По време на управлението на СДС проблемите на комбината  се задълбочават съобщава  сайтът novinar.bg. Част от външните пазари на комбината са загубени, а безстопанствеността достига драстични размери. На входа и на изхода стоят фирми, близки до управляващите, които изцеждат комбината безмилостно. Изчезват ценни материали, краде се метал. Така постепенно дружеството влиза в черния списък на губещите предприятия и по настояване на Международния валутен фонд (МВФ) трябва да бъде ликвидирано на 1 юли 1999 г., ако не се приватизира. В този черен списък освен “Кремиковци” са и авиокомпания “Балкан”, ДЗУ”, ГОРУБСО, част от военните заводи, които също са източени и доведени до пълен крах и безпорядък заради безхаберието на държавата.

По това време работещите в металургичния комбинат живеят с една единствена надежда. Тя е заводът да бъде купен от сериозен инвеститор, който да изправи предприятието на крака. Поради лошото състояние на комбината и натрупаните огромни дългове от 640 млн. деноминирани лева заинтересуваните да участват в приватизационната процедура са малко. Инвестиционен интерес проявяват три фирми - турската “Ердемир”, регистрираната в Швейцария италианска компания “Дюферко” и българската “Дару металс”.

На 14 юни 1999 г. в “наддаването” печели българската фирма, управлявана от Валентин Захариев, която купува 71% от акциите на “Кремиковци” срещу символичния 1 долар и ангажимент за погасяване на задълженията на дружеството. По-късно фирмата е преименувана на “Финметалс холдинг”. Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребни акционери.

Според приватизационния договор пет години след сключването на сделката – до юни 2004 г., новият собственик няма право да продава акциите си. В замяна на символичния 1 долар, купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г. През същата година държавата опрощава задължения на комбината в размер на 201 млн. лв., като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лв. за погасяване на дълговете към “Булгаргаз” и НЕК. Този жест от страна на управниците позволява на новия собственик през първите години от сделката да покрие задълженията си към външни доставчици и партньори. Подписан е дългосрочен договор за доставка на металургична продукция с италианската “Марчегалия”. В един момент се получава така, че държавата субсидира предприятие с преобладаващо частен капитал.

Създадената пред обществото легенда, че новият собственик ще си плаща добросъвестно дълговете, рухва още със самата приватизация. Фирмата не погасява в срок борчовете си към “Булгаргаз”, НЕК и НОИ, трупа още дългове към митниците и Агенцията за държавни вземания. Общият им размер към края на 2001 г. е 837 млн. лв.

Според данни на Агенцията за следприватизационен контрол обаче вместо договорените 300 млн. лв. вложения, “Финметълс” влага едва 50 млн. долара до 2005 г.

Изострят се социалните проблеми на работещите в комбината. Не се плащат социални осигуровки, нито обезщетения при съкращения, хората получават заплатите си с по 2-3 месеца закъснение.

През 2002 г. темата за източването на комбината отново е на дневен ред. Според тогавашния вицепремиер от кабинета Сакскобургготски – Николай Василев, “Кремиковци” продава стоката си на ниски цени на офшорни компании, които не й плащат за получените суровини. След това компаниите препродавали металите на по-висока цена, а разликата постъпвала в джобовете на ръководството на металургичния комбинат. По случая се създава временна парламентарна комисия, но акцията се стопира от икономическото министерство. Според ведомството това само ще дестабилизира “Кремиковци”, а държавата определено няма нужда от това.

Скандалите стихват до януари 2004 г., когато в комбината загиват трима души след изтичане на доменен газ и внезапно редица служби се сещат да извършват проверки на условията на труд в завода. Съвсем естествено въникват въпроси за инвестициите не само в здравословни и безопасни условия на труд, а и в технологиите, които ги осигуряват. Създадена е парламентарна комисия, която да разследва условията на труд в комбината с председател Рамадан Аталай, който от 1986 г. до 1991 г. е отговарял за безопасността в “Кремиковци”. За този период там са станали над 2000 трудови злополуки, при които са загинали общо 44 души. От 1992 г. до 1995 г. пак той е директор внос под името Ради Михайлов. Според тогавашния шеф на завода Валентин Захариев, вместо да се разследват условията на труд, бившите шефове замитали следите си от източването на “Кремиковци”.

От доклада, който изготвя временната комисия, става ясно, че към март 2004 г. дълговете на комбината са 284,7 млн. лв. Най-големи са неиздължените плащания на дружеството към НЕК. Предприятието продължава да има задължения и към Агенцията за държавни вземания, “Булгаргаз”, БДЖ и НОИ. За да се избегне процедурата за обявяване в несъстоятелност на дружеството, част от тези дългове са разсрочени. Подписани са погасителни договори с “Булгаргаз” и НЕК за срок от десет години.

От скандалната приватизация на комбината през 1999 г. досега темата за евентуален нов инвеститор периодично се подновява. Според приватизационния договор “Финметълс” няма право да продава акциите си в комбината до пет години след сключването на сделката за завода. През 2004 г. тази забрана изтича и управленския екип на предприятието все по-често прави изявления за възможна нова продажба на “Кремиковци”.

Шефът “Финметълс” Валентин Захариев води усилени преговори за продажбата на комбината с четири чужди компании. Между тях са италианската “Марчегалия”, с която заводът имаше взимане-даване в миналото, фирма от САЩ и индийската компания, регистрирана в Англия – “Испат”, преименувана по-късно “Митал стийл”. Последната влиза в челната тройка в бранша с производството си на близо 50 млн. тона стомана годишно. За сравнение българското предприятие произвежда годишно около 1,2 млн. тона. Едрият индийски инвеститор не остава незабелязан и именно към него се насочват надеждите, че е намерен спасител, който ще накара глинените крака на завода да стъпят здраво на земята.

През април 2004 г. Софийски градски съд налага запор върху акциите на “Финметълс”. Причината за решението на магистратите е искът на Агенцията за следприватизационен контрол към собственика на “Кремиковци” за 23 млн. долара неустойки и лихви за това, че Захариев не изпълнява инвестиционната програма на дружеството за 2001 г. Според приватизационния договор той трябва да инвестира в предприятието 300 млн. долара за периода 2000 – 2005 г., а такива вложения реално липсват.

Това прави невъзможно за Захариев да продаде на индийския бизнесмен акциите си в “Кремиковци”. Затова се налага “Испат” да купи българската “Финметълс”, която държи 71% от акциите на завода.

През август 2005 г. “Финметълс” официално става собственост на “Глобал стийл холдинг лимитед” (GSHL), холдинговата компания на “Испат”. Продажбата на “Кремиковци” на индийския гигант е удар в десетката за досегашния й собственик Валентин Захариев, който придоби предприятието за смешната сума от 1 долар. В медийното пространство се носят слухове, че цената, която Митал плаща на Захариев за придобиването на “Финметълс” и оттам на “Кремиковци” е 300 млн. долара. Захариев оставя комбината с неизпълнена инвестиционна програма и неустойки за 56,8 млн. долара.

Новите индийски собственици обаче, обещават бляскаво бъдеще на комбината, увеличение на производството, заплати, изплащани на време, допълнителни възнаграждения, както и връщането на дълговете на предприятието.

През май 2006 г. металургичният гигант превежда в бюджета 112, 8 млн. лв. С парите се покриват натрупаните задължения към Агенцията за държавни вземания и към НОИ за данъци и пенсии. По-късно подписва догово с „Булгаргаз” и НЕК за разсрочено плащане на задълженията за 10 години. Индийският собственик на комбината Прамод Митал обявява мащабна инвестиционна програма за следващите пет години, като се предвижда до 2011 г. сумата да набъбне до 300 млн. евро.

В крайна сметка НЕК и „Булгаргаз” продължават да чакат поетапно парите си от „Кремиковци” с надеждата, че няма да се появят нови дългове или още идеи за отсрочка. При положение, че металургичният комбинат дава работа на 7000 души на няколко километра от София, разбираемо е защо предложенията на гиганта са трудни за отказване, поне докато държавата е собственик на кредиторите „Булгаргаз” и НЕК.

Според отчетите на дружеството за 2006 г., публикувани на Българската фондова борса – София „Кремиковци” реализира загуба от 266 млн. лв. Това е с 32% над загубата за предходната година. Според отчета това се дължи на увеличените финансови разходи на фирмата. В същото време нетните приходи от продажба се увеличават с над 9% до 915 млн. лв., показват данните на отчета. От документа става ясно още, че заводът реализира постъпления от клиенти на стойност над 19 млн. лв., а не е извършвало плащания към доставчици.
Из заводите на страната ни в 8 снимки от 80-те
Индустрията на България-Преди и Сега (Статия)
Народна Република България от 1944 г. до 1989 г. в цифри и факти (Статия)
Завода за товарни автомобили “Мадара” (Статия)

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментирайте тук

Топ-публикации

Старото Кино

Красиви природни изгледи

Архив 2

По-доброто Радио

www.sandacite.bg

www.bgspomen.com. Предоставено от Blogger.

Архив на сайта

Контакти

Посещения на сайта