Предсказанията на Нострадамус за 2020 година: Не ни чака нищо добро!

Анализатори на пророчествата на Нострадамус казват, че хората ще живеят до 200 години.

Освен това „след появата на новия двигател светът ще бъде същият като преди Вавилон“. Много хора смятат, че двигателят, за който говори Нострадамус, е Интернет и че тази технология в крайна сметка ще създаде нов глобален език.

Други казват, че това са социалните мрежи, които растат всеки ден.Тази година Китай ще поеме една от първите роли в световната общност и последиците от това влияние ще определят съдбата на цялото човечество за години напред.

Властването на севернокорейския лидер ще приключи тази година. Възможно е прокуденият владетел да потърси убежище в Русия.

В съответствие с прогнозите на Нострадамус за 2020 г., поведението на Китай ще има последици, които връщат много векове назад. Почти никой човек на Земята няма да може да се предпази от последствията от тези действия.

Пророчества на Нострадамус за Европа

Италия ще се сблъска с криза, нарастваща безработица, просрочени заплати, банки ще паднат.

Европа ще се превърне в център на природни бедствия, наводнения с безпрецедентен мащаб.

Сред страните, които ще пострадат най-много, са Унгария, Италия, Чехия, както и Обединеното кралство.

Увеличаването на температурите на Земята постепенно расте и през 2020 г. ще усетим това като самото начало на промяната. Ледниците в Антарктида ще се топят по-силно и нивата на морето ще се повишат. Изменението на климата ще промени отношението на държавните глави към околната среда.

Нострадамус вярвал в така наречените „горещи войни“. Началото им може да се случи през 2020 г., когато повишаването на температурите на Земята и намаляването на природните ресурси ще засегнат сериозно хората.



Проблемът с тероризма ще продължи да бъде сериозна заплаха, особено за САЩ, които ще трябва да отделят много време.

Религиозният екстремизъм ще ескалира, ще започнат войни, безредици в различни части на планетата. Най-вероятно именно за тази суперсила говори прорицателят, когато спомена началото на кризата през 2020 г.

Прогнози на Нострадамус за Америка

Именно в този период ще започне хаос и некомпетентност на властите. Най-големите неприятности очакват САЩ в областта на геополитиката. Международното сътрудничество ще бъде трудно, неравенството на населението ще се влоши, а качеството на живот ще намалее значително.

Освен политически неприятности, Америка чака и природни бедствия като земетресения, торнадо. Големите промени ще засегнат и Южна Америка, в много страни силата ще се промени и новият път ще засегне целия свят./Брадва.бг/

Научете повече

Родната казарма,нещо което днешните младежи никога няма да разберат

Хайде малко спомени за казармата. Сори, момичета, беше неизбежно. Съжалявам и за мъжете с мачовски бради, юнашки татуировки и нежно оформени вежди, които не са служили в армията. 

Осъзнавам комплекса им, че не са държали истинска голяма пушка в ръцете си и компенсират с анаболни мускули и селски тунинг таралясници, които натискат по магистралата. Виновен ли съм, че наборната комисия ме определи като „годен за военна служба“?

Има мъже, които при война ще се скрият като мишки. Чувал съм дори зрели жени да казват: Аз моят син в казармата няма да го пусна (на война няма да го пратя). Представяте ли си? „Прощавайте, г-н капитан, ама мама не ме пуска“. Това мъже ли са?

А аз ще отида на фронта и ще умра за тая България бе! След третата рикия дори ще стана безсмъртен и няма да умирам, ами ще се върна жив от фронта. На Централна гара-София ще ме чакат с военна духова музика, цяла тълпа с цветя, дечица с плакати. Руса девойка ще ми закичи лявото ухо със здравец, а черна девойка по уста ще ме целуне бърже. Но мълчи, сърце!

Много по-прозаични изглеждаха нещата в онази неприятна плевенска пролет, когато остриган, уплашен и с възстари дънки прекосих КПП-то на родната казарма. Плевенската ранна пролет е студена като зима и като плевенска блондинка. ШЗО-то, брат, или „школник, забрави отпуските“. Първо, още цивилни ни пратиха в една стая, и там, така да се каже, определяха съдбата ни. Един възсух полковник разпитва половин час една върлинеста и сипаничава особа преди мен страх ли го е от високо, става ли му лошо, може ли да се катери и да скача и накрая го прати парашутист.

Е не, викам си, сега ще ме заразпитват, а мене ме е страх от високо, аз съм падал от третия етаж, не ща да ставам парашутист! Обаче възсухият полковник нищо не ме попита, само ме погледна и кратко излая: „Танкист!“.

И ме пратиха в трети батальон да ми дадат въшкарника, колана, кубинките и онова лъскаво, блестящо, красиво и опасно нещо, наречено автомат „Калашников“, за ме направят истински танкист. Не е вярно, че първото впечатление никога не лъже, че е най-интуитивно и правилно. Щото на пръв поглед старшината на ротата ми се стори много приятен, загрижен човек. Не беше точно така.

В казармата всеки ден е дълъг като месец, затова и спомените са много. Всеки, който е минал оттам, знае за какво става въпрос. Вярно си е, че ставаш мъж. В казармата мирише на стари обувки, на оръжейна смазка, на мокър шаяк и на сапунка. Сапунка е, когато настържеш ситно с джобното си ножче един-два войнишки сапуна, поръсиш с туба паста за зъби за аромат и размесиш тази ужасна смес с цяла кофа вода. После чистиш дългия коридор на ротата цяла нощ на колене, и сапунче да не остане, докато дежурният по рота сладко си спи цели 4 часа.

Няма не мога, няма не искам, научаваш много неща. Аз например научих как да сервирам и отсервирам на 70 души, когато съм дежурен по столова. Научих още, че когато стреляш с бойни снаряди, никога не трябва да се правиш на танков ас и да се мериш през командирския уред за наблюдение, винаги през мерника, винаги. Щото командирският уред лъже и може да пратиш снаряда на едно 15 километра, демек много извън полигона, и да удариш някоя нищо неподозираща къща в някое нищо неподозиращо село. Е, никаква къща не ударих, но заради този ми злополучен изстрел отнесох три дни арест. В ареста ми лепнаха прякора „Стрелеца“. Ех, златни времена!

Живеем в тежко, опасно време без ценности. Не е лошо да си поддържаме армията боеспособна, си мисля аз. И няма нищо лошо един младеж да умее да борави с бойно оръжие и да разпознава военното звание по пагона. Дано не видим война, но наученото в казармата не се забравя. Никога.

От: Николай Коцев/Монитор/

Научете повече

Колко е струвал и как се е продавал един Москвич в Англия през 1968 г.?

През 1968 г. година официалният курс долар – лев е 1:1. А английският паунд към долар е 2,4:1.

По това време цените в Англия са както следва: картофи – 3 пени за 1 кг, бензин – 5 пени за 1 л., ябълки – 11 пени за 1 кг, Захар 6.5 пени за 1 кг. Нова къща струва средно около 6000 паунда.Но ето и нещо още по-интересно. Москвич 408 в Англия струва 657 паунда или 1576 лв. Без ред, направо от магазина. По това време същият нов модел в България струва 4200 лв, без радио,пише /voinaimir.info/

Интересно защо ли е била такава разликата? Дали защото в Англия по това време Форд Кортина струва 660 паунда – т.е. е имало свободен пазар и конкуренция?

Мерцедес 280SL е струвал 2500 паунда.

И докато средностатистическият англичанин по онова време е можел да си купи заветния Москвич или Форд с 3 заплати, то на българинът са му трябвали около 30 заплати за същото возило по цени на Мототехника и друг избор – не е имало.

Ето и малко англоезични реклами на съветското возило:

Научете повече

Астрид Линдгрен,жената която направи детството ни по-цветно

Тя щеше да навърши 112 години днес (а доживя до 100)."Пипи дългото чорапче", "Емил от Льонеберя"и, "Тоня, дъщерята на разбойника" и още и още..

Коя е Астрид Линдгрен

Астрид Линдгрен, с моминско презиме Ериксон (Ericsson), е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семействотои. Бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.

Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.

След смъртта ѝ на 28 януари 2002 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.

Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.). Впоследствие се издават и романите за Пипи – „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“, и „Пипи след коледното тържество“.

Със своите независими, енергични и неконвенционални герои като Емил, Пипи и Карлсон, Линдгрен разбива клишетата в детската литература. За шведите тя е национална героиня. Построява един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името и. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни и е приет Закон за защита на домашните животни.

Научете повече

Как бе някога и как е днес?

Завърших гимназия 1989година.Разбира се момента на раздяла с учителите беше трогателен и остава завинаги в сърцата ни - Защо?Защото тогава имахме респект към учителя,лекаря,милиционера.

Учителите бяха за нас повече от родителите.Възпитаха ни и станахме хора,едни по умни други не чак толкова,но с изградена някаква ценностна система която спазваме и до днес.Като по големи ученици и ние сме пушили,но не пред училището а някъде скрити,разбира се и бой сме яли ,и по-добре бой от учителя само да не казват на нашите защото това е лошо за цялото семейство.

Хората имаха морал и респект.Днес четем-ученик ударил учител -това ако беше станало тогава -не ми се говори какво щеше да се случи с нея и със всеки посегнал на учител.След 1989 година дойде демокрацията и уби всичко което имахме като морал,ценности,смениха историята,учебниците,съсипаха икономика,армия -всичко.
Телевизиите облъчват и деца и родители-всеки ден потъваме все по дълбоко

Из коментар в Фейсбук

Научете повече

Там до Житния алан, там е ресторант “Балкан” – спомени от едни отминали години (Част 1)

Не помня до кои години под този блок работеше популярният сред старозагорци ресторант “Балкан”. Със сигурност беше отворен до идването на демокрацията, макар и вече да не беше в пълния си блясък, както през 60-те и 70-те години.
Тогава бях дете и за малките посещението в ресторант си беше събитие, не както в днешно време за повечето малчугани, които са водени на пицария, за хамбургери и за какво ли още не.

Обуваха ни новите лачени чепички, връзваха ни колосани пандели, плисирани полички, ръчно изплетени жилетчици, рипсени памучни чорапи(имаше само бели), закачени с жартиери на копчета. Копчетата пък зашити за специално ушито за случая елече. Така нагиздени ни хващаха за ръка и… на ресторант. А те в ония години не бяха толкова много. Ще ги изредя, доколкото си ги спомням: Верея, България, Балкан, Езерото (горното и долното), Хижата на Аязмото, малко по-късно и този на върха. Поне тези бяха най-популярните,пише zarata.info

Навсякъде обаче трябваше първо да се заредим с търпение, защото въпреки, че не се посещаваха често от повечето граждани, поради ограничения им брой, за маса се чакаше понякога и повече от час. Май “резерве-то” не е било много срещана практика.

Та конкретно за ресторант “Балкан”, срещу когото и до днес през улицата съществува сладкарница със същото име, имам много ярки спомени. Излизахме първо на разходка по “Движението”, както моите родители наричаха отсечката от “Методий Кусев”(тогава “Ленин”), между главната улица (бивша “Георги Димитров”, сега “Цар Симеон Велики”) и “Генерал Гурко”, покрай “Верея”. Купуваха ми най-вкусния за мен Аерошоколад с онова малко самолетче на опаковката, с когото прилично се омазвах, благоговейно стопявайки
малките празни балончета в какаовия еликсир. Нямаше мокри кърпички, с които да позабършат изцапаните ми пръстчета и устенца, но пък имаше много работещи чешмички и голямата мъжка кърпа в джоба на татко.

Приведена в приличен вид, прекосявайки “9-ти септември” (“Патриарх Евтимий), се озовавах със светнали очи пред ресторант “Балкан”. Музиката от оркестъра се чуваше отдалеч и из въздуха се носеха познати думи от текстове. Неслучайно нашето поколение знае толкова много песни на българската естрада от онова време. Просто друго не се слушаше ни по радио, ни по телевизията, ни по ресторантите.

Но… всичко е пълно, ресторантът се цепи по шевовете. През топлите месеци изкарваха и отвън сгъваеми маси и столове, изработени от дърво и желязо, боядисани или в зелено, или в червено.

Научете повече