ИСТОРИЯТА НА ЕДИН УНИКАЛЕН БЪЛГАРСКИ ГЕНЕРАЛ: 
В историята на Втората световна война има много герои , но един единствен, и то българин има уникалния шанс да направи военна специализация в две водещи война държави на живот и смърт - Германия и СССР в годините на Втората световна война. Името му е Димитър Попов. Макар широко популярен при социализма и във военните среди като "Вечния военен" , той почти напълно става неизвестен в годините на т.нар. демокрация.

Защо е забравила историческата наука този уникален герой на българската армия , тъй и не става ясно но е ясно от години че историята и миналото бяха доста пренебрегнати през времето след 1990г. Но кой всъщност е Димитър Попов.Роден е на 20 април 1909 г. в Брезово. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дружбата между България и СССР. Завършва Военното училище в София през 1933 г.

През 1940-1941г вече поручик Димитър Попов като млад офицер е изпратен на специализация в Германия във висшето военно училище по противовъздушна отбрана в Берлин , на тематика противовъздушна отбрана, по време на която натрупва краен негативизъм към хитлеристкия режим , което след зашръщането му в България ясно декларира на своя приятел действащия офицер и едновременно член на тогава нелегалната БКП капитан Петър Илиев , с когото са приятели от Военното училище защото са от един випуск .

Именно Илиев привлича капитан Димитър Попов към нелегална дейност в БКП. Любопитно но Димитър Попов още 1941г става сътрудник на БКП а не привърженик на Политическия кръг "Звено" от където са повечето военни от Отечествения фронт. През 1941 година е командир на батарея в първо противовъздушно отделение. Наред с нелегалната дейност произведен вече в капитан Д.Попов командва българската военна противовъздушна батарея на София срещу англо-американците при тяхните бомбардировки 1943-1944г като сваля 5 американски и 2 английски самолета над кв.Редута 1944г. През април 1944 г. става член на БКП. На 9 септември 1944 г. е главния участник сред офицерите участвали в овладяването на Военното министерство - благодарение на командваната от кап.Д.Попов противовъздушна батарея и прожекторната и група Министерство на войната е овладяно отвътре за 3 часа без нито един изстрел защото всички от правителството на Константин Муравиев се предават на военните които ги арестуват .

Интересни са спомените които Димитър Попов предоставя малко преди смъртта си в Централния държавен архив в София за дейността му като нелегален функционер на БКП в българската армия до 1944г и подготовката на вземането на властта от армията със съветска военна помощ: 

"Проучвайки опита от извършените военни преврати у нас и в други страни, аз дойдох до заключението, че 2-3 офицери от една част, а дори и един офицер,
би могъл да вдигне войнишкия състав
и да го поведе за изпълнение на решителни задачи. Те бяха учени да изпълняват безпрекословно заповедите на командира-офицер.

През април 1944 г. Тодор Тошев( офицер от Звено и син на ген.Стефан Тошев герой от Добруджа Първата световна война - Тошев е член представител на звенарите в партизанската възстаническа армия НОВА , уволнен 1935г за антимонархическа дейност , след 9 септември 1944 генерал-майор командир на Трети армейски корпус) ми даде указания частите на софийския гарнизон, с които сме свързани, да имат готовност за действие. Обясни ми, че може да се очаква при едно народно въоръжено въстание у нас съветска военна помощ, като бъде извършен десант по море и въздуха. Тошев ми каза, че се набелязва морският десант в Бургаския залив, съчетан с въздушен десант около Ямбол, и действията да се развият от Бургас към Пловдив. Този вариант вероятно е бил обсъждан във връзка с решението на ЦК на БКП да се създаде свободна територия в района на Пловдив, за който район по това време бяха насочени и двете партизански бригади от Трънския край. В София дадох указания на офицерите, с които бях свързан, частите, които командваха, да имат готовност. Работата ни в тези части и щабове се засили. До действия обаче по този вариант не се стигна.

През юли Тодор Тошев ме уведоми, че е възможно да бъде извършен съветски военен десант в района на Божурище, като действията му се съчетаят с действията на революционните сили в София и района на София. По замисъла си този десант трябваше да се съчетае с вдигане на въстание в столицата.

След 9 септември Тодор Тошев и Кирил Георгиев (полковник след 9.ІХ.1944 г.), който също е участвувал в разработката и подготовката на тази операция, споделиха с мен с някои подробности по подготвяната тогава операция. При подготовката на операцията запасните капитани Петър Станев и Ганчо Манчев (след 9 септември генерали) уговорят началника на летище Божурище полк. Сапунов да подготви летището и приеме десантиращи съветски части. Към средата на месец юли 1944 г. полк. Сапунов е доложил, че е готов да изпълни задачата, а капитан Ганчо Манчев е подготвил летеца Николай Андреев от летище Телиш да излетят заедно за летище Феодосия (според Кирил Георгиев - летище Симферопол) на Кримския полуостров, за да се свържат със съветското командване. Мълниеносното развитие на събитията след Яш-Кишиневската операция, капитулацията на Румъния и бързото приближаване на Съветската армия към българо-румънската граница са направили щото въпросът за въздушен десант в района на София да отпадне". Веднага след 9 септември 1944г с министерска заповед капитан Димитър Попов е произведен в генерал-майор, а от 23 септември 1948г е генерал-лейтенант.

По време на Отечествената война 1944-1945г срещу хитлерова Германия ген.майор Д.Попов е командир на Първа гвардейска пехотна дивизия - съединение сформирано от бивши партизани и комунисти на което първоначално е определен да бъде командир новопроизведения генерал-майор , доскоро партизанин Славчо Трънски , но тежко ранен още преди 9 септември , Славчо Трънски отива да лекува раните си ,докато Димитър Попов го замества като командир на гвардейската дивизия. По време на боевете при Старцин - Стражин дивизията коамндвана от ген.Д.Попов се проявява победоносно срещу добре въоръжените германски войски като пленява цял германски корпус при Куманово. След това заема Димитър Попов различни длъжности в Министерството на войната и народната отбраната, командир на Мотострелкова дивизия и началник на Военната академия "Г.С.Раковски".

През лятото на 1945 г. е изпратен във Висшата военна академия на СССР „М.В.Фрунзе“ която завършва през 1948 г. и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. Достигнал до чин генерал-лейтенант Д.Попов е удостоен както с ордени на царство България , така и с ордени и медали на НРБ , СССР и редица социалистически страни. Награждаван е с орден "Георги Димитров" , с орден НР.България 1 ва ст. , с орден "9 септември 1944" , с орден "За народна свобода" „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“ II степен (10.08.1945) и други. През 1947 година завършва Военната академия „Ворошилов“ в СССР. Факт е че това е единствения човек в света който е специализирал във висшите военни заведения на две смъртно враждуващи държави - хитлерова Германия и СССР , при това скорострелно става член на БКП и след 9 септември 1944 му е поверено командването на новата Българска народна армия. От 1960 до 1962 г. вече е командир на втора мотострелкова дивизия.Избиран е и за член на ЦК на БКП.Но животът му свършва твърде млад : умира от естествена смърт на 65г 1975г.

Източници: Вестник Дума ,15 Ноември 2018г.и Енциклопедия "Българската войска " 1941-1945г автор Ташо Ташев , София , 2007г
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Популярни публикации��

КОНТАКТИ

spomeni_minalo@abv.bg
Телефон:+359898658623

Архив на сайта

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