Гледал съм много хора да ядат, започна своята история сервитьорът Гошо. Съветските туристи на морето бяха като водопади от срамежливи скакалци, ако водачът на групата яде, те са след него.
Путин яде скромно, обрано, малко. Тръмп си позволява да се отпуска. Сега се яде много и без никакъв оглед. Но истинско преяждане не съм виждал от началото на 80-те години, когато бяхме на едно прасе във врачанско село, където тогава живееше дядо и част от семейството.
Представете си, огромна селска къща, пълна с деца. Навън в снега възрастните мъже са обградили едно прасе, което е с размера на малък слон. Дядо ми работеше в ТКЗС и крадеше различни смески, от които прасето беше станало наистина внушително. Жените обикалят с тенджери и чакат да започне тяхната работа. Тук таме от падащия сняг се чува "Ко прайти вие тука?" и влиза съсед, който сяда на дългата маса и уж да види домакините, чака да облажи.
Ние децата гледаме детско и чакаме първите мезета, които ще ни сервират добрите майки. Чоплим едни страгали и снежанки, които са насипани в чинии на масата, за да не стои празна.
Яденето започна в късния следобед - с мазно кисело зеле с мръвки, топъл хляб, изобилно полети с домашно вино, лимонада. Огромни порции, които мъжете посипваха с черен пипер. Извадиха трушиите и ракиите, ние децата бяхме пратени да спим.
На сутринта трябваше да се разфасова огромното прасе, което стоеше нарязано на парчета. Нямаше фризери, всичко трябваше да се приготви на момента. Днес трапезата беше отвън, но студът не попречи да дойдат куп гости. Всеки реже, пече, топи, соли и яде.
Жените само се ядосват, че им пречат да приготвят, но и те хапват.
Дядо стои на стол, сам си реже големи парчета, пече и яде. И така цял ден. Но нещо беше угрижен. По-късно разбрах каква е била тайната.
Любопитният адет на врачанското село
В това село имало любопитен адет - каквото се приготви, приготвено е, всичко друго трябва да е изядено. На третия ден домакинът трябва да отиде до магазина и да купи салам. Така всички разбирали, че има много приятели, които са здрави, ядат и им помагат, а купешкият салам бил за изпроводяк с тънка ракия.
Обаче прасето ни се оказало по-голямо и оставало много месо неизядено и неприготвено. Дядо ми, честен комунист, молеше всички да ядат повече. Когато преядоха, мина на жените и децата, но колко да изядем ние? На масата ги оставихме вечерта да ядат, той и чичо и да се черпят. Оставаше им само няколко тави с прясна печена мръвка, които прекарваха с домашно вино.
Осъмнахме с линейка пред къщата
На сутринта осъмнахме с линейка пред къщата, дядо и чичо бяха получили инфаркти. С треперещ глас дядо шепнеше на баба - "Купи салама, да не се срамим пред хората!".
Купихме салам, но настроението беше много мрачно. Идваха гости, но като опарени слушаха за жертвата на дядо и чичо.
Минаха 3 седмици, дядо и чичо се върнаха от болницата, бледни и уморени. След тази среща с българското здравеопазване, дядо и чичо спряха свинското и виното. Дядо не искаше да погледне и салам. Дълги години разказваха тази история, особено когато колехме прасе. Прасетата вече бяха доста по-малки, ядяхме умерено, на третия ден вече нямаше нищо - всичко беше във фризера. Но за съжаление и семейството и приятелите намаляваха. Смесеният магазин с купешкия салам затвори отдавна.
7:53
