Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алесей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Григор Вачков Григоров (26 май 1932 – 18 март 1980) е български театрален и киноактьор, носител на званието „народен артист“. Играл е в 44 български филма.

Григор Вачков, или както го наричат колегите Гришата учи в лозаро-винарско училище в Плевен, а после завършва ВИТИЗ през 1955 г., след което става член на колектива на Държавния сатиричен театър от самото му основаване. Работи във винпром и яйцекомбинат в Левски (1950 – 1952). Играе във Врачански народен театър (1955 – 1956) и Сатиричния театър (1956 – 1980). Работил е в Българско радио в седмичното предаване „На слука“.

Дебютът му в киното е през 1960 година. Популярността му добива широки размери след като изиграва ролята на капитан Димитър Бомбов (Митко Бомбата) от телевизионния сериал „На всеки километър“ (1967 – 1971). Там се превъплъщава в образа на комунист-революционер. Едни от филмите му, получили международно признание и награди от кинофестивали, са Последно лято (1974) и Мъжки времена (1977). Последният му филм е Мера според мера (1981), в който неговата роля остава недовършена.

В нощта срещу 12 март 1980 г. Григор Вачков получава тежък инсулт и е закаран в Правителствената болница. На 18 март издъхва без да дойде в съзнание.

Баща е на актрисата Мартина Вачкова и много добър приятел на Йордан Радичков. Съпругата му е Силвия Вачкова – киноредактор и репортер.


Поклон пред светлата му памет!

Катя Тодорова Чукова е българска актриса родена в Батак. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Филип Филипов през 1953 г. След това работи във Варненския драматичен театър. Наградена е със званието заслужил артист и орден "Кирил и Методий" - 2 степен.

От 1969 г. до 1991 г. е актриса в Нов драматичен театър "Сълза и смях" в София. Сред ролите й са Мария в "Дванайсета нощ", Наташа в "Три сестри", Комисарката в "Оптимистична трагедия", Албена и Боряна в едноименните пиеси, Масларска в "Милионерът", Султана в "Железният светилник" и други.

Между многобройните филми с нейно участие са "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1955), "Специалист по всичко" (1962), "Самодивско хоро" (1976), "Матриархат" (1977), "Илюзия" (1980), "Горски хора" (1985), "Адио, Рио" (1989), "Вампири, таласъми" (1992).

Поклон!

Най-добрият български боксьор в момента Кубрат Пулев публикува впечатляваща снимка в личния си профил в Инстаграм. Скандалът около целувката с Джени Суши тепърва ще търпи развитие, но Кобрата реши да се върне към спомените от своето детство.

Той публикува своя снимка от детските си години, към която написа: "Когато мечтите ни бяха невероятни и не осъзнавахме през какво трябва да минем!“

От добавения хаштаг пък става ясно, че Пулев продължава да мечтае за световната титла при професионалистите./plovdiv24.bg/

На 7 април 2019 година се навършват 103 години от рождението на един Социалдемократ, чиято харизматична личност отстояваше до край принципите „Свобода, Справедливост, Солидарност”. Петър Дертлиев.

Tой беше интелигентен, общителен и винаги ефективен в ситуация. Остроумен , закачлив с жените, благоразположен към мъжете. Докторът знаеше какво иска, той умееше и да респектира и да интимничи със събеседника си! Докторът знаеше и пътя към успеха…

Щастлив съм, че имах невероятната възможност да бъда плътно до него, поне през последната година от живота му.
Поклон Докторе!

Стоян Тодоров

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.
И така ден, след ден до УВО….

Ето как изглежда днес една заства в която са отбили военната си служба много от нас








Снимки:Рени-Вальо Маринови ФБ-Група"Граничарите на България"

Изпитвате ли носталгия по соца? Мечтаете ли да се върнете във времето на Тодор Живков? Липсват ли ви огромните опашки, на които стотици граждани се редят за връзка банани? Мечтаете ли да се сдобиете с чисто нов "Трабант", с който гордо да бръмчите по родните пътища?

Ако отговорът на всички тези въпроси е "Да", то бъдете спокойни, защото имате тази възможност!

"Ретро музеят" във Варна е успял да събере най-колоритните социалистически табели, които са абсолютно олицетворение на живота по "Бай Тошово време". Селекцията от култовите надписи е била събрана от "Дойче веле".

Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа.

Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.

"Хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Детето на социализма се научава, че империализмът е най-лошият му враг, защото може да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд.

Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня - лепкаво, лигаво, миришещо на кир и мръсни тела. Социалистическа идилия…











Изобщо - Другари и другарки, да живее Бай Тошо!

Източник:hotpoint-news.com

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив