Зрелостниците на ЕГ „Пейо Яворов" от Силистра показаха, че действително са един по-специален випуск, информира actualno.com.
Момичетата и момчетата излязоха от училището си за последен път, пременени в автентични носии, пише zajenata.bg.

„Един повече от забележителен випуск... Пожънаха много успехи, покориха върхове на различни форуми, справиха се блестящо на безброй състезания, изяви, олимпиади... И са безкрайно талантливи... Доказаха, че имат големи сърца и не се спират пред нищо.
Та те построиха училище в Африка! Преподадоха ни безценни уроци по човечност, сплотеност, искреност. Доброта. Всеки ден с топлотата си засвидетелстваха, че красотата и топлотата в човешките отношения не са само на думи.

Тъжно е... Но тръгвайте– животът ви очаква! Мечтайте много, мечтайте цветно, не спирайте да вярвате в себе си и в мечтите си. Отстоявайте смело това, което сте и сбъдвайте най-съкровените си желания с размах, защото имате потенциала да постигнете всичко желано. Бъдете щастливи и осъществени! На добър час в живота, прекрасни момичета и момчета!" Това e посланието на ръководството на училището към зрелостниците.

Снимки: actualno.com

"Бащата на човечеството" или "първият човек на Земята" се е появил край Чирпан, съобщиха някои медии. Оттам прародителят на човека се е преселил в Африка, за която се счита, че е майка на човешката цивилизация, твърдят българските издания.

Във връзка с това откритие е публикувана научна статия в списание Journal of Human Evolution.

Обърнахме се към автора на откритието, станало повод на тези заглавия - проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Може ли да се каже, че фосилът на горен предкътник, намерен край Чирпан е на "Първия човек на Земята " или поне на първия хоминид. И въобще коректни ли са такива класификации?

Прибрах се снощи от командировка в Солун и разбрах с учудване, че някои наши медии са подели, наистина много важното откритие в Азмака (Чирпанско), „на нов глас“.

Да, както споменах по-горе, става дума наистина за същата находка.

Това не е първият човек на земята, защото въобще не е човек, т.е. не е Homo sapiens или въобще Homo. Това е древен представител на семействто на хората. Към него спадат човекът, шимпанзето, горилата, орангутана и техните преки предшественици. Това не е и първият хоминид, а е последният хоминид на Европа. Сензационното е, че находката му е с около 1.5 млн. год. по-късна от уранопитека (известен от Северна Гърция), считан преди това за последния местен, автохтонен хоминид на Европа. (Човешкият род идва от Африка в Европа много по-късно – преди около 1.3 млн. години). Никой не вярваше, че по това време в Европа все още е можело да има хоминиди, смяташе се, че те са останали само в Източна Азия и Африка.

Вярно ли е, че това не е най-старият уранопитек? Къде стои българската находка по отношение на дриопитеците, намерени в Испания и Унгария?

Това не е най-старият уранопитек, но е най-късният, ако въобще е уранопитек. В нашата статия ние изказваме мнението, че това е по-скоро друг, самостоятелен род. Както споменах, зъбът от Чирпанско е много по-късен от всички други европейски находки. Той се отличава от тези, отбелязаните от вас, и по своята морфология.

Има ли някакво развитие по повод находката? Има ли вероятност "да преобърне представите в палеонтологията за африканския произход на хоминидите?

Да, има съществено развитие на въпросите свързани с Находката от Чирпан. Съинициатор съм на изследване, провеждано от международен колектив, с което разширяваме значително знанията за най-късните хоминиди на Европа и на тяхната роля. Надявам се в относително близко време да можем да представим нашите изводи в престижно научно списание. Именно тогава ще има повод и основание за разпространяването на тези новини и на откритията, тръгнали с намирането на Чирпанската находка. И тогава мисля, че ще можем да говорим за преобръщане на редица представи, но нека да стигнем до момента на отпечатване на научната публикация.

Източник:www.chudesa.net

Най-интересен и живописен е парк „Пеньо Пенев“, който носи името на поета, възпял Димитровград. Мемориалният парк е образец на синтез между природа и изкуство. Той е и уникален по отношение на идеите вложени в неговото проектиране. По най-добрият, ненатрапчив начин тук съжителстват скулптурата и архитектурата с парковата среда.


Изграден е върху площ 350 дка в централната представителна част на определения за крайградски отдих лесопарк Габера”,която е била любимо място на поета Пеньо Пенев. Засадени са 92 растителни и декоративни дървета и храсти, характерни за флората на България. Алеите са с настилка от бетон и речни камъни, с бръшлян и зеленина са оформени различни кътове, изградени са беседки за отдих, открита зала за поетични рецитации.


Из целия парк са разположени монолитни блокове с издълбани в тях стихове на Пеньо Пенев. Интересни са изкуствените езера с водни лилии, скулптурните фигури и изкуствените пещери. При създаването на парка са използвани цветни диапозитиви, правени за световната изложба на парковото изкуство през 1961 г.Изграждането му е дълбоко свързано с поезията на Пеньо Пенев, защото той сам пожелава гробът му да се зеленее на Габера, откъдето се вижда целият град.

Изграждането на парка започва през 1960г. Нарича се мемориален парк,защото е посветен на поета Пеньо Пенев и на бригадирското движение. Основната композиция на парка се реализира в периода 1960г.- 1974г., а другите части от парка до 1985г., като композицията постоянно се дообогатява и се внасят нови елементи, без да се променя първоначалния й замисъл. През 1968 -1970г. се изгражда надгробният паметник на поета П. Пенев и цитатници с откъси от негови произведения.

Освен това е създаден да подобри микроклимата в града, вследствие от промишлените замърсявания.Гости на града и официални делегации ги водят именно в този парк. Има традиция за абитуриентите-след приключване на празненството в ресторанта, отиват в парка да посрещат изгрева.

Мирела е една от хилядите зрелостници тази година. На бала си обаче тя не приличаше на всички останали. Мими реши да облече на паметния за нея ден близо 100-годишна носия.
Красивата девойка успя да разтърси хиляди с вида си. Тя самата призна пред БЛИЦ, че е събирала 3 години всичко по облеклото си. "Дори аксесоарите са автентични", заяви Мирела.
Момичето събра погледите с облеклото си. Тя не спря да развява родното знаме и да играе хора през целия ден, а от модерния й джип звучеше само народна музика.


"Избрах да бъда с носия заради малкото хора които се занимават с автентични носии, оръжия и т.н. Надявам се повече млади хора да се вдъхновят от моя вид и моя избор и те да направят същото, защото това е българското и истинското", заяви пред БЛИЦ Мирела.

Момичето завърши Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии в София и възнамерява да продължи да се занимава с това. Решила е да кандидатства в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Красавицата от години събира носии и участва в различни възстановки.

Вероника МАРТИНОВА, БЛИЦ

„Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче ­ направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк.“ – Камен Донев Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст.

В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове…


По времето на социализма абитуриентските балове са били символ на съзряването. За по-младото поколение ще уточним, че то няма нищо общо със загубата на девствената ципа, а с дългите размишления за избора на път. Сякаш за една нощ животът на младежите се преобръщал и от бунтари с печати върху коленете, те са се превръщали в отговорни личности, които нямат търпения да се гмурнат в морето на живота.

Тогава се е зародила традицията на серенадите, които зрелостниците изпълнявали под звуците на китара (някога във всеки клас е имало поне един, който може да свири на китара) под прозорците на учителите си. Учителите от своя страна пък канели вече бившите си ученици на гости, за да ги изпратят по своя си начин.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

В ресторанта пристигали с велосипеди, а не с лимузини. Разговорите били за избраната специалност в университета, а не за кубиците на силикона, роклите били дълги, а не никакви. (Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели“ през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.) Пеели се песни за вричане във вечно приятелство, посвещавали се стихове на учителите, писани дълги нощи и прочетени с много емоция, сълзи и треперещ глас. Онова обаче, което най-много отличава зрелостниците някога и днешните, са спомените – първите ги пазят още, вторите нямат такива заради водката! След падането на социализма традицията почти не се променила, с изключение на това, че велосипедите били заменени с колата на родителите, а тоалетите станали малко по-разнообразни. В някои градове събитието се провеждало в Младежкия дом, където отново след полунощ зазвучавали китарите.

И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.

Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Източник: lifebg


През 70-те години на миналия век в землището на с. Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, върху площ от над 500 000 кв.м.започва изграждането на завода за спиралошевни тръби край град Септември.Завода  е построен с безкористната помощ на тогавашния голям брат Съветския Съюз и е пуснат в експлоатация през 1978 година.

С продукцията на този завод е изградена 70% от газовата мрежа на страната до 1990г. Листовата стомана за тръбите се е произвеждала от Кремиковци  по оригинална технология, създадена от научноизследователските институти на БАН и на завода.

Заводът за стоманени тръби е най-големият на Балканите и дава хляб на над 1500 трудови хора от региона.

Любопитен факт е, че на наша територия са положени 70 хил. т. газопроводни тръби. От тях 50 хил. т. са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т. са вносни правошевни тръби. От 13-те аварии с газови тръби у нас до 1990 г. всички са при вносните тръби и нито една от нашите. Няма нито една авария с наша тръба! Тръбите, произведени в Завода за стоманени тръби в гр. Септември, показват якостни свойства, надвишаващи изискванията на БДС 4880-79, респективно на американския Х 52 на API.  Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология.

Предприятието натрупва дългове, които не може за покрие и е затворено. Обявено е за продажба от НАП няколко пъти, но купувач не е намерен.

Социалистическата гордост днес е разграден двор.

Заводът е закрит окончателно през 2012 г. Орди от роми го обезкостяват за нула време и го изравняват със земята.

Изминаха години от убийството на Васил Илиев и  от покушението на брат му Жоро.
С  упорството на единия и таланта на другия, те бяха призвани да покоряват спортните върхове и да прославят Родината си. Но триумфът се превърна в трагедия. Те бяха главните герои от едно пожертвано поколение спортисти, а имената им станаха символ на криминалния преход в България.
Борческата им история започва в годините на зрелия социализъм, когато спорта е бил сред главните приоритети на държавата.

ВАСИЛ, ЖОРО И СЕСТРА ИМ МАРИЯНА СЕ РАЖДАТ в семейството на Невена и Андрей Илиеви – отрудени хорица със семпло битие. Първите години на децата се търкулват в Кресна. Там са корените на рода им. В края на 60-те години Венка и Андрей нарамват бохчите и хващат автобусa за Кюстендил. Решили са да пробват късмета си в каймака на работническия град. Край тях топуркат хлапетата. Свиват гнездо във ведомствен блок на „стройрайона“ (днес ул. Людмил Янков 31). Бащата Андрей се цани за бачкатор в мина „Сажденик“. Трите дечурлига спят в една стая. Интериорът е спартански – кушетки, черджета и печка „циганска любов“. През 1976 г. Андрей умира тихо в компанията на бутилката. Леля Венка поема фамилията. Майката работи в шивашката фабрика „Марек“. Получава 60 лева на месец. Парите вечно не стигат.
Васко, Жоро и Марияна наследяват дрешки и обувки от съседските деца. Сантиментални лелки ги черпят с пасти и захарни петлета. Васил поема ролята на бащата, макар че е само с година по-голям от брат си. Раздава го настойник. По онова време братя Илиеви каляват юмруци в момчешки банди. Леля Венка записва децата да спортуват, за да канализира енергията им. Тогава трудолюбивият и разумен Васко е в пети, а талантливият и буен Жоро в четвърти клас. Треньорът Стойчо Иванов ги взима под крилото си. Храни ги в механата на Кюстендил. Дава им по 10 лева за спортните лагери. Обзавежда ги с екипи и маратонки. Още тогава забелязва, че и двамата искат да са номер 1. По-късно и двамата стават шампиони на България. Жънат титла след титла.

ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН за пионери. Казва „чао“ на гетото и пристига в София. Школува се в „Олимпийски надежди“ при треньора Илия Печикамъков. Очаква го бляскава кариера в ЦСКА. Освен изключителен спортист, той е пълен отличник. Васко е класик в категория до 68 килограма. Четири пъти става републикански шампион за юноши и младежи. Стълбата към големите победи го очаква. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недоимък.

ПО-МАЛКИЯТ БРАТ ЖОРО ЗАПОЧВА В “ОЛИМПИЙСКИ надежди“ с летящ старт. Борецът в категория 74 килограма няма равен на тепиха. Див и талантлив – така го описват съученици и преподаватели от ковачницата за спортисти. Разчита на вродения си чар. Панта и половина, непримирим враг на дисциплината. Бяга от час. Репчи се на преподавателите. Пише красиво като момиче, но не се свърта над учебниците. Сдушва се с най-лудите глави – боксьора Христо Фурмилов-Фурната от Толбухин и Владимир Саръиванов. По онова време триото е в епицентъра на всеки „пожар“. Подозират го в разбиване на шкафчета и кокошкарски кражби.

Веднъж членът на Политбюро Венелин Коцев разпуска спокойно в сауната на „Дианабад“. Когато се облича, скача като ужилен. Часовникът му е изчезнал. Коцев пази трофея като зениците си, защото му е подарък лично от Тодор Живков. Скандалът е грандиозен. Цялата база на „Олимпийски надежди“ в „Дианабад“ е преровена до шушка. Отнасят го „обичайните“ заподозрени – Жоро Илиев, Христо Фурната и Владо Саръиванов. В шкафчетата им са открити крадени кожухчета и други дреболии. Татовият часовник не е намерен, но внася обрат в живота им. Така по средата на десети клас Жоро, Фурната и Владо изхвърчат с шут от „Олимпийски надежди“ по подозрение в кражби. Заклеймени са завинаги.
Дивият борец Илиев пуска котва безславно в Кюстендил. Къса отраз със спорта и училището. Става общ работник на строеж. Черната овца дори не сънува, че някой ден ще господства над империя с милиарди. Към гастербайтера Жоро проявява интерес именитият треньор на „Левски“ Стефан Кръстев, известен като бате Кефо. Открива опърничавия борец на строежа. Старият и младият борец си стискат ръцете.

С ПОЯВАТА СИ В „ЛЕВСКИ“ ГЕОРГИ ИЛИЕВ СЕ НАЛАГА КАТО лидер. Всички му подражават. Около Жоро тутакси се заформя ядро от веселяци. Тайфата има ритуал – всяка неделя в „Магурата“. Борците си поръчват задължителната мелба „Дипломат“. В нея има всичко и струва само 2 лева и 5 стотинки. Момчетата от провинцията живеят в хотела на „Левски“ до басейн „Спартак“. По онова време Жоро Илиев има само един проблем – анархистичната си природа. Алергичен е към правилата и често го демонстрира. През 1983 г. дивият борец е разследван за кражба. Отървава присъдата. Но се откроява като честолюбив кибритлия с афинитет към битките. Треньорите го записват в механотехникума само и самода закърпи „средното“. За Жоро училището е отсвирена губерния. Бута го неглиже. С чар припечелва някоя и друга бележка. Останалото е мъчение…

С лекота на пеперуда лети към борческите върхове. Момчетата на бате Кефо стават хит през 1984 г. На спартакиадата в Плевен „отстрелват“ 5 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала. Изгрява звездата и на Жоро. Три пъти става шампион на България. Два пъти за юноши и веднъж за младежи. Златният медал на Балканиадата в Турция го прави герой. През 1984 г. „Левски“ има друга тръпка – МВР-адата в Будапеща. Там се стичат отборите от соцлагера. Жоро печели бронза. Жоро е едно от най-бедните момчета в отбора. Омагьосан е от витрините в Будапеща и мълви: „Кореком до Кореком!“.

През 1984 г. Жоро става войник в спортна рота. Георги Илиев е уреден да служи на стадион „Георги Аспарухов“ от треньора си по борба в спортния интернат „Олимпийски надежди“ Илия Печикамъков, който убеждава генералите, че талантливият състезател по борба трябва да тренира усилено дори когато е призван като войник. Юношата от Кюстендил оправдава доверието на наставника си, като в категория до 82 килограма на международно военно първенство във Франция завоюва златен медал .Съказарменици на Георги Илиев от спортната военна школа на стадион „Георги Аспарухов“ в София си спомнят, че бъдещият топ мафиот не се откроявал като престъпник в тийнейджърските си години. „Напротив, беше веселяк и добряк.“
Георги Илиев обаче не кара безоблачна казарма. Месеци преди да се уволни от служба, бъдещият бос на ВИС-2 отива на спортен лагер в Камчия. Борците се пръсват из десетината бунгала на „Левски“. Всяка вечер купонясват в първото барче край брега. Пият хитовия за времето коняк „Слънчев бряг“. Жоро е сърцето на купона.

Във врата на дивия състезател диша екшън, който ще завърти живота му като пумпал. Една вечер „Слънчевият удар“ омагьосва борците. Пръв сдава багажа техният съотборник Кирчо. Емва се към бунгалото с германка. Момичето е пламнало от няколко конячета. Двамата прекарват гореща нощ. Кирчо тръгва да я изпраща. Той и немкинята катерят стълбите на лагера. Срещат ги седем пияни „орунгели“, изразява се днес експресивно участник в екшъна. Сред тях е и Жоро, гушнал в обятията си девойка. Германката е „джапнала“ здраво. Вдъхновени от усмивката й, няколко борци я грабват на рамо. Примъкват я обратно към бунгалата. Забивачът Кирчо вдига ръце. Каквото има да става, ще става. Загорели борци нападат еуфоричната германка и си я прехвърлят един на друг. Упоената гедерейка се търкулва през обятията им. Стартира групово изпълнение. Немкинята е пасивна като надуваема кукла. Хили се механично в алкохолния си полусън.

През това време Жоро прави секс с родна хубавица, която е „ковнал“ същата нощ. Изпраща я и се връща в лагера. Минава през банята. Там е немкинята, която се къпе с леден душ. Двамата се заиграват. После се шмугват в стаята на Жоро. Границата между пиянска оргия и престъпление изглежда тънка като паяжина. По-късно целият съдебен процес се дирижира от свидетелски показания. Затова не е ясно доколко е обективен. И до днес участниците имат различни версии за случилото се в нощта на разгула. Повечето твърдят, че Жоро не е изнасилил германката. Той е само „черешката“ на нощното приключение. Търсачката на силни усещания доброволно се е отпуснала в лапите на мъжищата от борбата. Така твърдят треньорите. Но доколко са обективни?

Да надникнем и в тъмния вариант на случката. Изглежда грубовата, с нюанси на трилър: Кирчо и германката катерят стълбите на Камчия. Пресреща ги глутница пияни „кингконги“. Борците грабват немкинята като агне и я заклещват в бунгалото. Следва грозна щафета. Последното „включване“ е на Жоро.
НЕМКИНЯТА СЕ ПРИБИРА В КЪМПИНГ „РАЙ“ В ПЛАЧЕВЕН вид. Администраторката се шокира. Летовничката развързва език и обрисува оргията. „Това е изнасилване. Ако ги осъдиш, ще изкараш пари“, налива масло в огъня администраторката. Речено-сторено. Милиционерският на къмпинг „Рай“ си плюе на ръцете и изстрелва телеграма до МВР. После хуква към лагера. За момчетата отговаря майор Янко Шопов, бивш световен и европейски шампион по борба. Като чува за „инфекцията“, изтръпва от болка. Сякаш го бомбардират с топчета за пинг-понг. „Мачовците“ се строяват на плаца в базата на „Левски“. Вой на сирени. Милиция. Пристига и германката. Тя е запомнила, че първият „завоевател“ Киро има татуиран кръст между двата пръста. Милиционерите му заповядват да си покаже ръцете. Кръстът е налице. Туристката сочи с пръст и останалите.

„И аз бях!“ – намърдва се между шамарите Пламен Сираков-Пампо. Шаш и паника. Образцовият Пламен е брат на футболиста Наско Сираков и син на Петко Сираков –първи шампион по борба на България и близък приятел на Тодор Живков.
Заподозрените излизат пред строя. След по-малко от час ги качват в камионетка. „Момчетата потеглиха към ареста с вид на изпаднали германци. Едни бяха по шорти, други по джапанки – разказва свидетел на случката. – Най-нелепо изглеждаше Жоро. С наелектризирани къдрици, още мокър бански и набързо нахлузена тениска.” Дежурният победител е туширан за пръв път. Ударът го изстрелва от тепиха. Шампионът пада. Твърде безславно за славолюбивия Жоро. Той знае, че е аут. Травмата е завинаги. Ще разбие психиката, както и живота му.
„Ако не беше инцидентът, Жоро щеше да стане световен шампион – ядосва се бате Кефо. – Талантът на момчето обещаваше да покори света.“

ОРЕХЪТ СТАВА ОЩЕ ПО-КОСТЕЛИВ, КОГАТО ЛЪСВА, ЧЕ германката е дъщеря на шеф от ЩАЗИ. Озлочестената девойка е готова за отстъпление. Страхува се, че скандалът ще стане достояние на родителите й. Тя отказва да съди борците.
Късно е за заден ход. Военен съд разнищва екшъна. Консулът на ГДР лично наблюдава делото. То предизвиква бурни реакции. Най-много буйства старият Петко Сираков.
„От ярост заплашваше да застреля сина си – спомня си свидетел на събитията. – Беснееше, че е опозорил фамилната чест. Капката на позора преля с издънка на другия му син.“ По това време Наско Сираков е изключен от футбола. Заради нежеланието на стария Петко Боян Радев и други именити борци правят всичко възможно да спасят момчетата. Няма място за маневри. Късно е.
Очертават се неизбежни присъди. Боксовата круша в съдебната зала е Жоро. Накисват го като инициатор. Присъдата приклещва Жоро в менгеме: 11 години затвор при строг режим. За него времето спира. Пътят с белезниците е рамкиран. Отвежда го в Белене, после в Бобов дол. Дивият е в клетка. С нея започва и свършва хоризонтът му. Другото е статистика: двама борци отнасят по девет години затвор. Трима по седем. Още двама по шест. Братът на Наско Сираков – Пламен, лежи 8 месеца. Баща му го измъква от затвора, след като той и Наско Сираков подписват документи, че ще помагат на ДС.

ПРИСЪДАТА НА ЖОРО Е ВТОРИЯТ НОКАУТ ЗА ВАСКО СЛЕД смъртта на баща му. Борецът се усамотява в стаята на „Олимпийски надежди“. Изглежда психясал. Отстрани е необяснимо. Животът му е опънат като по конец. Изкарва шестица след шестица. Чете с жажда на приключенец. Наложил се е като един от добрите ни класици в категория до 68 килограма. Забива титли от воле. Веднъж е шампион за мъже на България. Четири пъти става победител за юноши.
Свижданията на Георги са рехави. Идват само най-близките му хора. Прави се на железен. В очите на бате Кефо изглежда така: „Отидох му на свиждане два-три пъти. Повтаряше едно и също като швейцарски часовник: „Няма проблем. Затворът е школа!“. Между Жоро и брат му прехвърчат искри. Треньорът Стойчо Иванов си спомня: „Гледаха се с мъка. Като зверчета в циркова клетка. Крепеше ги братството, но те не го осъзнаваха.“

ЖОРО СЕ РАЗВИХРЯ НА ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ ТЕПИХ. Око за око, зъб за зъб. Смила всеки, който се изпречи на пътя му. Стоманеното круше мачка поголовно. Понякога тръшва по три-четири „парчета“ наведнъж. Мускулестият и необуздан мъжага става тартор на затвора. Престоят в затвора го прави агресивен и отмъстителен. Налита на бой. Никога не успява да се отърве от този си навик.
В този момент Васко е яхнал гребена на вълната. Борецът е шампион на България във всички възрасти. Сякаш е колекционер на трофеи. Втори на балканиада, трети на европейско и пети на световно. Жоро се радва. В това време Васко Илиев е авторитет в ЦСКА. „Нагиздил“ се е с чин офицер. Устремен е към поредното предизвикателство – олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Намесват се обаче „клубните интереси“. В последния момент Васко Илиев изпада от списъка с участниците. Мястото му попълва Георги Караманлиев – Шивача от „Академик“, сега треньор в Швейцария. „По ирония на съдбата Васко го побеждаваше във всички състезания – спомня си бате Кефо. – Шивача не можеше да му стъпи на малкия пръст. Времето беше такова, че конюнктурата надделя.“
Силният коз на Шивача е чичо по „върховете“. Новината на прецакания сервира треньорът Стойчо Иванов. „По това време Васко беше на лагер в Кюстендил.
Готвеше се за олимпиадата – разказва Иванов. – Поднесох му „сюрприза“ по най-фасулския начин: „Васе, преебаха те, щото на Шивача чичо му е по върховете.“ „Тренер, приключвам официално със спорта“ – отсича Васил Илиев. 12-годишната му кариера приключва за миг. После се жени за детската му любов от Кюстендил Мариета. Сватбата е комсомолска. Минава в тесен кръг. Треньори, роднини и учители са ВИП-ът на събитието. В снимките от семейния албум липсва само Жоро, който е в затвора.

„ВАСКО ИЛИЕВ ПРЕГОРЯ, СЛЕД КАТО НЕ ГО ПУСНАХА В СЕУЛ – щрихира го треньорът бате Кефо. – Идеализмът му беше съкрушен. Шампионът задраска миналото си и излезе на пътя. До момента беше живял със стипендия от 30-40 лева на месец. Тези пари се изкарваха за половин час на улицата.“ Преображението на 22-годишния терминатор от тепиха става за дни. Васил Илиев вече е Васко Бореца. Оформящият се ъндърграунд го лапва като топъл хляб. Лошото момче става „хъш“ в Будапеща. Занимава се с чейндж, измами и грабежи. Васко се прочува като виртуоз на крадените коли. Мозъкът е покойният гребец Иво Карамански. За всички тях медалите, имената и звездните мигове вече нямат значение. Славата е сянка от миналото. Сега са с качулки на анонимност и нямат нищо общо с Робин Худ. Настоящето е грубо и изпълнено с адреналин. Няма далечни победи. Има тук и сега.
В разгара на „турнето“ Васко и Карамански се скарват люто. Унгарското турне е затворена страница за Васил. Той яхва магистралата. Прощъпулникът на Илиев са измамите на турски гастербайтери, които минават през България.


ПО ТОВА ВРЕМЕ ЖОРО ИЛИЕВ ВОДИ БИТКА В ЗАТВОРА. Тoй е сред организаторите на стачката в Бобов дол. Качил се е на покрива и е развял българското знаме. С тази снимка цъфва на първите вестникарски страници. Затворниците искат амнистия. След бунта през 1990-та е приет Законът за амнистията. Според него се намаляват присъдите на всички, които са излежали повече от пет години. Жоро скача до тавана, като чува, че вече е свободен.

ЖОРО ИЛИЕВ ИЗЛИЗА ОТ ЗАТВОРА С МНОГО ПРИЯТЕЛИ. Нa някои от пандизчиите им е писано да се прочуят. Като лидера на ДПС Ахмед Доган например.
Жоро вижда, че нищо не е както преди. Борчетата са телепортирани на магистралата. Градът, дискотеките и гаджетата изглеждат по-нови и по-лачени. Бившият отличник на „Олимпийски надежди“ Васко е станал вълк в глутницата. Мени кожата, както и нрава си. Все по-рядко отсяда в ж.к. „Дружба“, където го очакват дискохвъргачката Мариета и невръстната му дъщеря Ивона. Бойната слава сервира на Васко първите си изкушения. Обливат го блажните погледи на дискотечните сексбомби. Кланят му се и всички спортни величия, отритнати от „Олимпийски надежди“. Вените на илюзиите са прерязани. Мускулите са впрегнати в каруцата на Дявола. Дивият Жоро е най-новото попълнение в нея.

В статията са използвани откъси от книгата на Надя Чолакова „Живей бързо“.
Други източници: http://skandalno.net, част от снимките- Фейсбук страница ВИС-2.Вижте още:Неизвестни килъри държат в страх пловдивските сарафи в продължение на една година през 90-те

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив