На 11 дек. 2011 година, на 63-годишна възраст, след тежко боледуване, ни напусна един от най-големите и най-обичани български актьори Велко Кънев. 

През по-голямата част от кариерата си Велко Кънев е част от Народния театър, на чиято сцена изиграва десетки запомнящи се роли.

В началото на 90-те, заедно с Георги Мамалев и Павел Попандов, създава групата НЛО.

За "Оркестър без име" Велко Кънев смята, че е връх във филмовото му творчество и най-страхотният български филм.

Последният кинопроект, в който се очакваше да участва, беше планираното продължение на "Оркестър без име", наречено "Оркестър с име". По идея филмът трябваше да събере отново всички герои и актьори от преди 30 години,но проекта така и не бе осъществен.




С дълбоко прискърбие съобщаваме, че една от най-големите ни и обичани певици си отиде от този свят. 

Мари Фредриксон е починала на 9 декември в дома си след дълго боледуване”, съобщават близки на звездата.
През 2002 година след припадък на Мари е открит мозъчен тумор. Певицата дълго се бори с болестта. 
През 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесле сформират Roxette с амбицията да завладеят света на музиката и в същото време да се забавляват. И успяват!


Предсказва появяването на Путин, възхода на Меркел и ред световни катаклизми

През 1889 г. Австрия дава на света две имена: Адолф Шикългрубер и Ерик Ян Ханусен. Роденият във Виена Ерик ще спечели славата на "всевиждащи очи" за доброто на хората като ясновидец. Адолф от Браунау край Линц ще изкачи житейската стълба с фанфари и фойерверки, за да се подхлъзне фатално от върха и да бъде белязан завинаги като едно от поредните чудовища на човечеството,пише РЕТРО.БГ


Съдбата ще срещне двамата австрийци след години. Европа е потопена в дълбока криза и панически страх за бъдещето. Ерик Ян Ханусен ще предвиди появата на нов "водач на нацията", способен да я излекува от унижението на войната и от икономическите язви. Новият фюрер Адолф Хитлер ще остави любителския статив и палитрата и под гръмките звуци на военните маршове ще нахлуе триумфално в Райхстага, ще събира милиони, обсебени от реваншизъм, в Нюрнберг, край Бранденбургската врата, в Силезия и Померания...


На 24 март 1933 г. ясновидецът е радостен. Фюрерът е обещал да даде простор на уменията му в областта на хипнозата, графологията и телепатията. Хитлер дава милиони за автомобилния спорт, флиртува с немски атлети и футболисти, строи аутобани - колко е да инвестира в строежа на специално висше училище по окултизъм, ръководено от прочутия Ерик Ханусен!


Всесилните щурмови отряди обаче са разработили коварен план .Те знаят, че пророкът е от еврейско потекло, какво ще стане, ако някой ден предскаже залеза на неонацизма и на неговия водач?


През нощта срещу 25 март щурмбанфюрер Вилхелм Оост и щурмфюрер Рудолф Щайнле отвличат ясновидеца от просторния му апартамент до Курфюрстендам, натоварват го в сребристото му "Бугати" и отпрашват нанякъде. На 7 април в крайпътна канавка близо до Берлин е намерено разложеното тяло на убития Ханусен. Тялото си отива, остава духът на ясновидеца и думите, изречени малко преди това: "Няма да минат и тридесет години, и светът ще почита новия Ханусен, моя единствен наследник..."


В 05.13 ч. на 21 юли 1926 г. на гарата в Щутгарт железничар сънено върви покрай коловоз 9. Там са празните вагони на дошлия от Мюнхен влак. Неочаквано мъжът долавя женски стонове. Влиза във вагона и отваря вратата на купе ДА 684. На седалката лежи жена, притиснала подутия си корем. Моли за помощ и само след минута бебето е в ръцете на слисания железничар.


Само майката знае кой е заможният известен баща. Няма да съобщи името му, защото й е казал:
Скрий произхода на детето, никой не трябва да го идентифицира с мен, иначе в тази страна то е обречено!


Детето с гражданското име Вили Герстел, бъдещият Ханусен Втори, расте в приют. Взето е от приемни родители, които не му спестяват наказанията и боя. Труди се непосилно, а още първата вечер, когато иска да спи при другите пет деца в семейството, господарят просъсква: "Не там, твоето място е в ъгъла!".

Бият го с ръка, с камшик, с черпака. Гладува. После нов дом, нови изпитания...


13-годишен бива осенен за нещастен случай, това става насън. Треперещ, разказва на утрото какво е видял. Присмиват му се. Само след часове веселите деца с шейна се блъскат фатално в пощенски автобус...


Лято. Децата мърморят, че са изморени, не искат да ходят на нивата, защо няма дъжд... Вили убедено казва: ще вали! Наричат го смешник, на небето няма и облаче! Вили твърдо настоява: ще вали! След час-два небето се излива над тях... Пак е светло и пак новопръкналият се всезнайко пророкува: ще има буря. И днес, и утре. Следобед гърми и трещи отвсякъде. На другия ден също.


Джудже-обущарче минава покрай градината, където работят децата. Вили го поглежда и му призлява. С теб, приятелю, ще се случи нещо страшно, внимавай... Двамата се заговарят, Вили настоява: внимавай, избягвай рисковани действия! След броени дни лилипутът почиства ухото си с обущарската игла, пробива го, заразява се и скоротечна смърт...


Момченце и момиченце играят край реката и изчезват. Цяла седмица полиция и хора претърсват околностите, но няма следа.


Вили е категоричен: в реката са, недалече от мястото на игра! Това се случва години след като Вили вече е голям, живее в Карлсруе, а изчезналите деца са от квартал на Цюрих. В Карлсруе звъни по телефона репортер от цюрихския вестник "Блик".


Съжалявам за родителите, казва младият ясновидец, но виждам как момчето се подхлъзва и пада в реката, момичето иска да помогне... край... телата са заплетени на дъното... полицията да търси пак... И това е истината: намират първо малкия Етиен на три километра от мястото, след два дни е открита и Силвия.

Името на Ханусен Втори като ясновидец се затвърждава през годините

Става известен в цяла Германия, в околните държави. Търсят го по различни поводи, в дневника му се отбелязват като свидетелства писма за благодарност от близо и далеч.


Тайнствените му прогностични умения се разпростират и върху значими световни събития. Ханусен Втори предвижда аферата "Уотъргейт" и свалянето на президента Никсън в САЩ, падането на самолета ДС 10 край Париж с 345 жертви, тревожната авария на борда на лунната капсула "Аполо 13" и благополучния край, кървавата трагедия на Олимпиадата в Мюнхен, голямото земетресение в Сан Франциско. Предвижда мирната мисия на Кремъл и падането на Берлинската стена.

През 9-те години на миналия век в специалната си книга "Ханусен - направи повече от твоя живот" ясновидецът разкрива подробности и техники от богатия свят на окултизма, хиромантията, хирологията, гадаенето на сънища, езика на ръцете, почерка, характера. В нарочни раздели дава прогнози за развитието на събитията в началото и до средата на новото хилядолетие. Читателят ще се изуми от "очите на пророка", видели многото природни катаклизми, които сполетяват света от десетилетие насам: земетресения, наводнения, пожари, пораснала криминогенност, опасно разделение на човечеството на супербогати и драматично бедни.


Три неща правят знаменателно впечатление. Ханусен Втори предвижда много локални войни и конфликти, но без едромащабен световен конфликт
Разделя света на три водещи лагера: САЩ с европейски сателити, азиатски с Китай и нов африкански център.


И ако за последното може да намигнем невярващо на пророка, то написаното в специалните раздели за Германия и Русия е любопитно и удивително. Предвиждайки важната роля на Германия като основен стълб в Европейския съюз, Ханусен предупреждава за висока безработица сред младите и неприязън към чужденците. Ще има незначителни политици, но "СЛЕД 2005 Г. В ГЕРМАНИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВИ ОТНОВО ЕДНА ВСЕПРИЗНАТА И ГОЛЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ФИГУРА, КОЯТО ЩЕ ПОВЛИЯЕ СТРАШНО ПОЗИТИВНО НА ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ".


Отчитайки икономическия и политически упадък на руската "мечка", Ханусен пророкува между второто и третото десетилетие (2010-2020 г.) следното:


"ВИЖДАМ ЕДИН НЕОЧАКВАНО МЛАД ЗА РУСКИТЕ ПОЛИТИЦИ МЪЖ, КОЙТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ САМО НА НЯКОЛКО ГОДИНИ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ХАРИЗМАТИЧЕН ВОДАЧ НА ЦЯЛАТА НАЦИЯ. ВЪЗХВАЛЯВАН И ЧЕСТВАН, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЗЛОУПОТРЕБИ С ВЛАСТТА, А ЩЕ Я ИЗПОЛЗВА ЗА БЛАГОТО НА НАРОДА. НЕГОВАТА МОЩ ЩЕ НАПОДОБЯВА ТАЗИ НА СТАРИЯ СТАЛИН, НО МЕТОДИТЕ МУ ЩЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ НЕГОВИТЕ КАКТО ДЕНЯТ ОТ НОЩТА. ЩЕ ИМА И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВНИЦИ, НО ТЕ ЩЕ ГО ВЪЗПРИЕМАТ ТВЪРДЕ СКОРО ЗАРАДИ СПОСОБНОСТИТЕ МУ. ОТТУК И РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ ОТНОВО ПО-ИНТЕРЕСНА ЗА ЗАПАДА ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД."


Времена, нрави, пророци и политици. Земята се върти с тях...


Борислав КОСТОВ

През месец януари 1958 г. бяхме назначени с една колежка на двете освободени от пенсионери учителски места в СОУ „П.Р.Славейков" -Трявна. Директорът ни каза, че ще водим четвърти "а” и четвърти „б" клас. Обясни ни, че „б" клас е един от палавите и недисциплинирани и го възложи на мен, вярвайки, че като мъж ще се справя по-добре.

Помислих си дали това е гласувано доверие, или изпитание, но не възразих. Влязох в клас. Първите ми впечатления бяха много добри. Имаше едно ядро от отлични и много добри ученици, на които смятах да разчитам. Но имаше и недисциплинирани, които седяха на първите чинове. Говореха в час, ставаха и не внимаваха. През междучасията лудуваха по коридорите. Следващите дни бяха без домашни. Третия ден един от тези ученици не се яви в училище. Същото се повтори и на следващия. Разбрах, че и по-рано често е отсъствал. Изкарвал времето на топло в близката сладкарница и след края на учебните занятия си отивал вкъщи.

Реших да посетя дома му. На въпроса ми къде е ученикът, майка му каза, че го е изпратила в училище и много се разтревожи. След малко той си дойде. Като ме видя, се смути. Успокоих го и му обясних, че както родителите му ходят на работа, за да бъде нахранен и облечен, така и той трябва да идва редовно в училище и винаги да е с подготвени уроци. Той осъзна грешката си, разплака се и обеща, че това няма да се повтори. И наистина не се случи повече. Трябваше да се справим и с другите недисциплинирани ученици. С отрядния съвет проведохме пионерски сбор на тема „Успехът и дисциплината на класа". Към слабите и недисциплинирани ученици прикрепихме отлични, които да им помагат и да им влияят положително с личния си пример. Класът се преобрази. Стана сплотен и дисциплиниран. Завършиха учебната година с много добър успех. Добре се представиха и в следващите класове. Израснаха от тях лекари, инженери, музиканти, икономисти и добри работници в заводите./Ретро.бг/

Пенчо Пенчев, Трявна

Черната вест за смъртта на Стоянка Мутафова потопи в скръб цяла България. Обичаната актриса си отиде на 97 години, като 70 от тях прекара на сцената. Малки и големи заляха социалните мрежи с жалейки и съболезнования за Госпожа Стихийно бедствие. Много потребители споделиха и малко известни снимки на Мутафова. Една от тях е ретро кадър от младините на Мутафова. Ето какво пише и в коментар към него: 

"Днес ( 6 декември - бел. ред) , на 97 годишна възраст е починала Стоянка Мутафова. Бог да я прости. Тя е родена на 2 февруари 1922 г. в семейството на българския писател, драматург, театрален и литературен критик, режисьор и артист Константин Мутафов, който произхожда от Славейковия род. Майка й Екатерина Мутафова е завършила история в Софийския университет, а после е специализирала класическа филология в Швейцария.

Така че малката Стоянка е расла в културно семейство, но от малка я е теглило към диващините и е била същински разбойник. В своята автобиографична книга "Когато се подстригват мравките" тя споменава, макар и накратко, за преследванията, на които е бил подложен Георги Парцалев. Колцина знаят, че е бил пращан от "народната власт" в мините? Разказва и за Невена Коканова, за Фани Попова- Мутафова и за Жана Стоянович, за много, много интересни и достойни личности. Струва си да прочетете тази й книга. Ето един откъс от нея, в който разказва за кошмара на бомбардировките в София (в случая става дума за двойната бомбардировка на 10 януари 1944 година) : На другия ден сутринта с майка ми се запътихме към шапкарницата, която се намираше на "Графа", срещу градинката на "Свети седмочисленици". Влязохме, аз започнах да меря шапките. Тъкмо се загледах в една, и сирените започнаха да вият.

- Да се махаме - примоли се шапкарката. - Имам някакво ужасно предчувствие. Аз продължавах да меря шапки. Имам силна интуиция, но макар и в редки случаи, тя ми изневерява. Този беше именно такъв. -Спокойно! - заповядах аз. Не знам защо се беше вселило убеждение, че бомбите заплашват крайните квартали, а центърът е недосегаем. Шапкарката обаче не се успокои. Почти ни изнесе с майка ми от ателието. Съвсем близо до Първа девическа гимназия живееше моята приятелка Лили. Решихме да идем у тях, докато мине тревогата. Сварихме Лили и техните да ядат петмез. Аз за петмез умирам. Докато лапах, майката на Лили, заслушана в засилващия се вой на сирените, се развика: - Бързо в скривалището! Имам лошо предчувствие! -Да ви опустеят предчувствията! - изругах аз.

- Човек не може да си изяде петмеза. Този път обаче и майка ми ме задърпа да бягаме. Грабнах чинията с петмеза и ядосано се понесох към мазето на гимназията. Само секунди след като влязохме, започна един от най-страшните кошмари, които съм преживяла в живота си. Ударната вълна залепи всички на стената на мазето. Петмезът се разхвърча по палтото и лицето ми. Грохот, викове, панически ужас...

Когато излязохме от скривалището, видяхме някакъв непознат град. София отпреди час вече не съществуваше. Нямаше ги нито шапкарското ателие, нито къщата на Лили. Бяха се превърнали в купчина тухли и обгорели греди. Аз продължавах да лепна от петмеза и прахоляка. Тичахме по улици, които сякаш не познавах. Улици без изход. Отвсякъде се чуваха стенания и плач. Къщата ни на Дондуков беше непокътната. Такава обаче остана само още няколко часа. Вечерта при следващата атака нямаше сирени. Кошмарът се повтори, но този път се наложи да ме изравят изпод развалините на собствения ни дом.""/Блиц/



Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се, -
като окъсан Рибен буквар,
подел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките - от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? В мечтите няма цензура,
мечтите греят в синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Никола Вапцаров

Източник: Никола Вапцаров Стихотворения, 1989, Български писател, София

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив