14:25
Обикновено в събота сутринта жена ми пълнеше две големи мрежи с празни бутилки и ги оставяше пред вратата. От нашия прозорец се виждаше опашката пред задния вход на супера. Тогава всичко беше стъклено и екологично. Бутилките и бурканите се използваха стотици пъти и не замърсяваха околната среда.
Опазвахме даже капачките – отваряхме ги внимателно, миехме ги и ги пазехме за есента. Тогава със старите капачки затваряхме бурканите с туршия и компот, а с капачките от бира и лимонада – бутилките с доматен сок. Имаше специални затварачки – не знам дали още се продават. Най-голям проблем бяха бутилките от олио.
Заплашителни надписи ни предупреждаваха, че те трябва да бъдат добре измити, за да се приемат обратно. Миенето на празните бутилки не беше лесна работа. Трябваше да се купят специални четки. Когато се появи верото, работата стана доста по-лесна. Сега си мисля каква част от живота ми е отишла по опашки за връщане на празен амбалаж. Такъв беше редът в държавата.
Амбалажът спасяваше много семейства от фалит ден преди вземането на заплатата. Като се оберат празните бутилки и буркани, все се събираха пари за хляб.
Бурканчетата от мляко и лютеница бяха най-евтини – 4 стотинки. Най-скъпите бутилки бяха по 10-12 стотинки. В Съветския съюз беше същото, но в по-големи мащаби, разбира се. Оттам дойде вицът: „Вземам 200 рубли заплата и по 50 рубли на месец си докарвам от върнати бутилки от водка и пак не мога да вържа двата края“ – жалвал се един руснак. Имаше още проблеми около връщането на амбалажа.
По принцип бакалите на по-малките магазини правеха всичко възможно да не изкупуват амбалаж. Създаваха си някакви правила – в кой ден може и в кой не може, от колко до колко часа и т. н. Хората връщаха вкъщи пълните чанти и псуваха властта. По едно време бакалите измислиха гениалното правило „Амбалаж се приема само пълно за празно“. Ако щеш. Цялата работа беше, че стотинките, които излизаха от касата, за да се плати стъкларията, всъщност намаляваха оборота.
0 comments:
Публикуване на коментар
Коментирайте тук