Как паднах и се ожулих целия с едно Балканче заради две дини

Беше средата на 80-те.Едва 16 годишен,след дълго събиране на пари се сдобих с "Балканче" на старо за 60 лв от димитровградския пазар.За тези пари бях работил към местното ТКЗ по време на лятната ваканция.Докато моите приятели играеха на воля,аз товарих в жегите бали сено в един стар Зил .

Преливах от щастие,бях горд собственик на мечтаното  от мен моторче .

На прибиране от Димитровград към родното ми село Целина/на около 10 км от Димитровград/  купих две дини .Дините слагам в  две чанти които закачих от двете страни на кормилото.Засилих балканчето на 3-та и бях на седмото небе.Вятъра галеше моите коси а звукът на двигателя ме опияняваше приятно. Но,не ми било писано да се радвам дълго този ден.

Не щеш ли,едната чанта се  скъса и динята падна ,при което ми дръпна от тежестта и  кормилото рязко отскочи на дясно!Паднах и се ожулих целия,но първата ми мисъл като се поосвестих беше "Дано моторчето е здраво".......спомени, дините бяха на леш,аз ожулен но моротчето бе здраво.

За bgspomen./Ценко Аврамов/

Бихте ли споделили и вашите спомени ?

Научете повече

Историята на Руският лекар заживял със сибирски вълк в едностаен апартамент

Иван Лебедев, медицински работник в психоневрологично отделение в старчески дом, се премести от Астрахан във Волгоград, взимайки със себе си и своите домашни любимци - два териера и един вълк, с които в момента живее в едностаен апартамент.
По думите му вълкът е много по-умен от кучетата - може сам да си отваря прозорци и да включва лампата. Взел го е от фермери от Астраханската област, които го намерили във вълче леговище край селото си. Вълчицата обаче е избягала, изоставяйки малките си.

"Преди година и половина бях с кучетата си във Волгоград на състезание. Имам два немски ловни териера с документи и дипломи. Занимавам се с това професионално. Фермерите ми се обадиха по телефона и ми разказаха за вълците. Казах им, че ще взема два. Когато пристигнах взех този, който дойде при мен, дори махаше с опашка. Другият взе мой приятел. Той обаче избяга от него - започнал да напада пилета и гъски и хората го убили. А този тук, както изглежда, успях да спася", разказва Лебедев пред РИА "Новости".Вълкът не се страхува от него, което е доста рядко и необичайно, твърди Лебедев. Точно затова решава да го вземе. В бъдеще планира да се занимава и с развъждане. Например в Перм са кръстосали куче и вълк, а техните потомци сега охраняват границата.

"Прибрах вълка в квартирата си, тогава все още живеех в Астрахан. През февруари 2018 г. се преместих във Волгоград, защото дъщеря ми беше приета в местния университет. И сега сме аз, дъщеря ми, две кучета и един вълк. Живеем заедно в едностаен апартамент", допълва Лебедев.

Развъдчикът отбелязва, че вълкът е ваксиниран и регистриран в градската ветеринарна служба, има и паспорт. Засега има само три постъпили оплаквания от домашния любимец на Лебедев и то не от съседи, а от случайни минувачи. След нужната проверка полицията не е предявила никакви претенции към вълка.

"С вълка се разхождаме по два пъти на ден в продължение на три часа. След разходката той спи, а аз отивам на работа в дом за възрастни хора. Работя като физиотерапевт в психоневрологичния отдел. През почивните дни прекарваме по 10 часа извън града. Планирам да купя земя и да се преместим там с вълка. За нас ще бъде по-добре", допълва Лебедев.

Източник:bg.rbth.com

Научете повече

Моите спомени за 10 ноември 1989 година

Не помня много от деня. Някакъв стандартен ден. Но помня добре, че имаше мъгла. Обикаляме из града вечерта. На една от обичайните явки за младите хора (така известната някога Мока),

 

намирам мой набор, който стои на едно от столчетата, много пийнал и вика - Наздраве, махнаха Тодор Живков. 

Чак тогава се усещам, че градът е обезлюдял, че нещо е различно. Всички са били пред телевизорите (явно е било и рекорда на Изаура).

Връщам се у дома, но леко не вярвам. Намирам татко пред телевизора, гледа новините. Изгледахме пак всичко, сякаш се опитвахме да намерим къде и какво се случва, нещо като знак, който да обясни защо се променя всичко. После почнаха слуховете и всичко останало. Бях на 17 (почти) години.

Бихте ли споделили вашите спомени за този паметен ден

Научете повече

10.11.1989 г. По телевизията Тодор Живков видимо уплашен стои зад масата

Неговите подчинени се изреждат на трибуната да подкрепят оставката му. Не че не се усещаше - още от падането на Берлинската стена, изказванията на Горбачов, бунтовете в Румъния, словото на руския посланик Шарапов, който за първи път не спомена името на Тодор Живков.... Усещане за промяна във въздуха.

Но не бяхме готови! Дори и сега не сме!

Защото промяната трябваше да започне в умовете. Но ние всъщност бяхме доволни от живота си.
Промяната си я представяхме като банани целогодишно, достъпност до шоколадите и дънките в Кореком и възможността да живееш, в който град поискаш.
Нещо като черешки върху тортата на уредения ни и сигурен живот.

Дотогава убедени, че държавата ще се погрижи за нас, каквито и проблеми да има, ще имаме покрив над главата си, работа и хладилникът ще бъде пълен! Само ако може и банани целогодишно, а и по-често да пускат луканка по магазините...

Искахме не промяна, А ЕКСТРИ. КЪМ ТОВА, КОЕТО ВЕЧЕ ИМАХМЕ. И се доверихме на тези, които ни обещаха, че ще ни заведат до капиталистическият рай.
А те ни заведоха в ада!

ПОЛУЧИХМЕ БАНАНИТЕ. И СЕ ВЪРНАХМЕ ПО ДЪРВЕТАТА!
ЗАГУБИХМЕ ВСИЧКО, КОЕТО ТОГАВА ИМАХМЕ - СИГУРНОСТ, РАВНОПОСТАВЕНОСТ /МНОГО ПО-ГОЛЯМА ОТ СЕГА/, ИКОНОМИКА, ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ, БЕЗОПАСНОСТ, ПЪЛЕН ХЛАДИЛНИК, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ - ДОСТЪПНО И БЕЗПЛАТНО, НАВСЯКЪДЕ ДЕЦА....

Носталгия! И срам, че някъде в стремежа си към бананите, изтървахме България!

Всеки ден може да е ДЕНЯТ, В КОЙТО ПРОМЕНИМ МИСЛЕНЕТО СИ И ОСЪЗНАЕМ КОЕ Е ВАЖНОТО ЗА НАС, ЗА НАРОДА И ЗА БЪЛГАРИЯ! И ДА НЕ СЕ ОСТАВЯМЕ ВЕЧЕ ДА НИ ОБЕЩАВАТ БАНАНИ....ЗАЩОТО НЕ СЕ ЗНАЕ ТОЧНО КЪДЕ ЩЕ ГИ СЛОЖАТ!

Елена Гунчева

Научете повече

Среднощен бой за картофи, тоалетна хартия и банани

Хора от всякаква възраст, се нахвърлихлят върху плодовете и зеленчуците, които са с 50% по-евтини/виж видеото/. Особено ожесточена е Борбата за банани от 1.34 лева килограма

За по-младите среднощният шопинг се превърна в истинско изпитание. Крясъци, викове на пренебрегнати клиенти, скандали от избутани баби огласяваха магазина.

В топ 10 на най-желаните стоки вупросната нощ попаднаха тоалетната хартия, картофите, бананите, бирата, брашното и прахът за пране. Всички каси работеха на макс.

Всичко  това се случва в „Кауфланд” при бургаския комплекс „Славейков” на 14 Май 2012 година.

ВИДЕО:

Дали би било по различно днес ?

Научете повече

Бихте ли гласували за Тодор Живков ако бе жив днес ?

В края на 80-те години имаше по негативно отношение към Тодор Живков, отколкото днес. Според няколко  проучвания около половината от българското население има положително мнение за  времето на социализма в НРБ

Друга част от хората са на мнение, че комунистическият режим има две лица и го величаят, а истинското му лице е терор и насилие, което е погубило собственото си население.

Интересен е моментът, че 44% от всички анкетирани не могат да направят никаква асоциация с този период като според социолозите това се дължи в някаква степен на по-слаби познания на кореспондентите за периода, както и на историческата му дистанция.

Какво е вашето мнение  по този въпрос ? 

Научете повече

НАСА призна за разбита летяща чиния!

Интернет изобилства с твърдения, че НАСА има данни за летящи чинии, които са кацали или са се разбивали на Земята. Космическата агенция изглежда ги потвърди, като публикува снимка от 2004 г. със заглавието "Летяща чиния катастрофира в пустинята на Юта".Описанието към снимката също започва интригуващо:


"Летяща чиния от открития космос се разби в пустинята на Юта след като беше следена от радар и преследвана от хеликоптери".Космическият апарат обаче не е дело на извънземна цивилизация.

Всъщност това е капсулата Genesis, която е от едноименната мисия с цел да изведе в космоса роботизиран апарат, който да изучава Слънцето. Тази мисия започва още през 2001 г. като това е нейният финал. Капсулата трябва да се върне на Земята, но има проблем. Парашутите на капсулата не се отварят и тя се разбива в земята със скорост над 300 км/ч.

В капсулата има събрани проби от космически вятър, които обикновено са отклонени от магнитното поле на Земята. Катастрофата на капсулата обаче не унищожава пробите. Повечето от тях оцеляват и се анализират успешно от учените. Това им помага да научат повече за Слънцето и неговия състав.

/БРАДВА/

Научете повече