В една от най-важните точки на Европа през 2019 година ще има голям пожар, казала приживе пророчицата, твърди турската медия „Сабах“ като припомня най-важните й предсказания.

Според материала нищо хубаво не чака Европа, която е заплашена от "икономически срив".  2019 г. ще донесе на Доналд Тръмп "потайна болест". Вследствие на заболяването силният човек в Белия дом ще претърпи мозъчна травма и ще оглушее. Към 2033 г. се очаква да се стопят ледените шапки и да се повиши нивото на океаните. Това не пречи едно десетилетие по-късно световната икономика да е в "много добро състояние". През същата  2043 г. мюсюлманите ще владеят Европа.

Въпреки че пророчеството на баба Ванга за съдбата на перлата на християнския свят - катедралата Нотр Дам, обиколи световните медии, в България новината не бе позната на близките и приятелите на пророчицата. От фондация "Ванга" обявиха тиражираната новина за пълна фалшификация, пише в. "България днес". Всъщност баба Ванга е говорила пред свои последователи за енергията, която има катедралата, както и че в нея се съхранява духът на Светата дева, но никога не е пророкувала, че пожар ще изпепели катедралата.

Пожарът, който избухна в понеделник вечерта, успя да унищожи голяма част от катедралата „Нотр Дам”, повече от 10 часа стотици пожарникари се бориха с огнения ад.  Междувременно Руската православна църква обяви, че пожарът в "Нотр Дам" е страшна поличба, която тепърва ще се разбулва.

Унищожаване по непредпазливост чрез пожар - това е насоката на разследването на регионалната дирекция на полицията. Парижката прокуратура изключва умишлено престъпление към този момент.

Източник:hotpoint-news

По-рано днес парламентът прекрати правомощията на Добрев като народен представител. 96 гласуваха "за", 7 - "против", трима се въздържаха.

Един от гласувалите "против", разбира се, е Георги Марков. Репликите, с които той аргументира вота си, оставяме без коментар:

"Едно чудесно момче! С буден и честен поглед! Което се чувства политически убито. Това за втори път го казвам! И аз точно затова няма да гласувам тая оставка."

"Да върнем ли Закона за собствеността на гражданите? Въвеждаме, 30 години след 10 ноември, само едно жилище в семейство. Ако имаш второ, може, само по наследство. Като го получиш, трябва в двугодишен срок да го прехвърлиш на децата си. Ако нямаш деца, се развеждате. Майната му на неприкосновеност на частната собственост! Долу пазара на имоти! Долу свободното договаряне! Viva 60 квадрата! И да се върнем в комунизма."

"То бива, бива вече с тия апартаменти... В колиби ли да живеят народните представители? Какъв е този садизъм! И аз ще гласувам против".

Източник:offnews


Данчо Асенов - така се казва единият от мъжете, които пребиха магазинера в Габрово. Читател разкри неговата самоличност в сигнал до БЛИЦ

От профила на Данчо Асенов става ясно, че си пада по скъпите коли, снима се със златни ланци или пък демонстрира физическа сила във фитнес пози.

Центърът на Габрово почерня днес следобед от протестиращи. Жителите на града искат справедливо наказание за побойниците. Младежите се държали нападателно с клиент на търговския обект, а продавачът се намесил, за да преустанови това.

"Те имаха проблем с друго момче на входа на магазина. Аз ги помолих да не правят проблеми, защото това е магазин и да не пречат на другите клиенти", разказа пострадалият Венцислав в ефира на bTV.

"Те се ядосаха. Помолих ги най-вече да напуснат, за да не правят проблеми. Все пак стигнахме до някакъв консенсус. И продължих да зареждам. Не бях сложил и първата бутилка, когато те се запътиха пак към същото момче. Тогава пак отидох при тях. Тогава единият се ядоса. Около половин минута беше разговорът на по-остър тон между нас. Даже имаше и нецензурни думи", допълва Венцислав.

"Тази вечер в Габрово се проведе протест заради случая с побоя над продавач в магазин в града. Протестиращите са се събрали на площада и след това са се отправили към Следствието", това потвърди кметът на Габрово Таня Христова във връзка с инцидент от 7 април, когато трима мъже са нанесли побой над продавач в магазин, като в последствие са били задържани.

В официална позиция кметът посочва: „Отвратена съм от нападението над служител в търговски обект на 7 април в Габрово. С ограничените правомощия, които законът ми е дал, поисках безкомпромисност по отношение на всички, които си позволяват да нарушават обществения ред в града“. Таня Христова е свикала началниците на Областната дирекция на МВР и Районното управление на МВР с настояване за масови проверки на всички адреси, на които има струпвания на ромски фамилии и хора от криминалния контингент.

Кметът обявява, че ще поиска допълнителни сили от МВР, ако тези в Габрово са недостатъчни.

„Отново ще заявя, че никога не съм заселвала роми в община Габрово. Всички подобни твърдения, разпространявани в социалните мрежи и интернет пространството, са лъжа и манипулация, въвеждат в заблуда, създават предпоставки за тревога, безпокойство и етническо напрежение в града“, подчертава Таня Христова.

„Няма персонално мое решение, както и административно изискване за брой жители в града или ангажимент към изпълнение на проекти, което да налага заселването на роми на територията на общината“, пише още кметът на Габрово./БЛИЦ/

ПТП-та преди 10 ноември 1989 г. са повече и като абсолютен брой, и като загинали и ранени в тях. Много хора ще подскочат от това, което ще прочетат сега, но истинските факти са такива. Да, знам, че това за някои звучи „абсурдно“. Но истински абсурдното е, че някои дотам сте се докарали да им промиват мозъците с лъжи и глупости години наред, та истината да изглежда „абсурна“, а измислиците – „истина“. Затова и сблъсъкът им с нея е толкова болезнен. Данните, които ще прочетете по-надолу ги няма в сиропираните версии на разказвачите за времето педи 10 ноември 1989 г. 

Съдете сами – чете МВР секретна информация на Дирекция на народната милиция за безопасността на движението:

ДНМ
Секретно!
Рег. № У-44
13.01.1989 г.

ИНФОРМАЦИЯ

ОТНОСНО: Състоянието на оперативната обстановка и работата на органите на народната милиция в борбата срещу престъпленията, нарушенията на обществения ред и осигуряване безопасността на движението през м.декември 1988 г.
По неокончателни данни за 12-те месеца а годината общо за страната са регистрирани 5922 пътно-транспортни произшествия, с 1153 убити и 6284 ранени или спрямо 1987 г. са увеличени пътно-трансортните произшествия и ранените съответно 77 и 25“.

В ПТП-та загиват и „обикновени“ граждани, намират смъртта си и множество висши номенклатурчици от БКП и казионния БЗНС, висши кадри на ДС (например предпоследният началник на ПГУ-ДС Васил Коцев загива при автомобилна катастрофа през 1986 г., станала на прав участък от пътя при едно от пътуванията му от родното му село Скравена за София). Масова хекатомба се извършва и сред децата – от „Информация за по-характерните случаи на злополуки и произшествия с малолетни и непълнолетни лица през второто тримесечие на 1985 г.“, изготвена от Дирекция на народната милиция, с рег. № У-1777/30.07.1985 г. разбираме, че загиналите малолетни и непълнолетни при автопроизшествия през II-рото тримесечие на 1985 г. са 37 (Комисия по досиетата, Преписки с външни ведомства и отделни граждани, ф.1, оп.11А, а.е.210, л.125). Тридесет и седем загинали при ПТП-та деца за три месеца! През цялата 2012г. при тежки катастрофи в страната са загинали 26 деца, а през 2014 – 24 деца, т.е днес годишно при ПТП-та загиват по-малко деца, отколкото за едно тримесечие по времето на прехваления „спокоен“, „уреден“ и толкова липсващ за някой празноглавци социализъм.
Днес турски шофьори нерядко участват в ПТП-та, при които загиват български граждани. Само не си мислити, че „демокрацията е виновна и за това“. Според официална „Справка на Управление КАТ-ДНМ“ до ДС, с рег. № 2981 от 06.12.1985 г.:

