Легендарният футболист и ръководител на ПФК Левски Наско Сираков (отляво) и бившият президент на клуба Владимир Грашнов (отдясно) в момент на радост от спечелването на шампионската титла на България през 2000 година
25 години от смъртта на бизнесмена Владимир Грашнов – човекът, превърнал Мобилтел в технологичен лидер в областта на мобилните комуникации.
Той е син на бившия строителен министър Марин Грашнов. Завършил е Технически университет в София, специалност Технология на машиностроенето. В средата на 70-те години участва в строежа на злополучния завод Червена могила край Радомир. След това е работил е в Завода за тежко машиностроене в града, а по-късно става представител на Техноимпекс в Либия.
Грашнов е влиза в управата на Мобилтел през 1997 г., след като бившият собственик Красимир Стойчев продава GSM-оператора на Майкъл Чорни. По това време телекомът има съвсем малко абонати и поддържа изключително високи цени на услугите. До началото на 2001 г., период през който той бе председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Мобилтел компанията увеличи многократно абонатите си и GSM услугите станаха много по-достъпни. Компанията успя да излезе пред конкурента си на пазара по това време Мобиком.
Освен това Грашнов бе председател на съвета на директорите на дружеството, издаващо в. „Стандарт“ в най-силните му години. Бе президент и на футболен клуб Левски.
По времето когато е шеф на „Мобилтел“ е идеологът на изкупуването на акциите на Левски през 1998 г., Тогава отборът е собственост на Томас Лафчис и преди началото на футболния сезон „Мобилтел“ става генерален спонсор на сините и според рекламния договор трябва да осигурява по 200 хил. германски марки годишно. Парите обаче са похарчени още до края на 1998 г. и Лафчис е принуден да помоли за допълнителни средства. Срещу солидна сума Левски преминава под оперативното управление на Владимир Грашнов, който облича с доверие своя добър приятел Наско Сираков.
Тогава започва един от най-паметните периоди за „сините“. Сираков разполага с пълните правомощия за селекцията и огромна подкрепа от Владимир Грашнов.
Президентът дори не се замисля да извади умопомрачителна сума за заплатата на европейския клубен шампион с Цървена звезда Люпко Петрович. За сравнително краткия период начело на клуба той полага основните на европейски тип управление и резултатите не закъсняват. Още през сезон 1999/2000 година е постигат дубъл с титлата и купата на България, а на следващата година е записан нов шампионски сезон. Скоро обаче здравословното му състояние го принуждава да се оттегли от управлението на клуба.
Освен като президент на Левски, Грашнов бе свързван с много благотворителни дейности, подпомагайки театри, църкви, манастири и други.
Личният му живот е достоен за холивудски сценарий. Бил е женен 3 пъти – за първата Мис България Бранимира Антонова, Вили Вутова и бизнес дамата Лора Виденлиева.
Грашнов има една дъщеря – Мария Грашнова.
Отиде си на 9 октомври 2001 г. в София, месец преди да навърши 49 години. Той издъхна от левкемия едва на 48 години в Правителствена болница.
Личната история на Владимир Грашнов е достойна за роман и екранизация. Татко му Марин бил комунистическо величие, но не и любимец на Тодор Живков. Въпреки респектиращата му биография на бивш партизанин Тато разкарал Грашнов-старши от ЦК, защото го заподозрял, че подготвя заговор за свалянето му от власт. Назначил го за посланик в Египет, а на 54 години го пенсионирал.
Старите Грашнови посрещнали на нож идеята за сватба на сина им с Бранимира Антонова. „Ще учите, ще дружите, пък после ще видим!”, отсякла майката. Марин бил още по-категоричен: „Аз син за женене нямам!”. Тръпката на младите обаче била толкова силна, че не съществувало нещо което можело да ги спре. За да се ожени за избраницата си, Владо избягал от дома си и потърсил убежище в Троянския манастир. Любовта му към Бранимира не изтраяла дълго. След няколко години пътищата им се разделили.
Впоследствие той се венчава за Величка /Вили/ Ватева. Тя завършва международен туризъм – първите курсове на “Балкантурист” във Варна. Започва работа в хотел “Рила” като администратор. Изкарва 10 години в системата на “Балкантурист” и 10 – в авиокомпания “Балкан”. След това заминава с Владимир Грашнов за Либия, където е секретар в Търговския отдел на българското посолство. След развода с Владо прави фирма за мода и шоубизнес, участва в създаването на дамски бизнес клуб “Етерна”, мениджър е на хотел “Замък Хранков”. През 2001 г. създава собствена туристическа агенция “ENG TRAVEL”. С днешна дата бизнесдамата е преместила дейността си в Рим, където се занимава и с мода. Живее с приятеля си в малък курорт до италианската столица.
След развода им направил своя съпруга и оправната бизнесдама Лора Видинлиева.
Навремето Видинлиева взима решението да се омъжи за Грашнов само за 5 минути. Бракът им продължава 15 години, до смъртта на бизнесмена. Тези три петилетки са най-хубавият, но и най-тежкият период в живота на Лора. Тежък, защото на финала му мъжът й е съсипан от болестта, а госпожата не може да стори нищо, за да облекчи страданията му. „Да видиш човек, когото обичаш и с който сте живели в пълна хармония, да гасне пред теб… И да разбираш, че той ти се доверяма напълно и се надява, че ти си силен и можеш да му помогнеш… Жестоко е! Не мога никога да го забравя”, признава Видинлиева, след като Грашнов си отива от скоротечния рак.
След кончината на съпруга си вдовицата първоначално решила да си запази негова ДНК проба. Адвокатите й обаче я посъветвали да не го прави. Те знаели какъв плейбой е бил Грашнов и се съмнявали да не се появи някой, който да претендира, че му е син. ДНК-пробата можела да докаже роднинска връзка с евентуалния мераклия за наследството и така да ощети Видинлиева. Затова в крайна сметка тя просто кремирала трупа.
Лора Видинлиева е известна на БГ елита още от времето на соца, а сред обикновените хора стана популярна, когато съпругът й Владимир оглави „Мобилтел”. Именно тогава медиите огласиха личната й история, достойна за екранизация в немски сапунен сериал ала „Гулденбургови”.
Една от най-богатите българки се оказа подхвърлено дете, чието име било първоначално Снежа. 4-годишната сладурана била зарязана мокра и зъзнеща в коридора на централна софийска кооперация, където живеели доста бездетни семейства. По онова време имала акцент на девойче, расло в крайна мизерия в покрайнините на София. Малката била осиновена от болнавата еврейка Сузи Барух и нейният съпруг Митко – много добър китарист от Сливен. Истинските й родители така и не я потърсили и дори и днес не е ясно кои са. Когато осиновителите й се развели, я дали в пансион. Бизнесдамата не помни нищо радостно от онези години в приюта – само „дрехи с печат и едни обувки на пет души”.
На 18 години бъдещата мултимилионерка се оженила за италианец. Напуснала България и след време подхванала първия си бизнес в страната с формата на ботуш. Междувременно успяла да роди дъщеря си Еми, да се разведе, а по-късно да се сдобие и със син. Баща на мъжкия й наследник Руши е митичният турчин Метин Тургут. Злите езици я пращат във фоайето на парк-хотел „Москва” в годините на соца, където забърсвала „подходящи обекти”. Казват, че това ставало с благословията на ДС. За да не пречат на аморалната й дейност, от службите я карали да пише сведения за чужденците, с които общува. Лора, естествено, опровергава тази злостна мълва.
Източници: Senzacia.net/offnews, sportal.bg
9:51
На плажа в Слънчев бряг се зададе камилар с две камили. Аз се снимах върху една от тях, а сестра ми умираше от смях, казваше че много ми отивала. Дни след това видяхме плакати, които подканяха хората да учавстват или присъстват на плажа за избора на Мис Слънчев бряг. Историята я разказвам подробно в друг разказ, само ще добавя, че празника след избора беше в ресторант Ахелой, а след това в шведския клуб 33, супер хит по онова време.
