирал престъпна групировка, която търгува незаконно с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.

През 1992 г. тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява директора на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев с мотив, че е забелязан да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си “Лъжи в синьо” твърди, че Соколов всъщност му е наредил да открие разработка срещу Фатик и е искал от него да вкара Фатик в затвора, за да пренасочи каналите.

Стойчев посочва още, че през 1992 г. Фатик сам разкрил пред антимафиотите, че представител на една велика сила е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик действително се получавали от различни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.

Образувано е дело, но не са събрани достатъчно доказателства и срещу баща и син Фатик не са повдигнати обвинения. И по мегаделото за икономическата катастрофа на България двамата също не са привлечени като обвиняеми. Шабан остава в историята на българските тайни служби като емблематична фигура и дори мениджър на “Кинтекс”.

Името му се свързва неразривно с каналите за износ на каптагон. Действително, каптагонът първоначално е записан в Единния международен класификатор не като наркотик, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По онова време те не се водят наркотици.

В България е произвеждан нелегално, без лиценз, опакован е и под други имена като например “каптакола”. Изнасян е основно за арабския свят. Каптагонът действително притъпява чувството за болка и умора, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е необходим обикновено там, където се води война.

В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти казват, че от 1985-86 г. в Дупница каптагонът се произвежда и досега в България. Хапчето, което се произвежда нелегално тук, арабите го наричат “хафра” и го разпознават визуално по бледорозовия цвят.

Последната пратка 180 кг каптагон по цени на черния пазар на стойност 27 млн. евро, бе заловена по официално съобщение на Агенция Митници на Малко Търново на 20 юни т.г. в автобус, пътуващ от България към Турция, в тайник около калниците. Този, който сега произвежда каптагон, може да си докарва чисто по 1 млн. долара месечно.

И докато личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров споменава съвсем бегло за Стария Шабан, основал каналите за оръжие и каптагон на българските тайни служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал лично с него.

И досега обаче бивши служители на Държавна сигурност упорито отричат скритият транзит да е включвал и наркотици и “Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива твърдения.

Още от турската преса в началото на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената “българска следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори”, през публикации в британски издания в средата на 90-те години на, чак досега, се пише за това, за това скритата контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още стоки, е била официална държавна политика на България и е осъществявана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.

Незаконният трафик на стоките е създаден по време на действието на забраните на КОКОМ и ги заобикаля, като директно не се съобразява с тях.

След 1989 г. без много шум контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Кои бяха тези 10-на души, които по думите на Костадин Чакъров са били наясно с цялата схема на скрития транзит ги знаем всички?

/Източник: Фейсбук - Неделко Маслев/

Добри Джуров и Тодор Живков са един до друг по времето на политическия си живот почти през цялото време. Тръгват най-ниско от партизанските движения и стигат до върха на политическата власт.


Тодор Живков се запознава с Джуров като ръководител на Първа военна оперативна зона на България. Отговарял е за отряд "Чавдар", който е командван от Добри Джуров. Когато Живков застава на чело на държавата, Джуров държи армията. Уважават се много, макар и да не са първи приятели, които да си ходят на гости.

Оказва се, че Добри Джуров е човекът с може би най-голяма заслуга за свалянето на Тодор Живков от власт. "Да, наистина баща ми има активно участие в свалянето на Живков. Даже бих казал и водещо участие. Това историята ще го докаже един ден.", казва Джуров-син пред БЛИЦ.


Преди реалното оттегляне на Живков, Джуров не един и два пъти го е подканвал, че е време да си ходи. Живков бил съгласен, но преди това смятал, че трябва да свърши още някои неща. В един момент това "още малко" преминало границата на търпение на противниците му и операцията за свалянето му започва. Главна цел е това да стане по ненасилствен път.

В последствие Джуров е огорчен, че се разправили с Живков по доста суров начин. Не са дела, не са процеси. Живков нито един път не е злоупотребил финансово с властта си и Добри Джуров знае това. Тато не е забогатял на гърба на държавата и народа, за това всички тези процеси са непочтени.

Преди 75 години на този ден Пловдив изтръпва. Градът е обхванат от зловещ вой на сирени, които алармират населението да се крие кой където намери. На 6 ноември 1943 г. е първата бомбардировка над Пловдив по време на Втората световна война. Самолети от британската авиация, които се завръщат от атака над Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив. Жертви обаче няма, пише Марица.


Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за радост на жителите не нанасят значителни щети. Леко пострадали са няколко сгради. Убити няма.

Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 г. Вечерта около 23,31 ч. градът е атакуван от 30 самолета.

Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.

Тези атаки на ВВС на Англия и САЩ се дължат на две пагубни действия на българското правителство начело с Богдан Филов от 1941 г. На 1 март Филов подписва споразумението, в което влизаме в тристранния пакт начело с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 г., когато под натиска на силите от пакта България обявява война на САЩ и Великобритания.



„Датата, на която обявяваме войната, всъщност предрешава съдбата ни за следващите 45 години. Чърчил зачерква България с червено. В началото на 1942 г. той държи реч, в която казва, че българите са грешен народ, три пъти през годините се озовават срещу англичаните и затова трябва да бъдат наказани. Чърчил ни наказва 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и след това в Ялта - с подписаното споразумение след войната, когато дава България в сферата на влияние на СССР и на Сталин“, разказва историкът от Пловдив професор Георги Марков.

Въздушните нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места започват през пролетта на 1941 г. и продължават до есента на 1944 г.

Резултатът са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали, и 4744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански, обществени и жилищни сгради. Българската противовъздушна отбрана също нанася на противника загуби - свалени са над 100 самолета, при което загиват 159 души и са пленени 329.

Българите смело се изправят с едва 36 самолета срещу тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма.

Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарният поручик Димитър Списаревски - първата българска „жива торпила“. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и сваля водача на вражеската американска ескадрила./Блиц/

Много интересна стенограма изтече покрай отварянето на архивите на сръбската Държавна сигурност от времето на социализма.

Както е известно, по заповед на ЕС и Сорос, всеки, който иска да е част от съюза, трябва да си свали напълно "гащите" и да разсекрети цялото си минало.

Така наскоро Сърбия пусна свободно стенограми от 60-те години от заседания на ЦК на Компартията. Трябва да се отчете, че това е доста предпазливо действие, и сърбите си пазят по-новите документи, и ще размотава Брюксел до последно.

Така тези документи от 60-те нямат реално значение сега, но изникна нещо интересно, свързано с България. А именно - обсъждане на геополитическата обстановка и приоритетите на Югославия. Както е известно, тази страна беше социалистическа, но не следваше съветите на Москва, а си правеше собствен модел, с частично отваряне към Запада.

Разговорът е свързан с текущото положение.

Най-култови са следните фрази:

"Аденауер е американски глупак, който не се усеща, че американците свалят всеки, който стане достатъчно силен, за да застраши властта им над Германия".

Действително - година по-късно Конрад Аденауер губи властта в Германия и идва друг човек на Вашингтон - Лудвиг Ерхарт. Преди това Аденауер управлява 14 години, което е повече от Хитлер. И вероятно се счита за непоклатим и способен да върне независимостта на Германия. Интересното е, че наследникът му е от собствената му партия, т.е. на става дума за това избирателите да са избрали друга партия. Избран е нов канцлер, от Посолството.

Друга реплика на Тито пред партийния актив:

"Де Гол е надут пуяк, той се мисли за наследник на френските крале. Не разбира, че Франция е лява и иска социализъм."

Тази прогноза е частично вярна. Де Гол издържа цели 7 години след това, макар и с мощна схемотехника на изборите, за да противодейства на левицата. Но накрая все пак го свалят.

В същото обсъждане става дума и за Тодор Живков. Тито посочва кои са "истински опасните" европейски лидери.

"Българите са народ от продажници и слуги. Затова и все се продават на някой голям брат, и той им изпива кръвта. Германци два пъти, а сега и руснаците. Но този народ е уникален да издига гении на върха и това го спасява. Ние никога не сме имали водач като Стамболов. А българите някак го издигнаха. Не сме имали и Борис III. Нашият крал го уби един македонски терорист. А не успяха да убият Борис. А сега се появи тоя Живков. Едно селско момче от нищото, измести всички предни, и стана цар. Това е най-важният за нас човек в Европа. Трябва да внимаваме да не ни изиграе. Способен е на това. Точно както Борис изигра румънците..."


В случая Тито има предвид висшата дипломация на царя, която връща Южна Добруджа без война, и тя остава българска, въпреки че Хитлер капитулира. Той явно счита и, че бай Тошо е умен комбинатор, който може да ги "изиграе".