„Само за десетте месеца на тази година по вина на турски водачи и с тяхно участие само по път Е-80 са станала 28 тежки пътно-транспортни произшествия с 18 убити и 33 тежко ранени граждани“!
Причините за това кошмарно състояние на пътно-транспортните произшествия (нека пак отбележа, че загиналите и ранените са в пъти повече от броя на днешните, при 5-6 пъти повече МПС-та) са много и разнообразни, но могат да се сведат до няколко основни групи:

– лошото състояние и непригодност на пътната мрежа в народната република да поеме растящия темп на автомобилизация;
– забавяне или лошо качество на новото пътно строителство и пътно-ремонтната дейност;
– разпадане на единната система за контрол на движението;
– крайно лошото състояние на автомобилния парк – над 2 милиона и триста хиляди МПС /леките автомобили са нараснали 2,2 пъти спрямо 1975 г., товарните – 1,15, а автобусите – 1,5/. Значителна част от тях са в крайно лошо и амортизирано състояние.

Нека разгледаме какви са заключенията на двама от най-висшите управленски комунистически кадри за състоянието на републиканската пътна мрежа на НРБ към 1984 г. Става дума за поверителен доклад до Министерския съвет на Васил Цанов, министър на транспорта и Белчо Белчев, министър на финансите по това време. Към 1984 г. общата дължина на пътната мрежа възлиза на 37 633 км, от които 32 814 км са с настилка и 4 819 км са черни пътища. „Множество пътища са с ограничени габарити, с надлъжни наклони над нормативните, с недостатъчна видимост и други тесни места. Все още 1 817 съоръжения са изградени от дървен материал и 129 са стари стоманени мостове с намалена товароносимост, по които не могат да се разминат два автомобила“, пишат в доклада двамата министри. Но това е само повърхонстта на истинската катастрофа, каквато картина описват те.



До 484 населени места няма пътни връзки. Изключително тревожен е проблема с пътните настилки – една голяма част от тях /5 100 км/ изобщо нямат горен износващ пласт. На около 12 000 км, или 1/3 от всички пътища, междуремонтният срок е изтекъл. Едва половината от пътищата в НРБ са изградени така, че да поемат нормативно осово натоварване 10 тона на ос. „Поради тази причина, на голяма част от пътищата, особено след неблагоприятни зими, се получават множество разрушения и деформации, които сериозно влошават условията за движение, икономическата ефективност на автотранспорта и неговата безопасност“, добавят в заключенията си Васил Цанов и Белчо Белчев. Следващото им заключение е, че все повече се отваря „ножицата“ между нужните средства за финансовото и ресурсно обезпечаване нап изграждането, поддържането и ремонта на пътната мрежа, и възможностите за тяхното обезпечаване.

Двамата министри предупреждават МС, че възможностите за предоставяне на финансови средства, които държавния бюджет има не позволяват да решава своевременно нито един от стратегическите проблеми на републиканската пътна мрежа. Оказва се, че от 1981 г. насам този недостиг принуждава отговорните ведомства да извършват единствено леки или в най-добрия случай средни ремонти там, където всъщност има нужда от основен ремонт или реконструкция.

Липсата на паричен ресурс в средата на 80-те години е драстична – няма нито един проблем в сферата на пътната мрежа, който да не страда от хроничен финансов дефицит. За четирите години на VIII-та петилетка (1981-1985 г.) около 170 млн. лева по-малко са предоставените средства. От тях 108 млн. лева по-малко са отделени за текущи и основни ремонти, над 55 млн. лева по-малко за четвъртокласните пътища и над 5 млн. лева по-малко за капитални вложения. Днес неразумни люде настояват, че „асфалт не се яде“, но още по онова време са стигнали до елементарния извод, че скоростните автомагистрали имат голям икономически ефект за стопанството на НРБ.

Съдете сами – според направени изчисления от онова време, само с въвеждането в експлоатация на участъка София-Пловдив от АМ „Тракия“, годишният ефект от снижаването на транспортните разходи ще достигне към 1985 г. около 51 млн. лева. А към 1990 г. – около 71 млн. лева. Този ефект за участъка „Яна-Правец“ и ханове от АМ „Хемус“ е съответно 12,6 млн. лева и 19,7 млн. лева. Някой да не си помисли, че тогавашните български граждани не са плащали пътен данък. Плащали са и то не малко – 35 млн. лева са събирани на година от такъв данък. Разделете на 2 млн. МПС и ще видите размера му – малко над 15 лв.

