Тежките думи на Великият Васил Михайлов в ролята на Петко Киряков във серийния филм "Капитан Петко Войвода" 1981г.

" Както са го ударили през просото нашите управници, като Апостол Савов - трупат ли трупат, пара върху пара, лозе върху лозе. Лакомо око човешко! Адашко, адашкооо, ний гръмнахме Калъм Тома, че взимаше лихва от бедните хора по десет на стоте, сега по двайсет на стоте лихва си вземат и хич окото им не мигва. Двайсет на стоте!... да не говорим за далаверите"

„Капитан Петко войвода“ е български 12-сериен телевизионен игрален филм (биографична историческа драма), реализиран през 1981 година. Режисьор на продукцията е Неделчо Чернев, по сценарий на Николай Хайтов. Оператор е Димо Коларов. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев и Петър Ступел.

Произведението разглежда живота на българския революционер Петко Киряков (1844 – 1900). Състои се от 12 серии, условно разпределени в три части: Хайдутин, Комита и Мирен живот. В началото на всяка серия, сценаристът Николай Хайтов извършва въведение към историческите факти, застъпени в съответния епизод. Продукцията е осъществена по случай 1300-годишнината от основаването на българската държава. Сериалът превръща актьора Васил Михайлов, изпълняващ главната роля, в една от най-големите звезди на българското кино от тези години.

По едноименното произведение на Николай Хайтов. В началото на всяка серия сценаристът Николай Хайтов разяснява политическата обстановка в Османската империя и специално в Източните Родопи, предопределила действията на Петко Киряков, известен в българската история като Капитан Петко войвода.

Научете повече

Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека… „Лада, лада“

В края на 70-те години ладата поизмести москвича от българските пътища и стана главна героиня във филма „Дами канят“ Тя е учебна кола, с която чаровният инструктор Яким Донев (Стефан Данаилов) обучава кандидат-шофьорите в неголям град. 

Осем български актриси пърхат около инструктора, надявайки се заедно с шофьорските умения да получат и страстните му ласки. Вижте ги само: Невена Коканова, Цветана Манева, Доротея Тончева. Илка Зафирова, Мария Статулова, Боряна Пунчева, Марияна Димитрова, Надя Тодорова! Плюс Йорданка Кузманова, която вече има шофьорска книжка, но също сваля красивия Яким.

Дори героинята на Надя Тодорова, дама на достойна възраст и малко по-едричка , ухажва инструктора. Ето така: Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека… „Лада, лада“, поправяше я недосетливият и разглезен от жените герой на Ламбо. И добре че ладата с известния знак У не може да говори. 

Иначе бракоразводните адвокати в града щяха да станат милионери. Освен с ладата ще запомним този филм и с лафа, който май още шества като начало на свалка: „Аууу! Ти знаеш ли, че имаш страшни очи…“ 

Научете повече

Ето колко струват колите в България през 1976 г.

Дебатът кога стандартът и начинът на живот е по-добър – в наши дни или преди 1989 година, никога няма да утихне в България. Ние нямаме ни най-малкото намерение да взимаме страна в него, но ще ви предложим интересен поглед към пазара на нови автомобили.

Данните са препечатани от справочник, който показва какви са цените на чисто новите леки коли в България валидни към 1 март 1976 година. За жалост, не можем да назовем точния източник на информацията, но сравнявайки с други подобни данни, до които се добрахме, цените изглеждат реални.

Ето колко струват колите в България през 1976 г. подредени в реда, в който са представени в справочника:

ГАЗ 24 Волга с радиоапарат – 9200 лв.

Москвич 408 И с радиоапарат – 4700 лв.

Москвич 428 Универсал с радиоапарат – 5700 лв.

Москвич 412 – 5350 лв.

Москвич 427 Универсал – 5750 лв.

ВАЗ 2101 Жигули – 6100 лв.

ВАЗ 2102 Жигули Универсал – 6500 лв.

ВАЗ 2103 Универсал – 7600 лв.

ВАЗ 21011 Жигули – няма цена

ЗАЗ 968 А Запорожец – 3900 лв.

Шкода 100 – 5200 лв.

Вартбург стандарт – 4400 лв.

Вартбург де лукс – 4750 лв.

Вартбург комби – 4850 лв.

Трабант 601 – 2950 лв.

Трабант 601 комби – 3100 лв.

Полски ФИАТ 125-500 – 8500 лв.

Научете повече

Някога връщахме празните стъклени бутилки в пунктове за изкупуване на амбалаж и ни ги плащаха

Обикновено в събота сутринта жена ми пълнеше две големи мрежи с празни бутилки и ги оставяше пред вратата. От нашия прозорец се виждаше опашката пред задния вход на супера. Тогава всичко беше стъклено и екологично. Бутилките и бурканите се използваха стотици пъти и не замърсяваха околната среда. 

Опазвахме даже капачките – отваряхме ги внимателно, миехме ги и ги пазехме за есента. Тогава със старите капачки затваряхме бурканите с туршия и компот, а с капачките от бира и лимонада – бутилките с доматен сок. Имаше специални затварачки – не знам дали още се продават. Най-голям проблем бяха бутилките от олио. 

Заплашителни надписи ни предупреждаваха, че те трябва да бъдат добре измити, за да се приемат обратно. Миенето на празните бутилки не беше лесна работа. Трябваше да се купят специални четки. Когато се появи верото, работата стана доста по-лесна. Сега си мисля каква част от живота ми е отишла по опашки за връщане на празен амбалаж. Такъв беше редът в държавата.

Амбалажът спасяваше много семейства от фалит ден преди вземането на заплатата. Като се оберат празните бутилки и буркани, все се събираха пари за хляб.

Бурканчетата от мляко и лютеница бяха най-евтини – 4 стотинки. Най-скъпите бутилки бяха по 10-12 стотинки. В Съветския съюз беше същото, но в по-големи мащаби, разбира се. Оттам дойде вицът: „Вземам 200 рубли заплата и по 50 рубли на месец си докарвам от върнати бутилки от водка и пак не мога да вържа двата края“ – жалвал се един руснак. Имаше още проблеми около връщането на амбалажа. 

По принцип бакалите на по-малките магазини правеха всичко възможно да не изкупуват амбалаж. Създаваха си някакви правила – в кой ден може и в кой не може, от колко до колко часа и т. н. Хората връщаха вкъщи пълните чанти и псуваха властта. По едно време бакалите измислиха гениалното правило „Амбалаж се приема само пълно за празно“. Ако щеш. Цялата работа беше, че стотинките, които излизаха от касата, за да се плати стъкларията, всъщност намаляваха оборота.

Научете повече

Надя Тодорова, която измисли „Роднина – милиционер“

Всички помним тази крилата фраза от култовия филм „Опасен чар“ на режисьора Иван Андонов. Оказва се, че тя не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата актриса Надя Тодорова по време на снимките на продукцията.

„Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер (бел. ред. – в ролята Тодор Колев). Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина – милиционер, роднина – милиционер“, разказваше приживе Надя Тодорова, известна като „голямата актриса на малките роли“.

Тя винаги грабва вниманието на публиката, макар да не е играла главни персонажи в родното кино. Тя бе емблематичната екранна партньорка на Тодор Колев и на Стефан Данаилов, като с последния се чуваше до последно, а той винаги е споделял, че Надя му е на късмет.

Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Не става веднага актриса, а славата я застига едва на близо 50-годишна възраст. Първоначално играе в театрите в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик, а дебюта си пред камерата прави през 1974 г. с филма „Трудна любов“. Участва в над 40 филма, между които „Записки по българските въстания“, „Снаха“, „Войната на таралежите“, „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“, „Адио, Рио“, „Двойникът“, „Господин за един ден“.

Чаровната и характерна актриса всъщност първо записва право в Софийския университет. Но тайно от родителите си се явява на кастинг в родния Асеновград за ролята на Жулиета. И тогава театърът я превзема.

Години по-късно я открива и киното. И режисьорите сякаш започват да наддават за актрисата, когато тя вече е около 50-те години. В нея всичко беше голямо – и габаритите, и талантът, и сърцето, и чувството за хумор, разказват хора, работили с Тодорова. Най-често я снима Иван Андонов. За него тя бе в графата му „любими артисти“.

Когато през 1977 г. Младен Киселов става директор на Сатиричния театър, кани Надя Тодорова в трупата му. Тя мисли дълго, но накрая отказва и остава в Асеновград, за да гледа болните си родители.

Със съпруга ѝ Никола Теменугов се женят през 1952 г. През 2002-ра отбелязват златната си сватба с църковен брак. След кончината му през 2009 г. Надя Тодорова замина да живее в Прага, където дъщеря ѝ Антоанета работи. Голямата актриса си отиде от този свят в чешката столица през 2016 г.

Нека си спомним част от незабравимите ѝ реплики в киното:

 

. Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека.

. Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих – първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист; пък е алергичен – не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва.

 

. Ми говорителките, не ги ли видиш какви са чуми в главите, една свястна фризьорка няма.

. Един мъж трябва да яде много.

. Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат.

. Малко грис халвичка?

Научете повече

Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София

 

Йосиф Сърчаджиев като КараИбрахим в кадър от филма "Време разделно"

Йосиф Сърчаджиев е роден в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт. През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Играе в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.

От 1984 г. е народен артист.

Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана Сърчаджиева. Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Ана – въпреки че ДНК теста е доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.

Филми с участието на Йосиф Сърчаджиев

1986 За къде пътувате Стрезов

1985 Константин Философ 2 сарацин мъдрец

1985 Грехът на Малтица агентът Костов

1984 Битката за Бяла Сълзлийка 3

1983 Константин Философ 6 сарацин мъдрец

1983 Бон шанс, инспекторе! Велизар Карадушиев

1981 Хан Аспарух 3 император Константин ІV

1980 Приключенията на Авакум Захов 6 кинорежисьорът Асен Кантарджиев (в 5-а серия)

1979 Фильо и Макензен 7 прокурорът

1979 Тайфуни с нежни имена 3 Боян, следовател

1978 Умирай само в краен случай 2

1976 Един наивник на средна възраст 2 Боян, наркоман

1976 Реквием за една мръсница 2 Боян Ангелов (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)

1973 Нона Иван Великин

1970 Черните ангели 2 Андро

1968 Мъже в командировка 3 нов. Митко (в 3-та новела: „Епизодът“)

1967 С дъх на бадеми оперативния работник

Научете повече