И действително - Тито подхожда с голямо уважение към Живков и практически всичките им срещи са по молба на самия Тито. Той го моли за подкрепа по много въпроси.
По времето на Живков България чисто икономически, е по-силна от Югославия. Но Тито печели от гастарбайтерите в Германия, които Живков просто не може да прати, поради забрана от Москва. Като армия България също превъзхожда. Живков успява да реши и проблема с турците, като изселва огромна част от тях. Тито не успява да се справи с мюсюлманите, и през 90-те години това довежда до серия от кървави войни.
Т.е. оценката на легендарния хърватин, оглавил сръбска Югославия, се оказва доста точна - бай Тошо е най-способният водач на Балканите във втората половина на 20 век.

Тайните на илюминатите разкрити, филм от 1943 разкрива новият световен ред

Скандален филм за илюминатите бе разкрит.

Уникални кадри показват култ към Луцифер, тайни признания на представители на висши кръгове и още шокиращи факти. Той е заснет по време на Втората световна война, но е свързан с поредица от трагични събития и претендира да е първият, разкриващ истината ордена.

Във филма можете да видите как член от общността на масоните признава, че почита Луцифер, а също и че масоните са част от илюминатите, пише razkritia.com

Френският филм под името „Окултни сили“ от 1943 г. разкрива тайната на илюминатите преди Това, което се поставя в сянка на целия този проект е, че режисьорът на филма Рол Ричи и продуцента Робърт Музард са били убити, а сценаристът Жан Маркес Ривера затворен. Историята шокира, а фактите за илюминатите са смущаващи, тъй като някои от участниците вътре са разкрили тайни ритуали за организацията.

Във филма са заснети невероятни кадри — как един от масоните признава, че обича Луцифер и че масоните са част от илюминатите.

Историята във филма е за млад мъж, който влиза в братството на масоните, за да се издигне отново в своята кариера. Той се издига в организацията и осъществява заговор с останалите членове, като заедно с евреите и англо-американските нации успява да въвлече Франция да влезе във война срещу Германия.Филмът е първият от поредицата събития, получили широк обществен отзвук и заради които илюминатите започват да излизат от сянката си. Припомняме ви, че миналата година се появи таен договор, който разтърси целия свят и в който бяха заложени точките за изграждане на новия световен ред. Той бе публикуван от бивши представители на вътрешния кръг, които разкриха, че илюминатите го пазят с цената на живота си. След неговото публикуване последваха други разкрития, включително и признанията на друг член на организацията, който да сподели подробности за ордена на илюминатите.

Вижте този филм, който съдържа още разкрития, как е планиран новият световен ред:



Потъването на „Титаник” е не само голяма трагедия за хиляди хора, но и част от добре обмислен план, свързан със създаването на Федералния резерв на САЩ, институцията, която и досега държи монопола върху долара-националната валута на страната.

Това се казва в една от конспиративните теории около гибелта на кораба, която продължава да вълнува хората по света . Теорията накратко е следната: трима от най-влиятелните мъже в икономиката и финансите на САЩ по онова време-началото на 20 век са се намирали на кораба.
Тяхната смърт на практика отваря вратата за създаването на американската централна банка, каквато е ролята на ФЕД

Това са банкерът Исидор Щраус, собственикът на верига магазини и един от най-богатите по онова време хора Бенджамин Гугенхайм и милионерът Джон Джейкъб Астор IV-инвеститор, изобретател, писател и бивш полковник от армията на САЩ. Това са и най-яростните противници на идеята за създаването на ФЕД, подкрепяна както е добре известно от Ротшилд, Рокфелер и Джей Пи Морган.

Когато Федералния резерв започна да функционира, тези трима банкери взеха в ръцете си възможността да определят пътя на световните финанси, защото решаваха колко да печатат от американските пари, най-сигурната и твърда валута доскоро в света.

Последните световни икономически кризи ясно доказват, че основната причина за тях е именно безконтролното печатане на пари и инфлацията, което това действие предизвиква. Според експерти, от 2000 година до днес щатската валута и британския паунд са загубили заради инфлацията 99% от покупателната си стойност.

Във версията се напомнят и много интересни подробности. Например тази, че корабът „Титаник” е бил практически собственост на Джей Пи Морган, който е финансирал построяването му, пише Блиц. Още по-любопитно е и това, че финансистът е трябвало също да е на борда по време на първото плаване, но е отменил пътуването си в последния момент по неизвестни причини.

