Репортаж за вандалите през соца публикуван в сп. „София“ през 1986 г.-Викове, ругатни, недоволство, и закани

Любопитен репортаж, публикуван в сп. „София“ през 1986 г.

Години наред приятелите на плуването в столицата се задоволяваха с обществени къпални, застояла вода и санитарни полудни. Докато най-после и на тяхната улица изгря слънце. Европейското първенство по плуване. Мнозина бяха неверниците, които смятаха, че няма да успеем да го проведем. Но след последния съдийски сигнал и награждаванията и те обуха банските. А когато плувните комплекси отвориха широко врати, се появиха и вандалите.

В средата на август хиляди столичани се втурнаха да наваксват по басейните. Зажаднели за чисти води, настървени да плуват в басейни като за хора. За три дни само през комплекс „Република“ се извървяха около пет хиляди души. Радост, радост, но… с това свършва хубавото. И за стопаните, и за истинските плувци. Защото на бял свят „изплуваха“ – вечните унищожители, вандалите. За една седмица от „Република“ изчезнаха „яко дим“ 11 душа. За още два дни се „изпариха“ десетина крана за чешми, няколко тоалетни казанчета, брави за гардеробчетата. Но се появиха масите с надпис „10 ст.“ и лелките с бели престилки. Не толкова да чистят, колкото да пазят. 

След още два дни външните душове се „повредиха“, а инсталациите за пречистване на водата се задръстиха и престанаха да работят. Защото за някого е трудно да си донесе джапанки от вкъщи. Ходи си бос човекът по пръстта, пие си бирата, а като се сгорещи – хайде в басейна. А това, че краката му кални, че от камъчетата инсталациите се трошат… Много важно. Да не е на баща му.… Пред басейн „Диана“ тълпа. Близо 200-250 души. Вътре в комплекса – 1500 души (при норматив – 600). Вратите на басейна са затворени, защото няма възможност да се разтегне повече. Минава половин час и градусът на напрежението расте. 

Викове, ругатни, недоволство, закани. По едно време полуозверялата тълпа са втурна напред, чу се трясък на строшени стъкла, писъци, видя се и кръв. Две момичета бяха откарани с линейка на „Бърза помощ“. А след това – милиция… и „отмъщение“, което не закъсня много. За три дни изчезнаха три мивки и четири душа, беше натрошена врата за водна топка за 1200 валутни лева, бяха повредени външните душове. И след още няколко дни излязоха в ремонт филтърните инсталации. И каква беше повредата? Монети, копчета, шноли, запалки, какво ли не. И една химикалка.

Вандалите не спят. Тренират. По спирки и подлези, с кошчета за боклук и телефонни кабини, изпробват ножчета и отвертки по автобуси и трамваи. Ако не вярвате, идете в кое да е софийско депо и поискайте да ви покажат купищата раздрани и строшени седалки в СД „Градски транспорт“. Вандалите са сред нас. Ходят на кино и на театър, носят бели ризи и костюми, хранят се с нож и вилица. А в собствените си антрета карат гостите си да се събуват. И ако им изчезне една салфетка, дори звънят по институции. Но нейсе – у дома е едно, а държавата – това сме ние.

Научете повече

Когато клозета беше на двора, а банята беше мечта

Може би няма човек, който да не виждал къща (на село най-често), която да има външна тоалетна/баня. Само до преди няколко десетилетия, този вид тоалетни и бани са били сред най-често срещаните (та ако не и почти задължителни!) по нашите ширини. Това, разбира се, е свързано и с живота в по-малките населени места, както и с възможностите и предпочитанията на семействата. 

Домовете са били така проектирани и построени, без да има предвидено помещение за баня или тоалетна. В някои райони дори било възприето, че е изключително нехигиенично да имаш в къщата си такава „стая“, защото ще събира влага и микроби и можеш да се разболееш. Друг е моментът и с липсата на канализация, която допълнително усложнявала нещата. По-лесният вариант оставали самоделните септични ями и използването на малки постройки навън. Собственици на къщи от „онова време“, които се използват и до днес, все още мислят различни варианти за обособяване и промяна на архитектурата, за да се създаде баня и тоалетна на територията на дома им. Това съвсем не слага всички хора под общ знаменател, а само показва един сегмент от развитието на дома и съзнанието на българина.

Едва ли има човек, който не си спомня момиченцето и момченцето от табелката на банята, които стояха закичени гордо на вратата на помещението по време на соца. Това беше най-често срещаната картинка в домовете на хората. Типичната баня в панелното жилище беше с размери 1.50 на 2.50 м. Най-често беше облицована с така популярните за тогава бели фаянсови плочки и мозайка, а към началото на 80-те характерното обзавеждане за баня започна да се прави с фаянсовите и теракотени плочки произведени в заводи „Хан Аспарух” – Исперих. Гордост за всяко семейство беше да си има и вана.

Промяната, носена от Запада, започна да се усеща и в мисленето на потребителите от 90-те години. И макар през първата половина ситуацията в домовете на българите да беше доста сходна с тази по време на соца, то във втората половина имаше сериозен напредък при избирането, проектирането и ремонта на домовете. На пазара започнаха да се появяват все повече и различни продукти, с които човек да изрази себе си. Това се отнасяше за всяка сфера от живота, включително и обзавеждането. Тогава се появиха и първите душ кабини на пазара, които в повечето случаи не предлагаха почти никакви екстри. Състояха се от душ корито и готова рамка, която само се монтираше на уреченото място. Най-често поддушовите корита се оказваха изключително некачествени, но пък за сметка на това бяха последен писък на модата. Душ кабините бяха предпочитани от някои домакинства, които можеха да си ги позволят, тъй като още тогава беше известно що за удобства носи със себе си този артикул. Цените им обаче бяха доста по-високи за стандарта ни и за това останаха на заден план от масовия потребител. И макар и тогава да се търсеха решения за преградни пространства, най-често това се случваше с помощта на завеса за баня, вместо с така популярните към момента стъклени прегради за баня.

Източник: glassbox.bg

Научете повече

Жената на Къро, убита в ЮАР - топ модел и някогашна Мис България и Вселена

Кочанова е кадър на агенция “Визаж” и през 2007 г. се окичва с короната, поставена на красивата й глава лично от Жени Калканджиева

Модният свят потъна в траур. Някогашната Мис България Вселена Гергана Кочанова беше показно екзекутирана в резиденцията на мъжа си Къро в Кейптаун на 25 май сутринта, предава местната полиция. Кочанова е кадър на агенция “Визаж” и през 2007 г. се окичва с короната, поставена на красивата й глава лично от Жени Калканджиева. Славата й носи мимолетни връзки с множество знакови имена от бизнеса, хайлайфа и спорта, била е гадже и на футболиста Иван Бандаловски, на когото тя според градските клюки е слагала рога с боса на групировката СИК Николай Маринов - Малкия Маргин. Първата си любов среща на 16 години в лицето на друг футболист - Николай Дойчев от ЦСКА.

Гери изгрява и в гореща фотосесия за еротичното списание “Максим” и цяла България вижда препълнената й със силикон пазва. През 2007 г. заминава на снимки в САЩ, от където се връща година по-късно с пеленаче на ръце, наречено Красимир.

Бебето е родено на 11 август в болница в Чикаго. Раждането е преминало нормално и малкият юнак се е появил на бял свят с идеалните мерки – 3,480 кг и 51 см. Докато Гери е била в САЩ в грижите за детето й помагали приятелят й и нейният баща, който бил много радостен, че е станал дядо.“Щастлива съм, че имам Краси – казва Гергана, – че е здраво и хубаво бебе. В момента и двамата трябва да свикваме с живота си тук и да се опознаем. Малко странно се чувствам като майка, но всяка раждала жена казва, че в началото е така, и не се притеснявам да си го призная." Още тогава започват догадки дали бащата не е митичният Красимир Каменов-Къро. Той по онова време е женен за първата си съпруга Светлана, която обаче хваща на калъп с доверения си бодигард Размиг Чакърян - Ами.

Отношенията на Къро и Гери са официализирани едва през 2015 г., когато двамата емигрират за ЮАР заради проблемите на гангстера с родното правосъдие. В жълти медии се появяват дописки за раждането на наследник на Каменов. По това време Гергана Кочанова сменя фамилията си в социалните мрежи от “Кочанова” на „Каменов“.

В Южна Африка според слуховете Красимир Каменов заживява с моделката в огромно имение насред саваната, макар и в публикациите от преди 8 години да се твърди, че Каменов се е разделил с манекенката и детето е от друга, то съвпаденията в имената изглежда твърде съмнителна. Проверка на медията установи, че от години Гери Кочанова живее в ЮАР в голям дом и има икономка, отглежда две момчета и едно момиченце.

Източник:flagman.bg

Научете повече

По мое време пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60 и още 20 неща които ги няма днес

1.Пенсионната възраст за жените бе 55 г., а за мъжете 60

2.Невъзможно бе да срещнеш бездомник или клошар

3.Здравеопазването беше безплатно

4.Образованието също, като на тези от слаборазвитите райони се даваше възможност да учат в университет и с минимален успех показан от средното училище

5.На младоженците се даваше почти безлихвен заем, на стойност, колкото да си купят нова кола;

6.А помните ли, че опрощаваха заема от по-горе при родено второ дете?

7.Нямаше как да бъдеш безработен

8.Нямаше работещи бедни

9.Стига да искаш, държавата ти даваше земя да я „чоплиш“

10.Консултираше те къде, дори в най-затънтеното село, каква е почвата и какво да засееш с успех там

11.И помните ли, че през цялото време (и преди Указ 56) си имаше „частници“

12.Ако пък се заселиш трайно в Странджа-Сакар държавата поощряваше това с 10 000 лева.

(Повече пари от за една нова кола.)

13.… а да пестиш от храна беше нечувано

14.Ако се появеше масов престъпник, то беше такова събитие, че за него се говореше десетилетие… и повече даже

15.Спомнете си как обяда в заводите (тристепенно меню, с безалкохолно) беше на стойност от 5 до 8 кибрита

16.Никого не „изключваха“ за неплатен ток (а той беше пренебрежимо малка сума)

17.Телефоните се плащаха на три месеца – веднъж.

18.И даже банани ( но в показните магазини и по-скъпи) имаше почти винаги!

19.Нямаше ЧСИ, измами на старци, принуди, вилнеещи мутри, както и нямаше чувство за липса на справедливост въобще!

… това от по-горе вече не можем да го имаме…

20.Днес искаме само да ни оставят да работим и справедливост.

Нищо друго.

И засега е само мечта.

Научете повече

Кораб построен преди 60 г. във Варна,днес струва 15 млн долара

Корабът на снимката е построен във Варна, в корабостроителен завод Георги Димитров през 1962 г. С водоизместване – 880 тона и дължина 64 метра е сравнително малък кораб.

Построен е за СССР, предаден на черноморското параходство и регистриран в Одеса, 10 години плавал като пътнически кораб между Одеса и Истанбул, и в Средиземно море. През 70-те години е преоборудван за шпионски кораб и изпратен в Северния Атлантик където плава до края на Студената война.

Малък кораб който плава в Северния Атлантик, това означава че корпуса е идеално изчислен, и качеството на постройката. От 1962 г. досега, над 60 години е на море и цената му е 15 милиона долара, в Топ 20 най-красиви класически яхти в света е на 15-то място.

Сменил е няколко имена, първото му име е Ай Петри (планина в Крим), а сегашното – La Sultana. В тази серия са построени 12 кораба, този е втория от серията.

Огнян Алексиев

Научете повече

Програма на абитуриентските балове -ВИПУСК’ 84

Абитуриентският бал е празненство, което се организира по повод завършването на даден гимназиален випуск. Понякога той е предшестван от изпращане в училището, което възпитаниците напускат, и от събиране у класния ръководител. Същинската част започва в началото на вечерта, когато възпитаниците от всички класове на випуска се събират, обикновено в голям ресторант. На това събиране традиционно присъстват директорът и учителите. 

Обикновено завършващите училище момичета са облечени с официални бални рокли, а момчетата – с костюм и вратовръзка. През последните години облеклото става все по-освободено, но запазва различността си спрямо ежедневните дрехи „за училище и за дискотека“, като голяма част от емоцията около абитуриентския бал се състои в това да се облечеш различно и официално, за да покажеш, че става дума наистина за празник. Празникът на зрелостта и напускането на класната стая. 

Ето каква е била програмата на абитуриентските балове-випуск 1984 година:

Абитуриентските балове са преди всичко, за да могат завършващите да направят т. нар. „прекрачване на прага“, който ги дели от ученическата скамейка от истинския неподправен живот. Най-голямата емоция е самата подготовка за абитуриетския бал – избора на облекло, обувки, аксесоари, автомобил, придружител – и тя продължава с месеци. В деня на бала се събира цялото семейство, роднини и приятели, за да изпратят своя абитуриент на бала

Научете повече