Спомен за новобранските от едно време

За новобранската вечер на мегдана опъваха огромни софри, даряваха младежа с пари и хавлии.

Изпращането на войник по времето на социализма беше важно и грандиозно събитие. Това бе моментът, когато младежите трябваше „да отбият войнишката си служба” и да станат мъже.

Тогава родителите на момчето организираха пищно тържество – „изпращане”, което беше едновременно весело и тъжно. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции бе значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата – беше въпрос на чест за всяко семейство да опъне колкото се може по-отрупана софра. Тя се разполагаше у дома, в ресторант или на селския площад. Печаха се кебапчета, наливаха се ракии и бири.

Помня, че когато ме изпращаха, на нашата трапеза имаше курбан, който беше задължителен за случая. Събираше се цялата рода, а за да е пълен празникът, той преминаваше под звуците на жива народна музика. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.
Спазваха се някои специални ритуали. На първо място беше подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец.

Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Китка здравец с червен конец новобранецът получаваше и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.

Друг важен момент бяха даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари, хавлии, джобни ножчета, партенки.
По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.
Но поне ставахме мъже и се калявахме. Тогава не ходехме на коламаска, маникюр и педикюр както днешните младежи, за някои от които не е ясно дали са и мъже.

Ивайло Коцев, Сливен retro.bg

Научете повече

Бомбардировките над София (ВИДЕО)

Бомбардировките над София през Втората световна война са едно от най-големите нещастия, сполетели града през цялата му история. Между есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. повече от 2000 души загиват, централната част на българската столица е разрушена, а някои исторически сгради и улици се изгубват завинаги.

ВИДЕО:

Научете повече

Естрадната легенда Константин Драгнев – Графа

Константин Драгнев е роден на 5 май 1931 г., завършва музикалната академия с тромбон през 1955 г.

Свири в „Джаза на младите“ (1949-55 г.), оркестър „Оптимистите“ (1955-61 г.) и оркестър „София) (1961-68 г.). Между 1968 и 1985 г, е главен редактор и заместник-директор на музикалния гигант „Балкантон“. През това време негов началник е композиторът Александър Йосифов, който почина преди година. Двамата са творчески тандем в стотици песни, изпълнени от най-ярките звезди в естрадата.

Драгнев създава новото студио на „Балкантон“ през 1976 г. и инициира началото на ФСБ, като назначава във фирмата Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. Главен секретар на Съюза на българските композитори (1985-89 г.). Председател на Управителния съвет ба „Музикаутор“ от неговото основаване (1994-97 г.) и заместник – председател (1997 – 2001 г.).

Основната творческа дейност на Константин Драгнев е свързана с аранжимента: повече от 1000 песни, оркестрации на телевизионни мюзикали, балетни сюити, мюзикали, филмова музика и др. Като познавач на старата градска песен, той е сред създателите на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и обработва и продукциите на стари шлагери. Синът му Асен Драгнев също е известен композитор и аранжор, музикант в групите „Спринт“. „Импулс“, „Аплас“, „Кози рог“ и други.

Научете повече

ЕСПУ „Васил Левски“ – Правец. Открито на 16.09.1981 г.в снимки от 80-те

Икономическото развитие на Правец през 70-те години на миналия век поставя въпрос за построяване на нова, по-голяма и модерна сграда на училището в селото. Новото училище е открито на 16.ХІ.1981г. от Тодор Живков, едновременно с обявяване на Правец за град. ЕСПУ „Васил Левски“ има една от най-добрите материални бази в цяла България. Специализирано е в изучаването на английски, френски и руски език. 

Гимназията е една от най-модерните за времето си в страната. Вътрешните дворове на училището за първи път са устроени така, че да се използват за открити класни стаи, в които учениците на въздух да провеждат часовете си. Звънецът бива заменен от радиоточки, вградени във всяка стая, които, с внимателно подбрана музика, оповестяват началото и края на часа. С усилията на много хора сградата изпълнява всички изисквания на тогавашното образование и се превръща в една от най-съвременните по това време, не само в архитектурно, а и в техническо отношение.

През 1986 г. с постановление на МС там е създаден и учебният квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). То се превръща в най-доброто средно училище в България обучаващо компютърни специалисти в сферата на системното програмиране и хардуера. Целта е била обучение на специалисти в областта на информационните технологии, необходими за произвежданите в град Правец 8 и 16 битови персонални компютри. То е влизало в структурата на Държавното обединение “Микропроцесорни системи”.

Научете повече

Съветски зенитно-ракетен комплекс "Стрела-10" (ВИДЕО)

9К35 Стрела-10 е съветски зенитно-ракетен комплекс (по класификация на НАТО: SA-13 „Gopher“), предназначен за визуално наблюдение и унищожаване на въздушни цели на малка височина (самолети, хеликоптери).

ВИДЕО:

24 юли 1969 г., в съответствие с решение на Централния комитет на КПСС и Съвета на министрите на СССР, започва изграждането на комплекса 9K35 Strela-10SV. Комплексът е създаден в Проектното бюро за прецизна техника чрез последователна модернизация и модификация на 9K31 "Стрела-1" система за противовъздушна отбрана.

Научете повече

Ветроходната база на ВМЕИ.Язовир Пчелина,80-те

Пчелина (Лобош) е язовир в Западна България, построен през 70-те години. Преди това на негово място е имало село Пчелинци, от където произлиза и името му.

Години по-късно, на мястото на това село е останал само параклисът му св. „Йоан Летни”, тъй като се издига на скалите над язовира и сякаш бди над него.

Легендата разказва:

Параклисът е построен през 1350 г., а така е написано и на входа му, на един камък. В него се намират (за съжаление почти унищожени) стенописи от ХVI в., а легенда говори, че който му посегне, го застига зло. Хората там разказват, как в миналото момче е решило да катурне камък от входа му по склона към минаващата от там река Струма (язовирът не бил построен все още). Веднага след това момчето изчезнало безследно. Известно време след това, когато негови близки намерили камъкът и го върнали на мястото му, тялото на момчето изплувало от водата, за да бъде погребано според обичаите.

Снимка:Петър Ненков

Научете повече

Култовата Лада Нива

В средата на 80-те ВАЗ решават да атакуват и сегмента на малките автомобили. Така през 1987г. се появява 1111 „Ока’, силно напомняща на нещо японско. 

Въпреки ласкавите отзиви автомобилът не успява да се наложи на пазара, но неговото производство продължава и след 2000-та година. Монтира се дори в….. Пакистан. През 1988г. на Московското изложение „Автодизайн“, ВАЗ показват сравнително безличният прототип 2110, чиято по-нататъшна разработка преминава в тясно сътрудничество с Porsche! Този факт предизвиква невиждано оживление сред западните експерти, които обсаждат изпитателният полигон на немската фирма във Вайсах, и по-късно сравняват ВАЗ 2110 с несполучлив проект на Zagato…

Научете повече

За времето при бай Тодор,ама не за цената на хляба,а за състава им и разни други неща...

"Вчера ме подсетиха. Често се сещам за времето при бай Тодор. Ама не за цената на хляба, а за разни други неща. Обаче сега се сетих за цената на хляба. Един хляб струваше 15 стотинки. По-евтино бе да си храниш прасето с хляб, отколкото с кукуруз или тикви. 

Затова им беше толкова вкусно месото. Ако не вярвате, че е било вкусно, потайте някой софиянец или руснак. До по-малките градчета и селца не стигаше. Пустото му свинско месо... Ама друго ме подсетиха. За цената на дъвките. Дъвки ИДЕАЛ. Малко кубче гума със захар. Струваше 10 стотинки. Демек ако си не купиш хляб за прасето, си купуваш дъвка и половина. Та ми светна. Социализмът рухна, не защото свършиха парите. Не го събориха нито Горбачов, нито Рейгън. Събори го цената на дъвката.

И разните други цени, които нямаха нищо общо със себестойност и нормално ценообразуване. Например нов апартамент бе по-евтин от стар. Стара кола бе по скъпа от чисто нова. При курс долар-лев едно към едно, един касетофон за 50 долара нов в кореком, като стар се продаваше за 500 лева. Та пак да се върна на дъвките и хляба. Имаше идея в тия цени. Ако дъвчеш дъвка, се отделя много слюнка. И не засища. И ако огладнееш, може случайно да кажеш лоша дума за соца и бай Тодор. Или да ги наплюеш. Затова дъвченето на дъвки трябваше да е скъпо занимание. Да се не отпуска народа. Друго е да нагъваш хлебец. Нито може да плюваш, нито да говориш докато нагъваш вкусотията от истинско жито. Па и засища. Какво му трябва на човек. Да му е пълен коремът. А има и една древна социалистическа мъдрост: ПЪЛНИЯТ ТЪРБУХ ПЪЛНИ ДУШАТА.


Това е. И друго ме подсетиха. Дъвките ИДЕАЛ не правеха балончета. За да не пукат и смущават покоя на властта. Пукаха ония, които бяха като цигара. Внасяха се от Сърбия. Контрабанда. Или се взимаха от Кореком. Амъ пък какви балончета правеха, а?! А бяха по 50 стотинки.


И ако не сте още разбрали кое закопа социализма, ще обобщя.
Соца го закопа грешното определяне цената на дъвките. Три дъвки струваха колкото два хляба. Скапани дъвки. Когато човек хапнеше истинска дъвка, която за капак прави и балончета, разбираше, че социализмът ще се пукне като балонче. Както прочем и стана.
Това е. Лапайте дъвки! Лебът е отровен. И е 10 пъти по скъп."

Състав на хранителни продукти преди 1989 година

Автор: Rosi Роси Антов

Научете повече

С домашно приготвен алкохол през „сухия режим” в СССР

Жената на преден план е разперила три пръста – знак, че си търси още двама, за да си купят една бутилка. Снимка: архив.ру

През 1985 г. постановлението за преодоляването на пиянството в Съветския съюз  създава много проблеми за страната и бързо е отменено

           

През 1985 г. когато вождовете на СССР Горбачов и Лигачов издадоха постановлението „О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” /самогон - домашно приготвян алкохол/, заминах за СССР с журналистическа задача. От украинския град Жданов /сега с възстановеното име Мариупол/, пристанище на Азовско море, си доставяхме с кораби донбаски въглища и метали. Беше студена зима, сладководното море бе замръзнало и корабът ни следваше фарватера на плаващ пред него ледоразбивач. Още не знаех за  антиалкохолната война на КПСС и с пристигането си без да искам сторих велик жест.

Подадох бутилка ракия

 на първия посрещнал ме човек. Докерът Тарас - двуметров богатир, с шубата и ушанката приличаше на огромна сибирска мечка - не очакваше това. Озърна се, пъхна шишето в шубата - и ме прегърна. Нататък ми стана най-верният човек, въвеждаше ме в тайните на съветската действителност... Сблъсъка със сухия режим изпитах още в ресторанта на хотела. Поръчах си аперитив, сервитьорката ми обясни, че мога да получа 50 грама, ако покажа документ за ветеран от Великата Отечествена война. Обещах й бакшишче и дискретност, донесе ми водчицата, но... в керамична чаша, все едно пия чай. Режимът още не се беше напълно „изсушил” и по улиците бяха инсталирани на талиги бурета с бира. Пред тях се точеха змиевидни опашки, всеки държи  собствена халба,  пълнят му я  и той се нарежда отново - докато я изпие, редът му идва пак. Но най-големият спектатъл бе когато обиколих да позяпам „ликьоро-водочния” магазин.

Представляваше дълга панелна барака,

 и тук опашката бе безкрайна, губеше се в уличките, хората четяха, завързваха познанства, решаваха кръстословици, играеха шах на магнитни дъсчици, седяха на рибарски столчета. Продаваха се само български продукти и на дажба. Даваш точни пари и получаваш: бутилка коняк „Слънчев бряг”/”Солнечний берег”/, две бутилки полусухо червено „Меча кръв” /”Медвежья кровь”/, 2 кутии цигари „Стюардеса” и две зъбни пасти „Поморин”. На излизане ставаха търговии - пушачи  и пиячи си разменяха вино срещу цигари или обратното, а най-зле бяха страдащите от двата порока. Екшънът достигна върха в 17 часа. Пристигна газка с трима милиционери, разбутаха тълпата и застанаха на вратата. Неуспелите  опашкари безропотно си заотиваха, за да се върнат утре и с по-добър късмет. А на финала -  весела сценка. Появи се клошар, добре наквасен, и се замоли „Таварищ милиционер, пустите меня купит только одну бутылочку”. Разбира се, не му разрешиха и той се тросна „Но, сегодня у меня день рождения!” Отвърнаха му: ”Если, дорогой, у тебя день рождения, тогда купи себе торт !”. Торта! Пияницата жестоко се обиди, махна гнусливо, изломоти „пфу” и се заклати нанейде… А в Москва влязох в магазин за напитки. Продаваше се само един асортимент - „портвайн” - бяло и сладко, преварено плодово вино, нямащо нищо общо с португалския оригинал. На излизане ме засрещна дребен бедно облечен мъж. Държеше намазнен вестник с нещо завито,

отгатнах че е риба.

 Запъти се към мен, явно си търсеше компания „на двоих” - от него рибата, от мен виното. Не му се отзовах и се разделихме … Течеше Горбачовата „перестройка” и с нея спирането на водката - питието което продължава и до днес да осигурява ? от приходите в тази държава. След три години  компартията отчете режима като грешка и го отмени - но белята бе сторена. Мужиците по села и паланки взеха да гинат от всевъзможни ментета - алкохол от пшенични трици, от картофени обелки, дори денатуриран спирт, лакове, разредители, говореше се и за антифриз. Московското метро ухаеше на одеколона „Тройной”, до който прибягваха пресъхналите „анонимни алкохолици”…

Наско МАНДАДЖИЕВ /наборе.бг/

Научете повече