Палачът на Левски издъхва на 150 м от бесилото на Апостола

Иванчо е роден през 1822 г. в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева бляскава кариера. Валията на Дунавския вилает Митхад паша му възлага асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български училища, които лека-полека да претопят българщината. Иванчо старателно заляга над проекта.

Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 г. той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. “Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, прие нишан Меджидие, трети клас”, съобщава в. “Турция”.
С времето декорациите се множат и Христо Ботев го нарича “обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки”.

През 1872 г. Иванчо пише донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е пространно изложение за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст той има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. Сега обаче наградата не е орден, а високата чест лично да осъди Апостола на свободата и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София. Двата феса си нямат хабер от правораздаване и разчитат на него да изпедепса присъдите с французка перфидност и ориенталска жестокост.

Процесът започва на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва само с Иванчо – без фамилията, защото всички познават лицето, декорирано с ордени и храчки.

На 14 декември 1872 г. е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият юрист стиска перодръжката и полага лаконичното Иванчо. На 14 януари 1873 г. и Васил Левски е пратен на бесилото. След като надълго и нашироко са разказани деянията на Апостола, под личната редакция на Иванчо излиза следният текст:

“Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.”

“Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо!”, възкликват след Освобождението русчуклии. И го избират за народен представител в Учредителното събрание. През 1879 г. душегубецът сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново.

Тук намества достолепната си снага в бившия турски конак, където заседава събранието. Иванчо усеща нещо особено да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето той е разпитан първо тъкмо в този конак.

Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България. Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът вдига къща в комшулука край бесилото, където днес е паметникът на Апостола. Смъртта го прибира на 25 март 1894 г.

Източник: svetovnizagadki

Научете повече

Инвалид живее без ток и вода в пазарджишко село

Идва ми да си сложа въжето и да се приключи тази мъка!“
С тези разтърсващи думи ни посреща инвалидът Стефан Пангаров в пазарджишкото село Цар Асен, пише България Днес.

Стефчо, както го наричат всички, е с нарушено зрение, умствена изостаналост и още куп заболявания.

От десетилетия живее без ток и вода. Преди четири години остава и без пари. Заради многото си заболявания мъжът получава пенсия от ТЕЛК повече от 30 години. През 2015 г. решението на лекарската комисия е променено и процентите му за инвалидност са намалени на под 50%. Тогава държавата спира да превежда и малкото, на което разчита 58-годишният мъж.

Екипът на медията е посетил къщата му, или поне това, което е останало от нея. Стефчо няма врата в двора. Бута телената ограда и ни кани в бащиния си дом. Влизайки в порутената постройка, те лъхва хлад и мирис на влага.
Мизерията е във всяко кътче на старата къща. Някои от прозорците са изпочупени, а дупките са запушени с дървени летви. Въпреки потресаващите условия впечатление прави, че в стаите е подредено. Всяка вещ си има място, а по пода няма боклуци. Самият Стефан също е спретнат и си личи, че поддържа своята лична хигиена.

Мъжът е на ръба на оцеляването. Нечовешки условия му носят куп проблеми. Липсата на ток бори със свещи, ако има такива. Ако не, стои на тъмно. Един от последните инциденти става съвсем наскоро. Привечер, когато се прибирал, Стефан не видял вратата на стаята си в тъмницата и се ударил в нея. Вследствие на това му се появява огромна синина на окото. Печката му освен много стара е и изпочупена. Трудно може да си готви или да се отоплява с нея. Въпреки това мъжът събира дърва за зимата в съседната стая, за да не се вкочаняса от студ през студените месеци. Макар болен, той не е мързелив. Ходи сам в гората и си примъква сухи съчки. Местните също не го оставят и му дават кой каквото има. В селото живеят 230 човека, като повечето от тях са пенсионери. Пенсиите им не са високи, но отделят от джоба си за него.
„И ние нямаме, но му даваме каквото можем. Иначе ще умре. Не може така да го оставим. Един му даде тиквичка, друг домат, трети някое дърво да се сгрее“, споделят пред медията по-възрастните.

Научете повече

70- те години на миналия век бяха най-силното българско десетилетие

В средата на тези години България по промишлена мощ слагаше в джоба си Гърция и Турция взети заедно! От Олимпиадата в Мюнхен / 1972/ българите се връщаха с една торба медали, а сега се радваме не едно бронзче! 

Тогава е създаден шедиьовърът на нашето кино „Козият рог”/1972 г./ ненадминат и до сега и незнайно кога ще бъде надминат!Ако не знаете – в едно квартално кино в Мадрид този филм е гледан две години при препълнен салон! Людмила Живкова отвори вратите на културата към света – международни театрални прегледи, международни писателски срещи, българският глас кънтеше на световните оперни сцени! Да си творец беше престижно, защото „омразната” соцдържава харчеше луди пари – за реставрация на селища!

Тогава бяха завършени реставрациите на Боженци, Жеравна, Стария град в Пловдив, Етъра… Сега това е невъзможно! Имахме над три хиляди киносалона – с хиляда повече от страната на киното – Франция, над две хиляди и петстотин библиотеки, стотици самодейни състави…

Тогава имах 6 хиляди лева, държавата ми даде още толкова и си направих апартамент в кооперация – сто квадрата, с гараж и тавански кабинет!
Шестте хилядарки от държавата трябваше да ги изплащам 25 години по 20 лева на месец – играчка, независимо какво работиш!

 Баща ми беше главен готвач на най-големия комбинат за телфери на Балканите – в Габрово, 7 хиляди души се хранеха на смени в огромния търбух на стола! А цените бяха: всички постни чорби – 6 стотинки, всички месни чорби – 10 стотинки, всички готвения стия с месо 25 стотинки…

Сами смятайте обикновените работници какво плащаха за храна! Почти 90 на сто от населението почиваше на смешни цени – картите бяха от 30 – до 50 лева, а в санаториумите – 20 лева за 20 дни! Зъболечението – задължително и безплатно! Големите фургони флуорографи обикаляха и най-малките селища за медицински прегледи! Това са само някои от по-едрите щрихи на най-силното българско десетилетие

Нико Николаее Ников

Научете повече

Почина Стефан Данаилов!

Големият български артист издъхна след дълго лечение 10 дни преди да навърши 77 години.
Ламбо издъхна след дълго лечение във ВМА. Данаилов бе приета там заради проблеми с белите дробове.  Преди време Ламбо претърпя операция на тазобедрена става, която счупи при подхлъзване. 

Страдаше и от паркинсон. Лекарите прецениха, че е разумно да го поставят в медикаментозна кома. Появи се информация, че той е излязъл от комата и е добре, но в последствие нещата са се усложнили.

Кой бе Стефан Данаилов?

Стефан Ламбов Данаилов, наричан още Ламбо, е български актьор с над 150 роли в киното, театъра и телевизията, заслужил артист (1975) и народен артист (1983), дългогодишен преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, политик от БСП, министър на културата в правителството на Сергей Станишев от 17 август 2005 г. до 27 юли 2009 г., избиран за народен представител в XXXIX, XL, XLI, XLII, XLIII и XLIV народно събрание.

Произход и образование С президента Георги Първанов, Роженски фолклорен фестивал, 2006 Роден е на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия Данаилова (1911 – 1963) е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов (1905 – 1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра – Росица Данаилова, също актриса, която е 9 години по-голяма от него. Личен живот Съпруга – Мария Димитрова Данаилова (1937, Горна Оряховица – 22.04.2014, София). Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов (р. 27 юли 1986 г.). Има доведен син от брака си с Мария Данаилова – филмовият и телевизионен продуцент Росен Цанков. През ноември 2018 г. Данаилов разкрива, че е диагностициран с болестта на Паркинсон. На 10 октомври 2019 г. е приет във Военномедицинска академия поради насъбрала се вода в белите му дробове. Седмица по-късно Данаилов е поставен в изкуствена кома.

Той се събужда от комата на 17 октомври. Актьорска кариера Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го съветва да следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ (1967 – 1968). Работи в СИФ (1968 – 1973). Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969).

С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“. За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г. През 1973 г. се връща отново на сцената, за да се присъедини към трупата на Театъра на народната армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията. Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стефан Данаилов. Играе и на сцената на Театър 199. На Стената на славата пред театъра има пано с отпечатъците му.

След ролята на майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“. От 1981 г., и почти до промените през 1989 г.,

Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу „Звезди посред бял ден“.

Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма „Христо Ботев“ на Българското радио (сега Българско национално радио)  След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.

Член е на Парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио (1990). Със Сотир Майноловски и Николай Ишков основават фирма за продуцентска и импресарска дейност – „Олд старс“ ООД (1993). От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър. От 1997 е член на Обществения съвет по проблемите на българския футбол. Член е на СБФД, като два мандата е негов главен секретар (1996 – 2004), член е също на САБ и на НСРТ (1997 – 1998). От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. Политическа кариера Стефан Данаилов е член на БКП от 1975 г. Секретар е на първичната партийна организация в Народния театър, както и член на Ленинския районен комитет на БКП.[10] Делегат е на 44-тия (2000)[11], 45-тия (април 2005)[12] и 46-тия (декември 2005)[13] конгрес на БСП. В периода 2005 – 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата. На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП./Блиц/

Научете повече

Пламна влака от Бургас за София

Бързият влак № 8610 по направление  Бургас - София , пристигащ по разписание в гара София 13:40 ч. престоява в гара Искър поради задимяване в локомотива теглещ  вклака.

Локомотивната бригада е реагирала своевременно и професионално. След като забелязват дим от двигателното отделение на локомотива машинистите са активирали противопожарната система и са използвали наличните пожарогасители.

Благодарение бързите действия на служителите обслужващи влака,ситуацията е овладяна бързо.

Вижте още:Залязлата мощ на БДЖ

Научете повече

Двойно убийство на баща и син в Пловдив

Жертвите са баща и син, а екзекуторът им е 45-годишеният Йордан

Мъж от Пловдив уби съдружника си и баща му. Това научи БЛИЦ от разследващите. 45-годишният Йордан Т. е извършил убийството със законно притежаван пистолет „Макаров“.

Жертвите са Васил Б. на 32 години, който е бил съдружник на убиеца, и Христо Б. на 51 години, който е баща на Васил. Екзекуцията е станала на „Брезовско шосе“ днес. Йордан Т. е арестуван. Той не е криминално проявен. Изяснява се каква е причината за зверството./Блиц/

Научете повече

Братовчедката на Чърчил съветски шпионин! Клеър била заклет поддръжник на Съветска Русия

Била ли е братовчедката на Чърчил съветски шпионин? 
Докато Уинстън Чърчил е заклет противник на съветска Русия, братовчедка му Клеър Шеридан, точно обратното, е един от най-големите ѝ поддръжници. Във Великобритания това е непростимо. "Аз не съм болшевик. Но се опитвам да разбера духа на комунизма и той ме интригува неимоверно", пише братовчедката на Уинстън Чърчил, Клеър Шеридан, в дневника си, публикуван под заглавието "Руски портрети", по време на пътешествие до съветска Русия през 1920 година. 

Британската контраразузнавателна агенция МИ5 обаче не е толкова сигурна. Според тях роднината на един от най-влиятелните хора във Великобритания е болшевишки шпионин.

Фактът, че е братовчедка на министъра на войната Уинстън Чърчил, не е единствената заслуга на Клеър Шеридан. Тя е и известен скулптор. Именно работата ѝ я отвежда в съветска Русия. След като се среща с представители на съветска търговска делегация в Лондон през 1920 г., Клеър признава, че цял живот е била влюбена в руската литература, музика, танцово и художествено изкуство; веднага я канят да посети Русия. По онова време обаче това е много трудно начинание за британски поданик. Намесата на Антантата в Русия току що е приключила, а в Крим (крепостта на белогвардейците) все още има британски войници. Нещо повече – самата Британия, въпреки че води търговски преговори, не бърза да признае официално съветска Русия. На посещението на страната на болшевиките се гледа като на пълна лудост, но Шеридан не се интересува от общественото мнение. През Стокхолм и Талин "тази моя луда братовчедка" (както се изразява Чърчил) тръгва към Москва.

В Русия Клеър е посрещната като почетен гост. Тя прекарва два месеца в Кремъл, разхожда се из улиците на Москва, ходи на театър, наблюдава как живеят обикновените хора и се диви на видяното: "Защо съм толкова щастлива тук, откъсната от всичко, към което принадлежа? Какво в тази страна винаги е омагьосвало всички?". "Защо тези хора, които са по-слабо образовани, са толкова по-културни от нас? Галериите в Лондон са празни. В Британския музей можеш да срещнеш тук-таме някой случаен германски студент. Тук галериите и музеите са пълни с работници. В Лондон се изнасят представления и пиеси с унижаваща посредственост, на които образованите класи се наслаждават и аплодират. Тук масите се стичат, за да гледат Шекспир", пише тя в дневника си.

Клеър говори много с московчани, снима и си води бележки:

"Сега за първи път се чувствам морално и ментално свободна... Обичам това място и всички хора тук. Обичам хората, които срещнах, и хората, които ме подминават на улицата. Обичам атмосферата, натежала от меланхолия, саможертва и трагедия. Вдъхновена съм от тази Нация, пречистена с Огън. Възхищавам се на достойнството на страданието им и куража на вярата им".

Въпреки това тя не забравя защо е дошла в съветската столица.

Сред скулптурите на Шеридан, изобразяващи болшевишките лидери, се открояват Зиновиев, Каменев, Дзержински, Троцки и, разбира се, Ленин. Тя дори успява да си поговори насаме с "лидера на руската революция". Владимир Ленин шеговито я укорява, че е роднина на "мъжа, зад когото стои цялата мощ на капиталистите". В отговор Клеър отбелязва, че другият ѝ братовчед е член на лявата ирландска партия "Шин Фейн". През смях Ленин отговаря: "Когато се съберете вие тримата, сигурно е доста весело".

У дома във Великобритания Клеър е посрещната със студенина, граничеща с враждебност.

 Тя на практика се превръща в персона нон грата във висшето общество и дори Чърчил отказва да общува с нея, поне временно. Въпреки твърденията на Шеридан, че тя изобщо не се интересува от политика, британците са разгневени от безпрецедентното ѝ пътуване, приятелството ѝ с болшевиките и подкрепата ѝ към Русия. МИ5 следи отблизо братовчедката на британския министър на войната. Агенцията не може да подмине двусмислените забележки на Клеър за Русия и руснаците: "Бих искала да живея сред тях вечно или да работят за тях отвън. Да работя и да се боря за Мира, който ще излекува раните им".

На фона на силния обществен натиск Шеридан е принудена да напусне Великобритания. 

Тя тръгва на невероятно околосветско пътешествие, през което завързва любовна афера с Чарли Чаплин в САЩ, среща се с Мусолини в Швейцария и слуша речите на младия Хитлер в Германия. Където и да ходи, агентите на МИ5 я следват по петите. През 1925 г. агентите разбират, че Шеридан е разкрила подробности от неин разговор с Чърчил (по онова време канцлер на хазната) за външната политика с редактора на The Daily Herald Норман Юър, за когото се смята, че е съветски агент. Малко след това, според МИ5, финансовото състояние на Шеридан бързо се подобрява, което е доста подозрително. След десетилетие на проблеми с парите, тя заминава за Алжир, след като изплаща всичките си дългове. Британското разузнаване подозира, че пръст в това има Русия.

"С оглед на фактите относно финансовото ѝ състояние (ние) силно вярваме, че Клеър получава пари от руснаците, и че е изпратена в Северна Африка, за да се запознае с местната ситуация и да работи или като докладващ агент, или като куриер", се посочва в доклад на МИ5. МИ5 многократно споделя съмненията си за Шеридан с Чърчил, но той винаги ги пренебрегва. Нещо повече – на фона на разгара на Втората световна война Клеър и Уинстън най-накрая изглаждат разногласията си и забравят за миналото. Клеър Шеридан умира през 1970 г. на 84-годишна възраст. Срещу нея никога не са водени дела.

Научете повече

10 неща, които още ни навяват спомени за социализма

От чушкопека до чугунените радиатори, вижте кои вещи в домовете ни са съхранили духа на отминалото време

Години след демократичните промени все още в домовете ни има вещи, които рядко използваме, както и сгради, чиято външност напомнят за духа на онова време, съобщава socbg.com. Ето кои са 10-те неща, които най-често ни връщат в миналото. С тях ни най-малко не целим да възбуждаме носталгия към комунизма, а просто да си припомним какво от онова време все още използваме.

1. Чушкопекът

 Първият чушкопек е произведен в частен гараж във Велико Търново от инж. Николай Пиперков. Той може да се използва за печене още на картофи, патладжани и каквото ни скимне. Уредът е бил един от най-ценните в миналото, като е изкупуван от щандовете буквално за минути. Прототипът на чушкопека – една от основните емблеми на тоталитаризма, е създаден през 1974 г. При нормални условия, печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Заради огромното търсене на чушкопеци в страната и чужбина тогавашната власт легализирала уреда, който преди това се е произвеждал нелегално във Велико Търново.

2.Термометрите с живак 

Почти няма семейство в България, което да не съхранява като реликва поне един живачен термометър за измерване на телесната температура. И когато новите термометри без живак, отговарящи на стандартите за безопасност на Европейския съюз сдадат багажа или изчезнат измежду възглавници, матраци и одеяла, термометърът с надпис „Сделано в СССР“ спасява положението. Живачните термометри обаче не са съвсем безопасни, именно заради това са забранени. Проблемът възниква, когато се счупят и изпаренията от живака се вдишат. Но от един път нищо няма да ви стане. Форумите са пълни с обяви за живачни термометри, които се продават и скъпо, поради причината, че хората вярват, че мерят по-точно от електронните термометри.

3. Чугунените радиатори 

Днес радиаторите за отопление се правят предимно от алуминий и съдържащи алуминий сплави. Но най-разпространените отоплителни уреди по време на „соца“-а, особено в неговите първи години, бяха тежките чугунени радиатори.Освен че са по-тежки, чугунените радиатори оскъпяват отоплението в дома, те се нагряват по-бавно и по-бавно изстиват. Въпреки всичко обаче, все още много домакинства ги предпочитат поради факта, че са практически „вечни“ и издържат повече от 50 години. Съвременните алуминиеви радиатори обикновено имат гаранция от около 10 години.

4. Панелните блокове 

През комунизма масово се строят панелки, тъй като отделните едри панели просто се сглобяват чрез заварки и процесът е бърз. Наличието на сериозна жилищна криза тогава налага бързото построяване на цели панелни жилищни комплекси, особено в столицата София и големите градове като Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Стара Загора. Днес в панелни жилища в България живеят близо 2 милиона души. Почти всички тези сгради са характерни с ниската си енергийна ефективност, което прави разходите за отопление доста по-големи за обитателите им, отколкото биха могли да бъдат в тухлена сграда. Макар да сме свикнали толкова много с гледката на едропанелното строителство в нашите градове, което от поне 20 години не се прилага изобщо, то без съмнение е най-яркият архитектурен символ на така наречения „соц“.

5. Съветските хладилници 

Съветските хладилници от едно време, макар и да са неикономични и шумни, все още се използват от много домакинства. Ако влезете в жилище на възрастно семейство – без значение в голямо или в малко населено място – голяма е вероятността да видите такъв уред. Причината тези хладилници да са толкова издръжливи е, че поддръжката им е лесна и са правени така, че  да работят максимално дълго време.

6. Печките – „чудо“ 

И до днес в много български домове, особено в малките градове и селските райони, печката тип „чудо“ се използва за отопление. В миналото това е била най-разпространената печка за огрев чрез дърва и въглища. Недостатъците са като при всяка печка – огънят понякога се пали трудно, а в помещението макар и малко, на моменти винаги има пушек.

7. Електрическа възглавница 

И днес се продават електрически възглавници. Но почти няма домакинство в страната, което да няма такъв престижен електроуред от времето преди 1989 г. При болки в корема, кръста и врата, електрическата възглавница е незаменима. Внимавайте обаче да няма някой оголен кабел, за да не ви хване ток. Изобщо с всеки стар електроуред човек е добре да внимава извънредно много.

 8. Лимоновите резенки 

Десертът-връх на социалистическата кулинария са лимоновите резенки. Ако никога не сте яли лимонови резенки, може да ги опитате и днес, има ги във всеки супермаркет. Лимоновите резенки са прекрасен вариант за подарък на дядо и баба за рождения ден.

9. Табелите „Образцов дом“

 Табелите „Образцов дом“, останали от времето преди 1989 г., все още може да се забележат на фасадите на много къщи и или окачени на дворните порти. Макар и те на практика да не означават нищо днес, в миналото са били символ на престиж, защото са били поставяни само на наистина добре поддържани за времето си къщи. Някои ги използват и като майтапчийско украшение.

10. Холните секции

 Масивните холни секции със скучен дизайн също са част от символите на „соц“-а, които често забелязваме и днес в много български домове, макар и тази епоха да я няма отдавна. Липсата на стоки е принуждавала хората да съхраняват всякакви предмети, често и абсолютно ненужни. Затова тези секции за съхранение са били неизменна част от всеки хол./Блиц/

Научете повече