При онова ниво на заплати съотношението към днешните винетки е долу-горе същото. Само, че построеното днес е в пъти повече от построеното по онова време, вкл. и заради много по-добрата система на приходи, с които държавата пълни бюджета си.Отчайващо е било и състоянието на пожарната безопасност в пътните тунели на автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“. Резултатите от проведеното през 1989 г. пожаротехническо занятие в тунел „Витиня“ показват, че при тогавашната противопожарна осигуреност на тунелите у нас и техническата въоръженост на специализираните органи за ПО действията на пожарникарите при евентуален пожар в тунела, щели да бъдат почти безсмислени. Точно този извод е написан в докладна записка от полк. инж. Георги Стефанов Бозуков, директор на Националната служба „Противопожарна охрана“ – МВР. Полк. Бозуков пише още следното:


„При сега съществуващата обстановка тунелите в нашата страна не са съоръжени с вентилационни сситеми за отдимяване, поради което, дори и при нормални екслоатационни условия, вредните за здравето газове надвишават пределно допустимите концентрации. При пожар обемът на тунела за много кратко време (от порядъка на 5-10 минути) се задимява до степен, при която няма никаква видимост. Температурата достига 250-300 градуса по Целзии (при критична за човека 60 С). В такива условия времето за построяване на гасителни шлангови линии нараства 2-3 пъти. Като се има предвид, че у нас вече има изградени тунели с дължина над 1000 м и че изолиращите противогази за лични т.е. за защита на противопожарните служители, то спасяването на пора от органите на ПО на практика е невъзможно, ако не се създадат предварително условия и предпоставки за това“.

Това ще рече, че тунелите с дължина над 300 м предварително е трябвало да се оборудват с автоматични пожароизвестителни и светофарни уредби, противопожарен водопровод, телефонизация и телевизионни устройства. Нищо от това не е направено. В архивите на ДС съществуват документи, които показват, че в средата на 80-те години всичко по магистралите, мостови съоръжения и тунелите е правено с драстични пропуски, стахановщина и бързане да се изпълни плана, без да се държи сметка за опасностите, които се създават с подобен род строителство. Всички пропуски в тунелите на АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“ са се знаели, писано е до по-горни инстанции за нуждата от тях, но поради липса на пари и необходимост да свирят фанфари за изпълнението на плана, те не са решавани.

В средата на 80-те години на миналия век, с подписа на Григор Стоичков, който по това време е зам.министър председател и министър на строежите и селищното устройство, тунелите на АМ „Хемус“ са пуснати в експлоатация без вентилационна система и без телевизионни устройства за които е имало изрично изискване в плановете по изграждането им. Специалистите са предупреждавали още тогава за опасностите от тези липси, но всичко е било глас в пустиня. Същият Стоичков две години по-късно ще бъде в основата на скриването на информацията за радиационното заразяване от ядрената катастрофа в Чернонобил, токсичните плодове на което берем през последното десетилетия, с бума на онкологични заболявания.

От фейсбук профила на Антон Тодоров

Тъй като стойността на ранните Porsche 911 продължава да нараства стремително, колекционерите придават все по-голямо значение на техния произход. Автомобилите с копия от документи и съвпадащи номера струват по-скъпо от тези с неясно минало. Не е изненадващо, че историците се стремят да проследят съдбата на всяка кола, която се продава. И все пак, един от най-необичайните Porsche 911, експерименталният модел от 1967 г. с каросерия от неръждаема стомана, продължава да бъде мистерия - сякаш този Porsche никога не е съществувал ...


Този уникален екземпляр на Porsche 911 е от 1974 г. в огромната колекция от автомобили на Германския музей в Мюнхен. Изглежда, знаейки немската педантичност, осветляването на миналото му трябва да бъде проста и лесна задача, нали? Но всъщност изобщо не е така ...

Месеците на изследвания не са допринесли с нито една стъпка по-близо до решаването на загадката.Единствената информация, която Porsche съхранява в архивите си за 911S с неръждаема стомана, е сканираната страница на книгата Porsche Specials от 1986 г., написана от Лотар Бошен и Юрген Бат. В статия се отбелязва, че 911S дебютира под прожекторите на автомобилното изложение във Франкфурт през 1967 г., преди да започне 7-годишен автомобилен тест с дължина 150 хиляди километра с Хайнц Тодман зад волана. Тодман по онова време е бил ръководител на организация наречена Informationsstelle Edelstahl Rostfrei (ISER), която се занимава с всички въпроси, свързани с производството и използването на неръждаема стомана. Между другото, тя все още съществува и се намира в Дюселдорф. В компанията Porsche обаче няма никаква информация за това кой е поръчал и изготвил този автомобил.


Автомобилът е представен на изложението във Франкфурт


Има предположение, че корпусът е направен от немската фирма Blanco, която е специализирана в производството на кухненски смесители и мивки, но историците оспорват този факт. В компанията Blanco нищо не знаят за съществуването на това тайнствено купе и дори не проявяват интерес към намиране на информация.


Най-обещаващата следа в тази история е информацията от д-р Лукас Брайтвизер, куратор на Германския музей. След като преровил в архива на музея, той открива, че за първи път колата е регистрирана на горепосочената ISER. Удивително е, че никой в ​​ISER не може да обясни какво отношение имат към мистериозния 911S. Въпреки това, фактът, че автомобилът е указан в оригиналния документ, убедително свидетелства, че клиентът е бил служител на ISER. Документите също така посочват производителя - Porsche, но това не означава, че автомобилът е произведен в Цуфенхаузен.


И така, какво все пак се знае? Панелите на каросерията на автомобила са изработени от студено валцувана стомана. Частите се изработват както от матрици, така и ръчно. Каросерията не е боядисана, напомня по-късния DeLorean DMC-12, но иначе изглежда точно като обичаен Porsche 911S. В началото на 1972 г. Тодман разказва пред списание ADAC Motorwelt, че е изминал с колата почти 100 000 км и не е имало даже следа от ръжда по корпуса.

Toдман е бил напълно доволен от 911S, който надминал всички очаквания. Motorwelt пише за колата без ръжда, преодоляла 100 000 км, с почти суеверен страх, което показва колко бързо колите от тази епоха се покривали с ръжда. Но въпреки обнадеждаващите резултати от тестовете, масовото производство на автомобили от неръждаема стомана било нецелесъобразно поради високата цена. Според думите на Тодман, този 911S струва около два пъти повече от обичайния автомобил. От всичко това следва, че машината е построена за изследователски цели, като прототип за тестване в реални пътни условия.

Освен с каросерията си, Porsche 911S на практика не се различава от серийния модел. Той е оборудван с 2.0-литров шестцилиндров двигател с мощност от 160 к.с. с въздушно охлаждане. Купето тежи 1030 кг, което е с 50 кг по-леко от серийния модел.


Друга интересна информация, намерена в книгата на Бошен и Барт, е, че колата, изложена в Германския музей, се явява една от трите с каросерия от неръждаема стомана. И въпреки че в списание Motorwelt е написано, че 911S на Тодман е уникален, това не означава, че другите две коли не са построени през 1968 г. или по-късно.Тяхната съдба, при условие, че наистина са съществували, остава неизвестна. /auto.blitz.bg/

Съдебният патолог Ричард Шепърд с нови разкрития за смъртта на Даяна

Принцеса Даяна днес е можела да бъде жива и се появи пред публиката само два дни след катастрофата, ако не е имало едно фатално малко разкъсване в белите й дробове. Това твърди патологът Ричард Шепърд, който през 2004 година разследва смъртта й.

„Помолиха ме да направя разследване за кончината на принцесата.

Подкрепям напълно мнението на полицията, че се касае за трагичен инцидент. Да, принцесата е можела да бъде спасена. И то само ако е носела колан в колата“, твърди още той.


Шепърд възпроизвежда катастрофата и установява, че като по-лека от Доди ал Файед, Даяна е получила по-лек удар при инцидента. Тя обаче е била ударена под такъв ъгъл, че се появило малко разкъсване в белия й дроб. За съжаление лекарите са успели да го открият твърде късно и принцесата не е могла да бъде спасена. Патологът обаче е категоричен, че именно това е довело до трагичната й смърт.

„Ако тя не се бе ударила под този ъгъл и толкова силно, тя би била само с няколко счупени ребра и насинено око. И да, само след два дни би се появила пред публиката пребита, но все още жива и скоро би се възстановила“, добавя още той.

Принцеса Даяна умряла заради малка рана

Шепърд не коментира какво е довело до катастрофата, но изяснява доста охотно какво се е случило с Даяна по време на катастрофата. „Ударът е бил със сила 30 метра в секунда. Имала е счупени ребра, насинено око и едно от ребрата е причинило малко разкъсване в белия й дроб. Ако линейката бе дошла веднага, а лекарите бяха установили разкъсването и спрели кървенето, тя е можела да се спаси. Не знам какво е предизвикало катастрофата, но мога да кажа едно — смъртта й е резултат от трагично стечение на обстоятелствата“, завършва разказа си той.

На 7 април 1989 г. в Норвежко море потъва съветската атомна подводница „Комсомолец”. При инцидента загиват 42 моряци от 69-членния екипаж. Подводницата потъва на дълбочина 380 м. в неутралните води.

На 7 април избухва пожар в 7-ми отсек, където се намира главният вал и руля, истинската причина все още е неизвестна, смята се, че е електрическа повреда. В 11.12 ч. подводницата обявява сигнал за аварийна ситуация и започва да се подготвя да излезе на повърхността.

В 11.37 ч. е пуснат и първият SOS сигнал. Съобщението е получено на брега и след 8 „разшифровки” едва в 12.19 ч. започва спасителната операция.

На мястото пристигат военни самолети, а екипажът се бори с овладяването на ситуацията. В 16.35 ч., пилотите забелязват, че кърмата започва да потъва. В 16.44 ч. водата влиза в командното отделение, три минути по-късно - цялото е залято; 16.50 ч. - командирът на подводницата, съобщава „Започва евакуация на 69 човека”.

В 17.00 ч. на повърхността изплуват аварийно - спасителни платформи за по 20 души. В 18.20 ч. на място идва „Алексей Хлобистов”, който започва спасителна акция за екипажа. Прибрани са телата на 16 души, които умират от измръзване и удавяне и едва 30 моряка, които оцеляват. Трима от тях умират по пътя към Североморск, от 69-членен екипаж на К-278 живи остават 27 души.

Източник:m.fakti.bg

По време на час във физкултурния салон на-ЕСПУ "Христо-Ботев" в Айтос през 80-те

През 1958 г. постъпих като млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков" в Трявна. Наред с учебната работа ми бе възложено да водя спортна група „Обща физическа подготовка" в начален курс. Децата с голямо старание изпълняваха гимнастически упражнения и спортни игри. Следващата учебна година съвместно с физкултурно дружество „Ангел Кънчев" преустроихме групата в „Подготвителна футболна група". 

Участваха 20 момчета от третите и четвъртите класове - с футболни качества деца. Ученици със слаб успех нямаше. Занятията провеждахме в училищния двор три пъти седмично, по един час. Понякога се изнасяхме на стадиона, където децата се наиграваха до насита. Наблягах най-вече на играта с топка и децата придобиваха доста добри футболни умения.

По-късно правехме срещи с деца на тяхната възраст от съседните градове -  Дряново, Габрово и Велико Търново. Неописуема беше радостта им, когато им съобщих, че ще играем с децата на Велико Търново на стадион „Ивайло". С умиление си спомням за едно момче, което дълго плака за това, че вкъщи му забранили да участва в срещата. По-късно то загина при автомобилна катастрофа. Още ми е мъчно за него.

Няколко пъти закривахме учебната година на групата с туристически излети с преспиване в базата на училището в с. Конарското, намиращо се в Балкана. По-късно доста деца намираха място в градския отбор и други градове на страната. Двама мои възпитаници играха в тогавашната „А“ група, няколко - в „Б“ група и доста във - „В“ група.

По онова време по-лесно се работеше с децата. Нямаше компютри, пред които сега прекарват голяма част от времето си. Децата се увличаха по спорта и футбола повече отсега. Накрая искам да изкажа моята най-искрена благодарност на тогавашния старши треньор на градския отбор Петко Николов за оказваната ми помощ и подкрепа в работата.

Пенчо Пенчев, Трявна

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив