Бранимира Антонова
Бяхме вече месец време на морето, първо в Мичурин /Царево/, после в Несебър. Къщата в която бяхме на квартира беше нова, не красива и не паметник на културата, на младо семейство с две момченца. Обожавахме сутрин рано със сестра ми да купим топли мекички с овче кисело мляко. Утрините бяха хладни, а ние имахме само една жилетка, която разпъвахме толкова, че и двете влизахме в нея... Майка правеше огромем блажен гювеч, давахме го да се пече в обществената фурна в центъра на Несебър и отивахме в Слънчев бряг на плаж. Баща ни прескачаше до морето и обратно тичаше на работа.
На плажа в Слънчев бряг се зададе камилар с две камили. Аз се снимах върху една от тях, а сестра ми умираше от смях, казваше че много ми отивала. Дни след това видяхме плакати, които подканяха хората да учавстват или присъстват на плажа за избора на Мис Слънчев бряг. Историята я разказвам подробно в друг разказ, само ще добавя, че празника след избора беше в ресторант Ахелой, а след това в шведския клуб 33, супер хит по онова време.
Беше 1967, бях на 14, бях станала мис, бях влюбена в рока завинаги и никога не забравих тези момчета, рок групата, която свиреше в клуба.
Наскоро в София дойде един от тях на приятелска визита, разбрах че и те никога не са преставали да мислят за мен.
Нямам думи...

Автор :Бранимира Антонова
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉 СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉

0 comments:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив