Спомен за в стъклени бутилки

Помните ли,че имаше наливно и бутилирано, беше малко по - скъпо,към 1,60 и шарлан, ползваше се за салатите и филийките със шарена сол.

Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, които после се пълнеха с домашно винце или ракия. 

Някак си хората предпочитаха именно в тях да си затворят безценните еликсири. 

Научете повече

Един от най-неприятните спомени от социализма беше режима на тока и водата през 80-те

Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. 

Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. 

Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. 

Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. 

Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. 

Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. 

Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София

Научете повече

Спомен за ММЦ Приморско в снимки от 70-те

С разпореждане на Президиума на Народното събрание от 2 юли 1955 година и Писмо на Министерския съвет от 21 март 1956 година се дава начало на изграждането на ММЦ Приморско. Самото строителство на комплекса започва през пролетта на 1957 година и става едно от най-популярните места за почивка на български и чуждестранни гости.

ММЦ „Георги Димитров“ е българския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси! 

Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско.

 Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

Научете повече

Когато на нивата беше най - вкусно

 

Всяко дете някога е яло,

на нивата върху одеяло, 

там, на засъхналата кал, 

каквото Господ е дал...

На кърпа, върху ствол, 

сланина с шарена сол, 

комат хляб, ухаещо мек

като душа на добър човек,

стръкче лук за разядка, 

с вода на сянка хладка, 

парче сирене с дъх на коза

и за десерт - грозд от лоза... 

И всичко това с любими хора, 

с усещане за сладка умора, 

всичко това с омаен захлас 

по думи, изречени без глас, 

които се чуват, ако се слуша

под сянката на дивата круша... 

А тя е още някъде в полето, там, 

но вече не е вкусно, защото си сам. 

Автор: Петър Донкин

Научете повече