Намесен е и орденът на йезуитите-единственият фотограф на кораба е бил от Ирландия и член на този орден, а и капитанът Едуард Смит също е бил йезуит, макар че доказателства за това досега не са публикувани.

Как обаче точно е предизвикана катастрофата и дали целта на потъването на „Титаник” и смъртта на над 1300 души е била цената за създаването на ФЕД, засега никой не посочва. Въпреки това въпросите остават и може би в бъдещето ще бъдат открити и отговорите.

/БРАДВА.БГ/

Първото освобождение на Цариброд от временна 10-дневна сръбска окупация. Второто освобождение от сръбската окупация (1920-1941) ще бъде през април 1941г. след разгрома и капитулацията на Кралство Югославия.

''ПРИ ЦАРИБРОДСКИЯ БОЙ'' - Иван Вазов

Луча! Свети разкошно през мъглата,
реви, о, лъв от векове замлъкнал,
фърчи, орел, из клетката изфръкнал,
о, дух народен, разпери крилата!

Лети, свети и нивга да не гаснеш;
топлй сърца - герои да развъдиш;
пет века трябваха - убит да бъдеш,
а час ти стигна - гигант да пораснеш!

Свободо, ти из тъмните гробове
извикваш трупа - херувим да стане;
магеснице, ти в нашите Балкани
сред зимата разцъфваш лаври нови!

Цариброд, ноември 1885г.
Тържествено посрещане на българския княз Александър Батенберг и българските войски в освободения от сръбска окупация Цариброд по време на Сръбско-българската война, 1885г. Картина на неизвестен художник.

От Янко Гочевъ

Американският писател и бивш президент на Марвел Комикс Стан Лий е починал тази вечер на 95-годишна възраст. През 1961 г. Лий създава Фантастичната четворка за Марвел Комикс и продължава да създава заглавия като Спайдърмен, Железния човек, зеления Хълк и други, съобщават от БиБиСи.Легендарният автор на комикси е издъхнал в медицинския център на Cedars Sinai в Лос Анджелис, съобщава семейния адвокат.

През последната година той е страдал от няколко болести, включително пневмония и проблеми със зрението.

Стан Лий има сериозен принос за израстването на „Марвел“ през 60-те години до водещи позиции в издаването на комикси. В сътрудничество с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, вълнували младите поколение десетилетия наред.

Негови творения са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Доктор Стрейндж, Железния човек, както и Фантастичната четворка.

През XXI век са правени игрални филми по десетки комикси на „Марвел“, почти всички с персонажи, създадени от Лий. Приходите от прожекциите по света на тези екранизации надхвърлят 20 милиарда долара. В последните 10 години Стан Лий се появи на малкия и на големия екран.



https://bulmedia.net

Вече има десетки предмети от соца, които днес децата не разпознават нито като функции, нито като причина да съществуват изобщо. Любопитен експеримент е да им бъдат показани и да се следи реакцията им, особено на родените след 2000-та година, които вече са на 18 години.

Ако детето ви е родено след 2000 година, вероятността да обясни, че слушането на музика е ставало с касетофон и касетки или с грамофон и плочи, е почти минимална. Те не вярват, че в света не е имало Google, Facebook и изобщо интернет. Смятат, че е светът винаги е бил с тези технологии, вероятно защото ги има от деня на раждането им.
Не разбират и за какво служат пейджърът, първите телефонни апарати, смеят се на телефоните с шайба, на ходенето до пощата да си пуснеш писмото и не вярват, че не е имало електронна поща.

Особено забавни са им магнетофоните с ленти и касетките с ленти, които се навиваха напред и назад с подходящо дебел... молив, за да си превъртиш лентата до любимото парче.

Когато на 18-годишен днес покажете дискета, стара фотолента, магнетофон или уокмен, те се смеят и наричат тези предмети от иначе така модерното за вас детство "допотопни".

Имахме невероятния късмет да се родим в края на една епоха.

Докато се променяхме се променяше и света около нас, във възрастта в която човек вярва, че може да прмении нещата, а то взе,че наистина се промени. И ние си повярвахме че можем да променим всичко. Старата матрица не успя да ни форматира докрай, а новата така и не можа да ни форматира от начало.

Така си и останахме,възпитани-недовъзпитани, винаги със поне седем години по-млади.., смехурковци и патилани, астронавти и глигани.. да си вярваш съвсем не е достатъчно за да се случват нещата, но ако не си вярваш, никога няма да се случат! 

Протестиращите срещу високите цени на горивата блокираха Орлов мост. Преди това те се събраха на площада „Княз Александър Първи“, откъдето тръгна и шествието им. То мина по бул. „Дондуков“, където движението за кратко беше спряно и продължи до паметника на Васил Левски.
Пред паметника на Апостола протестиращите спряха за кратко, коленичиха и отдадоха почит с минута мълчание. Протестът стигна до „Орлов мост“ и блокира движението там.
Демонстрантите скандираха „Мафия“ и „Оставка“, „Правим го за България“ и предупредиха, че протестите ще продължат. По-късно протестиращите отново се събраха на пл. „Независимост“, където блокираха движението, развяваха националния флаг с викове „Оставка“. Към събралите се демонстранти се присъединиха и мотористи.

Днес протести срещу високите цени на горивата, повишаването на данъците и увеличаването на застраховката „Гражданска отговорност“ се провеждат в цялата страна.
Главен път Е-79 между Благоевград и Симитли остава блокиран, съобщи за БТА дежурният в Областно пътно управление-Благоевград. Движението е преустановено и по стария път от Симитли за Благоевград.
От Съюза на транспортните работници, един от организаторите на протеста съобщиха, че отдавна приканват протестиращите да се отдръпнат и да освободят движението, но засега безуспешно. В двете посоки са се образували километрични опашки от леки и товарни автомобили. Протестът на главен път Е-79 в край Благоевград в района на мотополигона започна в 12 часа и в него се включиха шофьори с автомобили и мотори от Благоевград, Петрич, Гоце Делчев и Дупница.
Възможна е намеса на полицията.

Председателят на парламентарната комисия за контрол на приходните агенции Емил Димитров-Ревизоро смята, че политически кръгове плащат за организирането на протести по всякакви теми.


Протестиращите срещу високите цени на горивата и бедността в Благоевград обявиха гражданско неподчинение. Пети час продължава блокадата на пътя за Гърция, а в двете посоки са се образували километрични опашки от леки и товарни автомобили.
Недоволните обявиха, че няма да освободят движението в 17 ч., както имат уговорка с Община Благоевград. Те добавиха, че ще останат на пътя, докато правителството не подаде оставка. Колоните от автомобили предизвикаха километрични задръствания, затворени са и алтернативните пътища в града.
По-рано ескалира напрежение на пътя край Дупница. Разгневени шофьори, чакащи да преминат през блокадата, скочиха срещу протестиращите. Полицията се опитва да тушира напрежението. На място пристигна и линейка.

ВИДЕО:

Източник:bulmedia

Корпорацията „УкрАвто” представи хечбека ZAZ Slavuta Nova, който представлява предсериен прототип на нов модел на марката. Серийната модификация на машината ще се произвежда в Запорожкия автомобилен завод.

Хечбекът ZAZ Slavuta Nova е с 5 врати, като представлява доработена версия на модела Chery Riich G2, произвеждан от 2013 г. от китайската компания Chery. Още тогава азиатците обявиха, че ще създадат отделен бранд за луксозни модели, като Riich 2 ще бъде най-достъпният от тях.

Проектът обаче така и не бе развит и в крайна сметка китайците решиха да предоставят автомобила на украинците от ZAZ. Те на свой ред трябваше да го преработят, за да може той да бъде използван на местния, а и на някои от съседните пазари.

Прототипът е оборудван с 1,6-литров атмосферен двигател Ateco с мощност 126 к.с. и 5-степенна механична скоростна кутия. Серийната версия на Slavuta Nova обаче ще бъде с нов 1,3-литров турбомотор МЕМЗ, развиващ над 130 к.с. И двата агрегата отговарят на стандарта Euro-6, а за топ версиите на модела е предвидена и вариаторна трансмисия.

От ZAZ са пресметнали, че пускането на хечбека в серия ще бъде икономически изгодно само при производство на повече от 50 000 автомобила годишно. Затова в компанията смятат да предложат Slavuta Nova и на европейските пазари, като цената на автомобила няма да надхвърля 10 000 щатски долара.

За достигането на подобен обем на производство украинците ще се откажат от един или няколко модела, които в момента предлагат. Това са Lanos/Sens, Forza или Vida.

Снимки: Autoua.net

Беше средата на 80-те.Едва 16 годишен,след дълго събиране на пари се сдобих с "Балканче" на старо за 60 лв от димитровградския пазар.За тези пари бях работил към местното ТКЗ по време на лятната ваканция.Докато моите приятели играеха на воля,аз товарих в жегите бали сено в един стар Зил .

Преливах от щастие,бях горд собственик на мечтаното  от мен моторче .

На прибиране от Димитровград към родното ми село Целина/на около 10 км от Димитровград/  купих две дини .Дините слагам в  две чанти които закачих от двете страни на кормилото.Засилих балканчето на 3-та и бях на седмото небе.Вятъра галеше моите коси а звукът на двигателя ме опияняваше приятно. Но,не ми било писано да се радвам дълго този ден.

Не щеш ли,едната чанта се  скъса и динята падна ,при което ми дръпна от тежестта и  кормилото рязко отскочи на дясно!Паднах и се ожулих целия,но първата ми мисъл като се поосвестих беше "Дано моторчето е здраво".......спомени, дините бяха на леш,аз ожулен но моротчето бе здраво.

За bgspomen./Ценко Аврамов/

Бихте ли споделили и вашите спомени ?

Иван Лебедев, медицински работник в психоневрологично отделение в старчески дом, се премести от Астрахан във Волгоград, взимайки със себе си и своите домашни любимци - два териера и един вълк, с които в момента живее в едностаен апартамент.
По думите му вълкът е много по-умен от кучетата - може сам да си отваря прозорци и да включва лампата. Взел го е от фермери от Астраханската област, които го намерили във вълче леговище край селото си. Вълчицата обаче е избягала, изоставяйки малките си.

"Преди година и половина бях с кучетата си във Волгоград на състезание. Имам два немски ловни териера с документи и дипломи. Занимавам се с това професионално. Фермерите ми се обадиха по телефона и ми разказаха за вълците. Казах им, че ще взема два. Когато пристигнах взех този, който дойде при мен, дори махаше с опашка. Другият взе мой приятел. Той обаче избяга от него - започнал да напада пилета и гъски и хората го убили. А този тук, както изглежда, успях да спася", разказва Лебедев пред РИА "Новости".Вълкът не се страхува от него, което е доста рядко и необичайно, твърди Лебедев. Точно затова решава да го вземе. В бъдеще планира да се занимава и с развъждане. Например в Перм са кръстосали куче и вълк, а техните потомци сега охраняват границата.

"Прибрах вълка в квартирата си, тогава все още живеех в Астрахан. През февруари 2018 г. се преместих във Волгоград, защото дъщеря ми беше приета в местния университет. И сега сме аз, дъщеря ми, две кучета и един вълк. Живеем заедно в едностаен апартамент", допълва Лебедев.

Развъдчикът отбелязва, че вълкът е ваксиниран и регистриран в градската ветеринарна служба, има и паспорт. Засега има само три постъпили оплаквания от домашния любимец на Лебедев и то не от съседи, а от случайни минувачи. След нужната проверка полицията не е предявила никакви претенции към вълка.

"С вълка се разхождаме по два пъти на ден в продължение на три часа. След разходката той спи, а аз отивам на работа в дом за възрастни хора. Работя като физиотерапевт в психоневрологичния отдел. През почивните дни прекарваме по 10 часа извън града. Планирам да купя земя и да се преместим там с вълка. За нас ще бъде по-добре", допълва Лебедев.

Източник:bg.rbth.com

Не помня много от деня. Някакъв стандартен ден. Но помня добре, че имаше мъгла. Обикаляме из града вечерта. На една от обичайните явки за младите хора (така известната някога Мока),
 
намирам мой набор, който стои на едно от столчетата, много пийнал и вика - Наздраве, махнаха Тодор Живков. 

Чак тогава се усещам, че градът е обезлюдял, че нещо е различно. Всички са били пред телевизорите (явно е било и рекорда на Изаура).

Връщам се у дома, но леко не вярвам. Намирам татко пред телевизора, гледа новините. Изгледахме пак всичко, сякаш се опитвахме да намерим къде и какво се случва, нещо като знак, който да обясни защо се променя всичко. После почнаха слуховете и всичко останало. Бях на 17 (почти) години.

Бихте ли споделили вашите спомени за този паметен ден


Най четени:

Популярни публикации👇