8:06
Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство бяха, майор Деянов и Богдан Велински.
Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой.
Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.
Герои на филма са още:
Димитър Атанасов (Митко Бомбата) — приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер.
Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) — с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.
Войводата — стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина.
Алексей Петрович Вершинин — агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов.
Гимназистът — появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на нелегалната съпротива.Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП.
Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз.
В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои.
По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата.
Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва.
Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България.
Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти.
Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България.В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински.
Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.
В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.
