Димитър Попов- единствения българин и човек който е специализирал едновременно в Германия и СССР през Втората Световна Война

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН УНИКАЛЕН БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛ: 
В историята на Втората световна война има много герои , но един единствен, и то българин има уникалния шанс да направи военна специализация в две водещи война държави на живот и смърт - Германия и СССР в годините на Втората световна война. Името му е Димитър Попов. Макар широко популярен при социализма и във военните среди като "Вечния военен" , той почти напълно става неизвестен в годините на т.нар. демокрация.

Защо е забравила историческата наука този уникален герой на българската армия , тъй и не става ясно но е ясно от години че историята и миналото бяха доста пренебрегнати през времето след 1990г. Но кой всъщност е Димитър Попов.Роден е на 20 април 1909 г. в Брезово. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дружбата между България и СССР. Завършва Военното училище в София през 1933 г.

През 1940-1941г вече поручик Димитър Попов като млад офицер е изпратен на специализация в Германия във висшето военно училище по противовъздушна отбрана в Берлин , на тематика противовъздушна отбрана, по време на която натрупва краен негативизъм към хитлеристкия режим , което след зашръщането му в България ясно декларира на своя приятел действащия офицер и едновременно член на тогава нелегалната БКП капитан Петър Илиев , с когото са приятели от Военното училище защото са от един випуск .

Именно Илиев привлича капитан Димитър Попов към нелегална дейност в БКП. Любопитно но Димитър Попов още 1941г става сътрудник на БКП а не привърженик на Политическия кръг "Звено" от където са повечето военни от Отечествения фронт. През 1941 година е командир на батарея в първо противовъздушно отделение. Наред с нелегалната дейност произведен вече в капитан Д.Попов командва българската военна противовъздушна батарея на София срещу англо-американците при тяхните бомбардировки 1943-1944г като сваля 5 американски и 2 английски самолета над кв.Редута 1944г. През април 1944 г. става член на БКП. На 9 септември 1944 г. е главния участник сред офицерите участвали в овладяването на Военното министерство - благодарение на командваната от кап.Д.Попов противовъздушна батарея и прожекторната и група Министерство на войната е овладяно отвътре за 3 часа без нито един изстрел защото всички от правителството на Константин Муравиев се предават на военните които ги арестуват .

Интересни са спомените които Димитър Попов предоставя малко преди смъртта си в Централния държавен архив в София за дейността му като нелегален функционер на БКП в българската армия до 1944г и подготовката на вземането на властта от армията със съветска военна помощ: 

"Проучвайки опита от извършените военни преврати у нас и в други страни, аз дойдох до заключението, че 2-3 офицери от една част, а дори и един офицер,
би могъл да вдигне войнишкия състав
и да го поведе за изпълнение на решителни задачи. Те бяха учени да изпълняват безпрекословно заповедите на командира-офицер.

През април 1944 г. Тодор Тошев( офицер от Звено и син на ген.Стефан Тошев герой от Добруджа Първата световна война - Тошев е член представител на звенарите в партизанската възстаническа армия НОВА , уволнен 1935г за антимонархическа дейност , след 9 септември 1944 генерал-майор командир на Трети армейски корпус) ми даде указания частите на софийския гарнизон, с които сме свързани, да имат готовност за действие. Обясни ми, че може да се очаква при едно народно въоръжено въстание у нас съветска военна помощ, като бъде извършен десант по море и въздуха. Тошев ми каза, че се набелязва морският десант в Бургаския залив, съчетан с въздушен десант около Ямбол, и действията да се развият от Бургас към Пловдив. Този вариант вероятно е бил обсъждан във връзка с решението на ЦК на БКП да се създаде свободна територия в района на Пловдив, за който район по това време бяха насочени и двете партизански бригади от Трънския край. В София дадох указания на офицерите, с които бях свързан, частите, които командваха, да имат готовност. Работата ни в тези части и щабове се засили. До действия обаче по този вариант не се стигна.

През юли Тодор Тошев ме уведоми, че е възможно да бъде извършен съветски военен десант в района на Божурище, като действията му се съчетаят с действията на революционните сили в София и района на София. По замисъла си този десант трябваше да се съчетае с вдигане на въстание в столицата.

След 9 септември Тодор Тошев и Кирил Георгиев (полковник след 9.ІХ.1944 г.), който също е участвувал в разработката и подготовката на тази операция, споделиха с мен с някои подробности по подготвяната тогава операция. При подготовката на операцията запасните капитани Петър Станев и Ганчо Манчев (след 9 септември генерали) уговорят началника на летище Божурище полк. Сапунов да подготви летището и приеме десантиращи съветски части. Към средата на месец юли 1944 г. полк. Сапунов е доложил, че е готов да изпълни задачата, а капитан Ганчо Манчев е подготвил летеца Николай Андреев от летище Телиш да излетят заедно за летище Феодосия (според Кирил Георгиев - летище Симферопол) на Кримския полуостров, за да се свържат със съветското командване. Мълниеносното развитие на събитията след Яш-Кишиневската операция, капитулацията на Румъния и бързото приближаване на Съветската армия към българо-румънската граница са направили щото въпросът за въздушен десант в района на София да отпадне". Веднага след 9 септември 1944г с министерска заповед капитан Димитър Попов е произведен в генерал-майор, а от 23 септември 1948г е генерал-лейтенант.

По време на Отечествената война 1944-1945г срещу хитлерова Германия ген.майор Д.Попов е командир на Първа гвардейска пехотна дивизия - съединение сформирано от бивши партизани и комунисти на което първоначално е определен да бъде командир новопроизведения генерал-майор , доскоро партизанин Славчо Трънски , но тежко ранен още преди 9 септември , Славчо Трънски отива да лекува раните си ,докато Димитър Попов го замества като командир на гвардейската дивизия. По време на боевете при Старцин - Стражин дивизията коамндвана от ген.Д.Попов се проявява победоносно срещу добре въоръжените германски войски като пленява цял германски корпус при Куманово. След това заема Димитър Попов различни длъжности в Министерството на войната и народната отбраната, командир на Мотострелкова дивизия и началник на Военната академия "Г.С.Раковски".

През лятото на 1945 г. е изпратен във Висшата военна академия на СССР „М.В.Фрунзе“ която завършва през 1948 г. и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. Достигнал до чин генерал-лейтенант Д.Попов е удостоен както с ордени на царство България , така и с ордени и медали на НРБ , СССР и редица социалистически страни. Награждаван е с орден "Георги Димитров" , с орден НР.България 1 ва ст. , с орден "9 септември 1944" , с орден "За народна свобода" „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“ II степен (10.08.1945) и други. През 1947 година завършва Военната академия „Ворошилов“ в СССР. Факт е че това е единствения човек в света който е специализирал във висшите военни заведения на две смъртно враждуващи държави - хитлерова Германия и СССР , при това скорострелно става член на БКП и след 9 септември 1944 му е поверено командването на новата Българска народна армия. От 1960 до 1962 г. вече е командир на втора мотострелкова дивизия.Избиран е и за член на ЦК на БКП.Но животът му свършва твърде млад : умира от естествена смърт на 65г 1975г.

Източници: Вестник Дума ,15 Ноември 2018г.и Енциклопедия "Българската войска " 1941-1945г автор Ташо Ташев , София , 2007г

Научете повече

Напусна ни легендата Васил Методиев - Шпайдела

Днес почина легендарният футболен специалист Васил Методиев - Шпайдела, съобщи официалният сайт на Левски. Той е един от най-успешните треньори в българския футбол. Роден на 5 януари 1935 година, десният защитник играе в Академик (София), Локомотив (София) и Добруджа. С "железничарите" става шампион през 1964 г. Има 17 мача за националния отбор. 

Наставник е на Локомотив (София) от 1972 до 1974 г. и от 1977 до 1980 г., с който става шампион през 1978 г. и достига до четвъртфинал за Купата на УЕФА през 1980 г.


Ръководи Левски от 1983 до 1985 г., през 1987/1988 г. и през 1990/1991 г. Със "сините" е шампион през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на купата през 1984 (включително и Купата на Съветската армия) и 1991 г. В паметта на феновете Шпайдела си остава един от най-опитните специалисти, с когото Левски постига забележителен хеттрик от отличия през славния за тима сезон 1983/1984.

Погребението ще бъде на 31 юли от 11:45 часа в църква "Успение Богородично" на пл. "Ручей" в кв. "Белите брези" в София.

Научете повече

Как Стара Загора става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост

"14 юли 1972 година"

Стара Загора-Заводът за азотни торове

На 9 септември 1944 година в Стара Загора има 32 фабрики и работилници, от които 3 цигарени, 5 мелници, 3 маслобойни, 4 кожарски и 4 металообработващи. В тях работят 11 струга и 8 бормашини. Тази тогавашна промишленост произвежда продукция за към 8000 лева, по курс от 1982 година –

Това е основата, от която тръгва индустриалното развитие на Стара Загора под ръководството на партията. И се ражда чудото на Стара Загора – чудо, вплетено в чудото на социалистическа България: градът става крупен промишлен център на химията, електрониката, роботостроенето, машиностроенето, леката и хранителната промишленост.

В началото на 50-те години се извършва специализация на 16 завода в девет града – един от тях е Стара Загора. През 1956 година – по курс към 1982 година – обемът на произведената продукция е 38 млн. и 300 хил. лева. През 1982 година тя е 1 млрд. 151 млн. и 101 хил. лева – 143 пъти повече в сравнение с 1944 година.За 45-те години по официални отчети и според партийните документи „са построени три Българии“, съпоставено с най-добрата в икономическо отношение довоенна 1939-а година. Принос за това имат Стара Загора, трудещите се в града, партийната организация, отделните членове на партията.

До 1973 година в страната са проектирани и построени повече от 400 завода за машиностроене, електроника и изчислителна техника, военно-промишлен комплекс. Това е индустриална революция, в която свой дял има Стара Загора: завод за бутилиращи линии, завод „Светлина“ за осветителни тела, ковашко-пресов завод, незабравимите Заводи за запаметяващи устройства, завод за роботи, чугунолеярен завод. Линията за радиално леене в Стара Загора е европейска рядкост.

С решение на Министерския съвет от 1981 година в Стара Загора е създадено научно-производствено предприятие „Дезинтегратор“ – съвременно направление, познато в СССР, САЩ, Германия, Япония и Швейцария, което намира приложение във фармацията, химията, хранителната промишленост, производството на строителни материали. В Стара Загора се създава лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно се развива и се превръща в Институт за космически изследвания. В нейния състав е включен и Международен ситуационен център.

Към тях по-късно се създава научно-производственото предприятие “Космос”. Това научно-производствено академично звено е новаторско за времето си в Югоизточна Европа. Създадените от него изделия по Националната космическа програма “Шипка” са монтирани на борда на космическия кораб, с който летя вторият български космонавт Александър Александров, както и на борда на автоматичната междупланетна станция за изследване на Халеевата комета по проекта “Венера-Халей” в края на ХХ век. Производството на Азотноторовия завод е сред продуктите, които тогава правят България постоянен и надежден доставчик за огромните пазари на Бразилия, Индия и Китай.

ДСО „Хранмаш“ е гордост за всяка икономика. Изгражда заводи в Ирак, Китай, Германия. Завинаги остават в историята на модерната старозагорска индустрия имената на Атанас Атанасов, Васил Тюркеджиев, Васил Николов, Георги Димов, Иван Иванов и много още, някои от които и днес работят в най-съвременните направления на българската икономика. Със своите 3500 строени годишно апартаменти СМК и с построените промишлени обекти ЗСК, както и техните ръководители Господин Великов и Иван Куцаров, са сред най-добрите в страната. Свой дял в изграждането на Стара Загора имат Строителни войски, сред чиито командири е един забележителен човек – генерал Делчо Желязков Делчев.

Транспортният комбинат с директор Тодор Димитров, в който са включени седем предприятия, с техниката, с която разполага, с кадрите и с богатите си организационни възможности обслужва икономиката не само на Стара Загора, а и на цялата страна.

Изградени са мощни преработвателни предприятия, които имат всеотдайни ръководители: „Винпром” – Иван Мухов, Господин Динев, Радни Куршумов; „Загорка” – Генчо Станчев, Моньо Марков; „Родопа” – Любен Николов; „Сердика” – Трифон Трифонов; Консервен комбинат „Петко Енев” – Стоян Нунев, Запрян Велев, Теньо Андонов.

В Консервния комбинат на ден се получават и обработват тогава по 800 тона домати, в „Сердика” – повече от 400 тона мляко, в Птицекомбината се обработват 40-50 хиляди птици дневно.

Не е възможно в няколко страници да се изброи цялата мощ и производителност на старозагорската индустрия преди промените, нито да се представят десетките хиляди, работещи в нея старозагорци. Днес голяма част от тези предприятия са закрити, други едва кретат. До десетина години може и да отрича някой, че Стара Загора е имала това богатство.

Динко Динев
Снимка:delcampe.net

Научете повече

Как НРБ се сдоби с най-издръжливия танк! Историята на "Т-72" в българската народна армия

През 1973г Съветския съюз пуска във въоръжение нов основен боен танк - модела Т-72.Конструктор му е Валерий Николаевич Ведендиктов - генерал-лейтенант от Съветските въоръжени сили , главен конструктор в Уралския машиностроителен завод и Герой на Съветския съюз , награден с орден "Ленин".

Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск. Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Страни от Варшавския договор като Народна република България и Социалистическа република Румъния са въоръжени с Т-72 „Урал“ и Т-72 АК които са произведени в Съветския съюз, макар ди има и други модификации на Т-72 – T-72M/М1/М2.Други страни от Източния блок – Унгария, Чехословакия и Полска народна република са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола.

В Югославия се произвежда танка М-84 лицензиран вариант на Т-72.Поддръжката на танка не е скъпа, а в ръцете на добре обучен и мотивиран екипаж Т-72 е изключително ефективен срещу всички видове западни танкове на въоръжение днес.Отличителна черта на Т-72 е неговото тегло от 41 тона, с което той е сравнително по-лек от съвременните ОБТ. Базовият двигател е с мощност от 780 к.с., което прави съотношението мощност-тегло на танка по-малко от днешния стандарт. Въпреки това машината може да развива много високи скорости на шосе, ако е снабдена с гумени тампони за веригите. При изпитване на немската армия един Т-72 успява да развие скорост от 110 km/h по магистрален път. Едно от подобренията на двигателя е малкото отделяне на изгорели газове и премахването на силните вибрации при работа.[1] След 1985 година лятата броня на базовия модел е заменена с реактивна и композитна, а мощността на двигателя е увеличена до 840 к.с.

Т-72 е оборудван с къс шнорхел за прекосяване на реки. Танкът разполага с проста система за снабдяване на екипажа с въздух. Ако двигателят му спре да работи под вода, е необходимо да бъде запален отново до 6 секунди. В противен случай в бойното отделение ще навлезе вода заради загубата на налягане. От всяка страна Т-72 има шест опорни ролки от специална алуминиева сплав – ковани или лети (летите се произвеждат единствено в България по метод за леене с противоналягане, който е български патент), снабдени са с гумени бандажи, едно водимо и едно водещо колело, както и три въртящи барабана над и между опорните ролки. Заради торсионното окачване удобството на екипажа при придвижване е по-лошо в сравнение със западните танкове, снабдени с хидропневматично окачване.

Веригите се отличават с голяма издръжливост, дори в сравнение с последното поколение основни бойни танкове. Т-72 разполага с надеждна защита срещу бойни химически и биологични вещества, както и срещу радиация. Вътрешността на танка е облицована със специална борна сплав, която осигурява и известна защита срещу неутронни ядрени взривове. Първоначално бронята на Т-72 е била лята, с максимална дебелина до 200 mm. На по-късен етап (Т-72А) тя е заменена с ламинирана (слойна) броня с добавен 80 mm гласис.Основното 125 mm оръдие на Т-72 е с приблизително еднаква мощност като стандартното натовско 120 mm Л-44, с което са въоръжени повечето съвременни западни танкове. Отклонението от целта при стрелба на разстояние 1800 m е 1 m, което го прави леко неточно в сравнение с други оръдия. Максималната далекобойност е 9100 m, като точната стрелба е възможна на разстояние до 4000 m (със специалната противотанкова ракета, изстрелвана от самото оръдие). Основните боеприпаси са кумулативни БК-27 и БК-29 с пробиваемост до 900 mm ЕЛХБ на разстояние 1800 m.[1] Допълнително танкът разполага с кинетични снаряди БМ-42 с волфрамов сърдечник (пробиваемост от 500 mm ЕЛХБ на 2 км) и БМ-46 с глава от обеднен уран (пробиваемост до 650 mm ЕЛХБ на 2 км).

При добри условия екипажът може да произведе до 7 – 8 точни изстрела в минута. В най-модернизираните варианти на Т-72, както и при Т-90, зареждането на оръдието отнема едва 5 секунди. Почти всички танкове Т-72 имат система за управление на огъня (СУО). Точната стрелба в движение е възможна, ако танкът се движи със скорост до 25 km/h. Много от танковете в експлоатация не разполагат с уреди за инфрачервена термография за улесняване на прицелването, а само с инфрачервени илюминатори тип „Луна“. Инфрачервеният илюминатор обаче е от голяма полза за командира на танка.

От съществуващите машини само тези в армиите на страните от бившия СССР и някои държави от бившия Източен Блок (най-вече Русия, Украйна, Беларус и Казахстан, но и България и Румъния ) са оборудвани с лазерни далекомери. Един модернизиран Т-72 АК и Т-72Б с подходящи муниции и добре обучен екипаж може да унищожи вражески М1А1 Ейбрамс, Меркава 3 или Леопард-2А1 с 1 – 2 изстрела и М1А2, Льоклерк или Чалънджър-2 с 2 – 3 изстрела. Идеята НР.България да има нов модерен танк през втората половина на 70 те г. не е нова.През 1975 Огнян Дойнов - заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс при посещение на министъра на отбраната на СССР маршал Андрей Гречко в НР.България го води в щаба на 9 та горнобанска танкова бригада където Гречко изразява учудването си че един от главните съветски съюзници има на въоръжение все още Т-64 и Т-55 които танкове вече са остарели в СССР.Дойнов съзнава че новаторството е необходимо да засегне военнпромишления комплекс и дава указание за преговори на комисията за военнопромишлените въпроси на МС със съветските министерство на отбрана и министерство на машиностроенето.

Пише и докладна записка до министър-председателя Станко Тодоров , като осведомява и Тодор Живков за идеята НР.България да купи от съветската страна нов боен танк.В министерство на народната отбрана и комисията по овеннопромишлени въпроси се създава комисия която трябва да изготови предложение до съветската страна. Но през 1976г излиза нов модел на танк в СССР Т-80.Българското партийно и държавно ръкводство обаче няма интерес към новия танк , тъй като първо трябва да докаже своята ефективност в държавата производител СССР. В това време заместник-председател на Министерския съвет , отговарящ за военнопромишления комплекс става Тодор Божинов , докато Огнян Дойнов вече е секретар на ЦК на БКП по промишлено стопанските въпроси , а отговорник по военните въпроси в БКП става Георги Атанасов избран за организационен секретар на ЦК на БКП януари 1977г Георги Атанасов на когото е подчинен отдел "Военно-административен" на БКП.В съюзника на БКП БЗНС за военните и промишлените въпроси отговаря Алекси Иванов избран декември 1976 за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.Така конструирана партийно-правителствената комисия по военнопромишлените въпроси изпраща след решение на Министерския съвет от 20 ноември 1977г предложение за договор за покупка на основен боен танк в Българската народна армия модел Т-72, който е втория по новаторство след Т 80.

Съветските министри на отбраната маршал Дмитрий Устинов и на отбранителната промишленост Сергей Зверев дават незабавно съгласието си за сключване на договора.Договора за покупката е подписан на 17 март 1978г в Москва от заместник-председателя на Министерския съвет на НР.България Тодор Божинов и Министъра на отбрната на СССР маршал Дмитрий Устинов и министър на отбранителната промишленост на СССР Павел Финогенов с който Бългаpия получава 330 броя от супермодрния за времето танк Т-72 "Урал" , който е бойна машина ново поколение - има 125 мм оръдие , което освен класически снаряди изстрелва ракети и провтивотанкви реактивни установки.През 1983г заместник-председателя на Министерския съвет , отговарящ за комисията по военнопромишления комплекс Григор Стоичков и министъра на общото машностроене на СССР Олег Бакланов подписват в Москва договор за придобивнае на още 190 танка Т-72 . През май 1987г заместник-председателя на Министерския съвет и председател на Съвета по селско и горско стопанство на НР.България при Министерския съве Алекси Иванов председател на Комисията на военнпромишления комплекс е на второ (след проведено в март 1987г) посещение в Съветския съюз. При посещението му е договорено с министрите на отбраната и на общото машиностроене маршал Сергей Соколов и Олег Бакланов да се направи поръчка от българска страна за закупуване на допълнително количество танкове.

Договорът за закупуването на танкоете Т-72 АК които са нови модификации е подписан на 21 януари 1988г в Москва от министъра на земеделието и горите на НР.България Алекси Иванов председател на Комсията по военнопромишления комплекс и продоволствията който е на официалното посещение в СССР и министъра на отбраната на СССР арм.ген.Дмитрий Язов и министъра на общото машиностроене Олег Бакланов с който договор НР.България получава 220 танка Т-72 АК , както и друго оръжие катосамолети Миг-29 и Зенитно-ракетни комплекси С-300 и за първи път купува новия танк Т80.От него половината бройки в ноември 1988г министъра на земеделието и горите на НР.България и председател на междуправителствената българо-сирийска комисия с протокол подписан от него и министъра на земеделието и аграрната реформа на Сирия д-р Мохамед Габаш -председател на межд.комисия от страна на Сирия НР.България продава на Сирия за сумата от 200 млн долара.Останалите Т80 са продадени 1990г с което този танк окончателно приключва краткото присъствие в БНА. Но въпреки това Т-72 се утвърждава и през годините след 1990г като основна машина в Българската армия.Той храбро служи до днес.През 2018г вицепремиера и министър на отбраната Карсимир Каракачанов подписа договор с "Терем" - Велико Търново за реновиране на 10 машини Т-72 , три от които на 9 юли 2019г са вече готови. Основния ремотн на един танк възлиза на 1 милион лева, съобщава пред медиите МО.

Алекси Иванов

Източници: 1. Централен държавен архив , ф.136 на Министерски съвет , опис 67 , 68, 69, 70,71,72,73,75,77, 79,80,81
2.Публикация на руския сайт /btvt.narod.ru/, СТАЛЬ И ОГОНЬ:СОВРЕМЕННЫЕ И ПЕРСПЕКТИВНЫЕ ТАНКИ
3.Публикация на сайта на FAS.org

4.Статия на сайта на Медиапул "Танквете идват.......Ремонтирани." 9 юли 2019.
На снимката:Т-72 на БА.

Научете повече

Тъмните страни на плановата икономика (Цитати от заседание на НС от 31.10.1979 г.)

Отчет за дейността на Министерството на леката промишленост:

Стоян Жулев (министър на леката промишленост)

... Под ръководството на БКП Народна република България постигна забележителни успехи по пътя на икономическото, социалното и духовното си развитие ....

(няколко страници с успехи)

... Излязоха от дефицит редица други изделия, като хавлиени кърпи, нетъкани текстилни материали, фини носни кърпи, мебелни платове, огнеупорна домакинска стъклария, чаши с висок стол, порцеланови изделия, пердета, завеси и др. ...
Трябва обаче да се признае, че за редица от тези стоки въпреки увеличеното производство не е задоволено търсенето по асортимент наред с незадоволителното качество, което е все още главната слабост, поради която Министерството на леката промишленост и неговите стопански организации остават в дълг пред обществото. ...

... стрктурата на потреблението изисква в по-големи количества от много суровини, които са все още недостатъчни за страната - кожи от едър и дребен рогат добитък, полиакрилнитрилни влакна, багрила, текстилни спомагателни и кожарски спомагателни средства и други. ...

Обсъждане на отчета:

Стоян Сюлемезов

... необходимо е да отбележим и слабостите, които трябва да се анализират и да се набележат мероприятия за тяхното отстраняване.
През последните години настъпиха изменения в структурата на потреблението. Доходите на населението се увеличиха и потребителите станаха взискателни и търсят по-висококачествени и разнообразни стоки. (По-рано, когато нямаше достатъчно стоки, потребителите не бяха така взискателни). ...

... В известен период имаше становище, че бебешките и детските трикотажни изделия не са вече дефицитни. Практиката обаче показа, че произвежданите количества детски трикотаж са все още недостатъчни за задоволяване на нуждите на пазара. С около 2 млн. броя не се удовлетворяват отребностите от горен вълнен трикотаж на децата. Крайно време е да се специализира още едно предприятие ... за да се преодолее дефицитът.
Години наред Министерството на леката промишленост не решава въпроса за производството на детски къси и три-четвъри чорапи и чорапогащи, поради което те са крайно недостатъчни в началото на всяка учебна година.
Въпреки че по обем се договарят достатъчно количества бебешки и детски обувки, производството на обувния завод „Добрич“ в Толбухин е неритмично, което е причина за чести прекъсвания на производството и липса на модели за съответния сезон.
(Подобни проблеми с недостига на детски дрехи и обувки през 60-те години са описани в седма част)
... Не достигат все още: порцеланови изделия (3-4 млн. бр.), одеяла, жакардови завеси, пердета - широки от полиамид и полиестерна коприна, мебелни платове ... каучукови обувни изделия. Много критични бележки има особено от работещите в селското стопанство за липсата на пазара на гумени цървули, ботуши и др.

... Но има стоки, за които потребителското търсене е постоянно в продължение на 15-20 години. Например хасето и американът - широки размери, дефтинът, бархетът и някои други са дефицитни години наред. Защо досега въпросът не е решен? Неуточнено потребителско търсене ли е причина за това? Чести са, както вече се каза, и оплакванията от липсата на детски къси и три четвърти чорапи, на чорапогащи и обувки за деца от 10-12 години, за юноши и някои други стоки за абитуриенти и стоки за младежта.

... Оттук взниква и въпросът за по-широко коопериране и специализация с другите социалистически страни и особено Съветския съюз за обмяна на стоки ... Но за да бъдат търсени нашите стоки от партньорите ни, е необходимо те да бъдат качествено изработени, добре апретирани и обагрени. В това отношение считаме, че Министерстото на леката промишленост не е удовлетворено и затова следва да се помисли за срочно решаване на въпроса за багрилата, апретурите и кожите. ...


Другарят Стоян Жулев отново поставя въпроса за недостиг на кожи от едър и дребен рогат добитък, проблем третиран много често от ръководството на министерството. ... да направят анализ на мероприятията, които са икономически по ефективни - да изнасяме например месо вместо живи животни и поради това да се налага да правим внос на кожи. Да се прецени, дали валутата, получена от месото и икономисаната валута от внос кожи, не надвишава получената от износ на живи животни. ... Нужно е да се проведе, а не всяка година да се поставя и да не се решава.


Съгласно договорите и утвърдените графици за доставка на стоки за 1978 г. стопанските организации и комбинати ... трябваше да доставят стоки за 1 191 134 хил. лв., а са доставени за 1 145 362 хил. лв. ... Най-голямо неизпълнение по стопански организации ... за цялата 1978 г. имат: стопанският комбинат „Трикотаж“ ... стопанският комбинат „Рила“ ... стопанско обединение „Пирин“ ... Неизпълнението на годишния план означава хиляди бройки неполучени трикотажни изделия, костюми, шлифери, пардесюта, ризи, бельо, обувки, памучни, вълнени и копринени тъкани, спортни изделия и др.
... Не са за подценяване и последиците от морално-етичен характер, когато не се изпълнява планът и не отиват стоки в магазините. Когато липсват търсени стоки, редица търговски работници под давление на отделни клиенти започват да продават „под тезгяха“ за сметка на някаква друга изгода. Така се руши моралът и на продавача и на купувача. ... Почти същото е положението и с услугите. Очевидна е необходимостта в най-близко време да се създадат условия за премахването на дефицитността на основните стоки от първа необходимост. Неведнъж др. Тодор Живков много остро е поставял този въпрос. ...

... немалка вина имат и търговските работници, които допускат в търговската мрежа стоки с отклонения от изискванията, предвидени в Българския държавен стандарт.  ... през 1977 г. и първото тримесечие на 1978 г. 190000 чифта обувки на стойност 5900 хил. лв. от обувния завод „Петър Ченгелов“ - Пловдив, са били предложени за изкупуване като модни и луксозни, без да отговарят на необходимите изисквания. (Това предприятие се е прославило в предишни години и с износа на некачествени обувки за СССР, виж тук) Подобни факти може да се посочат и за други стоки от проверките, които бяха направени от народните представители.
Твърде често стоките със сезонен характер се доставят несвоевременно, а през сезона или даже и след това.
...
При проверките, които направиха народните представители, в много заводи се отбелязва нередовно снабдяване със суровини и материали.  ... В обувния завод „9-ти септември“ -София, материално техническото снабдяване през 1978 г е било много нередовно. Не са получени лицеви кожи през деветмесечието на с. г. от  завод „Димитър Благоев“ - Габрово, .... Нередовното снабдяване на предприятията води до неритмичност в производствения цикъл, поражда престои. Това налага от своя страна да се полага извънреден труд. ...

Посочват се някои заводи, в които има голямо текучество (на кадрите). В заводите с по-добра организация на труда и социални придобивки, които се използват правилно, текучеството е много по-малко. Например във фабрика „Септември“ -Търговище през деветмесечието на 1978 г. са постъпили на работа 148 души, а са напуснали 172. ...
Констатирано е също, че почти всички ръководства на проверените заводи поставят въпроса, че получават малко карти за почивка за работниците. ... профсъюзите трябва да подобрят системата за разпределение на картите. (Виж и изказването на депутатката Н. Манчева по-долу)

(много итересни статистически данни за почивките по времето на соца може да намерите тук)


Иван Масларов

...
Все още потребностите на пазара с редица стоки не са задоволени, все още качеството е незадоволително, поради което една част от потребителите непрекъснато негодуват. ...
(тук се повтарят някои от примерите изброени от С. Сюлемезов)
Въпросът е изключително сериозен, не се решава с години, а става въпрос за нуждите на подрастващото поколение, за което търговските работници търпят непрекъснато справедливи упреци от недоволните майки даже и през Международната година на детето.
... Все още не е напълно решен въпросът за производство на гумени цървули, галоши, шушони и другите за нуждите на вътрешния пазар. Сега в цялата страна пазарът изпитва остра нужда от гумени изделия. Всеки ден нас ни занимават с оплаквания отвсякъде, но производството продължава да е недостатъчно.
... Не всичко е решено и по отношение качеството на стоките. ... Обувките ... Най-голям е процентът на рекламациите за разлепени ходила, което показва, че се работи недостатъчно по отношение на технологиите при лепенето а лицевата част и ходилата и по отношение качествата на лепилата. ...

Найда Манчева

...
Много предприятия в текстила нямат редовно снабдяване с основни суровини и материали, в т.ч. бои, химикали и прежди. Винаги нещо липсва и то нещо важно, което затормозва нормалния ритъм на работа. Като пример мога да посоча, че през деветмесечието текстилните предприятия с апретурни и щампови цехове бяха пред прага на прекъсване на производството поради неритмичната доставка на алгинатни сгъстители, и то не по вина на предприятията, а на министерството и неговите органи.
Положението в завод „Ернст Телман“ е много тревожно, поради липса на суровина. Това е довело до влагане на суровина, без да се извършват изследвания, без да се спазва технологията на смесите. ...
Завод „Вълчо Иванов“ е единственото по рода си предприятие в страната за производството на дамски чорапи и чорапогащи. Ето защо всяко смущение в неговото производство веднага се отразява на пазара. От началото на годината досега системно се нарушава снабдяването. ... И сега на пазара няма ритмично снабдяване с техния артикул. ...

Съществен проблем, особено за нашето предприятие „Осми март“ с апретурно и щампово производство, за което е необходима пара с високо налягане, е неподаването от ТЕЦ „София“ на пара с определените по технологията параметри....
Не решен въпросът и с профилакториумите и почивните станции (на предприятието „Осми март“?). Много от тях бяха иззети от други органи, които ги стопанисват непълноценно, а работническите колективи се лишиха от тази придобивка. ...

Параскева Андреева

...
Малко е и разнообразието в спортното облекло. Нередовно се снабдява пазарът със всички размери анцузи, обикновено има само малки и големи номера. Липсват и тениските за много групи. Не е решен проблемът с есенните и зимните обувки и ботушки, а зимата дойде. Да не говорим за качеството, тъй като другарите вземаха отношение.
...

Аврам Аврамов

...
Миналата седмица пътувах за Хасковски окръг. В Костенец един другар ни помоли на стоп да го вземем до Пазарджик. Оказа се, че е овцевъд. И знаете ли защо отива? Там се произвеждали гумени цървули. При тях нямало. Бил готов да купи 5-6 чифта, защото били „калпави“, както той се изрази, късали се бързо, та да имал поне за 1-2 месеца. „Къде изчезнаха пресовите цървули, които бяха здрави и трайни“ - ме попита той. ... Моля да отговорите, другарю Жулев, не само на овцевъдите, но и на горските работници, на кооператорите, които търсят този вид продукция. ...

Накрая искам да обърна внимание на недостига от някои стоки за широко потребление, с които търговията не е задоволена. Въпреки че порцелановите изделия са излезли от дефицитност като група, все още на пазара липсват обикновени чинии, купи, кастрони и чаши, достатъчно фаянсови плочки и санитарен фаянс. (Тук се сещам за филма „Самодивско хоро“ ...) Тази година имаше прекъсване в продажбите на чорапогащи, детски чорапи и бели бебешки чорапи./kiselec1.blogspot.com/

Научете повече

10 лесни за следване съвета,за да работи както трябва любимият на поколения българи мотопед "Балкан"

Мопед Балкан 50 МПМ

Както вероятно Ви е известон, този модел е четвъртата поред модификация на българските мотопеди Балкан 50. Тя започва да се произвежда в Завода за леки автомобили Балкан в Ловеч през 1967 г.  и продължава до 1970.

Могат да се намерят немалко хубави екземпляри МПМ, старателн обгрижвани от своите реставратори, но все още в Интернет се усеща липса от добре подредена и качествена текстова информация за модела. Затова съставихме тази публикация със скромното желание малко да запълним липсата.

Преди време в обширна статия Ви разказахме какво означава разработваме на мотопед/мотоциклет и по-долу отново сме Ви дали линк към  нея. Тези първи пътувания трябва да стават през по-малко оживени места, докато все още не сте напълно опознали мопеда. А за да се намалят чрез икономично пътуване разходите по под­държането на мопеда, даваме следните няколко съвета:

ЗА ДА НАМАЛИТЕ РАЗХОДА НА ГОРИВО

1. При ускоряване (засилване) на мопеда отворете ръкохватката за газ само толкова, колкото е необходимо за достигане на желаната от Вас скорост. Рязкото подаване на газ чрез завъртване на ръкохватката до крайно положение не улеснявя ускоряването, обаче увели­чава консумацията на гориво.

2. След ускоряването (засилването), при по-дълго пътуване, намалете подаването на газ до онова положение, което е необходимо, за да поддържате скоростта;

3. Не пътувайте продължително на пълна газ, понеже кон­сумацията на гориво се увеличава с увеличаване на скоростта.

ЗА ДА НАМАЛИТЕ ИЗНОСВАНЕТО НА ДИСКОВЕТЕ НА СЪЕДИНИТЕЛЯ

4. Задействайте лоста на съединителя само при превключ­ване, защото в противен случай дисковете се трият и износват;

5.  Преди всяко спиране на кръстовище (или когато се наложи да спрете по други причини) винаги се старайте да превключвате на празен ход, без да пътувате по-нататък с изключен съеди­нител;

6. Когато карате на по-ниска скорост (напр. карате по оживени улици или просто пътувате бавно), винаги превключвайте на по-ниска скорост, а не да на­малявате скоростта чрез полуизключване на съединителя.

ЗА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ЧЕСТИ РЕМОНТИ

7. Не пускайте двигателя на празен ход или на първа скорост по равни пътища да работи на високи обороти, защото в такъв случай липсва необходимата въздушна струя за охлаждане;

8. Когато карате на на втора и трета скорост, не пътувайте толкова бавно, че двигателят да работи на тласъци, тъй като те претовар­ват лагерите, съединителя, зъбните колела и веригата;

9. Когато заменяте частите на мопеда само с такива, които са описани в каталога резервни части за него като произведени специално за него или поне съвместими с него.

10. Когато намерите някакви стари български проспекти/рекламни дипляни/каталози на заводи за автомобилна техника, Автопром, Автоимпекс, Балканкар, Чавдар Ботевград, Завод 12 София, завод Балкан Ловеч и т.н., се свържете с нас на 0896 625 803, за да Ви ги купим – усилено ги събираме! :)

Източник:sandacite.bg

Научете повече

23 юли 1942, 76 години по-късно, истината за разстрела на Вапцаров

В 11,45 часа преди 76 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…Публикувано във факти.бг:

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава

все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка, припомня в блога си Дани Иванов.

Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Банско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фамилията Вапцарови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юношата с цар Борис ІІІ. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД

в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност.

През ноември 1940 по време на Соболевата акция,той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан.

Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финансирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП(к).

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът.

Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП(к) е призован за свидетел.

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“

Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др./fakti.bg/

Научете повече

Малко известно пророчество на Ванга:Когато намерят костите на Левски, чудо ще стане с България!

И до днес продължават в нас да кънтят думите на Апостола на Свободата Васил Левски: „Ако ме обесят, поне гробът ми ще остане в България и всякой ще го знае”. Но така ли е наистина? Знае ли се къде е лежат костите на Дякона?

Приживе незрящата пророчица леля Ванга е заявила, че намерят ли се костите на Апостола, България „ке тръгне нагоре в развитието си”. Още в средата на миналия век е имало хипотеза, че предсказанието на великата пророчица ще се сбъдне. Но уви…

През 1956 г. са стартирали грандиозни строежи в центъра на столицата. Тогава е разкрита и древната църква „Света Петка Самарджийска”, която е датирана от ХІ век, а под нея лежи още по-антична римска гробница от ІV век.Комунистите са искали да разрушат храма, но за щастие на всички, това не е станало. В този момент до олтара в църквата е открит тайнствен гроб, който носи името № 95. В него са открити човешки останки, които лежали в близост и на едно ниво с основата на олтарния камък. Костите били заснети, а после пренесени и в Националния археологически музей.

Веднага се появили теории, според които тези останки принадлежали на Апостола на свободата Васил Левски. Днес истината може да излезе лесно на яве, само след ДНК анализ или антропологичен анализ на скелета, пише Новини.бг. Учените твърдят, че при обесване се получават травми в областта на гръбначния стълб, което би бил сигурен признак за идентифицирането на останките.

Но въпросът чий е бил скелетът и къде се намира той, днес все още остава без отговор. Някои си припомнят пророчеството на Ванга, че намерят ли се костите на Левски, страната ще бележи подем в развитието си. Поддръжниците на тази теза посочват, че по това време страната ни наистина се е развивала с бързи темпове при условия на урбанизация и индустриализация.

Друга версия посочва, че гробът, който е доверила леля Ванга на свой приятел, се намира в църквата „Свети Николай Чудотворец” в столицата. Според историци, в София има няколко храма, в които е възможно да е бил погребан Апостолът, но само един е в близост до мястото, където е била бесилката и е функционирал по време на турското робство. Това е параклисът „Свети Николай“ на ул. „Цар Калоян“.

Според тази теория, свещеникът, който е служил там, се е погрижил за тялото на Дякона. В деня на обесването му той е погребал тялото на Васил Левски, с кръст в ръцете, под стълбището, което е водело към самия храм. Църквата е била вкопана в земята, тъй като такива са били изискванията на османските власти да не се стоят високи църкви./Брадва.бг/

Научете повече