Тази история се случи в далечното минало и всички възпитаници бяха помолени да не споделят на никого, даже на личните си родители.

Този случай се случи през 1975 година Тогава бях осми клас.

След този случай учителите събраха нашия клас и ни предизвестиха да не разпространяваме клюки и да не споделяме на никого какво се е случило, даже и на родителите си.Но белким могат децата да пазят секрети?

В нашия клас учеше  най-обикновено момиче Катя Яготкина. Тя не се отличаваше от учениците.Учеше като всички девойки, получаваше положителни оценки. Играеше същите игри като всички останали.

Мечтаеше за бъдещето като всички младежи. Тя имаше единствено една другарка, Светка, едва и болнаво момиче. Може би Катя имаше другари отвън учебно заведение, само че в класа имаше единствено един.

Те посрещнаха измененията дружно. И си пишеха домашните дружно. Ако имаха шестици, то и двете имаха. Ако имаше неточности в задачата, значи и двете бяха създали неточности.

Навън беше пролет. А в подобен миг въобще не ни се учеше.Беше последният урок. Още двадесет минути и независимост. Учителят обясняваше нещо неенергично на дъската.И внезапно Светка, приятелката на Катя, пада на пода и лежи неподвижно.

Само на кино децата се притичват на помощ. При нас всичко беше противоположното. Децата, уплашени от това представление, се отдръпнаха от момичето, което лежеше на пода.Единствената, която се втурна към момичето, беше изплашената учителка.

Михайлов, тичай да донесеш вода, бурканът е до цветята. Андреева, тичай да извикаш шефа и бързо да викнат кола за спешна помощ. Децата без съмнение се втурнаха да следват инструкциите на учителя. Светка лежеше, без да помръдва.Донесоха вода и учителката стартира да бърше лицето на момичето с влажната си ръка.

Дотича шефът.

След известно време дойде колата за спешна помощ и всички ни помолиха да напуснем класната стая. Стълпихме се в коридора. Само Катя стоеше настрана от всички.След десетина минути цялата бригада излезе в цялостен състав. Света я нямаше. Докторът се приближи до учителя:

Обадете се на милицията. Общо взето всичко е както би трябвало.

Какво не е наред с нея – попита учителят. Тя е мъртва от към двадесет минути – безшумно сподели докторът, с цел да не чуят децата.Възцари се цялостна тишина.Светка – извика Катя и се втурна в класната стая.

Катя, недей. Не може да влизаш там – извика учителката.Но Катя към този момент беше се втурнала в класната стая и се затича към лежащата си другарка. Тя спря за секунда и се строполи върху гърдите на приятелката си.

Живей, Светка – повтори тя едни и същи думи безпределно доста пъти, – Живей. Живей.

Учителката хвана Катя за ръката и стартира да я дърпа от приятелката й.Оставете я  каза лекарят.Минаха още пет минути. Учителката и лекарят стояха безмълвно към приятелките.И тогава ръката на Света се раздвижи. Катя седна до Света и стартира да я гали по лицето. Света отвори очи.Но това е невероятно прошепна лекарят.

Трябва да се види това, което се случи тук. Светка беше натоварена в носилка и я изведоха на тичешком от учебно заведение.На идващия ден Катя не пристигна на учебно заведение. Родителите й помолиха. Казаха, че няма сили. А учителите ни събраха всички и ни предизвестиха да не приказваме доста.

Седмица по-късно Катя и Света седяха дружно в клас.Съученици разпитваха Катя. Какво се случи? Как съумя да съживи приятелката си? Според законите на природата това е невероятно.

Не знам – отговори Катя, – просто доста желаех Светка да живее…

/Николай Скворцов/ Източник: svobodnazona.com



С най голямо нетърпение чаках да дойде лятото и да отидем на море в Поморие.Това беше най вълнуващия момент от животът ми като дете през далечната 1980-та година.


Морето беше чисто и въздуха свеж.Виждаше се дъното на около пет метра дълбочина и виждахме рибките как плуваше покрай нас,беше много оживено,романтично,евтино и красиво.В Поморие минаваше цистерна с вода и миеха улиците задължително - сутрин и вечер.Беше чисто и подържано навсякъде.


Плажа беше напълно безплатен и се почистваше редовно.


Цигара да хвърли някой,минават и събират прериодично през целия ден.Вечерите бе истинска романтика-навън се чуваше тиха музика от оркестрите в  ресторантите и смях на весели и безгрижни хора.


Жилищата в които ни настаняваха миришеха на свежест,бяха чисти подържани и в идеален вид.Храната беше превъзходна и разнообразна.Та това са моите детски спомени от летуването по морето през 80-те.



Около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един стерео касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.

Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.

Няколко неща, които научих от моето незабравимо SONY:

- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три

- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.

-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог (smiley)

- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата

- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...

- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Вие какви спомени имате?



Българският телевизионен приемник за черно-бяло изображение Плиска има два варианта, напълно еднакви в схемотехническо отношение и различаващи се само и единствено по една малка разлика във външния вид. Произвежда се от 1966 до началото на 70-те г. в завод  Климент Ворошилов в  София.


Коментари от мрежата:


Уникален телевизор.Нашият работи цели 25 години без почти никакви повреди освен някоя друга лампа

Владимир Георгиев


"Плиска" Един модел с може би най-контрастния кинескоп на схемата на ,,Пирин,,


Никола Петков


Невероятен телевизор който работи  33 години без никакъв ремонт,споделя в мрежата Тодор Тодоров



Остин се наслаждава на успешна мидкард кариера като „Зашеметяващия“ Стив Остин в WCW от 1991 – 1994 г. След кратко време в ECW в късната 1995 г., той подписва с WWF, сегашната WWE като Мастърът на ринга. 


Преобразуван като „Ледения“ Стив Остин същата година, той получил значителна популярност като неуважаващ никого, пиещ бира антигерой, които постоянно се противопоставя на системата и на своя шеф, председателят на борда Винс Мъкмейн. Тази личност на Остин се превърнала в личността на Атитюд Ерата, период на рязък скок в бизнеса в късните 90 години и ранните 2000-ни. Той също измислил култовата скандиране на „Какво?“ в професионалния кеч. Редица известни фигури в индустрията, включително Мъкмейн, смятали Остин за най-голямата звезда в WWF/WWE историята и той подчертал, че надминал популярността на Хълк Хоган.


Остин имал 19 реинга през своята кариера, като той е 6 пъти WWF Champion, 2 пъти Интерконтинентален шампион и 4 пъти WWF Отборен шампион, това го прави 5-ия троен коронен шампион в историята на WWE, както също е бил 2 пъти WCW шампион на щатите, 2 пъти WCW Световен телевизионен шампион, 1-път WCW Световен отборен шампион и 1-път NWA Световен отборен шампион в WCW. Той също печели Крал на Ринга през 1996 година, както 3-кратно спечелил Кралското Меле (1997, 1998, 2001), който го прави единствения постигнал това. Освен това е награден с Милионната Доларова Титла от Тед Дибиаси. Спечелил Щатската титла за 5 минути го прави Гранд Слам шампион.


Остин е бил в мейн-евента на многобройни турнира на WWF, включително три Кечмании (14, 15, 17). Той бил принуден да се пенсионира от ринга през 2003, заради серия от контузии на колената и сериозна контузия на врата. През 2003 и 2004 г. той е представен като Заместник генерален мениджър и Шериф на Първична Сила. До 2005, той продължил с изявите, и той бил въведен в Залата на Славата през 2009 г. от Винс Мъкмеън. През 2011 г. Остин се завръща като домакин на реалитито Tough Enough.


Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив